№ 42241
гр. София, 12.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110102678 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 301731/15.09.2025 г. от името на ищеца, с
която се иска изменение на решение № 15432/12.08.2025 г., постановено по
гр.д. № 2678/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските.
Моли се за изменение на решение № 15432/12.08.2025 г., постановено по гр.д.
№ 2678/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, като
насрещната страна по делото бъде осъдена да заплати в полза на ищеца
разноски за заповедното производство за адвокатско възнаграждение /с
включен ДДС/, вместо присъденото в решението възнаграждение в размер на
300,00 лева, такова в размер на 1026,00 лева или в полза на молителя бъдат
присъдени още 726 лева.
Насрещната страна по молбата, изразява становище за неоснователност
на молбата.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
2678/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
1
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна
и се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото се явява
частично основателно.
В мотивите на решение № 15432/12.08.2025 г., постановено по гр.д. №
2678/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е изложил съображения,
че за извършената от процесуалния представител на ищеца работа, изразяваща
се в депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение в
заповедното производство заповед за изпълнение, следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 300,00 лева, което напълно отговаря, както на
обема, така и на характера на извършената от адвоката работа по делото.
Ноторно известно е, че възнагражденията, посочените в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са без
ДДС.
Безспорно е по делото, че от страна на процесуалния представител на
ищеца са представени доказателства за регистрацията му по ЗДДС, още преди
приключване на устните състезания в настоящата инстанция.
Същевременно, съгласно §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г. данък
добавена стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба на
регистрираните по ЗДДС адвокати и се счита за неразделна част от дължимото
адвокатско възнаграждение. За регистрацията по ЗДДС съществува публичен
регистър /чл. 94 ЗДДС във вр. с чл.80, ал.1 ДОПК / , който е достъпен за
всички. С оглед на това непредставянето на нарочно доказателство за
регистрация на адвоката по ЗДДС не е основание да се откаже начисляване на
ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение /в този смисъл
определение № 20 от 18.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 205/2021 г. по
описа на ВКС, ГК, II г.о.; определение № 91 от 31.01.2018 г., постановено по ч.
т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о.; определение № 660 от 03.12.2018 г. по
ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/. Още повече, че в процесния
случай такива доказателства са представени своевременно.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че върху
определеното адвокатско възнаграждение от 300 лева, следва да се добави
данък добавена стойност 20 %, който е 60 лева, така че общо дължимото
възнаграждение възлиза на 360 лева. В тази част молбата е основателна и
следва да бъде уважена. В останалата част молбата, следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 15432/12.08.2025 г., постановено по гр.д. №
2678/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „********“ ЕООД с ЕИК: ******** да заплати на
2
„********“ ЕООД с ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
още 60,00 лева, представляваща дължим данък добавена стойност върху
присъденото адвокатско възнаграждение от 300,00 лева в заповедното
производство по ч.гр.д. № № 38256/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 301731/15.09.2025 г. от името
на ищеца, с която се иска изменение на решение № 15432/12.08.2025 г.,
постановено по гр.д. № 2678/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в
частта за разноските, в останалата й част.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
15432/12.08.2025 г., постановено по гр.д. № 2678/2025 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3