О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр.Враца, 12.04.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, троен
състав, в закрито заседание на 12.04.2023 г. през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
ТАТЯНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА Чкад № 132 по описа на АдмС – Враца за
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по частна жалба на
Г.В.В.,*** против Разпореждане № 244/22.02.2023 г., постановено по адм. дело № 248/2022 г. по описа на АдмС – Враца,
с което е върната касационната жалба с вх. №3395/27.10.2022 г. от В., против Решение №322/12.10.2022 г.,
постановено по исково административно дело №248/2022 г. по описа на същия съд.
Частният жалбоподател е изложил
съображения за неправилност на
разпореждането и моли съдът да отмени същото, като несправедливо, преграждащо
хода на делото, издадено в противоречие с материалните и процесуални разпоредби
и връщане на делото на първоинстанционния състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната
жалба е процесуално допустима.
Разпореждането
е съобщено на жалбоподателя лично на 27.02.2023 г. Против него е постъпила частна
жалба с вх. № 690/7.03.2023 г. по описа на АдмС - Враца /изпратена с писмо с изх.№
782/01.03.2023 г. на Затвора-Ловеч/, която е допустима като предявена в срок и
от надлежна страна. Съгласно чл. 213а,
ал. 7 от АПК по тези жалби държавна такса не се дължи. По делото не е
конституиран ответник, поради което препис от жалбата не е връчван.
Разгледана по същество частната жалбата
е неоснователна по следните съображения:
С
определение №681/29.11.2022 г., постановено по адм. дело №248/2022 г. по описа
на АдмС – Враца, съдът е оставил без
уважение искането на Г.В. за освобождаване от заплащане на държавна такса във
връзка с постъпилата касационна жалба по адм. дело №248/2022 г. по описа на
АдмС – Враца.
Съдът след като е анализирал относимите правни
норми и представените във връзка с искането доказателства е приел, че в случая
не са налице основания за освобождаване от държавна такса, доколкото
жалбоподателят В. разполага със средства да заплати дължимата по делото
държавна такса от 24,00 лева.
Жалбоподателят В. е лишен от свобода, като
понастоящем се намира в Затвора – Ловеч. За периода от 28.07.2022 г. до 22.11.2022
г. е с приходи в размер на 1276,36 лева, съгласно справка от Затвора Ловеч, а
за периода 01.11.2021 г. до 22.11.2022 г. е с приходи в размер на общо 2571,52
лв. / в Затвора – Плевен/.
В Декларацията от 10.11.2022 г. В. е
посочил, че не получава месечен доход, не упражнява дейност на ЕТ. Има сключен
граждански брак, няма информация за доходите на съпругата си, притежава
недвижими имоти, които не може да конкретизира от затвора, но същите са
възбранени от КПКОНПИ от 2010 г., а делото все още е висящо на първа инстанция
пред ВТОС, поради което не може да се разпорежда с него. Няма доходи, не му
осигуряват работа. Не притежава дялове и акции в търговски дружества. Не
притежава парични влогове.
Съдът намира, че с оглед получаваните
от жалбоподателя Г.В. ежемесечни парични суми в размер на 150,00 лева, както и
други суми, средномесечни за една година назад в размер на 295,00 лв, паричните
средства позволяват на същия да заплати дължимата държавна такса от 24,00 /двадесет
и четири/ лева по касационната жалба и с оглед нейния минимален размер то няма
да бъде затруднен, поради което не са налице основанията на чл.83, ал.2 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК за освобождаване от заплащането на д.т. по касационната
жалба.
Същевременно
В. не е декларирал притежаваното от него имущество, като само е посочил, че то
е възбранено от КПКОНПИ, но според чл. 116, ал. 4 от Закон за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ)
Комисията не може да иска налагането на обезпечителни мерки само върху
имущество на физическо лице, което не подлежи на принудително изпълнение. По
молба на лицето, след налагане на обезпечителните мерки, съдът може да разреши
извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху
което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост (чл. 119 от ЗПКОНПИ). По делото не са представени никакви доказателства, че действително
върху цялото притежаваното от частния жалбоподател имущество са наложени
обезпечителни мерки, респективно че той няма никакво несеквестируемо имущество,
с което може да разполага (използва за удовлетворяване на свои интереси) или да
е поискал да му бъде разрешено по реда на чл. 119 от ЗПКОНПИ извършване на
плащане на дължимата държавна такса.
Упражняването
на правото на достъп до съд в конкретния случая не е ограничено, защото
дължимата държавна такса по касационната жалба е в размер на 24,00 лв., а
жалбоподателят разполага с различни възможности да осигури заплащането й, ако
желае да бъде разгледана подадената от него жалба.
Касационната
жалба е била оставане без движение, за което е уведомен касатора. В указаният
срок съгласно Разпореждането от 01.11.2022 г. и новият законов срок, след
влизане в сила на Определение №1564/21.12.2022 г., а именно – 10.02.2023 г.
държавната такса не е внесена.
Ето защо, правилно първоинстанционният
съд е върнал касационната жалба, като е приложил разпоредбата на чл.213, ал.1,
изр. 2-ро от АПК.
Не са налице основанията по чл. 83,
ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от ГПК касационният жалбоподател да бъде
освободен от заплащане на такси и разноски.
Налице е нередовност
на подадената касационна жалба,
такава каквато е констатирана от първоинстанционният
съд при извършената служебна проверка за редовността й.
Разпореждането на АдмС - Враца с което
е върната касационната жалба е правилно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Воден
от горното, касационен състав на Административен съд гр.Враца,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Разпореждане №
244/22.02.2023 г., постановено по адм.
дело № 248/2022 г. по описа на АдмС – Враца.
Определението е
окончателно.
На основание чл. 138 от АПК на страната да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.