№ 26052
гр. София, 04.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110156788 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпила е молба от ответниците „****,И. Д. Г. и Л. К. Л. с искане за
изменение на решението в частта за разноските като бъдат присъдени
допълнително по 300 лева на всеки от ответниците,тъй като всеки от тях е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева – за заповедното
и за исковото производство.
Насрещната страна „Топлофикация София“ЕАД не изразява становище
по искането.
Софийският районен съд приема молбата за допустима като подадена в
срока за въззивно обжалване и от страна,която е представила списък за
претендираните разноски,но разгледана по същество молбата се явява
неоснователна.
Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по въпроса за разноските и
за дължимото адвокатско възнаграждение в зависимост от изхода от делото. В
конкретния случай предвид отхвърляне на исковете в полза на всеки от
ответниците е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева.
Съдът намира,че не е налице основание за присъждане на по още едно
възнаграждение в размер на по 300 лева за всеки от ответниците. Следва да се
посочи,че срещу заповедта за изпълнение длъжникът може да подаде
възражение по образец,без да е необходимо да мотивира същото,а и защитата
по отношение на претендираното от страната ищец по установителния иск е
еднаква,т.е. в хипотезата на отхвърляне на исковете ответникът има право на
присъждане на адвокатско възнаграждение,но не може да претендира такова
поотделно за заповедното и за исковото производство. Съгласно съдебна
практика на Върховния касационен съд,обективирана в определение №
45/23.01.2019 г.,постановено по ч.търг.дело № 3074/2018 г. по описа на ВКС и
определение № 140/19.03.2020 г. по ч.търг.дело № 236/2020 г. по описа на
ВКС подаването на възражение не е израз на материалноправна защита на
длъжника и не дава основание да бъде присъждано адвокатско
1
възнаграждение. Съобразявайки изложените съображения в цитираните
съдебни актове,съдът счита,че с присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на по 300 лева на всеки от ответниците са спазени изискванията на
чл.81 от ГПК и на чл.78,ал.3 от ГПК,а молбата следва да бъде оставена без
уважение.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата,подадена от „****,И. Д. Г. и Л. К.
Л. с искане за изменение на решението в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2