№...
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІIІ "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
при участието на
секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 14848 по описа на съда за 2019 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 139244/12.06.2019г. по гр.д. №
43542/2016г. по описа на Софийски районен съд 127 състав е признато за
установено по предявените от Д.А.Х., П.Д.А., А.Д.А. и Д.К.К. срещу Д.К.Н.
искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 30, ал.3 от ЗС че Д.К.Н.
дължи на Д.А.Х., П.Д.А., А.Д.А. и Д.К.К. разделно, при
квоти по 1/6 част за първия, втория и третия
ищец и 1/2 част за четвъртия ищец сумата от 1237,50 лв., представляваща
1/4 части от получени приходи за ползване през стопанските 2010/2011 г.,
2011/2012 г., на съсобствения между страните недвижим имот, представляващ нива
с площ от 33 декара, находящ се в землището на Добрич представляваща парцел №8
от масив 397, обособен като имот с № 397008 по плана за земеразделяне на
землището на гр. Добрич, които са заплатени от наемателя „И.****“ ЕООД
на Д.К.Н. за които вземания на
25.05.2016 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21029/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 127-ми състав.
Исковете са отхвърлени за разликата над уважения размер от 1237,50 лв., до
пълния предявен размер от 2615,25 лв., представляваща 1/4 части от получени
приходи за ползване през стопанските 2005/2006 г., 2006/2007 г., 2007/2008 г.,
2008/2009 г., 2009/2010 г. на съсобствения между страните недвижим имот, описан
по – горе.
Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени
предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищците Д.А.Х., П.Д.А., А.Д.А. и Д.К.К.. Изложени са оплаквания
за неправилност на първоинстанционното решение. Сочат че съдът неправилно е
уважил възражението на ответницата за изтекла погасителна давност. Сочат че
възражението не е направено в законоустановения срок, видно от приложеното
ч.гр.д. № 21029/2016г. по описа на СРС
127 състав. Съдът бил приложил неправилно чл. 110 от ЗЗД института за изтекла
петгодишна давност като такова възражение не било направено. Считат че съдът
допуснал нарушения при събирането и оценката на доказателствата като не
допуснал искани от ищците доказателства. Ето защо молят за отмяна на
постановено решение и постановяване на друго с което исковете се уважават в
цялост.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от Д.К.Н. със становище за нейната неоснователност. Поддържа,
че във въззивната жалба не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното
решение, а по отношение на възражението за изтекла погасителна давност взема
становище, че същото е своевременно направено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на всяка една от насрещните страни,
намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание
чл. 30, ал. 3 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите в насрещната въззивна жалба е
необходимо да се добави и следното:
По отношение на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС:
Съгласно нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си
/съответстваща на неговия дял в съсобствеността/. Ползите от общата вещ могат
да бъдат най-различни - плодове, прираст от добитък, наем и др.
За да се ангажира отговорността на съсобственик
по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, е необходимо да се установи, че: 1/ вещта е
съсобствена /респективно какъв е делът на ищеца в съсобствеността/; 2/ че някой
от съсобствениците /в частност ответникът/ е извличал полза, събирайки някакви
доходи от тази вещ изцяло или над неговите права, както и какъв е техния размер
и 3/ че този съсобственик не е издължил съответния дял от тях на останалите
съобственици. Установяването на тези правопораждащи факти е било в тежест на ищците
при условията на пълно и главно доказване - чл. 154, ал. 1 ГПК.
Не е спорно, а и се установява че по силата на
настъпило наследствено правоприемство, в периода от 2005 до 2012 г. страните са
били съсобственици на недвижим имот, представляващ нива с площ от 33 декара,
находящ се в землището на Добрич представляваща парцел №8 от масив 397,
обособен като имот с № 397008 по плана за земеразделяне на землището на гр.
Добрич при квоти както следва: Д.К.К. – 3/24 ид.ч.; П.Д.А. – 1/24 ид.ч.; А.Д.А.
-1/24 ид. ч.; Д.А.Х. – 1/24 ид.ч.; Д. М.Х.– 1/4 ид.ч. Останалите идеални части
от имота са на К.И.К.и Р.И.С., които се равняват на 2/4 от имота.
Не се спори, че за процесния имот № 397008 бил сключен договор за наем с „И.****“
ЕООД, като ответницата получавала доходите ползване през стопанските години 2005/2006 г., 2006/2007 г., 2007/2008 г.,
2008/2009 г., 2009/2010 г. 2010/2011 г., 2011/2012 г.
Не се спори във въззивното производство че за
процесния период ищцата не е издължила
съответния дял на ищците.
Спорен по делото е въпросът дали е направено своевременно
възражение за погасителна давност от ответницата за доходите за стопанските
години 2005/2006 г., 2006/2007 г., 2007/2008 г., 2008/2009 г., 2009/2010 г.
Срокът за релевиране на възражение за изтекла
погасителна давност е предвиден в чл. 133 от ГПК където се посочва че когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не
направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни
правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
В случая на ответницата е връчено разпореждане с
указанията по чл. 131, ал.1 от ГПК на 22.11.2016г., а отговор на исковата молба
се съдържа възражение за изтекла погасителна давност.
Обстоятелството, че ответницата счита че следва
да се приложи тригодишния давностен срок не влияе на изводите на съда, тъй като
погасителната давност е уредена с императивни правни норми, съдът следва да
формира изводи, въз основа на установената фактическа обстановка, за приложимия
давностен срок съобразно разпоредбите на чл. 110 - чл. 120 ЗЗД, без да е
обвързан от доводите на страните.
Ето защо
неоснователни се явяват възраженията на ищците че съдът е разгледал
преклудирано възражение.
Неоснователни са възраженията че
първоинстанционният съд допуснал нарушения при събирането на доказателства, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.4 от ГПК съдът се произнася с
определение по доказателствените искания на страните, като допуска
доказателствата, които са относими, допустими и необходими. В случая съдът не е
допуснал исканите от ищците доказателства тъй като те не са били необходими за
изясняването на фактите по делото. Недопускането на доказателствата не е
повлияло на крайния извод на съда, тъй като е прието, че искът е основателен,
което е довело до разглеждане на възражението по чл. 110 от ЗЗД.
Ето защо въззивните жалби следва да бъдат
оставени без уважение, а решението на СРС - потвърдено в обжалваните му части.
По отношение на разноските:
Въззивниците нямат право на разноски. Право на
разноски има въззиваемата, която е представила доказателства за сторени
разноски в размер на 420 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 139244/12.06.2019г. по гр.д. № 43542/2016г. по описа на Софийски
районен съд 127 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА
Д.А.Х., П.Д.А., А.Д.А. и Д.К.К. да заплатят на Д.К.Н. на основание чл. 78, ал.3
от ГПК сумата от 420 лв., представляващи разноски във въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.