РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 15680
гр. София, 18.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.Б. Д
като разгледа докладваното от А. Б. Д Наказателно дело частен характер №
20231110215316 по описа за 2023 година
Днес, 18.12.2023г., А. Д, съдия при Софийски районен съд, НО, 134 състав, и съдия -
докладчик по НЧХД № 15316/2023г., след като се запознах с внесената за разглеждане
тъжба от Ф. Х. В. и Д Т – В.с срещу К. С. К., по която е образувано НЧХД № 15316/2023,
намирам, че са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК за прекратяване на
наказателното производство от частен характер по следните съображения:
Производството е образувано с внесената тъжба, като в същата са изложени твърдения, че :
„в жалба с вх. № СО -2082-13-183/20.10.2023г. се казва: Нотариалните актове, които
упоменават, като действителни, са издадени след преустройство на бараката в двора, част от
която и аз притежавам. Как е променено статуквото на бараката на жилищна сграда с по –
голяма квадратура?“. В същата жалба е посочено, че : „ заедно с отворения вход с площадка
и стълби намаляват използваемата квадратура на двора“., както и че „ направена частична
реконструкция на покрива на същата сграда, без да съм уведомена за това и чрез която бе
засегната и компрометирана покривна конструкция над жилището, на което съм собственик.
Вследствие на това жилището ми се наводнява с интензитета на валежа“. Инкриминирани са
и изразите „засегната покривна конструкция при ремонта, който е направен от предишни
собственици“ , „Аз и моето семейство сме лишени от възможността да ползваме
пълноценно съсобствения си жилищен обект, така и дворното място“.
Частните тъжители са изложили доводи, че цитираните изрази са извадки от сигнали,
депозирани до Община „Възраждане“ от страна на К., като те ги намират за клеветнически.
След запознаване с материалите по делото съдът намира за установено следното:
В рамките на проверката, която извършва, за да осъществи или не правомощията си по чл.
1
250, ал. 1 от НПК, съдията-докладчик трябва несъмнено да се убеди дали в тъжбата се
твърди, че подсъдимият е извършил престъпление. Тук е мястото да се отбележи, че с
промените в НПК, в сила от 02.06.2023г. съдията – докладчик разполага с възможността да
прекрати наказателното производство, в случай, че описаното в тъжбата не съставлява
престъпление. Ето защо се изисква оценъчна дейност на съдията - докладчик, която следва
да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под определен
фактически състав на престъпление по НК. А след това, в случай че формира такъв
положителен извод, съдията-докладчик следва да премине към анализиране на въпроса дали
конкретният възведен в обвинението фактически състав демонстрира такова ниво на
обществена опасност, което да е годно да накърни защитаваните с криминализацията на
престъплението обществени отношения. Естеството на предмета на проверката по чл. 250 от
НПК и в двата й етапа несъмнено включва оценка на твърденията на частния тъжител по
същество (а не на доказателствения материал, който е приложен към тъжбата), доколкото
предпоставя съотнасяне на фактите към материалния закон. Единствено така може да се
постигне предназначението на този вид съдебни правомощия – да се провежда съдебно
следствие само по обвинения за извършени престъпления, които са посочени в НК.
Законодателната идея е ясна и е насочена към оптимизиране на правораздавателната дейност
чрез фокусиране на съдебния процес върху дейността по доказване на обвинения, които, ако
бъдат обосновани, обективно могат да ангажират наказателната отговорност на подсъдимия.
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде
писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да
описва обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на който е възложена
проверката на редовността на тъжбата, е длъжен да установи, дали описаните факти в
тъжбата сочат на извършено престъпление, защото без да направи тази преценка съдът не
може да даде правна квалификация на деянието, а в този тип дела съдът е единственият
субект, който може да определи квалификацията на деянието, вменено на подсъдимия с
тъжбата, и съответно следва да бъде преценено дали изобщо, с оглед правната
квалификация, това деяние представлява престъпление от частен характер.
В контекста на посочените принципни правни положения, този съдебен състав намира, че
описаното в тъжбата деяние не може да бъде основание за ангажиране на наказателната
отговорност на кастрин С. К.. Деянието, осъществено чрез изпращане на жалба до
компетентен орган – община „Възраждане“ е несъставомерно от обективна страна.
Многократно както българският Върховен касационен съд, така и ЕСПЧ, са имали
възможност да посочат, че чрез подаване на жалба до правораздавателен орган не може да
бъде осъществено престъплението клевета, както от обективна страна, така и от субективна.
По смисъла на българския наказателен закон клеветата е накърняване на обществените
отношения, гарантиращи спазването на конституционната забрана за накърняване на
достойнството на човешката личност, която стои в основата на самоосъзнаването на
личността като пълноценна и свободна. За да е осъществен престъпният състав, е
необходимо деецът съзнателно да съобщи на друго/други лица неистинни позорящи
2
обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. Престъплението е формално и то е
довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца
позорна информация за пострадалия. В конкретния случай цитираните изрази се съдържат в
жалба, депозирана до община „Възраждане“ . С такова действие не може да се приеме, че
може да бъде осъществено престъплението клевета, защото пред държавните органи не
могат да се разпространяват твърдения, увреждащи честта и доброто име на конкретно лице.
Държавният орган е неперсонифициран субект и той не може да "възприеме" казаното или
написаното по начина, по който може да го стори физическо лице.
В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво е прието, че предмет
на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице, които да бъдат позорни,
неприемливи от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват
негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване на
престъпление.
В случая изложените обстоятелства в частната тъжба не са позорни и недостойни от гледна
точка на общоприетите морални разбирания, не могат да предизвикват тази отрицателна
оценка. Тъжителите са инкриминирали изрази, които не са нито клеветнически, нито
позорящи личността им. Смисловите връзките, които те са направили и с които са
натоварили тези думи пресъздават техния собствен субективен прочит. Субективните
процеси на индивидуално осмисляне и преработка на информацията обаче не са годен
предмет на престъплението клевета и не се поддават на методите и подходите, чрез които се
изследва и установява обективната истина.
Следва да се посочи, че предвид специфичността на производството за престъпления,
преследвани по тъжба на пострадалия именно в тежест на последния е да индивидуализира,
конкретизира и посочи ясно и изчерпателно обстоятелствата, въз основа на която се подава
частната тъжба. Именно от обстоятелствената част на частната тъжба се определя и
формулира рамката на частното обвинение, въз основа на които фактически положения
лицето, срещу което е насочена тя, организира своята защита. В нея следва да бъдат
изложени факти, а не предположения и субективна оценка на подалия я. Основната
процесуална функция на тъжбата е да формулира частното обвинение и по този начин да
определи предмета на доказване в наказателното дело от частен характер и съответно по
този начин да даде възможност на подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея.
В заключение съдът намира, че в тъжбата, не се съдържа описано деяние, което да покрива
признаците на престъплението клевета, поради което тъжбата не отговаря на изискванията
на закона в нея да е описано извършено престъпление от частен характер , поради което са
налице основание делото да се прекрати на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК
При горните мотиви и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
3
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 15316/2023 г. по описа на СРС,
НО, 134-ти състав.
Препис от разпореждането да се връчи на ЧТ.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски Градски Съд в 7 дневен срок от
получаване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4