№ 693
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Я. Н. Г.
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100605040 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С Присъда –Рег.№ 154 от 17.03.2025г., постановена по НОХД №
6210/2024г., по описа на Софийски районен съд, НО, 131-ви състав,
подсъдимият Ф. Ч. М., ЕГН: **********, е бил признат за виновен в това, че:
на 08.11.2022 г. около 17:50 часа в гр. София, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил, марка,, Ауди“, модел „В А 4 Авант“ с рег.
№ ****, по ул. “Одрин ”, с посока на движение от ул. „Партений Нишавски“,
към бул. „Александър Стамболийски”, в района, срещу бл.14 на пешеходна
пътека, обозначена с пътна маркировка „М 8.1“ и с пътен знак Д 17, нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ както следва: чл.119 ал.1 от ЗДвП ,, При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не спрял управлявания от
него автомобил и не пропуснал преминаващия по пешеходната пътека, от ляво
на дясно по посоката на движение на автомобила пешеходец Л.А.С. и
реализирал пътно-транспортно произшествие с нея, като ударил пешеходеца
1
С. с предната част на автомобила и по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на
долния край на лъчевата кост на лявата предмишница, което реализира
медико-биологичния признак - трайно затруднение движенията на левия
горен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на
пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, б.“а”, пр.2 вр. ал.1, б.“б” вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“а”, пр.2
вр. ал.1, б.“б” вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК
първоинстанционният съд му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.66, ал.1 от НПК, съдът е отложил изтърпяването на
така наложеното наказание ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.343г вр. чл.343 от НК, първоинстанционният съд е
лишил подсъдимия Ф. Ч. М. от правото да управлява моторно превозно
средство за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Ф. Ч. М.
да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 2059,20 лв. (две хиляди петдесет и девет лева и двадесет стотинки) по
сметка на СДВР, както и направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на 2971,01 (две хиляди деветстотин седемдесет и един лева
и една стотинка) по сметка на СРС.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба, както и
допълнение към същата от защитника на подсъдимия - адв. М. К., в които се
моли присъдата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна,
съответно – да бъде постановена оправдателна такава. Твърди се, че
съдебният акт е постановен, без да са взети предвид всички доказателства и
при превратно тълкуване на събраните такива, както и при допуснати
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в несъобразено
изявление на представителя на пострадалото лице за ненаказване на
извършителя. В допълнението към въззивната жалба се изтъкват
съображения, че съдът не е кредитирал в пълнота събраните доказателства,
по-конкретно обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Б.С.,
което е довело до неправилно установена фактическа обстановка. Излага се
становище за нарушение на принципа за вземане на решението по вътрешно
убеждение.
В хода на въззивното производство не е провеждано съдебно следствие.
В хода на съдебните прения, пред настоящата инстанция, прокурорът
намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение, доколкото
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, почива на
правилен доказателствен анализ, най-вече относно механизма на възникване
на ПТП-то. Във връзка с твърденията за процесуални нарушения, намира, че в
мотивите към присъдата достатъчно ясно е посочен общият характер на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, обуславящ ирелевантност
2
на заявлението на пострадалото лице деецът да не бъде наказван.
Адв. К. - защитник на подсъдимия М., моли за постановяване на
оправдателна присъда. Изразява становище за недоказаност на обвинението
относно това, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на
подзащитния й. Отново изтъква обстоятелството, че самите пострадали не
считат за необходимо ангажиране на наказателна отговорност на подсъдимия,
като несъобразяването с техните изявления, според защитата, се явява
процесуално нарушение, обуславящо връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав.
Подсъдимият М. се солидаризира със защитника си и моли да бъде
оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания акт, намира за
установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за
събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.
Подсъдимият Ф. Ч. М., ЕГН **********, е роден на ****г. в гр. София,
българин, български гражданин, с висше образование, трудово ангажиран,
неосъждан, неженен, с постоянен адрес гр. София, ж.к. ****, правоспособен
водач на моторно превозно средство с придобити категории „В“ и „АМ“.
Подсъдимият придобил правоспособност за управление на моторно превозно
средство през 2013г. Към месец ноември 2022г. М. притежавал СУМПС №
****, издадено на 17.01.2013г., валидно до 16.01.2023г.
На 08.11.2022г. след приключване на работния им ден подсъдимият Ф.
М. и свидетелят Б.С., негов колега, се отправили от работното им място към
жилището на С., когото подсъдимият се съгласил да закара до дома му.
Подсъдимият управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „В А 4 Авант“ с
рег. № ****, негова собственост, като същият шофирал, а свидетелят С.
пътувал на предна дясна седалка.
Около 17:50 часа на 08.11.2022г. в тъмната част на денонощието,
предвид сезона, превозното средство, управлявано от подсъдимия, се движело
в гр. София, по ул. „Одрин“ с посока на движение към бул. „Александър
Стамболийски“. Пътното платно на улица „Одрин“ е било предназначено за
движение на пътни превозни средства в двете посоки, като за всяка от тях
имало по една лента, с ширина 3 (три) метра всяка. Пътната настилка била от
асфалт, без дупки, неравности или наклони. Движението било натоварено,
като и в двете ленти за движение имало автомобили, които се движели с ниска
скорост, поради образувалото се задръстване. Непосредствено след
кръстовището на ул. „Одрин“ и ул. „Партений Нишавски“, на 5 метра от края
на същото, в район срещу бл. 14 била разположена пешеходна пътека, тип
3
зебра обозначена с пътна маркировка „М 8.1“ и с пътен знак „Д 17“. При
приближаване на пешеходната пътека от страна на управлявания от
подсъдимия лек автомобил с рег. № ****, същият се движел със скорост от
около 15 км/ч, доколкото непосредствено преди кръстовището преминал през
изкуствена неравност. Същевременно към този момент, автомобилите
движещи се по ул. „Одрин“ в срещуположна посока, били спрели поради
образувалото се задръстване, като превозни средства имало и върху самата
пешеходна пътека.
В същия момент, свидетелката Л.А.С., която към инкриминираната дата
била на 12 години, се придвижвала пеша от дома си в посока към театралната
школа, която посещавала, като маршрутът и включвал преминаване през
пешеходната пътека на ул. „Одрин“. Достигайки същата, малолетната
свидетелка предприела пресичане на пътното платно по маркировката на
пешеходната пътека, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
управлявания от подсъдимия автомобил, като навлязла на платото за
движение между спрелите в лявата лента превозни средства. Тя забелязала
приближаващия се автомобил, управляван от подсъдимия, но преценила, че с
оглед ниската скорост, с която превозното средство се движи, ще успее да
пресече безопасно тичайки. В момента, в който автомобилът, управляван от
подсъдимия, достигнал пешеходната пътека, М. възприел движещата се по
пешеходната пътека С., задействал спирачната система на превозното
средство, но въпреки това траекторията на лекия автомобил и С. се пресекли,
при което настъпило ПТП с предната, дясна част на превозното средство и
дясната страна на пешеходката. В резултат на възникналите кинетични и
инерционни сили пешеходката се приплъзнала по предната, странична дясна
част на автомобила и паднала на асфалта, от дясната страна на превозното
средство, при което изпитала силни болки в областта на китката на лявата си
ръка. Случилото се било възприето от свидетеля Д.К., който подал сигнал за
настъпилото пътнотранспортно произшествие на национален телефон 112.
Подсъдимият М. и свидетелят С. незабавно излезли от автомобила, за да
установят състоянието на С. и за да й предложат да я откарат до болница.
Впоследствие М. бил информиран от неустановено лице от насъбралата се
тълпа минувачи, че е подаден сигнал за настъпилото пътнотранспортно
произшествие на национален телефон 112, поради което към
местопроизшествието пътуват полиция и линейка, и трябва да изчакат на
място на произшествието. Междувременно, поради спрения от М. на
пешеходната пътека автомобил, се образувало задръстване, което породило
раздразнение у останалите шофьори, които нямали възможността да
преминат, и настоявали превозното средство да бъде преместено.
Първоначално подсъдимият отказвал да премести превозното си средство, но
впоследствие, поради образувалия се трафик, се съгласил това да бъде
направено.
Същевременно на местопроизшествието пристигнали служители на
СДВР, като един от тях обездвижил ръката на С. с бинт, предоставен от
подсъдимия. Служителите на СДВР извършили проверка с техническо
4
средство за употреба на алкохол на подсъдимия, при която не било отчетено
наличието на алкохол в кръвта му. Служителите на СДВР предприели
извършването и на оглед на местопроизшествието, поради което разпоредили
преместеният автомобил да бъде върнат на мястото, на което е настъпило
пътнотранспортното произшествие, като моторното превозно средство било
върнато от свидетеля С., но позиционирано на място след пешеходната пътека,
различно от това, на което автомобилът в действителност е преустановил
своето движение след настъпилото ПТП. За извършения оглед бил съставен
протокол за оглед на местопроизшествие с приложени към него скица и албум
със снимки. За настъпилото произшествие бил съставен и констативен
протокол № К-616.
Междувременно на мястото бил изпратен екип на спешна медицинска
помощ, който транспортирал свидетелката С. до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
В резултат на пътнотранспортното произшествие С. получила следните
травматични увреждания - счупване на долния край на лъчевата кост на
лявата предмишница. Съгласно заключенията на назначените по делото
съдебно-медицинска експертиза и комплексна медико-автотехническа
експертиза, изготвена с участието на съдебен лекар, посочените травми,
понесени от свидетелката С. са довели до трайно затруднение движенията на
левия горен крайник за срок повече от 30 дни.
Гореизложената фактическата обстановка е била безспорно установена
от доказателствата по делото: обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите Л. С., А.С., Б.С., и Д.К., писмени доказателствени средства-
протокол за оглед на местопроизшествие, с приложен към същия фотоалбум и
скица, заключение на съдебно-медицинска експертиза, заключение на
съдебно-психологична експертиза, заключение на автотехническа експертиза,
заключение на комплексна автотехническа и медицинска експертиза и
заключение на повторна съдебна автотехническа експертиза, писмени
доказателства- констативен протокол № К-616, справка за съдимост, справка
картон на водача, лист за преглед на пациент и друга медицинска
документация, свързана със състоянието на свидетелката Л. С., както и
останалите документи, приложени по делото.
Първоинстанционният съд е направил прецизен, детайлен и
съдържателен доказателствен анализ. В мотивите си, поотделно и в цялост, е
обсъдил доказателствата по делото, от които е извел коректната фактическа
обстановка и е направил и правилен краен правен извод. Предвид
обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя изводите на
първоинстанционният съд относно доказателствения анализ и изведената от
него фактическа обстановка и, тъй като не е достигнала до различни правни
изводи, настоящия състав на СГС не намира за необходимо да преповтаря
доказателствения анализ и изведеното от правна страна, на базата на приетата
фактическа обстановка от СРС /в подкрепа Реш. №181 по н.д. №486/2012г., I
н.о., ВКС и Реш. №343/06.12.2012г. по н.д. №960/2012г., I н.о., ВКС/.
Наличните доказателства по делото са достатъчни по своя обем и съдържание.
Същите са еднопосочни и непротиворечиви по между си. От тях с
5
категоричност са установява времето, мястото и механизмът на
инкриминираното деяние.
От защитата е изразено възражение, свързано с липсата на кредитиране
на показанията на свидетеля С. и обясненията на подсъдимия М.. На първо
място, следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК е
посочено, че при противоречия на доказателствените материали, се излагат
съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, което води до
извода, че съдът няма задължение да кредитира всички събрани по делото
доказателства. В настоящия случай, в мотивите към първоинстанционната
присъда, достатъчно подробно са анализирани, както свидетелските показания
на Б.С., така и обясненията на подсъдимия Ф. М., изрично е посочен
двойствения характер на последните, като съдът аргументирано е отбелязъл
на каква и коя точно част от тях не дава вяра и съответните причини за това,
поради което настоящият състав намира посоченото възражение за
неоснователно.
Относно възражението на защитата, че не е отчетено изявлението на
бащата на пострадалото лице – свидетеля А.С. за ненаказване на извършителя,
също не са налице основания то да бъде уважено, доколкото и в мотивите на
първата инстанция е отбелязано, че престъплението по чл.343, ал.3, б.„а“, пр.2
вр. ал.1, б.„б“ от НК е от общ характер, като изявленията на пострадал или
негов представител се явяват ирелевантни относно осъществяване
наказателното преследване.
На следващо място, въззивната инстанция намира за неоснователно и
възражението за липса на субективна страна на състава на престъплението,
вменено на подсъдимия М.. В случая не би могла да намери приложение
нормата на чл.15 от НК, каквото искане е отправено от защитата.
Подсъдимият М. е бил правоспособен водач, с опит. Случайното деяние,
каквото според защитата, е пътнотранспортното произшествие, изключва
небрежността, но само в случая, когато водачът не е могъл да предвиди
настъпването на тези последици, какъвто не е настоящият.
В обобщение на гореизложеното, въззивният съд намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимият М. е осъществил състава на
престъплението по чл.343, ал.3, б.„а“, пр.2 вр. ал.1, б.„б“ от НК, за което е бил
предаден на съд.
От обективна страна подсъдимият М. около 17:50 часа на 08.11.2022 г. в
гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил,
марка,, Ауди“, модел „В А 4 Авант“ с рег. № ****, по ул. “Одрин ”, с посока на
движение от ул. „Партений Нишавски“, към бул. „Александър
Стамболийски”, в района, срещу бл.14 на пешеходна пътека, обозначена с
пътна маркировка „М 8.1“ и с пътен знак Д 17, е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ както следва: чл.119 ал.1 от ЗДвП ,, При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“, като не спрял управлявания от него автомобил и
6
не пропуснал преминаващия по пешеходната пътека, от ляво на дясно по
посоката на движение на автомобила пешеходец Л.А.С. и реализирал пътно-
транспортно произшествие с нея, като ударил пешеходеца С. с предната част
на автомобила и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на долния край на
лъчевата кост на лявата предмишница, което реализира медико-биологичния
признак - трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок
повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От субективна страна подсъдимият М. е извършил инкриминираното
деяние по непредпазливост, същият не е предвиждал настъпването на
обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да стори това.
Въпреки че не е целял настъпването на тези последици, в съзнанието на същия
е имало ясна представа, че нарушава правила, установени с друг нормативен
акт, а именно Закон за движение по пътищата. Както беше посочено по-горе,
неприложима в случая е разпоредбата на чл.15 от НК, тъй като пешеходната
пътека е била обозначена и водачът на автомобила е следвало да се съобрази с
нея и съответно с реалната възможност от преминаване на пешеходец във
всеки един момент.
На следващо място, въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия М. и наложеното му наказание по
вид и размер.
За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, към момента на извършване
на деянието, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една до шест години и с „Глоба“.
Първоинстанционният съд е отмерил справедливо наказателната
санкция на подсъдимия М. и липсват основания за ревизиране на присъдата в
тази й част. Съдът подробно и аргументирано е мотивирал необходимостта от
така наложеното наказание. При индивидуализацията на наказанието,
първоинстанционният съд е направил дължимата преценка на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, като е отчел чистото съдебно минало на
подсъдимия, обстоятелството, че същият е трудово ангажиран, добрите
характеристични данни, поведението на подсъдимия непосредствено след
извършеното нарушение на ЗДвП и последващото му такова, оказаното
съдействие на органите на досъдебното производство, както и изразено
съжаление за случилото се. При коректна преценка съдът е определил
наказанието при условията на чл.55, ал.1 от НК, като му е наложил наказание
под минималния размер, предвиден от законодателя, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ месеца. Съдът правилно е приел, че за постигането
на целите на наказанието не се налага подсъдимият М. да търпи наказанието
„Лишаването от свобода“ за срок от три месеца ефективно, като на основание
чл.66, ал.1 от НК го е отложил за изпитателен срок от три години.
Съдът коректно се е съобразил с императивната разпоредба на чл.343г
от НК и е лишил подсъдимия М. от правото да управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца.
7
Естествена последица от осъждането на подсъдимия Ф. М. е възлагането
на направените по делото разноски, на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Предвид изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете инстанции, въззивният съд приема, че обжалваната присъда е
законосъобразна, правилна и обоснована и като такава, следва да бъде
потвърдена изцяло. Изложените в жалбата възражения са неоснователни.
Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК, Софийски градски съд, НО, XVI въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда –Рег.№ 154 от 17.03.2025г., постановена по
НОХД № 6210/2024г., по описа на Софийски районен съд, НО, 131-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8