РЕШЕНИЕ
N.
гр. София 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 20.05.2021
г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Мл.
с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 8785/ 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивни
жалби от всички страни по делото срещу Решение 66070/ 11.03.2020г. по
гр.д. 36156/2019г.
на СРС, постановено по искове по чл. 422 ГПК, предявени от „Т.С.” ЕАД в условия на солидарност срещу А.Д.В. и П.В.В. за
установяване на дължимостта на суми, съставляващи цена на доставена топлинна
енергия, цена на услуга дялово разпределение и изтекли преди заявлението по чл.
410 ГПК лихви.
А.Д.В. и П.В.В. обжалват решението в
частта, с която са осъдени да заплатят мораторни лихви върху целия предявен размер на главницата, а
не само върху уважената част от главницата.
„Т.С.” ЕАД обжалва решението в частта за отхвърляне на иска за главница над сумата от 551,07 лева до
пълния предявен размер.
В частта за уважаване на иска за главница решението е влязло в сила като необжалвано.
Въззивниците ответници излагат
съображения за неправилност
на решението по иска за мораторна лихва поради несъобразяване от СРС на чл. 119 ЗЗД, разпореждащ погасяване на акцесорното вземане за лихва върху погасената по
давност главница. Считат, че лихва следва да се
дължи само върху уважената главница, касаеща периода м.01.2016г-м.05.2016г.
Въззивникът ищец обжалва решението с аргумент за неправилно определяне
от СРС на момента на настъпване на изискуемост на задълженията и оттам на момента на началото на погасителната давност. Иска отмяна на отхвърлителната част на решението и уважаване на иска за главница до
предявения размер. Позовава се на общите си услови, предвиждащи издаване на
изравнителна фактура и кредитни известия за прогнозните
суми с начисляване на лихва за забава след изтичане на срока за плащане на изравнителната фактура и
върху сумата именно по нея.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че
решението е валидно, и допустимо По отношение на правилността на решението
въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбите и от императивните
материални норми.
От фактическа страна СГС предвид частичното влизане в
сила на решението и липсата на спор във въззивните жалби намира, че
съществуването на облигационно отношение между ищеца и ответниците за процесния
период и имот за доставка на ТЕ е установено.
По жалбата на ищеца. Същата е неоснователна. Приложими
към случая са ОУ на ищеца от 2014г. СГС не споделя виждането на жалбоподателя,
че давност тече от издаване на изравнителната фактура. Настоящият състав на СГС
споделя виждането, че месечните прогнозни суми имат самостоятелност, а
обстоятелството, че след края на отчетния период се издава обща фактура и
кредитни известия не променя този извод. Действащата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. /, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове (ако има такива), а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
отношение в размер на разликата между начислената сума по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При
всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топло-преносното предприятие за месечни вноски /равни
или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т. е.,
издаването на изравнителна сметка и задължението за заплащане на изравнителната
сметка в определени срокове (ако има установени такива) не влияе на дължимостта
на месечните вноски и момента на настъпване на тяхната изискуемост.
По ОУ от 2013г., в сила от 12.03.2014г. публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява
по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска
изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му,
законодателят чрез чл. 114, ал. 2 от ЗЗД пренася началото на погасителната
давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да
се отправи от възникването на правото. Задълженията възникват с изтичане на
месеца през който е доставена ТЕ и от този момент тече давност. В случая
погасени по давност са вземанията за главници с настъпила изискуемост до
08.02.2016г., тоест главниците до м.01.2016г. вкл. Тоест СРС е присъдил и
повече отколкото е непогасената по давност главница (вземането за м.01.2016г.
също е погасено), но поради липса на жалба от другите страни в тази част
решението на СРС не може да бъде ревизирано. Въззивникът ищец в жалбата си
смесва понятията изискуемост и забава, които са различни, както правилно е
разяснил и СРС.
По изложените съображения жалбата на ищеца е
неоснователна.
По жалбата на ответниците:
Тази жалба е основателна. Искът за лихва е уважен в
пълен размер, като не е отчетена нормата на чл. 119 ЗЗД. В случая лихва се
дължи само върху непогасената по давност главница от 551,07 лева. Периода, за
който е уважен искът за лихва не е оспорен с жалбата. Изчислен от СГС с помощта
на софтуерна програма за изчисляване на лихви, размерът на дължимата лихва за
периода от 14.09.2016г. до 24.01.2019г е 132,12 лева, което води до извод, че
решението на СРС в частта му по иска за мораторна лихва за периода от
14.09.2016г. до 24.01.2019г. следва да се отмени над размера от 132,12 лева до
уважения размер от 364,44 лева и искът за разликата между двете суми (232,32
лева) да се отхвърли като неоснователен.
При този изход
на делото само ответниците имат право на разноски за въззивна инстанция. Всеки
от тях претендира 300,00 лева за адвокатски хонорар. Направеното от ищеца
възражение за прекомерност е неоснователно-платения от всеки въззивник-ответник
хонорар е минималния по Наредба 1/2004г. съобразно уважената част от жалбата
(64%) на всеки от тях се следват 192,00 лева.
За държавна такса и банкови комисионни на П.В. 21,76
лева.
Водим от горното СГС, II-А
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 66070/ 11.03.2020г.
по гр.д. 36156/2019г. на СРС в отхвърлителната му част.
ОТМЕНЯ Решение 66070/ 11.03.2020г. по гр.д. 36156/2019г. на СРС В
ЧАСТТА, с която е уважен предявения от „Т.С.” ЕАД в условия на солидарност
срещу А.Д.В. и П.В.В. иск за мораторна лихва за периода 14.09.2016г.-
24.01.2019г. НАД РАЗМЕРА от 132,12
лева КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ ТОЗИ ИСК за сумата от 232,32 лева,
представляваща разликата между сумата от 132,12 лева (до който размер иска е
основателен) и уважения размер от 364,44 лева.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД да заплати на П.В.В. с ЕГН ********** сумата от 192,00 лева за
адвокатски хонорар във въззивното дело и 21,76 лева за държавна такса и банкови
комисионни.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД да заплати на А.Д.В. с ЕГН ********** сумата от 192,00 лева за
адвокатски хонорар във въззивното дело
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2