№ 166
гр. Стара Загора, 02.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:П. Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20235500500045 по описа за 2023 година
Производството е образувано по частната жалба на П. К. П. чрез адв. П.
Н. против определение № 3483 от 08.11.2022г., постановено по гр.д. №
2477/2022г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се прекратява
производството по делото и се присъждат разноски.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Счита, че
съдът неправилно приел, че не е налице правен интерес за ищеца от воденето
на настоящия установителен иск. Излага съображения, че правен интерес от
водене на установителен иск винаги е налице, когато поведението на
противната страна прави правното положение на ищеца несигурно. Такъв
интерес е налице доколкото между страните е налице облигационно връзка –
сключен договор, в който са уговорени неравноправни клаузи. Посочва, че в
отговора си ответникът не признава нищожността на процесната клауза,
напротив посочва доводи за обратното. Неправилен бил изводът на съда, че
задължението за неустойка е погасено по давност.
Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на
РС – Стара Загора за продължаване на процесуалните действия.
В постъпилия в срока отговор от другата страна „Н.“ ООД гр. С. се
оспорва въззивната жалба. Счита, че не са налице твърдените в жалбата
основания за отмяна на съдебното определение. Счита, че не съществува
правен интерес от воденето на настоящото дело. Излага съображения, че в
рамките на производството са представени доказателства, че ищецът няма
задължения към ответника, както и че отпуснатият кредит е погасен и
неустойката, дори да била дължима е погасена по давност. Счита, че липсва
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск при изтекла
1
погасителна давност и липса на претенция за плащане на неустойка.
Моли да се отхвърли частната жалба и да се потвърди обжалваното
определение.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.
Производството по гр.д. № 2477/2022 г. по описа на РС – Стара Загора е
образувано на 20.06.2022г. по искова молба на П. К. П. против „Н.“ ООД гр.С.
с искане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 1080 лв., представляваща сбор на платени без основание
вноски неустойка при неосигуряване на гаранция, предвидена в чл. 6, ал.1 от
Договора за кредит. Излага съображения, че уговорката за неустойка за
непредставяне в срок на гаранция по кредита е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, поради излизане извън присъщата и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
В постъпилия по делото отговор ответникът „Н.“ ООД гр.С. оспорва
исковата молба като неоснователна. Твърди, че ищецът не е заплатил
неустойка по договора за кредит. Оспорва твърдението на ищеца за
нищожност на клаузата по чл. 6 от Договора за кредит за неустойка. Твърди,
че договорената неустойка има обезпечителна функция без да я надхвърля и
без да води до неоснователно обогатяване, както и не накърнява добрите
нрави.
Впоследствие с молба от 28.09.2022г. ищецът прави искане за
изменение на иска от осъдителен в установителен, че не дължи на ответника
сумата 1080 лв. – неустойка при несигуряване на гаранция, предвидена по
чл.6, ал.1 от Договора за кредит.
Ответникът представя удостоверение, че ищецът към настоящия момент
няма текущи и непогасени задължения към дружеството.
При тази фактическа обстановка, съдът е постановил обжалваното
определение, с което е отменил определението си за обявяване на устните
състезания за приключени, прекратил е производството и е осъдил ищецът да
заплати разноски на ответника. Приел е, че не е налице правен интерес за
ищеца от воденото на настоящия установителен иск, тъй като ответникът не
оспорва претендираното от ищеца право, нито претендира отричано от него
право. Ищецът е погасил задължението си към ответника, включващо
главница и лихва по договора за кредит, не е заплащал неустойка и
ответникът не претендира заплащане на такава. Ответникът е издал
удостоверение за липса на задължение по договора, освен това съдът е
намерил, че задължението е погасено по давност.
2
Въззивната инстанция намира, че частната жалба е основателна. За
ищеца е налице правен интерес от установяване, че не дължи на ответника
процесната сума за неустойка, поради непредставяне на гаранция, която
клауза е счита за нищожна, тъй като видно от отговора на ответника е налице
оспорване на това обстоятелство.
За да съществува интерес от установителния иск, е достатъчно да се
оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от
него право. Според това, дали установителният иск цели да установи
съществуването или несъществуването на спорното право, той е в първия
случай - положителен, а във втория - отрицателен. Един и същ правен спор
може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен
иск - зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното
разрешаване на спора. В този смисъл е съдебната практика на ВКС – Решение
№ 254 от 10.03.2014г. по гр.д.№ 1526/2013г. на І ГО. В случая е налице
оспорване на отричано от ищеца право от страна на ответника, видно от
отговора му на исковата молба. Налице е правен интерес за ищеца да установи
недължимост на процесната сума, задължението за която възниква от
нищожна клауза, според него, в договора за кредит на посоченото основание,
а ответникът отрича това обстоятелство в отговора си.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че
определението на СтРС е неправилно и следва да бъде отменено, а делото –
върнато за продължаване на процесуалните действия.
С оглед на изхода на спора, в полза на частния жалбоподател следва да
се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 415 лв. на
основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на пълномощника му.
По изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3483 от 08.11.2022г., постановено по гр.д. №
2477/2022г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се прекратява
производството по делото и се присъждат разноски.
ВРЪЩА делото на РС – Стара Загора за продължаване на
процесуалните действия.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД ЕИК ***, гр.С., *** да заплати на адв. П. Й. Н.,
член на Варненската адвокатска колегия, с рег. № **********, служебен
адрес гр.В., *** сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляващи
направените в въззивното частно производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД ЕИК ***, гр.С., *** да заплати на П. К. П. ЕГН
3
**********, гр.С.З., *** сумата 15 /петнадесет/ лв., представляващи
направени разноски във въззивното частно производство за държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4