Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.02.2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 2454 по описа за 2021 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та”
ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от „Е. С.“ АД ЕИК ****със
седалище и адрес на управление *** т. – Г”, с
която претендира да бъде прието за установено по отношение на Г.Г.Й.,
ЕГН ********** с адрес: ***, че
съществува присъденото с
издадена по ч.гр.д. № *****. на ВРС заповед
по чл. 410 ГПК вземане за сумите от 3 400,15
лв. (три хиляди и четиристотин лева и петнадесет стотинки),
представляваща консумирана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 06.11.2019г. до
03.02.2020г. изчислена чрез корекционна процедура по Договор за покупко-продажба на ел.енергия при Общи условия по
фактура издадена на 06.02.2020г. за обект с адрес: гр. В.,
ул. „Д.‘‘ № **, ап.***,
Аб. № ****, клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
09.07.2020г. до окончателното й заплащане; и
сума в размер на 97,28 (деветдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) лв. – мораторна
лихва върху сумите по фактурата за периода от датата на падежа й до 26.06.2020г. Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото и в заповедното
производство.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: Страните са били в договорни отношения за доставка на ел. енергия. Продавачът
– ищец следвало да доставя уговорената
стока до
обект на ответника – купувач, находящ се в гр. В., ул. „Д.“
№ ***, ап.***, Аб. № ******, клиентски № ******.
Сочи се, че на 03.02.2020г. е била извършена проверка на средството за
измерване на обекта, при
която в присъствието на клиента било констатирано потребление, което не преминавало през СТИ и не се отчитало, тъй като било
налице неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. За проверката бил съставен
констативен протокол. Излага се, че при проверката са
спазени задълженията на ответника, посочени в ПИКЕЕ и общите му условия относно процедурата по извършването й. На база на констатациите в
експертизата е изготвена корекция на сметката по чл. 50 ал. 2 от действащите ПИКЕЕ, поради което
е начислена процесната сума, която не е санкция, а допустима по закон – чл. 83 т.6, чл. 98 а, чл. 104а ЗЕ фикция за доставено количество електроенергия, което не е
било отчетено от СТИ по обективни причини. Издадена е фактура за начислението, но абоната не е
платил в указания срок.
Предвид
неизпълнението на задължението за плащане кредитора инициирал заповедно
производство, в хода на което било уважено заявлението му и била издадена
заповед по чл. 410 ГПК, с която била присъдена претендираната цена, срещу която
длъжника възразил в срок. На това основание за ищеца е възникнал правният
интерес да иска да бъде установено съществуване на вземането, присъдено с
издадената заповед за изпълнение.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който го оспорва. Счита, че ищецът
не е носител на материалното право да извършва корекции на сметки и да издава
фактури за събирането им. Твърди, че не е получавал реално такова
количество електроенергия. Твърди, че ако е имало неточно
отчитане от СТИ това не е било по негова вина. Оспорва законосъобразността на извършената корекционна процедура от
формална страна. Твърди, че действащите ПИКЕЕ излизат извън обхвата на
законовата делегация досежно предвидената в тях обективна отговорност на
абоната. Оспорва извършването на задължителните периодични технически проверки
на СТИ. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № *****. по описа на
ВРС се установява издаването на заповед за
изпълнение в полза „Е. С.“ АД против Г.Г.Й. за посочените в исковата молба суми.
От
писмените доказателства - копия на: протокол за
монтаж от 17.01.2017г.; констативен
протокол № ******.; справка за корекция номер ****.; фактура № *****.; писмо
изх. № ****. ведно с товарителница; извлечение за
фактури и плащания към 19.01.2021г. и справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца за клиентски № *****; извлечение от сметка към 26.06.2020г., се
установява, че: на 20.06.2017г. от длъжностни
лица на „****“ АД /„****” АД/ бил монтиран
електромер, който да отчита потреблението
в обект находящ се в гр.В., ул. „Д.“ № **, ап.*** На 03.02.2020г. от длъжностни
лица на „******“ АД /„***** АД/ при извършване
на проверка на същото СТИ било установено, че е налице нереглментирано
присъединяване към електроразпределителната мрежа на проводник със сечение 50мм2,
по който имало потребление и продължавал към обекта. Въз основа на съставения
констативен протокол за извършената проверка на абоната била изготвена справка за начисление на неточно
измерена ел. енергия с посочено основание чл. 50 ал. 2 и ал. 3 ПИКЕЕ за 90 дни
с период от 06.11.2019г. до 03.02.2020г. при всекидневно 8-часово ползване и ½ от
пропускателната способност на присъеднителните съоражения, която е остойностена във фактура № ********г. в размер на 3 400,15
лева.
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, СТИ монтирано на обекта е било преминало метрологичните проверки и е било технически
изправно.
Няма промяна в схемата на свързване
на електромера. Налице е извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа - трета
фаза на захранващия кабел чрез
друг кабел със сечение 50 мм2 който
се използвал за фаза. Оттам
подземно влиза в имота и захранва ел. инсталацията. По време на проверката е измерен товар от 18,23 ампера, което е 4,01кW. Потребяваната през нерегламентирания проводник електроенергия не е преминавала през СТИ. Не може да
се установи кога е станало вмешателството и точното количество преминала и неотчетена ел. енергия. Математически стойността и
цената на претендираната електроенергия е правилно изчислена съобразно
залегналите параметри в чл. 50 ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ – съобразно допустимия
продължителен ток за 215А при монофазно захранване при осем часа за 90 дни.
При
този начин на присъединяване може да се използва електроенергия едновременно с доставяната по ел. мрежата, за която има сложен
електромер. След
като няма никакъв отчет означава, че абонатът е ползвал единствено енергия пренесена по този неправомерен
кабел. Кабелът не е бил открит, а закопан донякъде подземно и след това във входа минавал
по тръби. Захранващите кабели от 30 - 40 винаги години са подземни.
На самия електромер на фазата е нямало никакво потребление
защото се получава един затворен кръг, фаза - нула и се връща обратно. Затова е установено, че по нулата на обекта виждат
някакъв ток, а по фазите няма. Не че няма ток в обекта, но е подаван от другата
страна, от нерегламентираната и по този начин вече са разпределя по мрежата и
връща по нулата. Захранването е именно по този
неправомерен кабел. Не може да е от съседен
апартамент. Щом има връщане по нулата значи се подава
напрежение в обекта.
От показанията на разпитания
свидетел ********** се установява, че е служител
при ответника - експерт енергиен контрол. Съставила е протокола от 03.02.2020г. за проверка на
обект гр.В.,
ул. „Д.“
№ ****, ап.**** При проверката на електромера установили, че има неправомерно свързване към захранващия кабел чрез друг кабел, който отивал
във входа и стигал до апартамента. Установили, че стига до
този апартамент като замерили
електромера му, на който на фазата нямало напрежение, но по нулата връщало което значи, че се ползва
енергия в мрежата вътре на този апартамент. Заобикаля
електромера и не се отчита електроенергията. Потърсили
потребителя, но нямало никой в апартамента и в присъствието
на свидетелка - жена, която влизала
във входа съставили протокола.
Показали й,
обяснили й всичко и тя се
подписала без възражения. В нейно
присъствие колега от проверяващия екип се обадил на полицията, като оттам им отговорили, че няма да изпратят
служители, евентуално, ако имат
проблеми, тогава ще съдействат.
От показанията на свидетеля Р.И.К. се установява, живее в
гр. В. на ул. „С.”
№ ****. Не познава Г.Г.Й.. В блок на адрес *** живее майка й. Преди и тя живеела там. Познава някои от живущите в
блока. Тя е подписала протокол
№ *****.в графа „свидетел“
Отивала при майка си и на входа видяла хора от енергодружеството да правят
нещо по главното табло. То било отворено. Когато й дали да подпише протокола,
не й обяснили за какво се отнася. Тя помислила, че се отнася за премахване на
начислена на майка й сума за електричество.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявен е установителен иск
с правно основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса съобразно
чл.
146 от ГПК, изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже възникването и съществуването на спорното право, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това право. В конкретния случай от това следва, че в тежест на ищеца
е да установи че
са в договорни отношения с ответника; извършената проверка на електромера на ищеца, че с констативен
протокол е установено, че същият не е отчитал потребената ел. енергия, поради това, че СТИ е в неизправност или е
променена схемата му на свързване, или др. причина; че констативният протокол и
извършената проверка са съобразени с действащата нормативна уредба и Общите
условия, които са влезли в сила по отношение на ищеца, че измервателното
устройство е с установена годност от компетентни органи, че е извършена
корекция съобразно действащата нормативна уредба и Общите му условия,
че се дължи стойност на електроенергията
в посочените размери на това основание.
Респективно
ответникът следва да докаже положителните факти,
на които се позовава, изключващи отговорността му – пр. нищожност на клаузи от договора, плащане, давност и/или др.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел.
енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил
присъединен към ел. мрежа. Не се спори и относно влезлите в сила Общите условия
на ******”
АД /„*****”/ и „******” АД /„****”/.
За настоящия казус, освен договора при ОУ на
ответника, меродавна е и правната уредба посочена в Закона за енергетиката
/ЗЕ/, (Обн.
ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г.), Наредба № 6
от 9.06.2004г. за реда за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи
(обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.)
и Правила за измерване на количеството електрическа
енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ Брой
98 от 12.11.2019г.).
След
допълненията и измененията в нормите на чл. 83 ал. 1, чл. 98
ал. 2, чл. 98а и чл. 104а ал. 2 от ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ
(обн. ДВ, бр.54/2012г. в
сила от 17.07.2012г.), е налице законоустановен ред за приемане на процедура
(правила) за установяване и заплащане на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Към настоящия момент,
съобразно установената от законодателя след 17.07.2012г. възможност, е налице приключило производство по реда на чл. 83 ал. 2 ЗЕ, тъй като на от КЕВР са приети
нови Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (обн. ДВ Брой 35/30.04.2019г..), в които е
уреден реда за установяване и заплащане на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Тези правила имат характера на
нормативен административен акт по смисъла на Раздел III, Глава пета от АПК, тъй
като се приемат на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, поради което не представляват
договорна клауза по смисъла на ЗЗП. Същите имат
задължителен характер за всички негови адресати, поради което след 04.05.2019г, т.е. през
процесния период е налице предвидена законова възможност за прилагане на
установените в ОУ корекционни клаузи.
Съдебната практика приема, че със ЗИД
на ЗЕ /ДВ,
бр. 54/12г., в сила от 17.07.2012г./ е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия, ако обаче е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т.
6 и по чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ, т. е. само и единствено при предвиждане в ОУ на договорите на
ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични
правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят
изрично е вменил в задължение на електроразпределителното дружество да създаде
ОУ на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Тези предпоставки са налице в настоящия казус. Няма
спор, че процесната корекция е извършена на основание чл. 50 ал. 2 и ал. 3 от
ПИКЕЕ – така е посочено в изготвената за нея справка от ответника, такива
параметри са изполвани при начислението и според вещото лице по назначената
СТЕ.
Според цитираната норма на чл. 50 ал. 2 - При промяна в схемата на
свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се
извършва на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Алинея 3 на с.н. гласи - при установена липса на средството за търговско измерване в
измервателната система операторът на съответната електроразпределителна мрежа
изчислява по реда на ал. 2 количеството електрическа енергия
за по-краткия период между периода от датата на констатиране на липсата на
средството за търговско измерване до последния извършен негов отчет от
оператора на съответната мрежа или до датата на последната извършена проверка
по чл. 42, ал. 5, предхождащи
датата на констатиране на липсата на средството за търговско измерване.
Предвид цитираните текстове на
нормативния акт и гореустановената фактическа обстановка по делото, ВРС намира,
че електроразпределителното
дружество е спазило процедурата при извършваната проверка, но е приложило
неправилно материалната норма при реализиране правомощието си да начислява потребление
в условието на законоустановената фикция.
Посочването в справката за корекция и на двете
алинеи на чл. 50 от ПИКЕЕ е взаимоизключващо се твърдение, доколкото те касаят две алтернативни хипотези – променена схемата на свързване
при налично СТИ или липсващо СТИ. По този начин направената справка за корекция
не дава яснота по какъв ред и при какви фактически обстоятелства е извършена
справката за корекция, екземпляр от която съобразно чл. 56 ал. 1 ПИКЕЕ се
връчва и на потребителя.
Дори и да се
приеме, че едновременното посочване от доставчика на две алтернативни хипотези за
корекция по ПИКЕЕ, не е съществен порок, горният извод на ВРС за неправилно
приложено материалното право се обосновава от обстоятелството, че в случая не е меродавна нито една
от нормите на чл. 50 ПИКЕЕ.
В действащите ПИКЕЕ е налице специална
норма, която нямаше аналог в предходните - чл. 51 ал. 1 според която: при
установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи
инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване.
По настоящото дело е налице именно
неправомерно присъединяване към мрежата, като безспорно монтираното за обекта СТИ
е било налице и не е била променена схемата му на свързване – в този смисъл е
както СТЕ, така и записването на служителите на ответника в протокола за
проверка, че са установили „неправомерно присъединяване“. Според свидетелските
показания и устното заключение на вещото лице е била възстановена схемата на
свързване на фазовите проводници в разпределителната кутия /включително чрез
подмяна на шпилки с по-къси/, а не на СТИ в електромерното табло.
При наличието на специалната норма на чл. 51 ал. 1 от ПИКЕЕ, регламентираща
случай като настоящия, позоваването на чл. 50 ал. 2 или ал. 3 от ПИКЕЕ е
неправилно и доколкото, видно от текста на тези норми, е различна и приложимата
методлогия при изчисляването на корекцията, би била различна и крайната й
стойност, който порок е невъзможно да бъде саниран в настоящия процес.
В заключение - операторът е
приложил неотносима за случая материална норма по ПИКЕЕ, поради което и съдът
следва да приеме, че корекцията на потребената от ответника електроенергия по
методиката, установена в чл. 50 ал. 2 и ал. 3 ПИКЕЕ е неправомерно проведена. От
това следва, че начислената по този начин сума на абоната в размер на 3400,15 лева не се дължи. Предявеният установителен
иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
В този смисъл е и актуалната
съдебна практика – пр. Решение по Гражданско дело ****. на ****.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на присъждане на
разноски. Искането
е направено своевременно, представен е списък по чл. 80
ГПК. По делото е приет договор за правна защита и
съдействие за заплатен адв. хонорар в размер от
470 лв., който е в рамките на минималния
размер по Наредба № 1/2004г. на ВАдвС. Следва да се присъдят и разноските от 30 лв. за призоваване на на свидетел - общо 500 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между „Е.“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***
тауърс – Г” и Г.Г.Й., ЕГН ********** с адрес: ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № *****. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от 3 400,15 лв. (три хиляди и четиристотин лева и петнадесет
стотинки),
представляваща консумирана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 06.11.2019г. до
03.02.2020г. изчислена чрез корекционна процедура по
Договор за покупко-продажба на ел.енергия при Общи условия по фактура № **********.
за обект с адрес: гр. В.
ул. „Д.“
№ ***, ап.***, Аб. № ******, клиентски № *****, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 09.07.2020г. до
окончателното й заплащане; и
сума в размер на 97,28 (деветдесет и седем лева и двадесет и
осем стотинки) лв. – мораторна лихва върху сумите по фактурата за периода от
датата на падежа й 18.02.2020г. до
26.06.2020г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК
„Е.” АД, ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление *** Т.” да заплати на Г.Г.Й., ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляваща сторени по
делото в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: