Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.04.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 11005 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 21.05.2018 г. постановено по гр.дело
№ 75347/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 76 състав, е отменено на основание
чл.357, във вр. с чл.188, ал.1, т.2 от КТ, наложеното на Ч.Л.Г., ЕГН **********,***,
съд.адрес:***, чрез адв.М.А. Ц.-А., със Заповед № РД-15-ЗП-19/ 23.08.2017 г. на
представляващ на „ Ц.з.г.м.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***,
дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение“, като незаконно. С
решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Ц.з.г.м.“ ЕАД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ч.Л.Г., ЕГН **********,***,
съд.адрес:***, чрез адв.М.А. Ц.-А., сумата от 453,10 лв., сторени деловодни
разноски. С решението на съда е осъден на основание чл.77 от ГПК, „ Ц.з.г.м.“
ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 230 лв., дължима държавна такса.
Срещу решението на СРС, 76 с-в е постъпила
въззивна жалба от „ Ц.з.г.м.“ ЕАД, ***, подадена чрез пълномощника адв.М.Г. с
искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявения иск да бъдe отхвърлен. Твърди
се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец Ч.Л.Г., чрез
пълномощника си адв.М. Ц.-А. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени
в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата
като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направени
разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
разглеждане във въззивното производство е предявеният от ищеца иск с правно
основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като краен резултат, поради което настоящата въззивна инстанция споделя
окончателния
извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения
от ищеца Ч.Л.Г. срещу ответника „ Ц.з.г.м.“
ЕАД, ***, иск
с правно основание чл. 357, ал.1 вр. с
чл.188, т.2 от КТ за отмяна на атакуваното дисциплинарно наказание „ предупреждение
за уволнение”, като незаконно. Доводите изложени
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Съдът приема, че доводите в жалбата за допуснато
процесуално нарушение от СРС са без значение към законосъобразността на
обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е
контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови
доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба не са направени никакви
доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, биха били основание
за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната
инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено. С оглед на което довода на
ответника за допуснато процесуално нарушение от СРС, изложен в депозираната от него въззивна жалба
се явява неоснователен.
В настоящия случай, основанието обосновало издаването
на процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, видно от мотивите на същата, е
извършването от страна на Ч.Л.Г., на длъжност „ Контрольор, автомобилен
транспорт“, сектор „ Платено паркиране“/ синя и зелена зона/, отдел „
Паркиране“, дирекция „ Паркиране и мобилност“ в „ Ц.з.г.м.“ ЕАД, ***, на дисциплинарно
нарушение по чл.187, ал.1, т.1 от КТ, в
частта: „ закъснение, преждевременно напускане на работа, неуплътняване на работното време“, по чл.187,
ал.1, т.3 от КТ: „ неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологични правила“, по чл.187, т.7 от КТ: „ неизпълнение на
законните нареждания на работодателя“, чл.187, т.10 от КТ: „ неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в законови и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов договор или определени
при възникване на трудовото правоотношение“, на конкретно посочени в заповедта
дати.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага. Разпоредбата на чл.186
от КТ дефинира
нарушението на трудовата дисциплина, като "виновно
неизпълнение на трудовите задължения", а разпоредбата на чл.187 от КТ посочва по изчерпателен начин видовете нарушения
на трудовата дисциплина.
Съобразявайки цитираните
законови разпоредби с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че
атакуваната от ищеца заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение” е незаконосъобразна.
Съдът приема, че наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание се явява незаконно по следните съображения: Ищецът оспорва правилността и законосъобразността на издадената
от ответника заповед, като твърди, че не е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, обосноваващо наложеното му от работодателя
дисциплинарно наказание "предупреждение
за уволнение". В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на
работника или служителя, доказателствената тежест за установяване
законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. В настоящия случай работодателят- ответник не е
ангажирал безспорни и категорични доказателства, установяващи вменените на
ищеца Ч.Л.Г. с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в
цитираните по- горе разпоредби на чл.187, ал.1, т.1, т.3, т.7 и т.10 от КТ,
обосновали налагането на дисциплинарно наказание. Съвкупният анализ на събрания
в процеса доказателствен материал /писмени и гласни доказателства/ не може да
обоснове извод на въззивния съд за законосъобразност на наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание. Противно на изложеното във въззивната жалба, в
процесния случай не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ищецът
е извършил посочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина,
които да са основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 от КТ- предупреждение за уволнение.
Описаните в процесната заповед действия,
респективно бездействия, квалифицирани от работодателя- ответник като извършени
от ищеца дисциплинарни нарушения, не могат да бъдат подведени под диспозицията
на цитираните по- горе нормативни разпоредби и съответно- да бъдат
квалифицирани, като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 от КТ,
определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното
неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 от КТ, в който са посочени
конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна
отговорност. Ангажираните от работодателя- ответник в тази насока доказателства
не са годни и достатъчни да установят наличието на горепосочените дисциплинарни
простъпки
В настоящия случай от
страна на ответника „Ц.з.г.м.“***, чрез
неговия процесуален представител не са ангажирани и представени в първоинстанционното
производство доказателства, обосноваващи извод за законосъобразност на наложеното
на ищеца Ч.Л.Г. дисциплинарно наказание и в частност-
за извършването от негова страна на посоченото в
заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Съвкупната преценка на събрания в
процеса доказателствен материал налага приемането на правен извод, че в процесния случай дисциплинарното наказание е
наложено, без наказаният работник да е извършил вменената му от работодателя
дисциплинарна простъпка.
При тези данни и
доказателства се налага извод, че дисциплинарната отговорност на ищеца Ч.Л.Г. е
ангажирана за извършването на действия, които от една страна не могат да бъдат
квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 от КТ и чл.187,
ал.1, т.1, т.3, т.7 и т.10 от КТ, и от друга страна- не са безспорно установени
при условията на пълно доказване от страна на ответника. При това положение
наложеното на Ч.Л.Г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” се
явява незаконно и като такова правилно е отменено с обжалваното решение. Първоинстанционният
съд, като е достигнал до същия правен извод е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските
за въззивното производство.
При
този изход на спора, на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата инстанция. С оглед направеното искане на въззиваемата страна- ищец и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, въззивникът- ответник,
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 350 лева – уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 17.07.2018 г. и представена по делото разписка от 17.07.2018
год.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.05.2018 г. постановено по гр.дело №
75347/2017 г. по описа на
СРС, ІІ ГК, 76 състав.
ОСЪЖДА
„Ц.з.г.м.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** , да
заплати на Ч.Л.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 350 лв. /триста и
петдесет лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
/адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.