Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 21.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и
тринадесета година в състав:
СЪДИЯ: Мирослава Кацарска
При участието на секретаря Е.Г.
и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 759 по описа за
Предявени са искове по чл.694 от ТЗ.
Ищците Л.С.У. и П.Р.У., граждани на Обединеното кралство на В. и С.И., представлявани от пълномощника си – адв. Б. твърдят, че за ответника „С. – БГ” ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение № 108/18.01.2012г. по т.д.№ 1249/2011г., като с молба от 27.02.2012г. с вх.№ 22073 предявили в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ вземанията си спрямо дружество, които са следните: сумата от 27 035,40евро с левова равностойност 52 876 лв., която представлява суми, платени по предварителен договор от януари 2006г. за покупко-продажба на описания апартамент С 401 в гр. Б., кв. С., комплекс Д.О., като се твърди трансформация на непаричните задължения по договора в парични на основание чл.617 ал.2 от ТЗ по пазарна стойност, а при условията на евентуалност главницата се претендира като компенсаторно обезщетение за неизпълнение на договора и евентуално по чл. 55 от ЗЗД. Претендират и законната лихва за забава върху главницата от 27.02.2012г. до окончателното й плащане, сумата от 43 383 евро с левова равностойност от 82594 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 6.2 от предварителния договор за периода от 02.09.2007г. до 18.01.2012г., както и сумата от 43 383 евро с левова равностойност от 82894 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 6.2. Твърдят, че част от вземанията били приети от синдика, а това по т.2 за неустойка за забава – отхвърлено изцяло със списък, обявен в ТР на 02.04.2012г., като са подали възражение по чл. 690 от ТЗ срещу неприетото им вземане, а друг кредитор оспорил приетите им вземания. Сочи, че с определение № 798/01.02.2013г. съдът по несъстоятелността изключил изцяло вземанията им от списъка на приетите вземания, като оставил без уважение тяхното възражение срещу неприетото. В исковата молба се излагат подробни съображения, че ищците са изправна страна по договора, а ответникът е в забава и неизпълнение, поради което се дължат горепосочените суми. Предвид горното ищците претендират признаване за установено, че им се дължат гореописаните суми. Подали са допълнителна искова молба от 12.04.2013г., в която взимат подробно становище по възраженията на ответника. В хода на производството поддържат исковете чрез адв. Б..
Ответникът „С. - БГ” ЕООД е подал писмен отговор от 07.03.2013г. и допълнителен отговор от 22.05.2013г., с които оспорва иска. Заявява възражения срещу разглеждането на спора по реда на Глава 32 „Производство по търговски спорове”, като твърди и липса на активна процесуална легитимация, поради това, че в предварителния договор, представен от ищците, те фигурират само с имена и адрес във В., но липсват други белези, по които да се установяла идентичност с ищците. Наред с горното оспорва и основателността на иска, като счита, че предварителният договор, на който се позовава ищеца бил неавтентичен, тъй като не бил подписан от представител на ответника. Освен това твърди, че договорът следвало да се счита невалиден, т.е. несключен съгласно т.7.4 от същия, тъй като не бил П.учил плащане на първата вноска и останалите суми. Заявява възражение за погасителна давност, както и че ищецът е неизправна страна по договора. Заявява и възражения за нищожност на клаузата за неустойка. Твърди, че неизпълнението от неговата страна в срок е по обективни причини – спиране на строителството. Оспорва описаните документи, а именно писма от „Б.С.Т.Л.”, с който сочи, че няма договорни отношения и че същите имат характер на свидетелски показания от трето лице, което е недопустимо. Оспорва авторството на подписа под молба от И.В.М., като твърди наличие на хипотезата на чл.40 от ЗЗД.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 2006г., без конкретна дата, който е на български и на ангЛ.ски език и е сключен от ответника „С. БГ” ООД като продавач и от друга страна – П.У. и Л.У., с описан адрес във В. като купувачи, съгласно който ответникът се е задължил да продаде на купувача описания имот: апартамент С401 в Д.О., със застроена площ 29,45 кв.м., състоящ се от една стая, всекидневна, кухня и една баня, намиращ се на четвърти етаж, ведно със съответстващите на апартамента 5,89 кв.м. В чл.2.1 е посочена цена на имота в размер на 45 059 евро, която купувачът се е задължил да плати по банкова сметка, ***и: 1-ва вноска – 15% от цената или сумата от 6 758,85 евро, дължима на 12.04.2006г., втора вноска в размер на 20% или 9 011,80 евро – при приключване на втория етаж, 3-та вноска – 25% в размер на 11264,75 евро – при завършване покрива на обекта, удостоверено със съставяне на акт 14 и ІV-та вноска от цената в размер на 18 023,60 евро – при завършване на обекта, удостоверено с подписването на акт 15. В чл.2.3 страните са уговорили, че нотариалното изповядване ще се извърши в срок до 30 дни от въвеждането на обекта в експлоатация, като продавачът уведомява купувача за конкретната дата не по-рано от 10 дни преди нея. В чл. 3 е уговорено, че продавачът се е задължил да изгради изцяло сградата и предаде недвижимия имот на купувача в срок от 01.07.2007г. до 01.09.2007г. В чл. 4.1 са уговорени задълженията на продавача, а в чл.4.2 – тези на купувача. В чл.6.1 е уговорена неустойка за забавено плащане на цената от купувача при неплащане в срок на сумите, като е посочено в изр. ІІ, че ако забавата на купувача продължи повече от 30 дни, договорът се счита автоматично прекратен, без да е необходимо продавачът да уведомява купувача, като в този случай продавачът задържа като неустойка заплатените по момента от страна на купувача суми. Съгласно чл. 6.2 от договора при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията на продавача за прехвърляне правото на строеж и за предаване на имота е уговорено, че продавачът дължи на купувача неустойка за забава в размер на 0,1% върху внесените от купувача суми за всеки просрочен ден, като след изтичане на 180 дни от забавата, купувачът може да развали договора поради неизпълнение, като продавачът се задължава да възстанови незабавно на купувача изплатените от последния суми, заедно с лихва в размер на тримесечния евро либор плюс 15 пункта годишно, считано от датата на постъпване на сумите в банковата сметка на продавача. В чл. 6.6 е уговорено, че ако забавата е причинена от форсмажорни обстоятелства или други обективни причини, сроковете по договора се удължават с периода на забавата, а в случай, че невиновната забава продължи повече от 6 месеца, всяка от страните има право да прекрати договора без неустойки за неизпълнение. В чл.7.4 е посочено, че ако купувачът не изпълни задължението си за заплащане на определената първоначална вноска в срока по чл.2.2.1 договорът се счита за несключен. В чл.7.6 е уговорено за неуредените въпроси да се прилага българския закон. На стр.9 от договора е посочено, че всички плащания между страните следва да се извършват чрез посредника, посочен от купувача – Б.С.Т.Л. по описаната банкова сметка ***, Лондон, Великопритания. Изрично е посочено, че се счита, че купувачът е изпълнил задължението си за плащане на цената с постъпване на сумите по банковите сметки на горепосочения посредник.
С исковата молба са представени три писма, които са на бланка на „Б.Д.”, издадени от Р.Д. – директор и третото от С.Ш. - счетоводител до П.У. съответно от дати: първото от 26.04.2006г., с което това лице потвърждава, че е преведен успешно депозит на предприемача във връзка с апартамент Орчард С 401 в размер на 6 758,85 евро, с писмото от 17.01.2007г. се сочи, че е преведена втора вноска в размер на 9 011,80 евро и с третото писмо от 26.07.2007г. се сочи, че е преведена третата сума от 11 264,75 евро.
На стр. 24-33 от делото са представени чек от 30.07.2008г. за сумата от 4385,00 евро от г-жа К.Л., извлечение от сметка от „Б.Ъ. С” и две писма, които са адресирани до г-жа Л.. Същите съдът намира, че са неотносими към спора, тъй като не касаят процесните ищци.
На стр. 55 от делото е представена молба от „С. – БГ” ЕООД от 08.03.2011г., изходяща от лицето И.В.М., с която се сочи, че не се оспорва, че дружеството е в забава за снабдяване с акт 16 за описания апартамент, за които има предварителен договор с ищците, и дължи мораторна неустойка, като се заявява в края на същото и изричен отказ от възражението за изтекла погасителна давност.
По делото е представен констативен акт обр. 15 от 30.08.2008г. за установяване годността за приемане на строежа.
От проверка в публичния Търговски регистър съдът установява, че с решение № 108/18.01.2012г. по т.д.№ 1249/2011г. на СГС, VІ-13 състав е открито производство по несъстоятелност на „С. – БГ” ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността – 30.12.2006г., като решението е обявено в ТР на 26.01.2012г. Установява се и че на 02.04.2012г. в ТР са обявени списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, като по подадените възражения СРС се е произнесъл с определение № 798 от 01.02.2013г., на което е допусната поправка на ЯФГ с последващо определение, като е приел, че няма доказателства за плащане на първата вноска по договора в срок и съгласно чл. 7.4 договора няма действие, поради което е изключил от списъка на приетите вземания тези на кредиторите Л. С.У. и П. Р. У. изцяло. Същевременно е оставил без уважение възражението с вх.№ 39588/09.04.2012г., подадено от описаните лица, включително и ищците Л. С.У. и П.Р. У. относно списъка на неприетите вземания, съставен от синдика на 28.03.2012г. и обявен в ТР – АВ на 02.04.2012г.
По делото е представен учредителен акт на „М.К.” ЕООД от 09.02.2010г./ стр.77 и сл./, видно от който едноличен собственик на капитала на това дружество е ответникът – „С. – БГ” ЕООД, като е направена непарична вноска в капитала на дружеството, изразяваща се в описаните в чл 3.2 недвижими имоти, включително и процесния имот – студио С 401 с площ от 29,45 кв.м. Представен е и протокол от решения на едноличния собственик на капитала на „С. БГ” ЕООД от 09.02.2010г. / стр. 97 и сл./ за увеличаване на капитала на горепосоченото дружество чрез непарична вноска, като е посочено, че тези имоти са предмет и на учредени три ипотеки в полза на „У.Б.” АД по описаните нотариални актове.
С молба от 18.10.2013г. /стр. 160 и сл. по делото/ ищците са представили три писма от банка „НSBC” съответно от 26.07.2013г. и от 05.08.2013г., с които писма ищците се уведомяват, че благодарят за заявката за чекове и прилагат същите, но не могат да предоставят чек № 200032, тъй като пазят такива само за период от шест години. Към първото писмо е приложен чек от 30.11.2008г. от Г-жа и Г-Н У., с който се нарежда да се плати на „Б.С.Т.Л.” сумата от 12 476,47 лири; към второто писмо е приложен чек от 28.10.2008г. за сумата от 5 000 пауна и към третото писмо е приложен чек от 14.06.2007г. за сумата от 8 046,25 лири. На гърба на чековете са посочени номерата на транзакциите по плащане по чека. Съобразно отразеното по тях е извършена трансакция заверяване на сметката в Барклис банк съответно на 09.07.2007г., 31.10.2008г. и 02.12.2008г.
По делото е постъпило подробно писмено становище от синдика на ответника – г-жа Р.Т. във връзка с изпращането на препис от определение на съда със задължение за предоставяне на счетоводни данни на вещото лице, тъй като с молба от 04.11.2013г. управителят Е. А. е посочила, че счетоводството се намирало при синдика. Видно от становището и приложените към него документи / писма, сигнали и др. /, че на синдика не са представени счетоводни документи, освен единствено незаверени копия от ГФО и ГДД за изминалите години, т.е. налице е неизпълнение от управителните органи на ответника да предадат на синдика търговските книги на длъжника.
По делото е изслушано и прието като неоспорено заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.Д.. Вещото лице сочи, че е правила справка при ответника и при синдика, но не са открити и предоставени счетоводни документи. Вещото лице се е позовало на писмата от „Б.Д.” и е приело, че въз основа на тях са платени сумата от 6 758,85 евро – първоначална такса на 26.04.2006г., 9 011,80 евро – втора вноска и 11 264,75 евро по писмото от 26.07.2007г., или общо било платено 27 035,40 евро. Въз основа на горното изчислява неустойки както следва: за непрехвърляне на имота за периода от 02.10.2007г. до 17.01.2012г. в размер на 42 391,51 евро, а за непредаване владението на имота – сумата от 27 035,40 евро. Изчислило е лихва за забава върху главницата от 27 035,40 евро за периода от 18.01.2012г. до датата на исковата молба – 12.02.2013г. Вещото лице сочи, че не са му предоставени данни за степента на завършеност на обекта към процесната дата – 18.01.2012г., но по подробно изложените съображения, съобразявайки средните пазарни цени за подобни имоти с описаната в документацията степен на завършеност, приема, че средната цена за 1 кв.м. е 472,97 евро, т.е. за целия имот цената е 13 928,97 евро, а с идеалните части от 5,89 кв.м., които са на стойност 2 785,79 евро, общата стойност е 16 717,76 евро без ДДС или сумата от 20 057,71 евро с включен ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно се установява от данните по делото наличието на процесуална легитимация на страните по предявения иск по чл. 694 от ТЗ, тъй като ищецът е кредитор, който е предявил вземанията си в откритото производство по несъстоятелност на ответника, като едно от вземанията не е било прието и възражението срещу неприемането е оставено без уважение, а другите вземания, които са били приети са изключени от съда по несъстоятелност след възражение на длъжника по определение, обявено в Търговския регистър на 01.04.2013г. / след ЯФГ/, а първоначалните определения са обявени на 05.02.2013г. Предвид горното исковата молба, която е подадена на 12.02.2013г. е подадена в законоустановения седмодневен срок по чл. 694, ал.1 от ТЗ и е процесуално допустима.
Вземанията на ищцовата страна като кредитор се основават на приложения с исковата молба предварителен договор за продажба на недвижим имот от 2006г., без конкретна дата, който е на български и на ангЛ.ски език и е сключен от ответника „С. БГ” ООД чрез управителя С.С.Г.. Ответникът в отговора на исковата молба е заявил оспорване на предварителния договор, като е твърдял, че не е подписан от представител на ответника. От справка по публичния Търговски регистър съдът установи, че до 03.12.2009г. като управител на ответника е вписано лицето С.С.Г., от името на което изхожда и предварителния договор. В определението по чл. 374 от ГПК на ответника е дадена изрична възможност и указания по чл. 146, ал.2 от ГПК, че следва да ангажира конкретни доказателствени средства във връзка с оспорването на авторството на договора, като последният е бездействал процесуално. Предвид горното съдът намира, че оспорването е недоказано, като представения предварителен договор е подписан от лице, посочено като представител на ответника, и последният, чиято е доказателствената тежест не е ангажирал доказателства, които да опровергаят документа и да установят неговата неавтентичност. Предвид горното съдът намира, че по делото се установи сключването на процесния договор.
Неоснователни са възраженията на ответника, че липсвала активна легитимация на ищцовата страна по така представения договор, тъй като в него няма подробна индивидуализиция на купувачите в качеството им на чуждестранно физическо лице, а именно били посочени само две имена и адрес, без други белези за идентификация на чужденец, поради което не можело да се установи идентичност между страната по предварителния договор и ищцовата страна. Законът не установява с императивни правни норми начина на индивидуализиция на страните по един договор, каквито изисквания поставя процесуалния закон във връзка със страните по делото. Не може да се приеме, че като в договора не били посочени датата и мястото на раждане, паспорта и др. данни за сключилите го чуждестранни физически лица, не била налице необходимата индивидуализация. Посочването на имената и адреса на същите съдът намира, че е достатъчна индивидуализация на страната по договора, още повече, че ответникът не твърди и не ангажира доказателства за наличие на други лица с тези имена и същото местоживеене / адрес, за да се приеме, че липсва конкретизация на съконтрахента му. По отношение на възражението за неподписване на договора от представител на ответника и липсата на индивидуализация следва да се има предвид, че с представената от 08.03.2011г. молба, изходяща от ответника, подписана от неговия управител – И.В.М., е извършено потвърждаване на действията по смисъла на чл.301 от ТЗ. Следва да се има предвид и че оспорването на тази молба откъм авторство също е недоказано, като ответникът въпреки изричните указания по доклада във връзка с твърденията за оспорване автентичността на молбата, не е ангажирал съответните допустими доказателства, доколкото изслушването като свидетел на издателя на документа не е способ за установяване автентичността на същия, а за горното са необходими специални знания на вещо лице - графолог. От справката по публичния Търговски регистър се установява, че в периода от 05.08.2010г. до 25.03.2011г. лицето И.В.М. е вписан като управител на ответното дружество, следователно молбата изхожда от законния представител на дружеството и няма основания и доказателства да се приеме, че е неавтентична. Независимо от факта, че е бил сключен договор за прехвърляне на дружествените дялове от И.М. на П.П., който е от 20.12.2010г., то това прехвърляне е вписано в ТР на 25.03.2011г. /видно от справката по публичния регистър/ и не оказва влияние върху легитимацията на управителя като законен представител на дружеството до вписването на заличаването му спрямо третите добросъвестни лица, а в случая ответникът не е доказал, че ищците са недобросъвестни, т.е., че са знаели за прехвърлянето на дяловете. Тази молба съставлява изходящ от ответника чрез законния му представител към датата на издаването й частен документ и удостоверява неизгодни за ответника факти, а именно, че е получил плащане, че има сключен договор с ищците и че е в забава по отношение на предаването на обекта, поради което има доказателствена сила. С тази молба се потвърждава сключването на процесния договор, като се съдържат пълни индивидуализиращи данни на чуждестранните физически лица-съконтрахенти, т.е. не може да се приеме, че за ответника е била неопределеност на купувачите по договора. Твърдението на ответника, че подписването на тази молба е действие във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД е неподкрепено с доказателства и неоснователно. По отношение на същата на първо място чл. 40 от ЗЗД е неприложим, тъй като няма договаряне между И.В. и ищците, което да е във вреда на представлявания – дружеството, тъй като се касае за молба, която е едностранно волеизявление и няма данни да е налице споразумение или друго съглашение с ищците във връзка със същата. От справка по деловодната система на Плевенски окръжен съд съдът установи, че т.д.№ 51/2011г. е било образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от „С. БГ” ЕООД, а не по претенция на ищците за неустойка, като производството е прекратено с определение от 28.05.2011г., като молбата е била върната, т.е. не се касае за молба, депозирана в двустранно производство между ищеца и ответника чрез горепосочения представител, за да се приеме, че депозирането й е в резултат на договаряне. Не е налице фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД – договаряне във вреда на представлявания по процесната молба от 08.03.2011г., тъй като както е имал случай да се произнесе ВКС по въпроса по реда на чл. 290 от ГПК с решение № 841/19.01.2010г., по гр.д.№ 3530/2008г., ІV г.о., решение № 214/20.07.2010г. по гр.д.№ 109/2009г. и др. когато извършените от представителя действия са в рамките на учредената му представителна власт, дори и тези действия да не са в интерес, а във вреда на упълномощителя, то те запазват валидността си по отношение на добросъвестния съконтрахент. В този случай, упълномощителят разполага с правото да претендира вреди от представителя, а когато последният съзнателно е действал против законните интереси на представлявания, той носи и наказателна отговорност за злоупотреба на доверие по НК. В хипотезата на чл. 40 от ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което същата следва да бъде установена от упълномощителя. Предвид горното, доколкото от ответника по никакъв начин не се установи, че има договаряне между бившия му управител и ищците, които са трети лица, а последният, независимо от сключването на договора за продажба на дружествените дялове, спрямо третите лица е бил законен представител на ответника, не може да се приеме, че молбата изхожда от неоправомощено лице или че е налице хипотезата на чл. 40 от ЗЗД.
По отношение на установяване на изпълнението на задължението за плащане на посочените вноски по договора и факта, че са изправна страна по същия, ищците носят отговорност за пълно и главно доказване съобразно указаната им доказателствена тежест в доклада, обективиран в определението по чл. 374 от ГПК. Съгласно изрично уговореното в договора между страните плащането е налице със заверяване на сметката на посредника – „Б.С.Т.Л.”, която е изрично посочена в договора и съгласно в чл.7.9 от същия при непостъпване на вноските по банковите сметки, посочени от продавача, се прилагат разпоредбите на чл.6.1, съответно на чл.7.4 от договора. Следователно не е основателно възражението на ответника, че неговата сметка не била заверена с процесните суми, тъй като страните по договора изрично са уговорили, че плащането ще се счита извършено със заверяване на сметката на посредника в процесната банка. Дали и какви са конкретните отношения между ответника и горепосоченото дружество, което по силата на изричните уговорки по договора е упълномощено да получи плащанията, са ирелевантни по отношение на ищците и касаят само вътрешните отношения между това лице и ответника. По делото са представени три чека за „Б.С.Т.Л.” съответно от 14.06.2007г. за сумата от 8046,25 англ. лири, от 25.10.2008г. – за 5 000 англ. лири и от 30.11.2008г. за сумата от 12 476,47 англ. лири. За чек 200032 от 2006г. се сочи в писмото на банката от 26.07.2013г., че същият е изплатен, но не е представен поради изтичане на срока за съхранение на информацията. Видно от отбелязванията на гърба на документите, е извършена транзакция по посочената сметка в „Б.Б.” на съответните дати. Съдът намира, че писмата на третото за спора лице „Б.Д.” не могат да съставляват годно доказателство за плащане на сумите, тъй като не се установи твърдението на ищците, че тези писма изхождат от посредника по договора - „Б.С.Т.Л.”, доколкото в тях е отразено само името на директора и счетоводителя и са на бланка на друго дружество - „Б.Д.”, а това лице, дори и да е посредник на ответника, за което липсват каквито и да е доказателства по делото, не действа от името на ответника, за да се приеме, че с горните писма се потвърждава получаване на сумите, нито е банкова институция, за да може да установява спазване на изискването на чл. 7.9 от договора за плащане чрез заверяване на сметките. Това лице - „Б.Д.” е различно от посредника, който страните са определили в сключения предварителен договор - „Б.С.Т.Л.”. Същевременно при отчитане на доказателствата за плащане на суми по предварителния договор следва да се има предвид изрично отразеното потвърждение в молбата от 08.03.2011г., изходяща от управителя на ответника – И.В.М., авторството на която не бе опровергано от ответника с оглед гореизложените мотиви, че по процесния договор именно от ищците е получена сумата, както и че фактът, че въпреки че е изрично задължен ответникът не е представил счетоводна документация на вещото лице. В тази връзка следва да се има предвид и становището на синдика Р. Т. от 15.11.2013г., в което се сочи, че не са й представени съответните счетоводни документи от ответника, за което е налице писмо и сигнал до прокуратурата. Предвид горното, отчитайки разпоредбата на чл. 161 от ГПК и пречките от ответника, който въпреки задължаването си, не е представил счетоводните документи, респ. достъп до тях на вещото лице, както и изричното потвърждаване за получаване на горепосочената сума по писмото за покупка на процесния апартамент, както и представените чекове и изявленията на банката във връзка с плащането на сумите по същите, съдът намира, че следва да се кредитира експертизата и да се приеме, че ищците са заплатили процесните суми по описания начин, поради което възражението на ответника, че договорът следва да се счита несключен поради неполучаване на първата вноска на основание чл. 7.4 от същия е неоснователно, тъй като видно от писмото е налице писмено съгласие на продавача за горното, дори и да се приеме, че е налице забава в плащането на сумите.
Следователно по делото се установи, че между страните е бил сключен валиден предварителен договор, който е със смесен характер и включва както елементите на предварителен договор за продажба на недвижим имот, така и на договор за изработка, а именно за построяване и предаване на завършен строителен продукт – процесния апартамент. Макар уговорките по същия да включват и задължение и за построяване и завършване на обекта, процесният договор е с единна цена, която е обозначена като продажна, поради което съдът намира, че същият следва да се разглежда като предварителен договор за продажба на обект в процес на изграждане. Основното задължение на продавача по този договор е да прехвърли на купувача собствеността върху процесния имот, който следва да го построи и завърши в уговорените срокове. Не се спори, че това задължение не е изпълнено, като при неизпълнение на същото за другата страна – купувача по договора възниква потестативното право да претендира обявяване на договора за окончателен по исков ред съгласно чл. 19, ал.3 от ЗЗД, което същият не е упражнил, въпреки че откриването на производството по несъстоятелност не е пречка за упражнение на потестативните права. Налице е константна практика на ВКС, като Определение № 305 от 08.03.2004 г. по ч. гр. д. № 67/2004 г. на ВКС, ТК, определение № 128/17.02.2009г. по гр.д.2941/2008г. на ВКС, ІV г.о. и др., че нормите на чл. 637, ал.1 от ТЗ и чл. 637, ал.5 от ТЗ не намират приложение по иск, предявени на правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, защото този иск е конститутивен, а не осъдителен и с него не се претендира осъждането на ответника за изпълнение на определена престация, а се цели осъществяването на едно преобразуващо право по принудителен ред - т. е. обявяване на предварителния договор за окончателен. Съдбата на процесния заварен договор при откриване на производството по несъстоятелност следва да се реши от синдика, който може съгласно чл. 644 от ТЗ да запази действието на договора или да го прекрати. В случая не се установява конкретно изявление на синдика, нито пък ищците са го сезирали с искане за становище по конкретния предварителен договор съобразно предвидената възможност по чл. 644, ал.1 от ТЗ. Същевременно обаче предвид потестативните права на купувачите по този предварителен договор, съдът намира, че е неприложима разпоредбата на чл. 617 от ТЗ, в която насока има практика и на съдилищата /решение № 348/11.12.2012г. по т. д.№ 615/2012г. на Апелативен съд – Варна и др., като в последното се приема изрично, че „разпоредбата на чл. 617, ал.2 от ТЗ съгласно която непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се отнася до задълженията на длъжника от непаричен характер и няма автоматично действие спрямо задълженията на длъжника по такъв тип договори”. Предвид горното съдът намира, че исковата претенция за главницата като трансформиран еквивалент на престацията на ответника по процесния договор на основание чл. 617, ал.2 от ТЗ се явява неоснователна, тъй като се касае за потестативно право, а не за притезание, а именно непарично задължение по смисъла на горната норма. Предвид горното въпреки че не може да се сподели мотива на съда по несъстоятелността в определението по чл. 692 от ТЗ, че тъй като ответникът не е обявен в несъстоятелност, а само е открито производство по несъстоятелност, не са налице предпоставките на чл. 617, ал.2 от ТЗ, доколкото съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК настоящият съд следва да отчита и настъпилите в хода на процеса факти, а именно и това, че с решение от 11.07.2013г., обявено в ТР на 16.07.2013г., ответникът – длъжник е обявен в несъстоятелност, то следва да се приеме, че не се дължи така посочената главница на основание чл. 617, ал.2 от ТЗ.
За пълнота следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на ответника за погасителна давност. Потестативното право да се претендира изпълнение на предварителния договор за продажба на имот се погасява в общата петгодишна давност. Съгласно чл. 3 от договора ответникът се е задължил да изгради изцяло сградата и предаде имота, въведен в експлоатация в срок до 01.09.2007г., а съгласно чл. 2.3 от договора нотариалното изповядване следва да се извърши в срок до 30 дни от въвеждане на обекта в експлоатация след предварително уведомяване. Следователно от 01.10.2007г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на изпълнение на задълженията си по договора и не се установи да е налице хипотезата на чл. 6.6 от договора, а именно забавата да се дължи на форсмажорни обстоятелства. Следователно от тази дата текат давностните срокове за упражняване от страна на ищците, както на потестативното право по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, така и на претенциите за обезщетения и неустойки по договора, като първото се погасява в общата петгодишна давност, а претенцията за неустойки и обезщетения – в тригодишна давност съгласно чл. 111, б.”б” от ЗЗД. Следователно давността за потестативното преобразуващо право изтича на 01.10.2012г., а с решение от 18.01.2012г. ответникът е обявен в несъстоятелност, като вземанията спрямо него са били предявени пред синдика с молба от 26.04.2012г. Съгласно чл. 685а, ал.1 от ТЗ с предявяването на вземане в производството по несъстоятелност, давността се прекъсва, а съгласно изр. ІІ – давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Предвид горното петгодишната погасителна давност за потестативното право не е изтекла.
С оглед неоснователността, обаче, на претенцията на главното основание – чл. 617, ал.2 от ТЗ, съдът следва да разгледа претенцията, предявена на евентуално основание – чл.79, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или обезщетение за неизпълнение. При предварителните договори, неизпълнението на задълженията на продавача, води до потестативното право на купувача да претендира обявяването му за окончателен, т.е. налице е друг способ за защита и не може да се приеме, че се дължи обезщетение за неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, доколкото при този тип договори законодателят изрично е овластил страната, при неизпълнение от другата страна, да получи уговорената престация по договора по своя инициатива. Целта на сключения между страните договор е да се породи задължение за прехвърляне правото на собственост, което при неизпълнението му поражда потестативно право да се иска обявяването на договора за окончателен, а всички допълнителни уговорки по предварителния договор – за изглаждане на обекта, въвеждането му в експлоатация и предаването на купувачите по предварителния договор са подчинени на тази основна цел - прехвърляне правото на собственост и следва да бъдат тълкувани с оглед тази цел / в този смисъл изрично следва да се има предвид практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, която е задължителна за съдилищата и конкретно решение № 502/26.07.2010г. по гр.д.№ 222/2009г. на ВКС, ІV г.о. и др. Предвид горното съдът намира че, не може да се приеме, че на ищците се дължи обезщетение за неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал.1, изр.ІІ от ЗЗД. и втората претенция се явява неоснователна.
По третата евентуална претенция с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното:
С молбата за предявяване на вземанията по т.д.№ 1249/2011г. ищците изрично са посочили, че претендират вземането за главницата като подлежащо на връщане поради липса на основание поради разваляне на договора. С оглед на наложилата се практика на ВКС, развалянето на договора, при наличие на останалите предпоставки, може да се извърши и с исковата молба / решение № 706/ 30.12.2010г. по гр.д.№ 1769/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 178/12.11.2010г. по т.д.№ 60/2010г. на ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и др. По отношение на предпоставките за горното съдът намира, че по делото безспорно се установи, че ответникът е в неизпълнение на задълженията си по предварителния договор, в продължителна забава, както и че с апортирането на имотите в капитала на трето лице – „М.К.” ЕООД е настъпила правна невъзможност за изпълнение на задълженията на ответника по договора за прехвърляне на собствеността на имотите. Предвид горното съдът намира, че доколкото с оглед гореизложените съображения се установи, че ищците са заплатили по процесния предварителен договор сумата от общо 27 035,40 евро, то същата подлежи на връщане на отпаднало основание като развалянето на договора е извършено с исковата молба, респ. при предявяване на вземането. Двустранното неизпълнение не означава прекратяване на облигационното правоотношение, поради което няма пречка, ако и двете страни са неизправни, всяка от тях да развали договора. По делото се установи с оглед горните съображения, че ищците са платили първите три вноски по цената на процесния договор, но не е платена последната четвърта вноска, която съгласно чл. 2.2.4 от същия е изискуема при завършване на обекта, удостоверено с подписването на акт 15. От ищците по делото е представен е акт обр. 15 от 28.08.2008г., като същите поддържат, че са упражнили правото си на възражение за неизпълнен договор по чл. 90 от ЗДД по отношение на последната вноска поради забавата на продавача за изпълнение на неговото задължение по чл.2.3 от процесния договор, което е уговорено със срок септември 2007г. и поради неточно изпълнение, а именно и от самия акт обр. 15 се установявало, че липсвал монтиран асансьор и водомери, електромери и осветителни тела. Съдът намира, че възражението на ответника, че ищците не са разполагали с правото да упражнят възражението по чл. 90 от ЗЗД е неоснователно, тъй като именно с чл.2.3 е фиксирано конкретно задължение на ответника като продавач, което той не установи да е изпълнил, нито се установи неизпълнението на .същото да е по обективни причини, които не могат да му бъдат вменени във вина. Предвид горното, въпреки че и ищците не са заплатили вноската, дължима след съставяне на акт обр. 15, с оглед неизправността на продавача и настъпилата последваща невъзможност за прехвърляне на собствеността на имотите с апортирането им в капитала на трето лице, съдът намира, че следва да се приеме, че договорът е развален с изявлението за предявяване на вземането, респ. с исковата молба. При всички положения развалянето на договора е обективен факт, който следва да бъде отчетен от съда съобразно чл. 235, ал.3 от ГПК. Предвид горното съдът намира, че платената от ищците сума по предварителния договор е получена от ответника на отпаднало правно основание – разваления предварителен договор, поради което ищците имат вземане за връщане на дадената продажна цена. С оглед горното съдът намира, че това вземане следва да бъде признато за установено. С оглед основателността на тази претенция е основателна и акцесорната такава за законната лихва за забава върху тази главница от дата – 27.02.2012г.
По претенциите за две неустойки по чл. 6.2 от договора, съдът намира следното:
Съгласно изрично уговореното в чл.6.2 от договора при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията по т.2.3 по-горе за прехвърляне на правото на строеж / респективно правото на собственост/, т.3 – за предаване на недвижимия имот в договорения вид и по т.5.7 за въвод на купувача във владение на недвижимия имот, продавачът дължи неустойка за забава в размер на 0,1 % върху внесените от купувача суми за всеки просрочен ден. Съгласно изречение ІІ от същата клауза на договора, след изтичане на 180 дни от забавата купувачът може да развали договора поради неизпълнение, като продавачът се задължава да възстанови на купувача изплатените от последния суми, заедно с лихва в размер на тримесечния евро либор плюс 15 пункта годишно, считано от датата на постъпване на сумите в банковата сметка на продавача. При тълкуване на уговорените клаузи съдът намира, че в чл.6.2 от договора страните са уговорили неустойка, която може да се търси кумулативно с претенция за реално изпълнение, но не и при разваляне на договора. В клаузата на чл.6.2 от договора страните изрично са уговорили, че при разваляне на договора, продавачът връща получените суми, ведно с уговорената лихва. Следователно купувачът по предварителния договор има право да търси неустойка за забава, респ. неизпълнение на уговорените задължения, до изтичане на 180 дни от датата на забавата, като след горния срок, той разполага с друг способ и ред за защита, който обаче не е предмет на предявената претенция в производството по несъстоятелност и на настоящото дело. Предвид горното с оглед изричното уговореното между страните съдът намира, че би се дължала неустойка само за 180 дни забава, а след тази дата, купувачът има право да развали договора и претендира връщане на получените суми, но не и кумулативно неустойка за забава и реституция на даденото по договора поради развалянето му. Същевременно константна е практиката на съдилищата, че за да претендира неустойка ищецът следва да бъде изправна страна по договора. В случая наред с неизправността на ответника във връзка със задължението му за изграждане на сградата, в която се намира обекта, който е следвало да получат ищците по делото в срока по чл. 2.3 от договора, е налице насрещно задължение на ищците по чл. 2.1 за заплащане на договорените суми в уговорения от страните график по чл. 2 от договора, а именно последната, четвърта, вноска е дължима след съставянето на акт обр. 15, което ищците не са изпълнили и независимо от това дали имат право на възражение по чл. 90 от ЗЗД или не, те се явяват неизправна страна. Обстоятелството, че те като длъжници по това задължение са в забава освобождава кредитора / ответника/ от последиците на неговата собствена забава и в частност от заплащане на неустойка като форма на гражданска отговорност поради неизпълнение / в този смисъл изрично се е произнесъл ВКС по реда на чл. 290 от ГПК с решение № 428/18.01.2012г. по гр.д.№ 1097/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. Дори и да имат право на възражение по чл.90 от ЗЗД, доколкото неустойката е свързана с изпълнението на договора, а ищците също са неизправна страна по същия, не е налице основание за присъждането й. В такъв смисъл е налице и задължителна практика на ВКС, който изрично се е произнесъл, че ако страната по договора, претендираща заплащане на уговорената неустойка, също е неизправна страна, не е налице основание за присъждането й / решение 450/21.06.2010г. по т.д.№ 505/2009г. ГК, ІІІ г.о. ВКС/. Предвид горното съдът намира, че на ищците не се дължи неустойка, поради което вземането за неустойка правилно е изключено от списъка на приетите вземания. За пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав също счита, че неправилно ищците тълкуват разпоредбата на чл.6.2 от договора, а именно, че им се дължат две неустойки едновременно, тъй като уговорената по чл.6.2 от договора неустойка е само една, а предпоставките, при които може да възникне това право са различни и уговорени кумулативно / неизпълнение на различни задължения, но всички елемент от общата цел на договора – да се построи, прехвърли и предаде във владение на купувачите процесния имот/, като начина на формулиране на уговорката не води до извода, че за всяко от посочените обстоятелства се дължи отделна неустойка в същия размер. Предвид горните съображения съдът намира, че ищците не се легитимират като титуляри на вземане на неустойки за забава в посочените размери и претенциите за установяване на тези вземания следва да бъдат изключени.
За пълнота следва да се обсъдят и доводите на страните във връзка с отказа от изтекла давност по молбата от 08.03.2011г., които са относими към претенциите за неустойка, тъй като тези вземания се погасяват с кратката тригодишна давност. Ответникът е заявил изрично възражение за изтекла погасителна давност, като ищците претендират, че същото не следва да се отчита доколкото с изрична молба законният представител на дружеството е заявил отказ от изтекла давност. Съдът намира, че молбата от 08.03.2011г. не може да бъде възприета като надлежен отказ от правото на ответника да се позове на изтекла давност, тъй като производството по което е депозирана молбата – т.д.№ 51/2011г. не е с предмет вземането на ищците по претенцията за неустойка, а е производство по чл.626 от ТЗ. Негов предмет е състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на дружеството, но не се разглежда със сила на пресъдено нещо спор относно конкретно задължение или вземания. Дори и да е образувано по молба на кредитор, то не се формира сила на пресъдено нещо за вземането, на което се основава молбата, а единствено и само относно неплатежоспособността към процесния период. Предвид горното, доколкото не се касае за заявена претенция за неустойки по това дело от ищците, то отказът от защитното правно средство на ответната страна – възражение за изтекла давност не следва да се взима предвид и отчита като обстоятелство. За да бъде релевантен един отказ от процесуално право, то следва същият да е упражнен надлежно – в производство по самото спорно вземане, а случаят не е такъв. Предвид горното независимо от горните съображения относно неоснователността на претенциите за неустойки, доколкото дори и да бе дължима такава, то същата би била за периода от забавата до изтичането на 180 дни ,съобразно уговореното по чл.6.2 от договора, което е за периода от 01.09.2007г. до 01.03.2008г., то претенцията е погасена с изтичането на кратката тригодишна давност към 01.03.2011г., което е преди откриване на производството по несъстоятелност и предявяване на вземанията. Няма данни и доказателства по делото ищците да са предявили претенциите си за неустойки преди заявяването им пред синдика с молбата за предявяване на вземанията им от 2012г., което предявяване прекъсва давността, а към момента същата вече е била изтекла. С оглед горните съображения двете претенции за неустойки за забава следва да бъдат отхвърлени.
Страните не са заявили претенции за разноски, поради което съдът намира, че не им се следват такива.
Воден от горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл. 694 от ТЗ, предявен от Л.С.У., родена на ***г. в Б., Англия, гражданин на Обединеното кралство на В. и С.И., и П.Р.У., роден на ***г. в Ипсуич, А., гражданин на Обединеното кралство на В. и С.И., двамата със съдебен адрес – гр. С., бул.”Ц.О.” № ** – адв. Б. и С., срещу „С. – БГ” ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к.”Г.Б.”, ул.”Н.Х.” № **, че ищците Л.С.У. и П.Р.У. имат вземане срещу „С. – БГ” ЕООД / в несъстоятелност/ за сумата от 27 035,40 евро / двадесет и седем хиляди и тридесет и пет евро и четиридесет евроцента/ с левова равностойност в размер на 52 876 лв., представляващо платена от ищците продажна цена по разваления предварителен договор от януари 2006г. за покупко-продажба на описания апартамент С 401 в гр. Б., кв. С., комплекс Д.О., както и вземане за законна лихва върху тази главница от 27.02.2012г. – датата на предявяване на вземанията им до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.С.У., родена на ***г. в Б., Англия, гражданин на Обединеното кралство на В. и С.И., и Пол Р.У., роден на ***г. в Ипсуич, Англия, гражданин на Обединеното кралство на В. и С.И., двамата със съдебен адрес – гр. С., бул.”Ц.О.” №** – адв. Б. и С., срещу „С. – БГ” ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к.”Г.Б.”, ул.”Н.Х.” № **, искове с правно основание чл. 694 от ТЗ във връзка с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че ищците имат вземания за неустойка за забава за неизпълнение на задължението за предаване на фактическата власт върху имота в размер сумата от 43 383 евро с левова равностойност от 82594 лв. за периода от 02.10.2007г. до 18.01.2012г., както и вземане за неустойка за забава за неизпълнение на задължението за прехвърляне на вещните права върху имота в размер на сумата от 43 383 евро с левова равностойност от 82894 лв., представляваща неустойка по чл. 6.2 за периода от 02.10.2007г. до 18.01.2012г., като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: