Решение по дело №9172/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3340
Дата: 30 май 2025 г. (в сила от 30 май 2025 г.)
Съдия: Катя Хасъмска
Дело: 20241100509172
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3340
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия А.ова
Членове:Катя Хасъмска

Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20241100509172 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. З., срещу решение №
7386/22.04.2024 г. на СРС, ГО, 80 състав, по гр. дело № 225/2022 г. в частта
му, с която е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето А. за периода
05.01.2022 г. до 18.11.2022 г., и в частта му, с която е отхвърлен иска за
месечна издръжка на детето А. от неговия баща, в разликата над 400 лв., до
размер на 500 лв. Счита, че решението в обжалваните му части е неправилно,
незаконосъобразно и несъобразено с доказателствата по делото, като излага
съображенията си. Моли съдът да го отмени и да постанови друго, с което
издръжката за детето А. да се дължи от 19.11.2022 г., а бащата да бъде осъден
да заплаща за детето Александър месечна издръжка в размер на 550 лв.
А. З., с отговора на въззивната жалба, моли въззивното решение в
обжалваните части да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски.
А. З. също е подал въззивна жалба срещу Решение № 7386/22.04.24 на
СРС, 80 състав по гр. дело № 225/2022 г., в частта му, с която е осъден да
заплаща на А. З. издръжка в размер на 6687,12 лв. за периода от 05.01.2022 г.
до 01.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
1
окончателното й изплащане, както и в частта му , с която е осъден да заплаща
на детето А. З. месечна издръжка в размер на 400 лв. за периода от 05.01.2022
г. до навършване на пълнолетие. Твърди, че по определението привременни
мерки за всяко от децата по 350 лв. е извършвал редовни плащания на това
свое задължение. Издръжка аз детето А. З. трябва да се приспадне /прихване/
от сумата 6687,12 лв.
С отговора на въззивната жалба на насрещната страна Н. З. счита, че
жалбата се отнася до въпрос, който страните следва да уредят доброволно или
при образувано изпълнително дело.
В съдебно заседание Н. З. поддържа въззивната си жалба. Претендира
присъждане на разноски по представен списък.
В съдебно заседание по делото А. З. поддържа въззивната си жалба и
моли жалбата на насрещната страна да бъде оставена без уважение. Прави
възражение за недължимост, евентуално- за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Въззивните жалби са допустими. Подадени е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за
установено следното:
С решение № 7386/22.04.2024 г., СРС, ГО, 80 състав, по гр. дело №
225/2022 г., с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, съдът е върнал исковата
молба на Н. З., срещу А. З., в частта относно искането за предоставяне на
родителски права, местоживеене, упражняване на лични отношения между
родители и детето А. З., роден на 02.04.2005 г. и е прекратил производството
по делото в тази част на основание чл. 130 ГПК. Осъдил е А. З., да заплати на
детето си А. З., издръжка в размер на 6687,12 лв. за периода от 05.01.2022 г. до
01.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане на основание чл. 143, ал. 2 СК. Предоставил е
упражняването на родителските права спрямо детето А. З., на майката Н. З.,
при която е определелил местоживеенето на детето А. З., като е определил
посочения в решението режим на лични отношения между детето А. З. и
2
бащата А. З.. Осъдил е А. З. да заплаща на детето си А. З. чрез неговата майка
и законен представител Н. З., месечна издръжка в размер на 400 лв., за
периода от 05.01.2022 г. до навършване на пълнолетие или до настъпване на
обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер
от 550 лв. С решението съдът е предоставил упражняването на родителските
права спрямо детето А. З. на бащата А. З., при който е определил
местоживеенето на детето А. З., като на майката е определен режим на лични
отношения с детето А. З.. Майката Н. З. е осъдена да заплаща на детето си А.
З., чрез нейния баща и законен представител А. З., месечна издръжка в размер
на 233,25 лв., считано от 05.01.2022 г. до навършване на пълнолетие или до
настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане. СРС е допуснал на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката. Осъдил е А. З. да заплати
сумата от 843,48 лв. – разноски в производството по сметка на Софийския
районен съд. Осъдил е Н. З., да заплати сумата от 335,88 лв.– разноски в
производството по сметка на Софийския районен съд на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Съгласно т. 5 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр. д. № 5/70 г., ВС,
Пленум възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Доходите на страните, установени в първа инстанция, са – за майката на
децата, работеща като учителка и даваща частни уроци/споделено от нея със
социалните работници/, около средната за страната работна заплата, а за
бащата, който е компютърен специалист и чийто осигурителен доход е
максималния за Р. България, както и споделеното пред социални работници, е
8000 лв. месечно.
В настоящата инстанция е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че детето А. З. е живяла при нейната майка за
периода м. януари – 2022 г. до м. ноември 2022 г. и майката е била поела
изцяло издръжката за това дете.
С оглед изложеното, основателна е жалбата срещу решението в частта
3
му, с която е присъдена издръжка за детето А. З. от неговата майка, считано от
05.01.2022 г. до 18.11.2022 г. Поради изложеното, настоящия съдебен състав
счита, че издръжката за детето А. от неговата майка се дължи от 19.11.2022 г.
Решението в частта му, относно началния момент на дължимост на
месечната издръжка за А. е неправилно и следва да бъде отменено и съдът да
постанови друго в посочения по-горе смисъл.
С оглед установените доходи на родителите на А., бащата следва да
поеме от месечната му издръжка сума в размер на 550 лв. При определяне
размера на издръжката, съдът се съобрази както с нуждите на това дете, така
и с обстоятелството, че родителите му имат алиментно задължение и към още
едно ненавършило пълнолетие дете- А. /детето на страните А. е станало
пълнолетно в хода на процеса/. От общата месечна издръжка за А., бащата
следва да поеме по-голям дял, тъй като майката полага преките и
непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на това дете.
Доводите на бащата относно определената от първоинстанционния съд
издръжка за А. З., посочена като общ размер - 6687,12 лв., за периода от
05.01.2022 г. до 01.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, касаят не размера на
определената от съда месечна издръжка за А., дължима от неговия баща, а
касаят погасяването на задължението за издръжка, с оглед извършени от
бащата плащания на определената привременна издръжка за това дете.
Плащанията от А. З. следва да бъдат съобразени от съдебния изпълнител при
образувано изпълнително производство от насрещната страна /при
положение, че задължението за издръжка не е погасено изцяло поради
извършено плащане на издръжката/, а при цялостното погасяване на
задължението на издръжка преди образуване на изпълнително производство,
взискателя ще дължи на А. З. направените от него в изпълнителното
производство разноски.
Поради уважаване на въззивната жалба на Н. З., на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК задълженото за издръжката на детето А. З. лице- А. З., дължи
заплащане по сметка на СГС държавна такса в размер на 216 лв.
С оглед изхода на спора, А. З. няма право на разноски. Същият дължи
заплащане на адвокатско възнаграждение адв. И. Д. И., САК за въззивното
производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в размер на 600 лв. и на Н. З.
4
сума в размер на 36,50 лв.-разноски по делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7386/22.04.2024 г. на СРС, ГО, 80 състав, по гр.
дело № 225/2022 г., в частта, с която Н. З., ЛНЧ********** е осъдена да
заплаща на детето си А. З., ЛНЧ**** чрез нейния баща и законен
представител А. З., ЛНЧ********** месечна издръжка в размер на 233,25 лв.,
считано от 05.01.2022 г. до навършване на пълнолетие или до настъпване на
обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, като вместо това ПОСТАНОВИ:
Месечната издръжка се дължи, считано от 19.11.2022 г.
ОТМЕНЯ решение № 7386/22.04.2024 г. на СРС, ГО, 80 състав, по гр.
дело № 225/2022 г., в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на
месечна издръжка на детето А. З., ЛНЧ **** за разликата над 400 лева, до 550
лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА А. З., ЛНЧ**********, да заплаща на А. З., ЛНЧ**** чрез
неговата майка и законен представител Н. З., ЛНЧ**********, още 150 лева
месечна издръжка (или общо 550 лева), считано от 05.01.2022 г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума, до окончателното й изплащане.
В останалата му обжалвана част- ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО.
ОСЪЖДА А. З., ЛНЧ**********, да заплати по сметка на СГС сумата
от 216 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА А. З., ЛНЧ********** да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв на адв. И. Д. И., САК, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА А. З., ЛНЧ********** да заплати на Н. З., ЛНЧ**********
сумата от 36,65 лв.- разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. З., ЛНЧ********** за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6