РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Раднево, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100105 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 9 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на „Изи финанс“ ООД,
действащ чрез пълномощника юрисконсулт Г., срещу А. Г. М., с която се
предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК. Ищецът твърди,
че на 24.12.2021 г. сключил с ответника договор за кредит от разстояние №
367305, с който му отпуснал кредит в размер на 1000 лв., която била
преведена по банкова сметка на ответника в „Банка ДСК“ АД. Твърди, че
главницата била разсрочена на 20 вноски по 50 лв. в периода от 23.01.2022 г.
до 16.08.2023 г., като вноската за главница от 50 лв. с падеж 23.01.2022 г. била
падежирала. Твърди, че договорната лихва била фиксирана при лихвен
процент от 40,15 % и претендират сумата от 33 лв. договорна лихва, дължима
за периода от 24.12.2021 г. до 23.01.2022 г. Твърди, че правили опит да уредят
отношенията с ответника извънсъдебно, но били неуспешни, тъй като
ответникът отказвал да погасява задълженията си. Твърди, че било
образувано ч.гр.д. № 53/2023 г. по описа на РС-Раднево, по което била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания.
Поради това иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато
1
вземането му от 50 лв. главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба, и сумата от 33 лв. договорна лихва за
периода от 24.12.2021 г. до 23.01.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.
Г. М., чрез адв. М. от АК-Пловдив, с който оспорват исковете. Твърди, че не
оспорва сключването на договора за кредит. Твърди, че договорът за кредит
бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, тъй като
липсвала в договора информация за погасяването на кредита и погасителен
план при предсрочно погасяване на главница. Твърди, че договорът за кредит
бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, тъй като
липсвал погасителен план към договора, както и на основание чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК поради липса на посочен ГПР. Развива съображения за
необходимото съдържание на ГПР. Твърди, че уговорената неустойка в чл. 3,
ал. 1 от договора за даване на обезпечение е нищожна и цели получаване на
допълнително възнаграждение от ищеца в нарушение на чл. 33 ЗПК и същата
била неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП и нарушавала чл. 16 ЗПК.
Твърди, че не бил посочен реалния годишен лихвен процент по заема, с което
бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Твърди, че договорът за
заем е нищожен и като противоречащ на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1,
пред. 3 ЗЗД, тъй като уговореният ГПР от 40,15% бил изключително висок и е
повече от 3 пъти над законовоопределената законна лихва и води до извод за
нееквивалентност на престациите. Излага съображения за цялостна
нищожност на договора, а не за частична такава. Иска отхвърляне на
исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 25.04.2023 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит от
разстояние № 367305 от 24.12.2021 г., с който му е отпуснат кредит в размер
на 1000 лв., която сума била усвоена по банкова сметка на ответника в „Банка
ДСК“ АД.
2
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е възложил по иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК на ищеца да докаже настъпил падеж на вноска за
главница в размер на 50 лв. и дължима договорна лихва в размер на 33 лв. за
периода от 24.12.2021 г. до 23.01.2022 г.
На ответника му е указано да докаже наведените възражения за
нищожност и неравноправност на клаузи от договора.
С оглед установените безспорни факти е видно, че ответникът е получил
в заем сумата от 1000 лв. и се е задължил да я върне на 20 вноски по
погасителен план, посочен в чл. 4, т. 3 от договора за кредит /л.11 от делото/.
Видно е, че първата месечна вноска е с падеж 23.01.2022 г., който падеж е
настъпил и същата е изискуема. Тази вноска е посочена в погасителния план
като сума от 83 лв., включваща главница от 50 лева и договорна лихва в
размер на 33 лева, които са претендираните от ищеца в настоящото
производство суми.
По отношение на вземането за главница съдът намира, че същото е
дължимо по месечна вноска с настъпил падеж на 23.01.2022 г. Няма
доказателства по делото ответникът да е направил погашение на тази сума
към ищеца, поради което същата е дължима.
По отношение на претендираната договорна лихва е видно, че същата е
уговорена при фиксиран лихвен процент от 40,15% в чл. 3 от договора, а ГПР
е посочен като 48,44% в чл. 5 от договора /л.10 от делото/. В разпоредбата на
чл. 5 от договора е посочено, че ГПР е относим при изпълнение точно и в
срок на задълженията по договора, съответно без начисляване на разходи за
събиране, законна лихва и неустойки.
Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с
неговите изисквания, включително относно действителността му. Ищецът
„Изи финанс“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор
по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
3
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва
да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски
кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. Липсва разпоредба за условията за прилагането
на лихвения процент в случая. Липсва уточнение за базата, върху която се
начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница, т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент
във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно
поетапното й намаляване. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран
или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията
/начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено в разпоредбата
на чл. 5 от договора за кредит. В договора е посочен единствено размерът на
лихвения процент, както и че същият е фиксиран. В този смисъл съдът
намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
която е императивна. В този смисъл е постановеното решение № 106 от
27.03.2023 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 25/2023 г., 2-ри търговски
състав, постановено по идентично от фактическа страна дело и със същата
финансова институция, касаещ точно договор за предоставяне на кредит от
разстояние.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12, договорът е недействителен. Касае се за изначална недействителност,
тъй като посочените в разпоредбите императивни изисквания са изискуеми
при самото сключване. С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени
тези на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, поради което договорът за кредит е
недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при
констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23
ЗПК, потребителят - ответник би следвало да дължи връщане само на чистата
стойност по кредита, но не и лихви или други разходи. Разпоредбата на чл. 23
ЗПК гласи: „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.“.
4
Предвид на изложеното съдът намира, че ответникът дължи главницата,
но не и договорната лихва, поради което искът ще се уважи в частта за
претендираната главница от 50 лв. и ще се отхвърли относно претенцията от
33 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 24.12.2021 г. до
23.01.2022 г.
По разноските:
На ищеца се дължат разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно
уважената част от исковете. Сторени са от ищеца разноски в размер на 50 лв.
платена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ с оглед материалния интерес и фактическата
и правната сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете
ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 90,36 лв.
На ответника се дължат разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно
отхвърлената част от исковете. Ответникът не е сторил разноски, извън тези
за предоставената му безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА /виж договора за правна помощ, представен към молбата на ответника
вх. № 1208/20.03.2023 г./. Следва да се определи на адв. М. възнаграждение
съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно отхвърлената част от исковете, което
съдът определя в размер на 159,03 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения и съобразно отхвърлената част
от исковете.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Г. М., ЕГН **********, с адрес
гр. Раднево, ул. ********, дължи на „Изи финанс” ЕООД, вписано в ТР при
АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Балша” № 17, ап. 1, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) - главница,
представляваща главница по месечна вноска с настъпил падеж на 23.01.2022
г., дължима по договор за предоставяне на кредит № 367305 от 24.12.2021 г. и
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за сумата от 33 лева, представляваща
5
договорна възнаградителна лихва за периода от 24.12.2021 г. до 23.01.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 15/16.01.2023 г. по ч.гр.д. № 44 по описа за 2023 г. на РС-Раднево.
Сумата може да бъде преведена по банкова сметка на „Изи финанс”
ЕООД в Централна Кооперативна Банка, IBAN: ********.
ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. ********,
да заплати на „Изи финанс” ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Балша” № 17, ап. 1, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 90,36 лв. (деветдесет лева и 36
ст.), представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „Изи финанс” ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Балша” №
17, ап. 1, да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес гр. Пловдив,
бул. „*******” № ********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 159,03 лв. (сто петдесет и девет лева и 03 ст.) за
оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Сумата може да бъде преведена по банкова сметка на адвокат М. В. М.
от АК-Пловдив по чл. 39 ЗАдв. в банка „УниКредит Булбанк“ ЕАД, IBAN:
************.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6