Решение по дело №134/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 1
Дата: 5 януари 2022 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20217120700134
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

05.01.2022

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд                   

 

Състав

 

На

15.12

                                          Година

2021

 

В открито заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

Айгюл Шефки

Мария Божкова

 

 

 

 

Секретар

 Мелиха Халил

 

 

Прокурор

Василева

 

 

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

 

 

КАН

дело номер

134

по описа за

2021

година.

 

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от кмета на община Черноочене, против Решение № 66/12.08.2021 г., постановено по АНД № 501/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е изменено Наказателно постановление № НЯСС-51/12.04.2021 г., издадено от заместник председател на ДАМТН гр.София, с което на Община Черноочене, с ЕИК ***, на основание чл. 201, ал. 12 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за неизпълнение на дадено предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като е намален размерът на наложената имуществена санкция от 2 000 лв. на 1 000 лв.

Счита, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Излага съображения, че първоинстанционният съд е постановил обжалваният акт при непълен анализ на доказателствата по делото и без да обсъди изложените от жалбоподателя доводи за неспазване на императивни изисквания на ЗАНН.

Твърди, че Община Черноочене не е извършила процесното административно нарушение, тъй като била изпълнила даденото й предписание и била монтирала устройство за измерване на водното ниво на язовир „*** и ***“, находящ се в поземлени имоти с № *** и № *** в землището на ***.

На следващо място сочи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В тази връзка, счита, че не били спазени императивно определените в ЗАНН изисквания в акта за нарушение и наказателното постановление да бъдат отразени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. В нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН в процесното НП липсвало описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, което от своя страна съществено ограничавало правото на защита на санкционираното лице.

Въвежда доводи, че АУАН № 08-050/19.10.2020 г. бил съставен в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, както и не бил надлежно предявен и връчен на кмета на общината, което се явявало нарушение на императивната норма на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 66/12.08.2021 г., постановено по АНД № 501/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № НЯСС-51/12.04.2021 г., издадено от заместник председател на ДАМТН гр.София.

В съдебно заседание, касаторът, редовното призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация – заместник председател на ДАМТН гр.София, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон и съдпроизводствените правила, както и неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Кърджали е изменил Наказателно постановление № НЯСС-51/12.04.2021 г., издадено от заместник председател на ДАМТН гр.София, с което на Община Черноочене, с ЕИК ***, на основание чл. 201, ал. 12 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за неизпълнение на дадено предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 2 000 лв. на 1 000 лв.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице са констатираното от АНО неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, изразяващи се в неизпълнение на даденото с Констативен протокол № 08-02-54/20.05.2020 г. предписание да се монтира устройство за измерване на водното ниво, със срок на изпълнение – 24.08.2020 г. Съставът на първоинстанционния съд е приел, че контролните органи са констатирали неизпълнението на предписанията при извършена проверка на 31.08.2020 г., за което е съставен Констативен протокол № 08-02-129/31.08.2020 г., въз основа на който впоследствие е съставен и процесния АУАН.

Изложени са мотиви, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е приел, че административното нарушение е безспорно установено от обективна страна, като са приложени относимите норми от Закона за водите. Първоинстанционния е счел, че при индивидуализацията на наказанието АНО не е спазил принципите на чл. 27 от ЗАНН, поради което е изменил НП в частта му относно размера на наложената имуществена санкция, като е намалил същия от 2 000 лв. на 1 000 лв.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на законния представител на Община Черноочене са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че нарушението е безспорно установено и е изменил НП в частта относно размера на административното наказание, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че с бездействието си Община Черноочене, в качеството си на собственик на язовир „*** и ***“, находящ се в поземлени имоти с № *** и № *** в землището на ***, собственост на Община Черноочене, актуван с АПОС № *** от *** г., не е изпълнила задължително предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на даденото с Констативен протокол № 08-02-54/20.05.2020 г. предписание: „Да се монтира устройство за измерване на водното ниво“, със срок на изпълнение 24.08.2020 г.

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Л. Р., М. К., Д. К. и Ц. И., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Отделно от горното и по отношение на въведените доводи в касационната жалба, съдът намира за необходимо да посочи следното:

На първо място няма никакви доказателства, че Община Черноочене е изпълнила даденото с Констативен протокол № 08-02-54/20.05.2020 г. задължително предписание: „Да се монтира устройство за измерване на водното ниво“ на „*** и ***“, находящ се в поземлени имоти с № *** и № *** в землището на ***. Такива доказателства не са представени нито в производството пред районния съд, нито пред касационната инстанция, поради което твърдението в касационната жалба, че предписанието е изпълнено, се явява неоснователно, формално и бланкетно въведено, без да е подкрепено с конкретни доказателства.

На следващо място АУАН е издаден от компетентен по материя и степен орган, чиято материалноправна компетентност се установява от приложената по делото Заповед № А-237/08.06.2020 г., издадена от председателя на ДАМТН, с които надлежно са делегирани правомощия на посочените в тях лица/измежду които и Ц. С. И./ да съставят АУАН по ЗВ. Свидетелят по процесния АУАН № 08-050/19.10.2020 г. – Д. К., е и свидетел, присъствал при установяване на нарушението, което е видно от съдържанието на Констативен протокол № 08-02-129/31.08.2020 г. и акта за нарушение. Предвид това доводите за нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН са неоснователни. Не е налице релевираното нарушение на чл. 43 от ЗАНН. В случая актът за нарушение е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като видно от показанията на свидетелите И., К. и К., както и от съдържанието на покана с изх. № 85-01-223/14.09.2020 г. и известие за доставяне, кметът на община Черноочене е бил надлежно поканен да се яви в канцеларията на контролния орган на 19.10.2020 г. за съставяне на АУАН, но независимо от това, същият не е явил на указаната дата и място, поради което актът бил съставен в отсъствието на представител на общината.

Следва да се посочи, че НП е издадено на 12.04.2021 г., а АУАН на 19.10.2020 г., т.е. спазен е шестмесечният срок по чл. 34 от ЗАНН.

Неоснователни са и доводите в жалбата за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, аргументирани с това, че в процесното НП липсвало описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка, както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че административното нарушение е осъществено на 25.08.2020 г., което нарушение е установено при извършената проверка на 31.80.2020 г. Налично е описание на нарушението, в какво се състои същото, кога и къде е осъществено и при какви обстоятелства и кои доказателства потвърждават осъществяването на процесното административно деяние. В този смисъл, ясно и недвусмислено в обстоятелствената част на НП е посочено, че на 31.08.2020 г. е извършена проверка на язовир „*** и ***“, находящ се в поземлени имоти с № *** и № *** в землището на ***, собственост на Община Черноочене, актуван с АПОС № *** от *** г., за което е съставен Констативен протокол № 08-02-54/20.05.2020 г. Изрично е отразено, с оглед резултатите от проверката, осъществена чрез оглед и обход на язовирната стена и преглед на документацията, при което е констатирано, че не е монтирано измервателно устройство за измерване на водното ниво, е налице неизпълнение на задължително предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, дадено с Констативен протокол № 08-02-54/20.05.2020 г., а именно: Да се монтира устройство за измерване на водното ниво“, със срок на изпълнение 24.08.2020 г. Посочено е, че нарушението е осъществено на 25.08.2020 г. и не представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният АУАН № 08-050/10.10.2020 г. се явява издаден в тримесечен срок от извършване на нарушението и откриване на нарушителя, като същевременно с това е надлежно предявен и връчен при отказ за получаване, който отказ е оформен с трите имена, точният адрес и подписа на свидетеля Ц. С. И. В този смисъл касационната инстанция счита, че са изпълнени изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която норма, при отказ на нарушителя да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.

По изложените съображения, според настоящия състав не са налице допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, свързани с предявяване и връчване на АУАН, респ. при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на защита, като административното деяние е доказано по безспорен начин.

Правилно и в съответствие със словесното описание на нарушението, същото е квалифицирано като такова по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. В този смисъл с оглед неизпълнението на дадени предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ/ в действащата към момента на извършване на нарушението редакция на нормата с ДВ, бр. 55 от 2018 г./, правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, която предвижда наказание глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2/в редакцията й към момента на извършване на административното нарушение - ДВ, бр. 55 от 2018 г./. Следва да се отбележи, че релевантната редакция на разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 от ЗВ урежда правомощията на контролните органи/председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4/ да издават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени, като ал. 2 на нормата вменява задължение за изпълнение на тези предписания от лицата, спрямо които за издадени. Именно неизпълнението на това задължение е скрепено с предвидената в чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ санкция, която норма се явява едновременно материална и санкционна такава.

За прецизност следва да се посочи, че извършеното нарушение не би могло да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл, пряка последица от извършеното административно нарушение е липсата на контроли измерване на водното ниво на процесния язовир, което аргументира извода за съществуваща в тази връзка опасност от преливане и разрушаване на язовирната стена. Това от своя страна би довело до наличието на непосредствена опасност от увреждане на околната среда, хора и имущество. Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В заключение, правилно и в съответствие с действащите редакции на нормите на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид изменението на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на Държавна  агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали за законосъобразно, като постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на делото, предвид липсата на надлежно заявено от страна на ответника искане за присъждане на разноски и доказателства за направени такива, съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66/12.08.2021 г., постановено по АНД № 501/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                   

                                                                                       2.