РЕШЕНИЕ
№ 579
гр. Пловдив, 27.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди
двадесет и третата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора от Оп
Пловдив Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административнонаказателно дело № 404 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател „Толи“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление в с.Първенец, обл. Пловдивска, обжалва чрез
пълномощника си адв.С. Решение № 2198 от 24.11.2022 г., постановено по АНД № 5285/2022
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 16 н.с. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 32 от 05.09.2022 г. на Директор на РИОСВ - Пловдив,
с което на дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция от 7000
лева на основание чл.136, ал.2, т.3, във връзка с чл.35, ал.3 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/, като „Толи“ ЕООД е било осъдено и да заплати на
РИОСВ - Пловдив юлисконсултско възнаграждение от 80 лева.
С жалбата се иска отмяна на съдебното решение, както и
на потвърденото с него наказателно постановление. Сочи се, че решението е
неправилно и противоречи на материалния закон, като неправилен според
жалбоподателя е изводът на първоинстанционния съд за безспорна доказаност на
нарушението. Посочено е, че съдът безкритично е приел констатациите по акта и
наказателното постановление относно извършване от дружеството-жалбоподател на
дейности по събиране и съхранение на строителни отпадъци, за което се изисква
регистрация по ЗУО, вместо да приеме въз основа на доказателствата, че
дружеството е придобило и съхранява в собствения си имот строителни материали
втора употреба. Твърди се, че наказателното постановление е издадено и при съществено
нарушение на процесуалните правила, като в АУАН, въз основа на който е издадено,
липсва яснота относно времето на извършване на деянието. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.С., който поддържа жалбата и претендира разноски за двете
инстанции.
Ответната страна РИОСВ - Пловдив е депозирала отговор
по касационната жалба и я оспорва. В съдебно заседание ответникът се
представлява от юрисконсулт Х., която поддържа изложените по отговора доводи по
същество и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив Пелтеков
излага становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания,
съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов
срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, е достигнал до краен извод за законосъобразност
на процесното наказателно постановление. За да постанови този резултат съдът е
приел, че дружеството-жалбоподател е притежател на отпадъци по смисъла на §1,
т.29 от ДР на ЗУО и че това се установява и от приложените от самото дружество
по преписката договори за продажба на строителни материали втора употреба и
приемо - предавателни протоколи за получаването им. Съдът е направил коректна
обвръзка на приложимите разпоредби от ЗУО, за да стигне и до извода, че в
крайна сметка е налице дейност по третиране на отпадъците по смисъла на
легалната дефиниция, дадена от закона, което включва в себе си и дейността с
код R 13 по
Приложение № 2 към §1, т.13 от ДР на ЗУО – „съхраняване на
отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 12“. Като е
преценил, че дружеството не разполага с регистрационен документ по чл.35 от ЗУО
първоинстанционният съд е приел правилно, че същото е извършило вмененото му
административно нарушение. Касателно датата на извършване на същото съдът
правилно е отбелязал в мотивите на решението си, че същата е редовно посочена и
това е датата 13.04.2022 г., когато нарушението е било и установено.
Настоящата съдебна инстанция
намира изводите на районния съд за доказаност на административното нарушение,
както и липса на процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление
за правилни и законосъобразни.
В насока възраженията на
касационния жалбоподател относно неправилност на преценката на първата съдебна
инстанция, че жалбоподателят е притежател именно на строителни отпадъци, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че от доказателствата по делото се установява
категорично, че жалбоподателят е имал качеството на притежател на отпадъци,
доколкото съгласно т.29 от §1 на ДР на ЗУО такъв е не само причинителят на
отпадъци, но и физическото
или юридическото лице, в чието владение се намират те. От събраните
доказателства е видно, че дружеството-жалбоподател е придобило по договори с регистрирано
за извършване точно на дейности по събиране и транспортиране на строителни
отпадъци именно такива, доколкото е установено, че на собствения му терен са
били разположени основно тухли и бетонови късове, които впрочем са изрично
вписани като вид строителни отпадъци в издадения на продавача, от който жалбоподателят
сочи да ги е придобил, регистрационен документ. Това, че отпадъците са наречени
по договорите строителни материали втора употреба в тази насока не променя
характера им на строителни отпадъци и аргумент в тази насока са и специалните
разпоредби на Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на
рециклирани строителни материали, издадена на основание чл.43, ал.4 от ЗУО
/виж напр. чл.22 от Наредбата/. Какво е
било установено на мястото на проверката е свидетелствала пред първоинстанционния
съд и актосъставителя Юрукова, която е посочила, че заварените на място
отпадъци са били такива именно от разрушаване на сграда. При това положение и
предвид правилно установеното и от първоинстанционния съд обстоятелство, че
касационният жалбоподател е притежател на отпадъци, то и всички дейности, които
са свързани с тях е следвало да са подчинени на режима по ЗУО. Законът,
съгласно посоченото в чл.2, ал.1, т.3 се прилага изрично и за строителните
отпадъци, като съдържа и конкретни разпоредби относно тези отпадъци, които се
получават в резултат от разрушаване на сгради /чл.10 от ЗУО/.
В рамките на наказателното постановление е
изрично конкретизирано, че дружеството е съхранявало въпросните строителни
отпадъци, а както се посочи, това съхранение е включено в дейностите по
оползотворяване, които пък влизат в състава на по-голямото понятие „третиране
на отпадъците“ по т.44 на §1 от ДР на ЗУО. Ето защо и при установено третиране
на отпадъци, без наличие на регистрационен документ, какъвто се изисква по
чл.35 от ЗУО, правилно е била ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател по чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, което е било преценено и
от първата инстанция.
Относно възражението за липса на ясна
датата на извършване на нарушението настоящият съд намира същото за напълно
неоснователно, както впрочем се е произнесъл и първоинстанционният съд.
Наличието на отпадъците на мястото на установяването им именно в деня на
проверката – 13.04.2022 г., което само по себе си осъществява изпълнителното деяние
съхранение на строителни отпадъци, сочи, че въпросното съхранение е било
осъществено на датата 13.04.2022 г., която е приета и за датата на извършване
на нарушението.
Районният съд е преценил правилно, че
конкретният случай не може да се определи като маловажен случай на
административно нарушение, което впрочем произтича и от характера на имота, в
който е било установено въпросното третиране на отпадъци. При това и
законосъобразно е заключено в обжалваното решение, че правилно е приложена и
съответната санкционна норма от ЗУО с определяне на имуществена санкция в
предвидения минимален размер от 7000 лева.
С
оглед изложеното относно липсата на посочените касационни основания и при извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на
чл.218, ал.2 от АПК, при която не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, настоящият съд намира, че следва да остави в сила
същото като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
включително и в частта му относно присъдените разноски.
При този
изход на делото и при направено искане за присъждане на разноски от ответната
страна, то съобразно с чл.63д от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, ще следва на ответника да се присъди юрисконсултско
възнаграждение от 80 лева.
Воден от
горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2198/24.11.2022 г.,
постановено по АНД № 5285/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 16 н.с..
ОСЪЖДА
„Толи“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Първенец, ул.
„Съединение“ № 41, да заплати на РИОСВ - Пловдив сумата
от 80 лв. /осемдесет лева/, съставляваща размер на юрискунсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: