Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
12.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 11925 по описа за 2020
година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изп.д. № 20208390400061 по
описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 на КЧСИ, срещу постановление от 11.02.2020г.,
с което съдебният изпълнител оставил без уважение възражението на длъжника, с
вх. № 1034/07.02.2020г., за намаляване размера на приетото по изпълнителното
дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и за
намаляване размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят
поддържа, че съдебният изпълнител незаконосъобразно не намалил адвокатското
възнаграждение от 260 лв., което било прекомерно и несъобразено с чл. 10 на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не била налице и фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело, а единственото действие, извършено от
процесуалния представител на взискателя, било подаването на молба за образуване
на изпълнителното дело. Моли съда да намали претендирания адвокатски хонорар до
размер от 200 лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., както и да намали
размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – Д.А.К., не е депозирала
писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението (чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК). Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника
за разноските по изпълнението, поради което, и доколкото в случая с
атакуваното постановление е налице произнасяне на съдебния изпълнител относно
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът приема, че жалбата е допустима и
в тази част.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Изп.д. № 20208390400061 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 на КЧСИ, е образувано по молба от 27.01.2020г. на Д.А.К.,
чрез пълномощник адв. К.Т., въз основа на
изпълнителен лист от 19.12.2019г., издаден по гр.д. № 22797/2017г. на СРС, 68
състав, съгласно който „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на взискателя
сумата 300 лв. – разноски за исковото производство, и сумата 300 лв. – разноски
за заповедното производство.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на ЧСИ по реда
на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да извърши пълно имуществено проучване на длъжника и да
избере изпълнителния способ.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно, с което
взискателят упълномощава Адвокатско дружество „Т., П.“ да го представлява и
защитава по изпълнителното дело, както и пълномощно, с което адвокатското
дружество преупълномощава адв. Т. със същите права. От представения договор за
правна защита и съдействие от 23.01.2020г. е видно, че е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 260 лв., от които 200 лв. – за образуване на
изпълнително дело, и 60 лв. – за процесуално представителство, защита и
съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Удостоверено е плащане на възнаграждението изцяло в брой.
В деня на образуване на изпълнителното дело ЧСИ не е
предприел действия във връзка с възлагането по чл. 18 ЗЧСИ, а само е изпратил
съобщение до НАП относно започнатото принудително изпълнение.
На 28.01.2020г. от пълномощника на взискателя е подадена
молба, с която е поискал от ЧСИ да наложи запор „на банкова сметка“ ***, без да
сочи такава или банката, в която се иска налагане на запор.
На 29.01.2020г. съдебният изпълнител наложил запор по
банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД, като на 30.01.2020г. сумата
по запора е преведена по сметка на ЧСИ.
На 31.01.2020г. на
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която като дължима е
посочена сумата от общо 1 049.35 лв., от които 300 лв. – разноски по
исково производство, 300 лв. – разноски по заповедно производство, 260 лв. – разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, и
189.35 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, в т.ч. и пропорционална такса по т. 26.
С възражение вх. №
1034/07.02.2020г. длъжникът поискал от ЧСИ да намали
размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 260 лв. на 200 лв. с доводи,
поддържани и в жалбата, както и да намали таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно
материалния интерес по изпълнителното дело.
С обжалваното постановление (по правната си същност разпореждане
– арг. чл. 434, ал 1 ГПК) от 11.02.2020г. съдебният изпълнител оставил без
уважение искането на длъжника за намаляване размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, както и отказал да намали размера на таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ. В мотивите на атакуваното постановление съдебният изпълнител е
посочил по пера всички дължими такси по изпълнението, както и че таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ е определена само върху материалния интерес по изпълнителния лист от
600 лв. и е в размер на 72.00 лв. с ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
която се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните
по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са
отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и
адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора
редакция към 23.01.2020г.) за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00
лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 1,
и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, като чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая по делото се установи, че уговореното
възнаграждение от 260 лв. е заплатено в брой. Съдът намира, че
незаконосъобразно с атакуваното постановление съдебният изпълнител е отказал да
намали адвокатското възнаграждение. Приложима в случая е само разпоредбата на
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., тъй като единственото извършено от
процесуалния представител на взискателя действие е подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело. Посочването в молбата за образуване на
изпълнителен способ, респ. възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, е условие за
нейната редовност - арг. чл. 426, ал. 2 ГПК. Предвид извършеното с молбата за
образуване възлагане на ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи
имущественото състояние на длъжника, не може да се приеме, че подаването на
молбата от 28.01.2020г. от пълномощника на взискателя, с която е посочен
изпълнителен способ, без да е конкретизирано дори в коя банка се иска налагане
на запор, представлява действие с цел удовлетворяване на вземането. Ето защо
съдът намира, че възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/2004г. не се
дължи от длъжника, тъй като не е налице кумулативно изискваното условие от
пълномощника на взискателя да са осъществени действия с цел удовлетворяване на
вземането. Вземането вече е преведено по сметка на ЧСИ по наложения запор,
поради което и за в бъдеще от пълномощника на взискателя няма да бъдат
извършвани действия от рода на посочените в т. 2 на чл. 10 от Наредбата.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от
приетия от ЧСИ размер от 260 лв. на 200 лв.
По искането за намаляване на пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ:
Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, за изпълнение
на парично вземане се събира такса върху събраната сума, съобразно материалния
интерес, като приложима в случая е б. „б“ (за вземане от 100 до 1 000 лв. - 10
лв. + 10 на сто за горницата над 100). От разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ
следва, че пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява
само върху сумите - предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист
– именно това е материалният интерес по изпълнителното дело. Същият извод
следва и от тълкуването на разпоредбата на т. 26 във връзка с т. 20 - 25 от
Тарифата. Адвокатският хонорар за изпълнителното дело не представлява част от
материалния интерес – от вземането, подлежащо на изпълнение, поради което, макар
да се събира за взискателя, то не представлява „събрана сума“ по смисъла на т.
26 ТТРЗЧСИ и върху него не следва да се начислява пропорционалната такса.
В случая, съобразно материалния интерес от 600 лв.,
определената по реда на т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса възлиза на 72 лв. с
ДДС, както законосъобразно е приел и ЧСИ. Жалбата в тази част е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
В настоящото съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. В производство относно дължимостта и размера
на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение
№ 393/17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г., ІV ГО, определение №
489/17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г., ІV ГО, определение № 52/19.03.2019г.
по ч.гр.д. № 740/2019г., І ГО, определение № 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. №
4561/2018г., ІІІ ГО, определение № 76/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4562/2018г.,
ІІІ ГО, определение № 158/08.04.2019г. по ч.гр.д. № 87/2019г., ІІІ ГО,
определение № 119/04.07.2019г. по ч.гр.д. № 1975/2019г., ІІ ГО и др.). Ето защо,
макар жалбата на длъжника да е частично основателна, същият няма право на
разноски в това производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
постановление от 11.02.2020г. по изп.д. № 20208390400061 по описа на ЧСИ И.М.-К.,
рег. № 839 на КЧСИ в частта, с която
е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване размера на приетото
адвокатско възнаграждение, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
**********, на взискателя Д.А.К., ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 20208390400061 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег.
№ 839 на КЧСИ, както следва: от 260 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.