РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Благоевград, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20241200500484 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от А. К. Ф. с ЕГН **********, от
град Б., улица „***“ № *,със съдебен адрес за кореспонденция и призоваване: град Д., ж.к.
„***“ № *, ет. *, ап. * против РЕШЕНИЕ № 203 от 25.03.2024 година по гр. д. № 2561/2023
година, по описа на Районен съд – Благоевград в частта, в която е отхвърлено искането да
бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху самостоятелен обект с
идентификатор 04279.624.1.3.4 по ККХР на град Благоевград.
В жалбата се твърди, че съдът е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 от ГПК, като не е
довел до знание на ищеца изготвеното определение във връзка с произнасянето по
редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения
на страните, както и по всички предварителни въпроси и по допускането на
доказателствените ми искания, направени с исковата молба. По делото е представено
пълномощно, с което ищецът е упълномощил процесуален представител със строго
определени действия и правомощия. В представеното по делото пълномощно ясно е
посочено, че упълномощеният от адвокат, няма право да получава каквито и да било
съобщения и призовки по делото. В тази връзка и изцяло кореспонденцията е следвало да
бъде от съда само и единствено ищеца и на посочения адрес. В жалбата се изразява
становище, че първоинстанционният съд го е възпрепятствал и ограничил правата му да
участва в процеса, съответно да защитава интересите си и да докаже основателността на
направените от него твърдения, в това число и да направи нови доказателствени искания в
първото по делото съдебно заседание или в предоставен от съда срок с оглед проекто-
доклада му по делото, да организира процесуалното си представителство в процеса, като
упълномощи процесуален представител с правата му в производството.
Изразява, че въпреки нередовното му призоваване, въпреки че не бил уведомен за
1
допуснатите му доказателствени искания, съдебния състав е приключил производството с
едно съдебно заседание, за което не бил уведомяван надлежно на посочения от него изрично
в исковата молба адрес.
Твърди, че първоинстанционният съд е основал своето решение само върху част от приетите
писмени доказателства. Липсва обаче анализ на всички относими към спора писмени
доказателства, както и мотиви, поради какви причини не е зачетена доказателствената
стойност на приетите от него писмени доказателства, което е извършено в нарушение на
съдопроизводствените правила, като представлява и самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното решение. В приложеното към исковата молба постановление на РП -
Благоевград е посочено, че в хода на проверката е било установено обстоятелството, че М.
А. живее с децата си в процесния апартамент. Основание за това и ползване на
собствеността му е фактът, че нямало къде да живее. По този начин се установява
ползването на имота му от страна на ответниците, а изводът на съда за противното е
неправилен.Отделно от това, съдът не е обсъдил и факта, че ответниците са призовани на
адреса на собственото му жилище. Същите са намерени в него от съдебния служител и са
получили призовките си, а преди това и съобщението по чл. 131 от ГПК. Това също е
доказателство, че живеят в имота му и по този начин го ползват, като лишават него от
правото му да ползва собствеността си.
Излага, че в решението липсва посочване от страна на съдебния състав, коя от
предпоставките на иска по чл. 108 от ЗС липсва, което е довело до извода на съдебния
състав за отхвърляне на една част от предявения иск.
Във въззивната жалба се твърди, че успешното провеждане на иска по чл. 108 ЗС е
обусловено от положителното установяване на три предпоставки: ищецът да е собственик
на вещта, предмет на ревандикация, тази вещ да е във фактическа власт на ответника и да се
държи от него без основание. Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, следва да се
произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на
собственост към патримониума на ищеца. Първоинстанционният съд е постановил своето
съдебно решение, без да му е предоставил възможност да участвам в откритото съдебно
заседание и съответно да ангажирам доказателства в тази връзка. Въпреки това от събраните
по делото доказателства - приложени към исковата молба и след това събрани от съда
(връчване на съобщения и призовки по делото на ответниците) се установило че
ответниците живеят в процесния апартамент. Това от своя страна доказва втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно, че ответниците владеят имота.
Установяването на третата предпоставка - съществуване на основание в тяхна полза за това
владение, следва да е разпределено в тежест на ответниците. Още с депозираната искова
молба е направено искане за допускане до разпит трима свидетели, с показанията на които
посочил, че ще установи владението на имота от ответниците.
Отделно от това заявява, че към искова молба е приложено Постановление за отказ да бъде
образувано досъдебно производство от 04.08.2023 година, постановено по преписка вх. №
1072/2023 година по описа на 02 РУ - Благоевград, прокурорска преписка № 3762/23 година
по описа на Районна прокуратура — Благоевград. От мотивите на същото се установява, че
самата ответница е признала в хода на проверката, че тя и децата й живеят в апартамента. М.
А. е заявила пред полицейски инспектор Геризовски, че няма да напусне имота, защото няма
къде да живее с децата си и настояла да й бъде платен извършения от нея ремонт. Съдът
обаче е отхвърлил това доказателство като неотносимо за спора, въпреки наличието в него
на доказателства за ползване на апартамента ми. Поради тази причина съдът неправилно е
приел, че не е доказана втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС и е
отхвърлил като недоказано искането му да бъдат осъдени ответниците да му предадат
владението върху собствения му апартамент.
Иска от съда да отмени като неправилно РЕШЕНИЕ № 203 от 25.03.2024 година по гр. д. №
2
2561/2023 година, по описа на Районен съд - Благоевград, в частта, в която е отхвърлено
искането да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху самостоятелен
обект с идентификатор 04279.624.1.3.4 по ККХР на град Благоевград и да се уважи
предявения от него ревандикационен иск.
Претендира разноски.
Пред въззивния съд се събраха нови доказателства – разпит на свидетел. Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Окръжен съд Благоевград, счита, че първоинстанционното решение е в обжалваната му част
е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено в обжалваната му част.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд установи следното от
фактическа страна:
Съгласно договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ и
ЗУЖВГМЖСВ per. № 3, том № I, от 03.02.1994 година, ищеца е собственик на апартамент №
4, със застроена площ 66,75 кв.м., находящ се в ж.к. „Еленово“, блок 214, вх. А, етаж 2,
построен върху държавна земя в град Благоевград, ведно с прилежащото му избено
помещение № 4 и 7,0516% идеални части от общите части на сградата и 7,0516% идеални
части от правото на строеж върху мястото. Видно от скица на имота, описаният апартамент
е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.624.1.3.4 по КККР на
град Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 година на Изп.директор на
АК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, от 25.09.2023 година;
адрес на имота: град Благоевград, ж.к. „Еленово“ № 214, вх. А, ет. 2, ап. 4; който
самостоятелен обект се намира на етаж № 2 в сграда с идентификатор 04279.624.1.3 с
предназначение: жилищна сграда - многофамилна; която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 04279.624.1; предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент — в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой
нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 66,75 кв.м,; прилежащи части: избено
помещение № 4; 7,0516 % идеални части от общите части на сградата и 7,0516 % идеални
части от провото на строеж; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
04279.624.1.3.5; под обекта: 04279.624.1.3.1; над обекта: 04279.624.1.3.7.
От разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка В.Л.К. – съседка на ищеца, се
установява, че от 15.06.2022 година в апартамента на ищеца се нанесли хора, които живеят и
в момента там. Не знае дали са наематели, защото те един път казвали, че са наематели, един
път казвали, че са собственици, но правят много проблеми на целия вход. Подавали жалби в
полицията и в Съвета, но резултати нямали. Обитателите на апартамента са двама на средна
възраст – О. и М., с три малки, две по[1]големи, и двама възрастни, като всичките живеят
там, без да спазват правила. Свидетелката твърди, че не й е известно г-н Ф. да е предоставял
ползването на този апартамент.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Както е известно от правната теория /"Вещно право" от Владимир П. и Методи Марков,
"Сиби", София, 2014 г., стр. 167-170, и "Практически въпроси на собствеността" от
Александър Георгиев, "Труд и право", София, 2017 г., стр. 688-690/ и съдебната практика
/Решение № 87 от 26.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3595/2016 г., I г. о., ГК, докладчик
3
съдията Теодора Гроздева, Решение № 28 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2872/2016 г., I
г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, и Решение № 181 от 07.10.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 4988/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова/, ревандикационният
иск е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да се уважи такава
претенция, в производството по чл. 108 от ЗС е необходимо да се установи по безспорен
начин, че ищецът е собственик на спорния имот, че ответникът владее същия и че
фактическата му власт върху имота се осъществява без правно основание.
По отношение на първата предпоставка: Не е спорно по делото, а това се установява и от
договор за продажба, че ищецът е придобил процесния имот по силата на договор за
продажба. Покупко–продажбата е деривативен /вторичен/ способ за придобиване на
субективни права, поради което купувачът по сделката става собственик, ако такъв е бил
праводателят му към момента на продажбата /скл. на договора в съответната за това форма,
каквато в случая нотариалната е и за действителност на сделката – арг. чл.18 от ЗЗД/. В
случая относно договора за продажба няма възражения, наведени от ответниците, както и
последните не претендират имота на собствено основание – липсват в случая каквото и да
било твърдения.
Относно наличието на втората изискуема по чл. 108 от ЗС предпоставка – вещта да се
намира във владение или държане на ответника: Не се спори по делото, а и чрез показанията
на разпитания пред въззивната инстанция свидетел се установи, че и понастоящем
ответниците владеят имота, като са се нанесли там от 15.06.2022 година. Съдът кредитира
показанията на свидетелката К. тъй като те се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства – Постановление на РП – Благоевград от 04.08.23г. за отказ да бъде
образувано досъдебно производство, от което също се установява, че ответниците живеят в
апартамента на ищеца. Ето защо, съдът приема за доказано, че ответниците О. М. Д. и М. Х.
А., осъществява фактическата власт върху процесния имот, собственост на ищеца, поради
което е налице и втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.
По последната, предвидена в чл. 108 от ЗС предпоставка:
Ответниците О. М. Д. и М. Х. А., както в първата, така и пред въззивната инстанция не са
проявили процесуална активност за събиране на доказателства в тяхна полза, сочещи, че
съществува основание да упражняват владение или държане върху претендирания в
настоящото производство недвижим имот.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички предпоставки, визирани в чл. 108
от ЗС и искът се явява основателен. Ответниците О. М. Д. и М. Х. А. следва да бъдат
осъдени да предадат владението на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.624.1.3.4 по КККР на град Благоевград, одобрени със заповед № РД-18- 32/10.05.2006
година на Изп.директор на АК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект, от 25.09.2023 година; адрес на имота: град Благоевград, ж.к. „Еленово“ № 214, вх. А,
ет. 2, ап. 4; който самостоятелен обект се намира на етаж № 2 в сграда с идентификатор
04279.624.1.3 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна; която сграда е
4
разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.624.1; предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 66,75 кв.м.;
прилежащи части: избено помещение № 4; 7,0516 % идеални части от общите части на
сградата и 7,0516 % идеални части от провото на строеж; при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: 04279.624.1.3.5; под обекта: 04279.624.1.3.1; над обекта:
04279.624.1.3.7. на собственика А. К. Ф..
Според чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без да има основание за това. Съгласно ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2014 г., ОСГК, т.2А, искът за собственост по чл.108 ЗС (ревандикационният иск) е
иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този
иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна
защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС
гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на
съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо
на решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк. гр. д. № 1
от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото
на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив,
признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му
предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не
бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и
двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е
собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно
основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна
защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота.
Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите
страни. Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на
това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 ЗС е
твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че следва да отмени решението в обжалваната
му част и постанови ново, с което да уважи предявения иск.
При този изход от спора въззиваемите следва да платят на въззивника направените разноски
в размер на 1500 лв. адвокатски хонорар и 120 лв. д.т. за образуване на въззивното
производство.
Водим от горното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 203 от 25.03.2024 година по гр. д. № 2561/2023 година, по описа
на Районен съд – Благоевград в обжалваната част, с която съдът ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО
на А. К. Ф., ЕГН ********** против О. М. Д., ЕГН ********** и М. Х. А., ЕГН **********,
да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението на следния недвижим имот,
а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.624.1.3.4 по КККР на град
Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 година на Изп.директор на АК, с
5
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, от 25.09.2023 година; адрес
на имота: град Благоевград, ж.к. „Еленово“ № 214, вх. А, ет. 2, ап. 4; който самостоятелен
обект се намира на етаж № 2 в сграда с идентификатор 04279.624.1.3 с предназначение:
жилищна сграда - многофамилна; която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 04279.624.1; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент
- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на
обекта: 1; посочена в документа площ: 66,75 кв.м.; прилежащи части: избено помещение №
4; 7,0516 % идеални части от общите части на сградата и 7,0516 % идеални части от правото
на строеж; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 04279.624.1.3.5;
под обекта: 04279.624.1.3.1; над обекта: 04279.624.1.3.7., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О. М. Д., ЕГН ********** и М. Х. А., ЕГН **********, да предадат на А. К. Ф.,
ЕГН ********** владението на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 04279.624.1.3.4 по КККР на град Благоевград, одобрени със заповед
№ РД-18-32/10.05.2006 година на Изп.директор на АК, с последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект, от 25.09.2023 година; адрес на имота: град Благоевград, ж.к.
„Еленово“ № 214, вх. А, ет. 2, ап. 4; който самостоятелен обект се намира на етаж № 2 в
сграда с идентификатор 04279.624.1.3 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна;
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.624.1; предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда
със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 66,75
кв.м.; прилежащи части: избено помещение № 4; 7,0516 % идеални части от общите части на
сградата и 7,0516 % идеални части от провото на строеж; при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: 04279.624.1.3.5; под обекта: 04279.624.1.3.1; над обекта:
04279.624.1.3.7.
ОСЪЖДА О. М. Д., ЕГН ********** и М. Х. А., ЕГН ********** да заплатят на А. К. Ф.,
ЕГН ********** сумата в размер на 1500 лв./хиляда и петстотин лева/ адвокатски хонорар и
120 лв. /сто и двадесет лева/ д.т. за образуване на въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6