РЕШЕНИЕ
№ 559
Смолян, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Смолян - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА |
| Членове: | КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА ПЕТЯ ОДЖАКОВА |
При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора АТАНАС ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА канд № 20257230600065 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.210 и следващите от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Делото е образувано по касационната жалба на началник отдел „Оперативни дейности“-[област] в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол срещу Решение № 2 от 13.02.2025г. по а.н.дело №61/24г. на РС-[община]. С оспореното решение е отменено Наказателно постановление от 26.08.2024г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-[област], дирекция „Оперативни дейности“, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., за нарушение на чл. 3 ал.3 от Наредба Н-18/ 2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118 ал.6 ЗДДС.
В касационната жалба се правят оплаквания,че оспореното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Жалбоподателят не споделя мотивите на съда,че липсват признаците на нарушение на чл.3 ал.3 във връзка с ал.2 от Наредба Н-18/ 2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.6 от ЗДДС.Според жалбата на 18.07.2024г. са подадени данни за доставката на гориво „дизел“, но те не са били коректни, а е налице разминаване в размер на 3372,5 литра между данните за доставеното и отчетеното количество конкретно в резервоар №3. Твърди се,че данните от нивомерната система са от съществено значение за органите по приходите при проследяване произхода на излятото в резервоара гориво.
При изложените в жалбата оплаквания се прави искане касационната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново,с което да се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща процесуален представител. С писмена молба упълномощеният юрисконсулт поддържа жалбата.
Ответникът по касация се представлява от упълномощен адвокат М., който оспорва жалбата и моли да се постанови решение,с което да се потвърди решението на районен съд-[община], като се имат предвид изложените доводи в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-[област] счита касационната жалба за основателна и предлага да бъде уважена, тъй като дружеството е осъществило нарушението на чл.3 ал.3 от Наредба Н-18/ 2006г., доколкото са подадени данни, но те са неверни и отклонението е над 3 тона. Според прокурора търговецът не е изпълнил това свое задължение като не е организирал дейността в търговския обект по начин, по който да не се отклонява от изискването за подаване на данни по установената дистанционна връзка.
Административен съд-[област], като взе предвид изложените касационни оплаквания в жалбата, изразените становища от страните и след преценка на събраните по делото доказателства пред въззивния съд, приема,че касационната жалба е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение районният съд е приел фактически,че от нивомерната система в обекта е изпратена неточна информация относно количеството гориво. При тези неоспорени факти, въззивният съд е достигнал до правен извод,че това деяние не представлява административно нарушение на чл.3 ал.3 във връзка с ал.2 от Наредба Н-18/ 2006г. на МФ.
В заключение въззивият съд е отменил оспореното пред него наказателно постановление.
Решението е правилно.
Разпоредбата на чл.3 ал.3 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ въвежда задължение всяко лице по ал.2 (което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход) да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.
По делото няма спор,че на 18.07.2024г. дружеството е получило доставка на дизелово гориво в резервоар №3 и за тази доставка от страна на дружеството е подадена информация към ИС на НАП за документална доставка на 6902 литра. За същата доставка от НИС до НАП е изпратена информация за получени в резервоара на 10274,5 литра и така е отчетена разлика в размер на 3372,5 литра между данните по електронния документ (АДД) и данните от НИС (нивомерната измервателна система).
При това положение обосновано и в съответствие със закона въззивният съд е приел,че деянието не осъществява признаците на нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Няма спор по делото,че данните по НИС са подадени автоматично към НАП,с което на практика задължителните данни за доставката са подадени от обекта. Разминаването на подадените данни не е въздигнато като нарушение от закона, поради което и може да е единствено основание за извършване на проверки от органите по приходите за установяване на действителното количество и отчитането на всички извършени продажби. В същия смисъл е тълкуването на Върховния административен съд, дадено в Решение №9782 от 2.11.2022г. по адм.дело №1254/2022г., I отделение.
Предвид всичко изложено, жалбата е неоснователна и ще следва решението на районния съд като постановено при липса на отменителни основания по чл.348 ал.1 от НПК, да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 500 лв., представляващи изплатен адвокатски хонорар за касационната инстанция. Направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно, тъй като така определеното възнаграждение съответства на размера, посочен в чл. 18 ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Мотивиран от гореизложеното,Административен съд-[област], втори състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/13.02.2025г., постановено по а.н.дело № 61/2024г. по описа на Районен съд гр.[община].
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите [населено място] да заплати на „Акватекс“ ООД [населено място], представлявано от Р. П. К., сумата 500лв. разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |