Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 26.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от съдията а.х.д. № 631 по описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Б.В.В. ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно постановление
№ .г. на началник група към ОДМВР С., с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата си В. твърди, констатациите в АУАН не
отговарят на действително фактическо положение. Сочи, че другият участник в ПТП
е виновен за неговото настъпване.
Въззиваемата страна, не
изпраща представител, не взема становище по жалбата
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност съобразно с чл. 14 и 18 НПК, приема за установено следното:
На . г. Б.В. е управлявал лек автомобил „Т. А.“,
рег. № . по автомагистрала „Т.“ посока
гр. С., като с него пътувала и св. П. Н. . Около 11,50 часа се намирал в района
на 34,200 км, като се движил в лявата изпреварваща лента и застигнал извършващ
изпреварване товарен автомобил „М.“ с рег. № . с водач св. П.Т. и го е ударил в
задната част на ремаркето.
На мястото пристигнал полицейски служители, които установили,
че няма пострадали лица. Бил съставен протокол за ПТП № . г., както и АУАН № . г., в който е прието, че В. е поради
движение с несъобразена скорост с интензивността на движението с управляваното
от него МПС е ударил движещия се пред него товарен автомобил и реализирал ПТП с
материални щети, което представлява нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
За констатираното
нарушение е издадено атакуваното НП № . г, с което за допуснатото нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179 ал. 2 ЗДвП на В. е наложена глоба в
размер на 200 лева.
Констатациите в акта са потвърдени от разпита на
актосъставителя И.Ц. според когото произшествието е било ясно – че шофьорът е
ударил отзад товарния автомобил, като причината за удара е била несъобразената
му скорост. Според св. Д.К. от установеното на място полицаите приели, че
виновен за ПТП е именно жалбоподателя, който се е движел с несъобразена скорост-
тъй като не е съобразил, че тирът се движи бавно.
От показанията на св.- П.Т. се установява, че се е
движела с около 70- 80 км/ч, когато е възприела, че в изпреварващата лента се
движи лек автомобил, но решила да предприеме изпреварване на бавно движещ се
пред нея товарен автомобил, тъй като е преценила, че колата е далеч. Когато достигнала кабината на изпреварвания
товарен автомобил усетила удар отзад в ремаркето, след което отбила в лентата
за принудително спиране.
От своя страна св. П. Н.твърди, че камионът
навлязъл внезапно в лентата, в която се е движел В., като ударът бил в дясната
предна част на лекия автомобил и тя трудно излязла от колата.
В заключението на допуснатата от съда
автотехническа експертиза е посочено, че от техническа гледна точка ударът
между лекия автомобил и товарния автомобил е бил предотвратим при аварийно
спиране на автомобила. Вещото лице е определило скоростта на движение на лекия
автомобил към момента на удара на около 140 км/ч, а на товарния автомобил –
около 80 км/ч. Направен е и извод, че механизмът на произшествието челен
извънцентрален кос удар, нанесен с предната габаритна страна на лекия автомобил
преимуществено в дясната й част върху задната габаритна страна на полуремалкето
при условията на ППС в процес на
движение, като ударът по отношение на полуремаркето е заден – извънцентрален –
кос.
В съдебно заседание вещото лице твърди, че
заключението му е основано на събраните технически данни, като при липса на оглед
на местопроизшествие и установени следи е приел най-благоприятната скорост за
движение на водача на лекия автомобил. Предвид характера на деформациите
експертът твърди, че разликата в скоростта между двата автомобила е била около
20-30 км/ч, като е категоричен, че към момента на удара и двата автомобила са
се намирали в изпреварващата лента на автомагистралата. Според вещото лице, ако
предприетата от страна на водача маневра изпреварване е била на 10 м пред
автомобила, то ударът е бил непредотвратим.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното
постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната
компетентност. В хода на административнонаказателното производство обаче е
допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на
процедурата по установяване и наказване на административното нарушение от
страна на жалбоподателя.
Несъмнено е, че в преценката си дали да издаде
наказателното постановление или не, административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации в акта за установяване на административно
нарушение. В съдебното производство, обаче, тези констатации нямат никаква
обвързваща доказателствена сила и обстоятелствата относно извършването на
вмененото на наказаното лице административно нарушение подлежат на установяване
с всички допустими доказателствени средства.
На жалбоподателя е
вменена за нарушена както общата норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща
водачите на моторни превозни средства да съобразяват скоростта на движение с
пътната обстановка – атмосферни условия, релеф на местността, състояние на пътя
и на превозното средство, характер и интензивност на движението и всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението, като
скоростта им за движение трябва да бъде такава, че да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП има бланкетен характер и по нея може
да бъде понесена административнонаказателна отговорност само тогава, когато
извършеното от страна на нарушителя не може да бъде квалифицирано по специален
текст от закона.
Нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДП, ако е довело да причиняване на пътно-транспортно
произшествие, е санкционирано с разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. В този смисъл административно нарушение е не самото
движение с несъобразена скорост, а причиняването на ПТП в резултат на движение
с несъобразена скорост. Съгласно §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети. За да може да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на съответния водач на МПС въз основа
на тази санкционна разпоредба е необходимо да се установят както всички
характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила, така и на
причинените повреди. В тази насока следва да се има предвид, че несъобразената
скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване
и доказване.
В случая изводът на контролните органи за
механизма на настъпилото ПТП е направен въз основа на твърденията на участниците в самото ПТП. Произшествието е
настъпило на автомагистрала и автомобилите са били преместени, като служителите
на КАТ не са очевидци и не са извършили каквито и да е технически измервания,
включително и не са търсили наличието на спирачни следи. Няма технически данни,
от които по несъмнен начин да се установи скоростта на движение на двата
автомобила, като на базата на констатираните материални щети е направен извод за
това, че задният автомобил е предизвикал
ПТП поради несъобразена с
интензивността на движението скорост.
Едновременно с това от
данните по делото се установява, че товарният автомобил е
навлязъл в изпреварващата лента на автомагистралата, където се е движел лекия
автомобил, като съобразно заключението на вещото лице разликата в скоростта на
движение между двата автомобила е била 30-40 км/ч, което означава, че при
всички случай лекия автомобил се е движел със скорост по-ниска от ограничението
за движение по автомагистрала.
При тези данни, съдът намира, че изводите на контролните органи
относно механизма на удара и причините за него са произволни и почиват на
предположения, което е недопустимо в хода на административнонаказателното производство. При събраните доказателства съдът не може да
направи еднозначен извод, че именно жалбоподателят е допуснал нарушение на
правилата за движение, след като съществува възможността и водачът на товарния
автомобил да е нарушил правилата за изпреварване и в частност това на чл. 25,
ал. 2 ЗДвП, съгласно който водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
В този случай еднакво вероятни са хипотезите както жалбоподателят да не е съобразил скоростта си на движение с предвидимо препятствие, каквото се явява товарния автомобил, така и водачът на товарния автомобил да не е съобразил скоростта на движение на лекия автомобил при предприемане на изпреварване и да е навлязъл непосредствено пред него в лентата му за движение.
С оглед на констатираната непълнота на
доказателствата относно причините за реализираното ПТП, и след като административнонаказателното
обвинение не може да почива на предположения, твърдението, че именно
жалбоподателят поради движение с несъобразена скорост е виновен за настъпилото
ПТП се явява недоказано. Ето защо настоящия състав приема, че
атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради
което и следва да бъде отменено.
Поради
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № .. г.
на началник група към ОДМВР С., с което на Б.В.В. ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179,
ал. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)