РЕШЕНИЕ
№ 2428
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20205330116842 по описа за 2020 година
С искова молба ищецът „Мелон България“ ЕАД е предявило срещу В.
В. Д. обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ за
заплащане на следните суми: сумата в размер на 2000 лева – главница по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ******* г., сключен
между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника, вземанията по който са
прехвърлени на „Мелон България“ ЕООД с Договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от ****** г., сумата в размер на 1680 лева –
наказателна лихва по т.8 от Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № ******** г. за периода 17.07.2016 г. – 17.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК –
17.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 8038 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 10.09.2019 г. по ч. гр.д. № 14346/2019 г. по описа на Районен съд
1
Пловдив, III бр. с-в.
Ищецът твърди, че между „Първа инвестиционна банка“ АД и
ответника бил сключен Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ ******* г., по силата на който кредитополучателят усвоил в пълен размер
банков кредит тип овърдрафт в размер на 2000 лева. Ответникът се задължил
да погасява всеки месец минимална погасителна вноска, посочена в
извлечението по картовата сметка. Съобразно т.7 от договора било уговорено,
че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното
салдо, формирано до края на последния отчетен период, ответникът следва да
заплати на банката след изтичане на първите три отчетни периода, годишен
лихвен процент, както следва: за извършване на безналичини плащания на
ПОС терминал – 16 %, и за всички останали транзакции – 18 %. Също така в
т.8 от договора страните договорили, че при неплащане на месечната
погасителна вноска или надвишаване на кредитен лимит, банката начислява
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка 12%.
Ответникът не изпълнявал поетите задължения и не извършвал плащания за
погасяване на дълга от 05.07.2012 г. Договорът бил обявен за предсрочно
изискуем. Излагат се доводи, че на 05.04.2018 г. с Приложение № 1 към
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** г., сключен между
„Първа инвестиционна банка“ АД и „Мелон България“ ЕАД, вземането към
ответника било прехвърлено, заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията
и другите принадлежности. Ответникът бил уведомен за извършената цесия
по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
разноски.
С молба – уточнение вх. № 20108/21.04.2021 г. се ангажират
доказателства с оглед установяване на конкретните дати на усвояване на
кредита. Уточнява се, че предсрочната изискуемост е настъпила на 15.04.2019
г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника В. В. Д., с който се взима становище за недопустимост на
предявените искове, доколкото към момента на прехвърляне на процесното
вземане, същото е било погасено по давност. Алтернативно се излагат
2
доводи, че предявените искове се явяват неоснователни. Признава се, че
между ответницата и „Първа инвестиционна банка“ АД е сключен Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № *********г., но се оспорва, че
ответницата е била обвързана от общите условия на банката. Възразява се, че
ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира процесните суми,
тъй като договорът за цесия не е произвел действие, доколкото към момента
на прехвърляне на вземането, същото е било погасено по давност. Навеждат
се доводи, че липсва инидивидуализация на вземането в договора за цесия,
поради което същият се явява нищожен на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД –
поради липса на предмет. Възразява се, че липсва достоверна дата на
договора за целия, както и че не е налице уведомяване на ответницата за
същия. Във връзка с липсата на обвързаност на ответницата с общите
условия на „Първа инвестиционна банка“ АД, се възразява, че същите не са
писмено приети от нея, като ответницата не е положила подписи под същите.
Излагат се съображения, че в същите са налице неравноправни клаузи.
Възразява се, че всички процесни вземания са погасени по давност.
Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Във връзка с депозираната молба – уточнение от ищеца, се възразява, че
процедурата за връчване на съобщението за обявяване на предсрочна
изискуемост е опорочена, поради което същата не е настъпила.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, а и от приобщените по делото
доказателствени материали се изяснява, че между „Първа инвестиционна
банка” АД и ответника е възникнало правоотношение по повод на сключен
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ****** г. /л.9-10/.
Предоставеният банков кредит овърдрафт по смисъла на цитирания договор е
в размер от 2000 лева. На ответника са му известни общите условия /л. 11-13/,
приложими към правоотношението, като екземпляр от тях му е надлежно
предаден при сключване на договора. По силата на цитирания договор,
3
банката е предала на заемополучателя и кредитна карта с чип “Mastercard
Standart”. Впоследствие, вземанията по договора са цедирани от „Първа
инвестиционна банка” АД на ищеца „Мелон България” ЕАД по силата на
Договор за прехвърляне на вземания от ********г. и приложението към него
/л. 14- 34.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна
експертиза / л. 101-104/ се изяснява, че по предоставения му кредит
овърдрафт, ответникът е усвоил сума в общ размер от 2000 лева.
Горепосочената сума е усвоена чрез множество транзакции, първата от които
е от дата 28.11.2007 г., а последната - 25.06.2009г. Изложено е, че размерът на
дължимата лихва по посочения договор възлиза на 1680 лева – наказателна
лихва, начислена на основание чл. 7а от договора за периода 17.06.2016 г. –
17.06.2019 г.
Въз основа на допълнително поставени задачи е изготвена
допълнително съдебно – счетоводна експертиза /л.132-133/, от която се
изяснява, че за периода 07.05.2008 г. – 05.07.2012 г. ответника е погасил
сумата в размер на 2985 лева, които са разпредели по пера, както следва:
главница в размер на 1382,79 лева, лихви в размер на 1422,42 лева и такси в
размер на 179,79 лева.
Съдът кредитира изготвените заключения на вещото лице в цялост,
доколкото същите са обективни, обосновани и съответни на останалия,
приобщен по делото доказателствен материал.
По правните аспекти на спора:
На първо място, съдът счита за нужно да посочи, че длъжникът не е
редовно уведомен за осъществената цесия преди депозирането на исковата
молба, както се твърди в същата. Действително, от приложеното по делото
уведомление /л. 37 гръб/, се изяснява, че е търсен на 26.03.2019 г., с цел да
бъде уведомен за извършеното цедиране на вземането, но не е открит на
адреса. Предвид това, то съдът счита, че длъжникът е уведомен за
осъществената цесия със самата исковата молба. Следва да се посочи, че
доколкото към същата са приложени договорът за цесия, пълномощното,
делегиращо права на цесионера да осъществи уведомяването и самото
уведомление, то липсва пречка от процесуално или материалноправно
естество, да се извърши надлежно уведомяване посредством исковата молба.
4
По същество: от представените по делото материали се установява, че е
налице сключен договор за кредит- овърдрафт, с кредитен лимит от 2000
лева, по силата на който, на ответника е предадена кредитна карта “Mastercard
Standart”. Отвеникът е осъществил и множество транзакции, първата от които
е на дата 28.11.2007 г., а последната - на 25.06.2009 г., като общо усвоената
сума възлиза на 2000 лева. Горепосочените обстоятелства са от значение,
доколкото с отговора на исковата молба е релевирано изрично възражение в
насока погасяване по давност на претендираните вземания. По своята правна
същност, давността представлява период от време, свързан с бездействие на
кредитора. След изтичането на период от пет години ( приложима давност за
главницата в процесния случай), кредиторовата пасивност рефлектира върху
вземането и същото от притезание се трансформира в естествено право (
тоест, губи се възможността да бъде събрано по принудителен ред).
Съобразно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Предвид това, за да се прецени дали
процесните вземания са погасени по давност, то следва да се дефинира
моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта.
Съобразно гл. I, т. 1, б.”з”, изр. „второ” от действащите към момента на
сключване на процесния договор общи условия / л. 11- 13/, „за дата на падежа
се счита всяко 5- то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа
е първият следващ работен ден”. Същевременно, гл. V- та, т. 14 от общите
условия разписва, че за усвоения овърдрафт Титулярят ползва гратисен
период от 45 дни и ако в този срок погаси пълния размер на дебитното салдо
по сметката си, формирано до края на последния отчетен период, банката не
начислява лихва (тоест, лихва се начислява след изтичането на период от 45
дни). Тълкувайки съдържанието на двете посочени клаузи от общите условия,
съдът счита, че падежът за всеки ползван овърдрафт настъпва на пето число
всеки месец, като след тази дата, главницата става изискуема ( кредиторът
може да иска изпълнение). Лихва върху ползвания финансов ресурс обаче,
страните са се договорили да се дължи след изтичане на срок от 45 дни, след
съответната транзакция. Следва да се посочи и че кредитът- овърдрафт
разкрива специфика, съпоставено със стандартния тип кредитно
финансиране. При последното, сумата се усвоява веднага или на
предварително ясни периоди и траншове. При кредита- овърдрафт, е налице
определен кредитен лимит по разплащателната сметка на длъжника - в случая
5
2000 лева. Същият се усвоява по избран начин и период от длъжника, като
последният може да дава нареждания и над разполагаемите суми по
разплащателната си сметка. Предвид това, релевантно за началния момент, от
който ще се отброява давността е датата на последното осъщественото
усвояване на парични средва от ответника.
В процесния случай, съобразно заключението на вещото лице,
ответникът е усвоил обща сума в размер от 2000 лева, като последната
транзакция и осъществена на 25.06.2009 г. Съобразно уговореното между
страните ( гл. I, т. 1, б. ”з” от общите условия) и горепосочените особености
на кредита овърдрафт, падежът на вземането за главницата следва да се
отброява от 05- то число на месеца, следващ последната транзакция- тоест,
изискуемостта настъпва на 05.07.2009 г. Именно от тази дата следва да се
отброява и петгодишният период за погасяване по давност на вземането за
главницата. Същият е изтекъл на 05.07.2014 г., като до посочения момент не
са осъществявани действия, които биха прекъснали или спрели изтичането на
давността. Следва да се посочи, че заявлението за издаване на заповед за
парично задължение ( по повод на което е издадена заповед за изпълнение и
впоследствие е образувано исково производство) е подадено едва на
17.07.2019г. - доста след изтичането на погасителната давност за главницата.
За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи
следното: длъжникът е осъществявал погашения на вземанията по процесния
договор, като последното такова е от дата 05.07.2012 г. Самите погашения от
страна на длъжника ( за които се установява, че са частични), не са в
състояние да прекъснат давността, доколкото, за да се приеме, че е налице
признание на дълга, то следва да са налице изявление или действие, което
признава не само неговото основание, но и размер. В случая, с факта на
извършено частично плащане, би могло да се приеме, че длъжникът признава
единствено основанието за вземането, но не и неговия размер. Всъщност, то
дори и да се приеме, че е налице пълно признание на основанието и размера,
последното плащане е от дата 05.07.2012 г. Отброявано от този момент,
петгодишният срок за погасяване на вземането е изтекъл на 05.07.2017 г.,
което като момент отново е преди подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда.
Следва да се посочи и че доколкото падежът на процесната главница е
6
настъпил на 05.07.2009г., то безпредметно е кредиторът да обявява
предсрочна изискуемост на вземането в един последващ момент. Същото
дейстие е без правно значение, след като падежът на вземането е настъпил в
един по-ранен период. В тази връзка, то двете понятия са несъвместими- след
като в процесния случай падежът на цялото вземане за главница е настъпил
на 05.07.2009г., то кредиторът не би могъл да търси обявяване на предсрочна
изискуемост. Приемането на противното, на практика би означавало да се
предостави възможност на кредитора едностранно да удължава периода на
погасителна давност на вземането, като „обявява” предсрочна изискуемост
дълго след изтичането й.
Съобразно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. Предвид гореизложеното и доколкото се
установява, че кредиторовото вземане за главницата е погасено по давност, то
същото се отнася и за акцесорните вземания, касаещи договорна, наказателна
и мораторна лихва.
Предвид гореизложеното, то предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло, поради изтичане на погасителна давност.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, то се
поражда право на разноски в полза на ответника. Доказателства за извършени
такива са представени в размер на 605 лева, от които сумата в размер на 500
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, сумата в размер на 100 лева –
депозит по допълнителната ССчЕ и сумата в размер на 5 лева – за издаване на
съдебно удостоверение. Поради изложеното следва ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника сумата в размер на 605 лева, представляваща разноски в
настоящото производство. Разноски по образуваното ч. гр.д. № 14346/2019 г.
по описа на Районен съд Пловдив, III бр. с-в, не следва да бъдат присъждани,
доколкото не представени доказателства за извършване на такива.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявените от „Мелон България” ЕАД, ЕИК: *********,
7
срещу В. В. Д., ЕГН **********, обективно, кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата в размер на 2000 лева – главница по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № ********* г., сключен между
„Първа инвестиционна банка“ АД и ответника, вземанията по който са
прехвърлени на „Мелон България“ ЕООД с Договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от ****** г., сумата в размер на 1680 лева –
наказателна лихва по т.8 от Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № ******** г. за периода 17.07.2016 г. – 17.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК –
17.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 8038 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 10.09.2019 г. по ч. гр.д. № 14346/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, III бр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „Мелон България” ЕАД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Д., ЕГН **********, сумата в размер на
605 лева /шестстотин и пет лева/, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
8