№ 2021
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501836 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, подадена
чрез ю.к.Радина Илиева, против разпореждане № 6215 от 24.09.2021 г. , постановено по
ч.гр.д.№ 5985/2021 г. по описа на РС-Бургас, в частта му, с която е отхвърлено заявлението
на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу длъжниците Р.С.А., с ЕГН ********** и З.С.А. с ЕГН
**********, двете с адрес с. *** общ.*** ул.*** № *, за сумата от 173.07 лв. – договорна
лихва за периода от 01.03.2019 г. до 25.07.2019 г., дължима по договор за потребителски
кредит № **********/30.11.2018 г.
В жалбата се изразява несъгласие с постановеното разпореждане, като същото се
счита за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Според жалбоподателя,
заповедният съд не е следвало да извършва преценка за валидност на сделката, от която
заявителят черпи права, като в случая БРС е превишил правомощията си и е нарушил
съдопроизводствените правила. Оспорени са като неправилни изводите на съда за наличието
на предпоставки по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за
претендираното договорно възнаграждение, за което са изложени подробни съображения.
Моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови
издаването на заповед за изпълнение за претендираното със заявлението вземане за
договорно възнаграждение. Претендират се разноските по настоящото дело – 15 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
1
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба,
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 5985/2021 г. по описа на РС-Бургас е образувано по
подадено от „Профи кредит България” ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Р.С.А. и З.С.А., за солидарно
заплащане на следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № **********
от 30.11.2018 г.: 944.03 лв. – неплатена главница, 173.07 лв. – неплатено договорно
възнаграждение за периода от 01.03.2019 г. до 25.07.2019 г., 686.57 лв. – неплатено
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, 30 лв. – неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, 25.51 лв. – лихва за забава от 02.03.2019 г. (датата на
изпадане на длъжника в забава) до 25.07.2019 г., 320.61 лв. – лихва за забава от 25.07.2019 г.
(датата на предсрочна изискуемост) до 26.08.2021 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението – 26.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски от 43.60 лв. за платена държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В заявлението е посочено, че претенцията произтича от сключен между страните
Договор за потребителски кредит № ********** от 30.11.2018 г. и Споразумение към него
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. По силата на договора, на длъжника Р.А.
е отпусната заемната сума, а същата се е задължила да върне договорената като общо
задължение сума за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план от 93.07 лв. и
падеж на всяко 1-во число на месеца, дължи и договорно възнаграждение за изтегления
кредит, като неизплатеното такова е в размер на 173.07 лв. за периода 01.03.2019 г. –
25.07.2019 г. Длъжникът З.А., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски
кредит, се е задължила да отговаря солидарно с Р.А. при посочените в договора условия.
Между страните по договора е сключено и Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, по което длъжниците също дължат възнаграждение, изискуемо от
подписването му и разсрочено за срока на договора, като неплатеното такова е в размер на
686.57 лв. Посочено е, че длъжниците не са изпълнили задълженията си, като са заплатили
само две погасителни вноски и са изпаднали в забава, поради което кредитът е обявен за
предсрочно изискуем от страна на кредитора на 25.07.2019 г., за което длъжниците са
уведомени, като същите дължат и лихва за забава в размер на 25.51 лв. за периода от датата
на изпадане на длъжника в забава – 02.03.2019 г. до 25.07.2019 г., както и лихва за забава от
320.61 лв. за периода от 25.07.2019 г. до 26.08.2021 г. при неначисляване на лихва за периода
13.03.-13.07.2020 г. съгласно чл.6 ЗМДВИПП, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разходи за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с №
2486/24.09.2021 г. за главницата от 944.03 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 26.08.2021 г. до окончателното плащане, за лихвата за забава от 25.51 лв. за периода
02.03.2019 г. – 25.07.2019 г. и мораторна лихва от 168.08 лв. за периода 25.07.2019 –
26.08.2021 г., както и съдебни разноски от 72.75 лв. съобразно с уважената част от
заявлението.
С постановеното по делото разпореждане № 6215/24.09.2021 г., инкорпорирано в
издадената заповед по чл.410 ГПК, БРС е отказал издаване на заповед за изпълнение за
следните вземания: 173.07 лв. – договорно възнаграждение; 30 лв. – такси по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането, 686.57 лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; и 152.53 лв. – мораторна лихва за периода от 25.07.2019 г. до
26.08.2021 г. Това разпореждане е обжалвано пред въззивния съд единствено в частта за
договорното възнаграждение (договорна лихва), като в останалата част е влязло в сила.
За да отхвърли заявлението за договорната лихва, районният съд е приел, че
2
искането е в противоречие с добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД /основание за нищожност, различно от това по чл.19, ал.5 ЗПК/, тъй като уговореният
ГЛП от 41.17 % надвишава значително трикратния размер на законната лихва и клаузата за
такава е нищожна.
Въззивният съд намира постановеното от БРС разпореждане за неправилно в
обжалваната му част.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не е следвало
да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни
негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали
искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави. В настоящия случай,
процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, поради което съдът е задължен служебно да следи за
спазването на неговите разпоредби. Ето защо, не е налице превишаване на правомощията на
районния съд и липсва нарушение на съдопроизводствените правила, като изложените в
този смисъл възражения на жалбоподателя са неоснователни.
Основателни са обаче доводите в жалбата за неправилност на изводите на съда за
отхвърляне на заявлението за претендираната договорна (възнаградителна) лихва поради
противоречие на искането на добрите нрави. Съдебната практика, на която се е позовал
районния съд не е актуална, тъй като същата е постановена по времето, когато в закона
липсваше законоустановена горна граница на договорната лихва при потребителските
кредити, т.е. липсваше императивна правна норма, регулираща размера на
възнаградителната лихва, като единственото ограничение на свободата на договаряне на
страните по този въпрос според чл.9 ЗЗД бяха правилата на добрите нрави. Поради това,
съдебната практика приемаше за валидна уговорката, при която договорната лихва не
надвишава двукратния, респ. трикратния размер на законната лихва в различните хипотези
на обезпечен и необезпечен заем. Понастоящем, обаче, такава горна граница за
потребителските кредити е нормативно определена в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК и това е 5-
кратния размер на законната лихва, доколкото в ГПР на кредита се включват общите
разходи за потребителя, в т.ч. лихви, възнаграждения и т.н. Тук следва да се има предвид, че
законодателят е възприел като законов критерий ГПР, като е отчел, че размерът на
договорената възнаградителна лихва не винаги е меродавен, поради което и за да бъде
избегната злоупотреба, в закона като критерий е предвиден максимален размер на ГПР и
това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите
нрави общото оскъпяване на кредита. В тази връзка, въззивният съд намира, че доколкото
процесното правоотношение се регулира от ЗПК, то уговорките по договора следва да
съответстват на изискванията на същия закон, поради което при преценката по чл.411, ал.2,
т.2 ГПК за противоречие на искането с добрите нрави следва да се съблюдава спазването на
правилата на ЗПК, когато се касае за договори за потребителски кредит. В конкретния
случай, уговорения годишен лихвен процент е 41.17 % при ГПР от 49,89 %, като последния
отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по
смисъла на чл.19, ал.4 ЗПК. След като уговорения в договора годишен процент на
разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти
законната лихва, каквото е изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, то не противоречи на добрите
нрави страните да уговарят и по-голям размер на възнаградителната лихва (по-голям от
трикратния размер на законната лихва), както е в случая, стига да е спазено законовото
ограничение. Ето защо, не е налице противоречие на добрите нрави при определяне на
възнаградителната лихва и липсва основание за нищожност на клаузата, поради което
районният съд неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение в тази част.
С оглед изложените съображения, въззивната инстанция намира, че разпореждането
3
на БРС от 24.09.2021 г. следва да се отмени като неправилно в обжалваната част, с която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК за сумата от 173.07 лв. – договорно възнаграждение, като се разпореди издаването на
заповед за тази сума. В останалата част разпореждането за отказ не е обжалвано и е влязло в
сила.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за разноски в настоящото
производство е основателно, като следва да му се присъди сумата от 65 лв. (15 лв. за платена
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 6215 от 24.09.2021 г. , постановено по ч.гр.д.№
5985/2021 г. по описа на РС-Бургас, инкорпорирано в издадената по същото дело заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 2486/24.09.2021 г., в обжалваната
част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжниците Р.С.А., с
ЕГН ********** и З.С.А. с ЕГН **********, двете с адрес с. *** общ.*** ул.*** № *, за
солидарно заплащане на сумата от 173.07 лв. – договорна лихва за периода от 01.03.2019 г.
до 25.07.2019 г., дължима по договор за потребителски кредит № **********/30.11.2018 г.,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, против длъжниците
Р.С.А. с ЕГН ********** и З.С.А. с ЕГН **********, двете с адрес с. *** общ.*** ул.*** №
*, за солидарно заплащане на сумата от 173.07 лв. – договорна лихва за периода от
01.03.2019 г. до 25.07.2019 г., дължима по договор за потребителски кредит №
**********/30.11.2018 г., както и 65.00 лв. за направените във въззивното производство
разноски.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4