Решение по дело №1545/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 453
Дата: 20 юни 2025 г.
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20252120201545
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Бургас, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120201545 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.К.Г.“ ООД, ЕИК *********, срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ - гр. София, с който за
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 3,
вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 300 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. По делото е
постъпило становище, с което се поддържа жалбата. Претендира се присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт Д. оспорва жалбата и поддържа електронният фиш да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г., в 11:34 ч., в общ. Бургас, по път А-1, км. 357+949, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като
за пътно превозно средство /ППС/ лек автомобил „Пежо 208“ с рег. № ********, не е била
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/.
1
Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път
А-1, км. 357+949.
От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е дружеството-
жалбоподател. По тази причина срещу него е бил издаден процесният електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
В практиката на касационната инстанция – Административен съд – Бургас (Решение №
827/03.08.2023г. по кнахд № 20237040600773 / 2023 г. на БАС; Решение № 906/12.10.2023г.
по кнахд № 1491/2023г. на БАС; Решение № 1165/23.11.2023г. кнахд № 20237040601490 /
2023 г. БАС и др.) е прието, че към датата на процесното нарушение (********г.) е липсвала
изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш
за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което е недопустимо издаване на електронен
фиш за процесното нарушение. В тази връзка, като се вземе предвид становището на
контролиращата настоящия състав инстанция, единствен възможен изход на делото е да се
приеме, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като за процесното
нарушение законодателят не е предвидил възможност за санкциониране на нарушителите с
издаване на електронен фиш. По тази причина обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен. Следва да се отбележи, че е настъпила законодателна
промяна, изразяваща се в допълнение на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП с израза „-3б“,
добавен след израза „чл.179, ал.3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024
г. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила, т.е. законодателят е
предвидил възможност да се издава електронен фиш за процесното нарушение, но само за
извършени нарушения след влизане в сила на промяната - 13.02.2024 г. В електронния фиш
предмет на обжалване е посочено, че нарушението е било извършено на ******** г., т.е.
преди законодателното изменение, поради което е неприложимо в случая.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалвания
електронен фиш, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят
направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по
делото договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е платил в брой сумата от
400 лева за адвокатска защита, като същата сума се претендира за присъждане. В чл. 18, ал. 2
2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата) е предвидено, че ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение. В случая на жалбоподателя е била наложена „имуществена санкция“ в размер
на 300 лева, като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата минималният размер на
адвокатското възнаграждение при интерес до 1000 лева е 400 лева. Именно в такъв размер е
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
поради което се явява основателна. Същата не е прекомерна и е съответна на фактическата и
правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********,
издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102 ал. 2
от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП, на „К.К.Г.“ ООД, ЕИК
********* е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София да заплати на „К.К.Г.“ ООД,
ЕИК ********* сумата от 400 лв., представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3