Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………. гр.Стара Загора
Старозагорския
районен съд втори граждански състав
На
двадесет и девети март
2011 година
В
публично заседание, в следния състав:
Председател: Александър ГЕОРГИЕВ
Секретар:
Р.Д.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ гр.д.№ 1517 по
описа за 2010година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба с правно основание чл.134 от Закона за устройство
на територията и чл.124 от ГПК връзка с чл.108 от ЗС.
Ищците
М.А.И. и А.М.И. твърдят в исковата си молба, че с нотариален акт № 198 от 02.04.1990г.
са придобили по ½ ид.част от недвижим имот, а именно/дворно място,
заедно с находящата се него жилищна сграда, цялото място от 260кв.метра,
находящо се в гр.Стара Загора на ул.”Стръмна” 05, съставляващо недвижими имот
планоснимачен № 8622, за който имот е отреден парцел Х-8622, 8623 в кв.288
„Г.Гърбачев” по плана на гр.Стара Загора, при граници на парцела:Ул.”Стръмна”,
парцел ІХ-8620,8621, парцел ХІ-8624, парцел ІІ-8630 и парцел ІІІ-8631, 8632.
Ищците твърдят, че от север имотът им граничи с този на ответниците А.К.М., М.К.А.,
С.П.К. и Т.И.К..
Сочат,
че ответниците са навлезли неправомерно в техния недвижими имот и в нарушение
на действащите законови разпоредби са изградили незаконна жилищна сграда и
ограда и им пречат да ползват имота си пълноценно. Навлизайки в имота им
ответниците ограничават достъпа им до дворното място, намиращо се западно от
къщата им в парцел Х-8622, като по този начин се нарушава разстоянието между
къщата и границата със съседния имот и било невъзможно да се влезе в съседния
имот и същото място да бъде използвано според нуждите им. Всички техни опити да
уредят въпроса като добри съседи се оказали безрезултатни, като ответниците
отказвали да прекратят незаконните си действия
Твърдят
в исковата си молба, че действащият ПУП на кв.”Македонски” бил одобрен с
Решение № 888/29.03.2007г. като в него имотът на ответниците бил под № 5379,
включен в УПИ VІІ – 5379, 5380 кв.288, а на ответниците № 5377, 5378, включени
в УПИ VІ-5377, 5378. Дворищната регулация между горните УПИ минава по имотните
граници между имот № 5379 /на ищците/ и имоти № 5377 и 5378/на ответниците/. Твърдят
още, че е допуснато отклонение при пренасянето на границата между посочените
имоти. В т.5,2 от представеното по делото техническо становище било посочено: Поради
това пренесената регулационна граница между ПУИ Х-8622, 8623 и УПИ ІХ-8620,8621
в кв.288 от ъгъл на ПМЖ в ПИ 8631 и пренесената т.5 скица № 3 и скица № 4.
Отклонението между тази кафява линия, представляваща пренесената граница и
границата по действащия план била 75см., като със 75см. били преместени
регулационните граници между УПИ-VІ и УПИ-VІІ в кв.288, както съответно и
имотната граница между ПИ 5379 и ПИ 5378 от кадастралната карта е преместена
със 75см. в УПИ VІІ, съответно в ПИ 5379 от изток откъм улицата. Твърдят, че е
допусната фактическа и правна грешка, като неправилно отразената имотна граница
между имотите на ищците и ответниците следва да минава на 75см. северно от
посочената в плана, като ищците са собственици на тази ивица от имота, която е
с площ от 23кв.метра, като претендират предаване владението на тази площ от
ответниците. Поддържат исковата молба в съдебно заседание, чрез пълномощника си
адв.Б., който претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А.К.М.
представя по делото писмен отговор, в който твърди, че искът е неоснователен и
недопустим по следните съображения: между същите страни и на същите основания
имало влязло в законна сила решение по гр.д.№ 235/2007г. по описа на СтЗРС,
където регулационната и имотна граница, за която спорили страните била
очертана, не била допусната грешка, тъй като те можели да атакуват плана на
кв.”Чумлека” – влязъл в законна сила на 14.01.2008г., а срокът за обжалване на
решението по гр.д.№ 23582007г. бил 28.01.2008г. По стария и по действащия план
площта на имота на ищците била 227 кв.метра, а на ответниците 228 кв.метра. В
съдебно заседание ответникът А.К.М. поддържа отговора си чрез пълномощника си
адв.Трифонова, и чрез адв.Тодоров моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан, като моли за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,
след като взе предвид доводите и становищата на страните, разгледа събраните по
делото доказателства и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
От представените и приети като
доказателства по делото нотариален акт № 198,том ІІ, дело № 742/1990г.
безспорно се установява, че А.М.И. и М.А.И. са собственици на по ½
ид.част от следния недвижим имот: дворно място, заедно с намиращата се в него
жилищна сграда, цялото място с площ от 260кв.метра, находящо се в град Стара
Загора, на ул.”Стръмна” № 5, съставляващо недвижим имот планоснимачен № 8622,
за който имот е отреден парцел Х-8622, 8623, в квартал 288 ”Г.Гърбачев” по
плана на гр.Стара Загора, при граници на парцела: ул.”Стръмна” № 5, парцел
ІХ-8620, 8621; парцел ХІ – 8624, парцел ІІ-8630 и парцел ІІІ-8631, 8632. Видно
от представения и приет като доказателство по делото протокол за разграничение
на имоти на 11.06.2002г., районен техник в дирекция „ТСУ” към Община Стара
Загора по искане на А. М.И., собственик на УПИ Х8622, 8623 от кв.288 е изготвил
разграничение между УПИ Х8622, 8623 от кв.288 и УПИ Х8620, 8621 от кв.288 по
плана на гр.Стара Загора.
От представения и приет като писмено доказателство
по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 156, том ІІ,
регистър 1889, дело № 471/1945г. безспорно се установи, че Керим Асанов
Мустафов е бил собственик на следния недвижим имот: дворно място, вън от
чертите на града, в землището на гр.Стара Загора, в местността „Юсеин –
Челебийка” от 261 кв.метра, при съседи: Мика Асанова, път и от двете страни Димо
Балдаранов и Ганчо Минекшев, отделена от цялата нива от шест декара и осемдесет
кв.метра, при граници: Бохор Евреина, Атанас Къркеланов, Шефкет Джеферов, Али
Таиров, Рада Салиева и път. По делото е представен акт за саморъчно завещание №
35, н.д.№ 1537/1964г., от който е видно, че Керим Асанов Мустафов/Кирил А.М./,
е завещал след смъртта си на синовете си М. Кирев А. и А.К.М., както и на
съпругата си Зюмбюля И.а М.а следния свой недвижим имот: дворно място от 261
кв.метра, находяща се в град Стара Загора, ул.”Стръмна” № 7, при граници:
улица, М. Заев, Иван А. и Илия Богданов, представляващо парцел Х-98620 в кв.288
по плана на гр.Стара Загора, ведно с всички постройки в него. С нотариален акт
№ 20, дело № 1691/11.04.1997г. за дарение на недвижим имот М. Кирев А. дарил на
сина си Й.М. Кирев собствената си ½ ид.част от дворно място от
216кв.метра – кадастралната основа на имот пл.№ 8621 от парцел ІХ-8620,8621, в
кв.288 – на ул.”Стръмна”07, и първия етаж от източния близнак на масиванта
двуетажна жилищна сграда, построена в дворното място и ½ ид.част от
общите части на сградата, като си запазил правото на доживотно обитаване на
сградата. Съгласно скица № 4300/14.10.2003г. на Община Стара Загора, УПИ
ІХ-8620; 8621 е собственост на С.П.К., Т.И.К. – н.а.№ 116/82г. М.К.А. – н.а. №64/89г.
и А. Кирев М. – н.а. № 156/45г. зав. № 35/1964г., безспорно се установи също и
че УПИ Х 8622, 8623 е собственост на А.М.И., Митю А.-И. - н.а. № 198/90г.,
Стефан Владимиров Димов – н.а. № 18/7г. и н-ци на Стефан Владимиров Димов.
Видно от Заповед № 50/10.01.2007г. на
кмета на Община Стара Загора, издадена по преписка с вх.№ Та 89/01.12.2006г.,
образувана по заявление на А.М.И. и М.А.И., е отказано да бъде извършена
техническа анкета и попълване на кадастралния план на кв.”Македонски”, гр.Стара
Загора, одобрен от Агенцията по кадастъра със заповед № 300-4-86/12.12.2002г.,
собственост на: за ПИ 5377, 5378 – С. П.К., Т. И.К. с н.а. № 116/1988г., А.К.М.,
М. Кирев А. – н.а. № 156/1945г., завещание № 35/1964г. и за ПИ 5379, 5380 - А.М.И.,
М.А.И. - н.а. № 198/1990г. Стефан Владимиров Димов – под.прот. от 07.10.1977г.
Същата заповед е оформена при отказ от подписите на заинтересуваните лица за
изготвения технически протокол от 11.12.2006г. поради претенции за собственост.
По делото липсват данни тази заповед да е обжалвана пред Старозагорския окръжен
съд.
Видно от представените и приети като
доказателства по делото нотариален акт за право на собственост по
обстоятелствена проверка № 63, том ІІ, дело № 875/1960г. и нотариален акт № 198
от 02.04.1990г. Зюмбюла Асенова И.а/призната за собственик по давностно
владение/, действаща със съгласието на мъжа си Митьо Заяков И., прехвърлила на
синът си А.М.И. и на внука си М.А.И./ищци в настоящото производство/ по
½ ид.част за всеки от тях дворното място с намиращата се в него сграда,
цялото от 260кв.метра, план.№ 8622, за който е отреден парцел Х-8622, 8623 в
кв.288 – на ул.”Стръмна”№ 5, срещу гледане и издръжка.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено – видно от същото, кадастралните граници на имотите съвпадат с
имотните граници по кадастралната карта, като е допуснато отклонение в
пренесената регулационна граница между УПИ ІХ-8620,8621 и УПИ Х-8622, 8623 в
кв.288 и границата в сега действащия план – с линейно отклонение 0,75м. Регулационната
граница между УПИ VІ-5377, 5378 и УПИ -5379, 5380 в кв.288 съответно и имотната
граница между ПИ № 5378 и ПИ 5379 от кадастралната карта е преместена с 0,75м в
УПИ VІІ-5379, 5380, съответстващ ПИ № 5379 от изток. Съгласно допълнението му в
съдебно заседание квадратурата на имота на ответниците би следвало да се промени
с 12 кв.метра, вследствие извършване на корекцията с 0,75м на север в имота на
ответниците. Видно от допълнителното заключение на вещото лице, на база на
кадастралния план, одобрен със заповед № 888 от 29.03.2007г. имота на
ответниците – имот № 5378 е с площ от 228кв.метра, а този на ищците – имот № 5379
е с площ от 227кв.метра. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице
като компетентно и добросъвестно изготвено – същото кореспондира с останалите
по делото доказателства и е основано върху анализ на цифрови модели.
Следователно съдът счита за установена допусната фактическа грешка в отразяването
на регулационната граница между имотите по стария и новия план. В настоящия
случай обаче не е предявен установителния иск за допусната грешка, а след
уточнение е заявена търсената ревандикационна защита на ищците срещу
ответниците – на невладеещия собственик срещу владеещия на негодно правно
основание несобственик.
Безспорно
е установено по делото, че ответниците владеят тази ивица от 12кв.метра,
ограничена от имотната им граница по погрешно отразената кадастрална основа,
/налице е несъответствие между стария и новия план/ като своя – същите се
легитимират като собственици на тази ивица на основание - годно да ги превърне
в такива – приложение на регулационен план. По делото обаче не се установи
точно тази част от имота да е владяна някога от ищците – остана недоказано дали
ищците са владели имота си в очертанията по старата имотна граница /по плана от
1966г./ и дали стария план е отразявал точно състоянието на границата между
двата имота, както и вследствие какви регулационни дейности е намалена площта и
на двата имота равномерно – с по 33 кв.метра.
Естеството
на иска по чл.108 от ЗС предполага наличието на три кумулативно изискуеми
предпоставки за уважаването му – ищецът да е собственик на процесната вещ,
ответника да владее същата и то без правно основание. По отношение на ищците и
ответниците третата предпоставка в случая обаче не е налице – владението върху
частта от имота, собствена на ищците, не се упражнява недобросъвестно от страна
на владеещите ответници – на придобивно основание, което не е годно да го
направи собственик.
Поради
изложеното съдът намира, че не са налице всички установени в разпоредбата на
чл.108 от ЗС условия за ревандикация на вещта по отношение на ответниците и
предявеният срещу тях иск следва да бъде отхвърлен.
По тези съображения съдът намира, че
предявеният иск за предаване владението на собствената на ищците ивица от
имота, с площ от 12кв.метра, от ответниците, вследствие несъответствие между
регулационната граница по плана от 1966г. и сега действащия план, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъдат осъдени ищците да заплатят
на ответника А.К.М. направените по делото разноски в размер на 350лева, от
които 250лева адвокатско възнаграждение на един адвокат и 100лева
възнаграждение за вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на М.А.И. с ЕГН **********, и А.*** с ЕГН **********,***, съдебен адрес адв.Б. *** против А.К.М., МИНКО К. ***, и против С.П.К. и Т.И.К.,***, за предаване владението на 23/двадесет и три/квадратни метра, представляващи ивица от имота на ответниците по протежението на границата между съседните имоти на страните – от юг имот № 502.5379/петстотин и две точка пет хиляди триста седемдесет и девет/, за който е образуван УПИ VІІ/седми/ в кв.288/двеста осемдесет и осем/, по плана за регулация, одобрен със заповед №888/29.03.2007г. на Общински съвет–Стара Загора, а от север – имот № 502.5378/петстотин и две точка пет хиляди триста седемдесет и осем/, за който е образуван УПИ VІ/шести/ в кв.288/двеста осемдесет и осем/, по плана за регулация, одобрен със заповед №888/29.03.2007г. на Общински съвет–Стара Загора, погрешно изместена с 0,75метра/седемдесет и пет сантиметра/ на юг по протежение на улицата като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.А.ИЛИЕВ с ЕГН **********, и А.М.ИЛИЕВ с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ответника А.К.МИТЕВ с ЕГН **********,***, сумата от 350/триста и петдесет/лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: