№ 141
гр. ***** , 18.03.**0**1 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № **0**05****0**016**4 по описа за **0**0 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Н. И., ЕГН: **********, от гр. *****, бул.
„****“ № ****, ет. **, ап. 3, против Електронен фиш Серия К № 3841789,
издаден от ОДМВР – *****, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.
**1, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 18**, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
В жалбата се правят възражения за нарушение на материалните правила
при издаване на ЕФ, доколкото на мястото на нарушението е имало контролен
орган, поради което е следвало да бъде съставен АУАН, както и че липсва
обозначаване за заснемане на нарушението с АТС и че ЕФ е бланкетен. Сочи
се също, че тъй като липсва снимка на разположението на уреда, не може да
се изведе информация относно мястото на контрол.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, не взима
1
отношение по същество на спора.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
На 30.07.**0**0 г. в 17:00 часа посредством автоматизирано техническо
средство – TFR1-M било заснето движението на лек автомобил „***“ с рег. №
**** в с. ****, обл. ***** на ул. „Първа“, бензиностанция „Алпи“ в посока на
движение за гр. *****. Техническото средство заснело движението на
автомобила, измерило, фиксирало и записало скоростта му на движение на 71
км/час (след редукция с 3 км/ч в полза на водача на действително измерената
скорост от 74 км/час), при установена максимално разрешена скорост за
движение в населеното място от 50 км/ч. Впоследствие, от паметта на
устройството били разпечатани моментните фотоснимки – 4 броя, от целия
видеоклип, придружаващи ЕФ, на които може да се възприеме автомобилът,
измерената скорост на движение на автомобила, датата и часа на заснемането
му.
След справка в масивите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - *****
се установило, че посоченият автомобил е регистрирана собственост на
жалбоподателя Д. Н. И.. С оглед на това бил издаден обжалваният
понастоящем електронен фиш Серия К № 3841789 от ОДМВР - *****, с който
на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 18**, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на
жалбоподателя – Д.И. било наложено наказание „глоба" в размер на 100 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и
веществените доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се, както и от разпита на свидетеля – И. А. А., който на процесната
дата е работил с техническото средство. В показанията си свидетелят поясни,
че техническото средство е разположено в служебния автомобил, който от
своя страна е бил позициониран в имота на бензиностанция „Алпи“ в с.
Главиница и е засичал движещите се автомобили от с. Главиница за гр. *****
и преди табелата за напускане на населеното място. Съдът кредитира
показания на свидетеля като точни, ясни и обективни и кореспондиращи с
останалите писмени и веществени доказателства и доказателствени средства
2
по делото. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя
под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложената по делото и надлежно оформена разписка /л. 8/ е видно,
че ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на 03.09.**0**0 г. Жалбата против
ЕФ е подадена от санкционираното лице чрез наказващия орган на
15.09.**0**0 г., поради което е процесуално допустима, като подадена в срок
и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В хода на настоящото производство по безспорен начин се доказа фактът
на извършеното нарушение по чл. **1, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен
правилно.
Електронният фиш е издаден при кумулативното наличие на всички
предпоставки за издаването му съгласно чл. 189, ал.4, изр. първо ЗДвП – при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.
65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди
за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес“. Това означава, че при мобилните
автоматизирани технически средства контролният орган по никакъв начин не
оказва влияние върху процеса на самото измерване на скоростта от
3
съответното АТСС, което е абсолютно независимо и на база вградения му
софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира
евентуално превишение. Задължението на контролния орган при боравене с
техническото средство е единствено да го позиционира, да го включи и да
зададе ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го
изключи и демонтира, за което да състави и попълни съответния протокол.
При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие
на намеса на контролния орган. В приложения по делото протокол за
използване на АТСС /лист 7 от делото/, съставен на основание чл. 10 от
Наредба № 81**1з-53** от 1**.05.**015 г. на МВР за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, е отразено мястото на разположението
на АТСС – в служебен автомобил с рег. № РА 0001 АМ и мястото на
позициониране на автомобила, както и че АТСС е било в режим на измерване
„С“ – стационарен, с посока на действие „П“ – приближаващ, поради което
настоящият случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11,
ал. ** от Наредба № 81**1з-53**/1**.05.**015 г. Това е така, тъй като
нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение,
поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с
електронен фиш. В този смисъл се явява неоснователно възражението на
жалбоподателя за неправилна процедура и необходимост от издаване на
АУАН и НП.
От приетия като писмено доказателство протокол за използване на АТСС
се установява също, че мястото, където е извършен видеоконтрол на
скоростта, не е било предварително обозначено с пътен знак за ограничение
на скоростта, поради което е действала нормативно определената максимално
допустима скорост за движение на процесното МПС в населено място, а
именно: 50 км/ч.
Мястото не е било обозначено и с поставянето на пътен знак Е**4, като с
измененията на чл. 165, ал. **, т. 8 от ЗДП през **017 г. и с отмяната на чл. 7
от Наредба 81**1з-53** от 1**.05.**015 г. на МВР това изискване е
отпаднало, както е отпаднало изискването и за оповестяване на мястото на
контрол на скоростта чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, поради което
4
и това възражение на жалбоподателя се явява неоснователно.
Електронният фиш е съпроводен и от снимков материал – 4 бр. моментни
фотоснимки, представляващи годно веществено доказателствено средство по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП, като може да се заключи, че снимките са
заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението,
и са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити в най-дясната част съответстват на възприетото като
време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока
на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС.
Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто на фотоса е
процесният автомобил. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на
друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила,
движещ се по ул. "Първа" в с. **** в посока към гр. *****. Установява се
въведеното ограничение на скоростта 50 км/ч.
В оспорения документ е посочено като местоизвършване на нарушението:
в с. ****, ул. „Първа“, бензиностанция АЛПИ в посока към гр. ***** и това
конкретизиране съдът намира за напълно достатъчно, като по никакъв начин
не препятства правото на защита на санкционираното лице. По делото не се
спори, а и се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че
посочената бензиностанция, в имота, на която е бил позициониран
служебният патрулен автомобил, се намира в границите с. ****, поради което
не е налице съмнение, че автомобилът на жалбоподателя е заснет в
населеното място при действащо ограничение на скоростта от 50 км/ч. Съдът
не споделя направеното в жалбата възражение, че не би могла да се изведе
информация относно мястото на контрол, поради липса на снимка от
разположението на автоматизираното техническо средство. Съгласно
изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 81**1з-53** от 1**.05.**015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата: "При работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко
място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда".
По делото действително не е разположен снимков материал от
разположението на уреда, но с това изискването на наредбата не е нарушено.
5
Както вече беше посочено - съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП –
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“. От анализа на цитираната разпоредба следва изводът, че мобилните
АТСС са два вида, а процесното TFR1-M е от първия вид по бук. "б", тъй като
е било прикрепено към превозно средство – полицейски автомобил, което
означава, че същото не е било временно разположено на участък от пътя. В
този смисъл за него не действа изискването на чл. 10, ал. 3 от горецитираната
наредба, което е относимо само за работа с временно разположени на участък
от пътя АТСС. В отговор на възражението в жалбата следва да се посочи, че
освен това мястото за контрол на нарушението може да се идентифицира и
посредством посочените географски координати, изписани в изведените
фотоси от видеоклипа.
ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Съдържанието му съответства
на изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. **-ро от ЗДП, като отразява
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, а нарушението е описано по време, място и констатирано
превишаване на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи
като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се
отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа
грешка от 3 км/ч при движение до 100 км/ч, която е отчетена в полза на
нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. **1, ал. 1/,
както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
От приложените към административнонаказателната преписка
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол от проверка се установява, че използваното в случая техническо
средство е одобрен тип към датата на нарушението и е технически изправно е
6
и отговаря на метрологичните изисквания за употребата му на територията на
България
Във връзка с установяването на субекта на нарушението следва изрично
да се отбележи, че нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административно-
наказателна отговорност за собственика /законния представител на
юридическото лице/ или ползвателя на МПС за извършеното с него
нарушение, независимо от това, кой е действителният негов извършител.
Законодателят е предвидил в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, в който собственикът, респ. ползвателят
на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на МПС, като в случай, че не представи такава декларация следва да понесе
отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай видно от
приложената по делото справка за регистрация на МПС /на л. 6/ собственик
на процесното МПС е именно жалбоподателят – Д. Н. И. – обстоятелство,
което не се оспорва от санкционираното лице в подадената до съда въззивна
жалба. Последният не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП,
поради което и правилно е бил приет от издателя на обжалвания електронен
фиш като лице, отговорно за извършеното нарушение. В случаите на засичане
на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственикът на МПС, ако е
ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС
(чл. 18**, ал. ** от ЗДвП). Освен това е дадена от закона възможност, за която
и санкционираният е уведомен във връчения му ЕФ, че в 14-дневен срок може
да декларира кой е бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да
представи копие от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок
такава декларация не е подадена от собственика на МПС, а същият директно е
обжалвал фиша.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш
правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е
7
осъществил от обективна и от субективна страна административното
нарушение по чл. **1, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна
на 30.07.**0**0 г. в 17:00 часа в с. ****, обл. ***** на ул. „Първа“ до
бензиностанция „Алпи“ в посока към движение към гр. *****
жалбоподателят е управлявал лек автомобил с марка и модел „***“ с рег. №
**** със скорост 71 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Не възниква
никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на
жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е
станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и
че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е
била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 81**1з-
53**/1**.05.**015 г. Същевременно е налице и правилно попълване на
протокола в частта представена на съда. Обстоятелството, че протоколът е
представен само в лицевата си част, тъй като не е преснимана задната част, не
води до порок в самата процедура – протоколът е изготвен по бланка и са
попълнени необходимите реквизити и не съществува съмнение, че е изготвен
във връзка с използване на посоченото АТСС на датата, на която е извършено
нарушението, за което е издаден процесния ЕФ.
В обобщение на изложеното дотук следва да се заключи, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на
защита, респ. за нарушение на материалния закон, при издаването на
обжалвания ЕФ, което да налага отмяна на същия, както се иска в жалбата.
Настоящият състав на съда намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д.И. като
собственик на процесното МПС, с което е било извършено вмененото
нарушение, доколкото за превишение на разрешената скорост за движение в
конкретния пътен участък, т. е. в населено място от 50 км/ч, със скорост от
порядъка на **1 – 30 км/ч се налага глоба в размер на 100 лева /чл. 18**, ал.
1, т. 3 от ЗДвП/.
По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на
същата е правилно определен, като и самата санкция е определена в твърд
размер от закона. Поради всичко изложено съдът счита, че издадения
електронен фиш е законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
8
Следва да се отбележи, че направеното във въззивната жалба пояснение,
че жалбоподателят е действащ специалист реаниматор, завеждащ и отделение
„ОАРИЛ“ в МБАЛ *****, за което са приложени писмени доказателства, и
спецификата и отговорността на упражняваната от него професия изисква
спешно и навременно явяване в точно определен час при пациентите, не може
само по себе си да послужи като основание за отмяна на законосъобразно
издадения ЕФ. На първо място по делото не са ангажирани никакви
доказателства, че на посочената дата, час и място в ЕФ жалбоподателят е
управлявал автомобила, придвижвайки се към работното си място, поради
възникнал спешен случай, свързан с риск за живота или здравето на някой от
пациентите на болницата, като в жалбата се говори само най-общо и
принципно за наличието на такава необходимост от спешно явяване. На
следващо място, без по никакъв начин да се омаловажава заеманата от
жалбоподателя професия, която безспорно е свързана със ситуации, налагащи
навременното му явяване в болницата по всяко време на денонощието, не
следва да се пренебрегва и основния принцип на правовите държави, залегнал
и в Конституцията на Република България /чл. 6, ал. **/, а именно равенство
пред закона независимо от раса, народност, етническа принадлежност, пол,
произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично и обществено положение или имуществено състояние, поради което
независимо от заеманата от жалбоподателя професия за същия, както и за
всеки един човек, намиращ се на територията на страната, важат
ограниченията за скорост на движение по пътищата, уредени в ЗДвП.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на
разноски има въззиваемата страна, но доколкото същата не е участвала в
настоящото производство посредством процесуален представител, нито е
взела становище по същество на спора, то съдът не следва да й присъжда
такива.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд – *****
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3841789, издаден от
9
ОДМВР – *****, с който на Д. Н. И., ЕГН: **********, от гр. *****, бул.
„****“ № ****, ет. **, ап. 3, за нарушение на чл. **1, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 18**, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - ***** в 14 -
дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
10