Р Е Ш Е Н И Е
№261217/13.11.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври,
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 3931по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на
искова молба вх. № 18638/ 13.03.2019
год. от Л.А., родена
на *** г., гражданин на Израел, с идентификационен
№ *, притежаваща паспорт тип Р, код на издаващата
го държава ISR, № *,
издаден на 22.05.2017 г. от
HAIFA, валиден до 21.01.2027 г., с постоянен адрес: Израел срещу Б.С., роден на *** г., гражданин на
Израел, с идентификационен № 0-2948779-0, притежаващ паспорт тип Р, код на издаващата го държава ISR, №, издаден на
02.06.2004 г. от RISHON LEZION, валиден до 01.06.2014 г., с постоянен адрес: Израел, и А.Б.Р., ЕГН: **********,
с адрес ***, с искане до съда да постанови решение, с което да допусне и извърши
делба на жилищна сграда на два етажа, с площ по данъчна оценка 116 кв.м. и изба с площ от 54 кв.м., построена
върху поземлен имот с пл. № *,
с площ от 1250 кв.м., по действащия план
на *, одобрен със Заповед
№ 381/26.07.1930 г. за улична регулация и Заповед № 2486/05.07.1930 г. за дворищна регулация,
който участва в УПИ *,
от кв. *,
целият с площ от 1375 кв.м., при
граници: ПИ № *, ПИ
№ *, ПИ № *-Кметство, улица от кв. 13, като в образуването на УПИ *,
кв. * по действащия план,
участват: общинско място с площ от
110 кв.м. и част от ПИ пл. № *, с площ от 15 кв.м.
Отправя
се и искане от Л.А. за заплащане
на наем от страна на А.Р. за ползване на
процесния имот до окончателно приключване на
производството за делба.
В
исковата молба се твърди, че въз основа на договор за продажба от 13.05. 2013 год. ищцата и първия ответник
придобиват правото на собственост върху процесния
имот, при равни квоти. По силата на сключен на 21.12.2016
год. договор 21.12.2016 год. Б.С.
дарява на втория ответник - А.Б.Р., 1/ 4 ид. ч. от притежаваните от
него 1/ 2 ид. ч. от същия
имот.
С
исковата молба е отправено
и искане за постановяване на привременни мерки, чрез осъждане
на ответника А.Р. да заплаща наем
за ползването на процесния имот на ищеца.
Искането е обосновано с твърдения за еднолично ползване на съсобствения
имот от страна на Р., която отдава жилищната
сграда под наем, като вила за отдих и почивка. Претендира
се
за заплащане на наем от
съделителя А.Р., за периода от 01.01.2017 г. до 01.02.2019 г., в общ размер на 3640.00 лева или по 140.00
лева месечно.
Ответникът
– Б.С., депозира чрез своя особен представител писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага съображения за допустимост и основателност
на иска за делба и моли същият да бъде уважен така, както е предявен от ищеца.
Ответникът
– А.Б.Р., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага съображения за допустимост и основателност
на иска за делба и моли същият да бъде уважен така, както е предявен от ищеца.
Излага съображения за неоснователност на иска за заплащане на наем, като
възразява срещу твърденията, че владее и ползва имота, а само се грижи за
сградата и я стопанисва, като извършва текущи ремонти, косене на ливада,
поддръжка на сградата, плащане на данъци. Посочва, че на
ищеца не е отказан достъп до имота.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По отношение на иска за делба:
Предявен
е иск за делба на недвижим имот, с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение по реда на чл. 344, ал.
2 ГПК, която черпи своето основание от разпоредбата на чл. 31, ар. 2 ЗС.
Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които извежда твърдяното
пораждане на съсобственост между страните, по отношение на делбените
имоти, на наведеното основание, за твърдения от тях размер на квотите в
съсобствеността.
Във връзка с заявената претенция за
постановяване на привременни мерки, в тежест на ищецата
е да установи, в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие
на следните предпоставки, а именно: 1. наличие на съсобственост върху процесния имот; 2. лишаване от възможността да ползва имота
съобразно с правата си; 3. отправяне на покана до ползващия
съсобственик /съсобственици/
за предоставяне ползването на имота
съобразно правата й.
В тежест на
ответницата е да установи положителните факти, на които основава възраженията
си за предоставен достъп до имота на ищеца.
В случая, видно от приобщения по
делото договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в НА № *, том *, рег. № *,
дело № */2013
г., на 13.05.2013 г. Л.А. и Б.С. придобиват
собствеността по отношение
на жилищна сграда на два етажа, с площ по данъчна оценка 116 кв.м. и изба с площ от 54 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж
върху поземлен имот с пл. № *, с площ от 1250 кв.м., по
действащия план на *, одобрен със Заповед № 381/26.07.1930 г.
за улична регулация и Заповед № 2486/05.07.1930 г. за
дворищна регулация, който участва в УПИ *,
от кв. *,
целият с площ от 1375 кв.м., при
граници: ПИ № *, ПИ
№ *, ПИ № *-Кметство, улица от кв. *,
като в образуването на УПИ *, кв. * по действащия план, участват: общинско място с площ от
110 кв.м. и част от ПИ пл. №
*, с площ от 15 кв.м при равни квоти собствеността над процесния имот (всеки по ½ ид.
ч.).
С
последваща сделкаа - договор за дарение на
недвижим имот от 21.12.2016
г, обективиран в НА № *,
том *, рег. № *, дело № */ 2016 г., Б.С. дарява на А.Б.Р. ¼ ид. ч. от своята собствена ½ ид.
ч. от делбения имот.
Горните данни, нагалат
извода, че по силата на
правни сделки между страните е възникнала съсъсобственост по отношение на
процесния имот, при посочените от ищцата квоти.
По изложените
съображения, се налага извод за основателност на иска, поради което и следва да
бъде допуснато извършване на съдебна делба на процесния
имот между страните, при квоти за Л.А.
– 4/8 ид. ч., Б.С. – 3/8 ид. ч., за А. Б.
Р. – 1/8 ид. ч., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
По отношение на претенцията по чл.
344, ал. 2 ГПК:
Претенцията по чл. 344, ал. 2, предл. второ
ГПК, черпи правното си основание от
нормата на чл. 31, ал.
2 ЗС. Касае се за искане за налагане
на привременни мерки досежно делбения
имот, поради което и същата е допустима за период
от датата на постановяване на решение по
допускане делбата до окончателното ликвидиране на съсобствеността.
Искането за присъждане на обезщетение
за лишаване от ползване за период преди предявяване на иска за делба,
съставлява препретенция по чл. 346 ГПК и подлежи на
разглеждане във втората фаза на делбата.
Съобразно правилото на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общият имот се ползва еднолично от един от съсобствениците, останалите имат право да претендират обезщетение, което се определя на база средния пазарен наем за имота, считано от датата на получаване на писменото поискване.
Ето защо, за да
бъде уважено искането за присъждане
на обезщетение, заявено на посоченото
основание, в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на следните
предпоставки, а именно: 1./ наличие на
съсобственост върху процесния имот; 2./ лично ползване на целия имот, по начин който
препятства достъпа на друг съсобственик;
3./ отправена покана до ползващия съсобственик
/съсобственици/ за предоставяне ползването на имота съобразно
правата му.
Както бе коментирано по –
горе, възникването на съсобственост между страните е установено по делото
обстоятелство.
Същевременно, в съдебно заседание, проведено на 04.07.2020 г., ключ за
имота е предаден от пълномощника на ответницата на процесуалния представител на
ищцата, което действия следва да бъде съобразено от съда, по аргумент от чл.
235, ал. 3 ГПК. Към датата на приключване на устните състезания и постановяване
на настоящия съдебен акт на г- жа А. е предоставен достъп до имота.
Последното обуславя извод за
неоснователност на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК – за присъждане на
обезщетение за лишаване от ползване, считано от датата на постановяване
на решение по допускане делбата
до окончателното ликвидиране на съсобствеността, поради което и
следва да бъде отхвърлено, на основание чл.
344, ал. 2, предл. второ, вр. с. чл. 31, ал. 2 ЗС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот: жилищна сграда на два етажа,
с площ по данъчна оценка 116 кв.м. и изба
с площ от 54 кв.м., посторена върху поземлен имот с пл. № *,
с площ от 1250 кв.м., по действащия план
на *, одобрен със Заповед
№ 381/ 26.07.1930 г. за
улична регулация и Заповед № 2486/05.07.1930 г. за дворищна регулация, който участва в УПИ *,
от кв. *,
целият с площ от 1375 кв.м., при граници:
ПИ № *, ПИ № *, ПИ
№ *Кметство, улица от кв.
*, като в образуването на УПИ *,
кв. * по действащия план,
участват: общинско място с площ от
110 кв.м. и част от ПИ пл.
№ *, с площ от 15 кв.м., при квоти: 4/ 8 (четири осми)
идеални части - за Л.А., родена на *** г., гражданин на Израел, 3/ 8 (три осми) идеални части - за
Б.С.,
роден на *** г., гражданин на Израел, 1/ 8 (една осма) идеални части - А.Б.Р.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявената от
Л.А.,
родена на *** г., гражданин на Израел,
с идентификационен № *, притежаваща паспорт тип Р, код на
издаващата го държава ISR, № *, издаден на 22.05.2017 г. от HAIFA, валиден до 21.01.2027 г., с постоянен адрес: Израел срещу А.Б.Р.,
ЕГН: **********, с адрес *** претенция за присъждане
на обезщетение, като привременна мярка, за лишаване от правото на ползване на делбения имот жилищна сграда на два етажа,
с площ по данъчна оценка 116 кв.м. и изба
с площ от 54 кв.м., посторена върху поземлен имот с пл. № *,
с площ от 1250 кв.м., по действащия план
на *, в размер на 140.00 (двеста и четиридесет)
лева, окончателното ликвидиране на съсобствеността, на основание чл. 344, ал. 2, предл. второ, вр. с. чл. 31,
ал. 2 ЗС.
Решението, в частта с която е налице произнасяне по допускане на делбата
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
Решението, в частта, с която е налице произнасяне по
искането за постановяване на привременни мерки, подлежи на обжалване с частна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: