Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 39
гр. Брезник, 07.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 15.07.2020г.,
IІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М. Г., като разгледа н.а.х.дело № 45 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление N */11.06.2019 г. П. П.на длъжност- ВПД Началник РУ-Брезник е
наложил на Ц.П.В. административно наказание глоба в размер на 300лв. по чл.
257, ал. 1 ЗМВР.
Недоволен от така наложеното
му наказание Ц.П.В., обжалва посоченото постановление, като по
съображения изложени в жалбата и съдебно заседание, моли същото да бъде отменено
или намалено.
РУ Брезник, редовно и своевременно
призовано, не изразява становище по жалбата.
Брезнишкият районен съд, след
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 16 и чл. 17 от НПК намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е в срок, поради което се
дължи нейното разглеждане по същество.
От фактическа страна:
Жалбоподателя е жител и
живущ ***. Същия не оспорва, че на 21.05.2019 г.около 21.45
ч. полицейски служители посетили адрес в същия град на ул. **********. Там, тези служители предприели действия
по задържане на дадено лице. В помощ на това лице се намесил и
жалбоподателя В., при което и той бил задържан. По този повод между
тъжителя и полицейските служители възникнал конфликт, като В. се
опитал да издърпа брат си и след изрично разпореждане от полицейския орган
не преустановил това си действие.
При това му бил съставен АУАН.
Така приетата фактическа обстановка
е безспорна- установява се от всички събрани по делото
доказателства- гласни и писмени, които кореспондират по между си,
поради което съдът им дава вяра. Акта за административно нарушение се
ползва с доказателствена сила до неговото оборване по надлежния, а в
случая жалбоподателя не оспорва направените със същия констатации.
Правни изводи:
В чл.6 от ЗАНН е дефинирано
понятието "административно нарушение", което е такова деяние
извършено виновно, нарушаващо установения ред на държавно управление, обявено
от Закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Обективната страна на
административното нарушение обхваща деянието, противоправността, насочеността
му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за наказване на
нарушението. Противоправността на деянието и насочеността му срещу установения
ред се възприема като противоречие с императивна правна норма или принцип. В
конкретния казус, обективно, то представлява противоречие с чл. 64,
ал. 2 и ал. 4 ЗМВР, а неговата наказуемост по
административен ред е предвидена в разпоредбата на чл. 257 от същия закон.
Неоснователни са доводите в жалбата
за изтекла погасителна давност, тъй като са спазени сроковете предвидени в чл. 34 ЗАНН. Колко време е изминало от налагане на адм. наказание е въпрос със
съвсем друго правно значение.
При цялостния преглед за
законосъобразност настоящият състав констатира, че при точно установена
фактическа обстановка, адм. наказващият орган е приложил неправилно адм.
наказателната разпоредба.
Нормата на чл. 257 ЗМВР има две
алинеи, които предвиждат наказания съответно: (1)
Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
100 до 500 лв и (2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв.
В настоящият случай е налице втората
посочена разпоредба. Административно наказващият орган не се е съобразил, че се
касае за маловажно нарушение, което произтича от следните факти. Извършеното
нарушение не е било самоцелно или продиктувано от хулигански подбуди, а В. /макар
и неправомерно/ е защитавал собственият си брат. Тези действия намират
оправдание в нормалният семеен инстинкт и изградени братски
отношения. Самото нарушение не е с такъв интензитет, че да бъде със
завишена степен на обществена опасност, по голяма от обичайните за такива
случаи.
При всичко така изложено съдът
намери, че следва да преквалифицира извършеното деяние от такова по чл. 257,
ал. 1 ЗМВР в такова по чл. 257, ал. 2 ЗМВР и да наложи адм. наказание глоба в
размер на 50 лв.
С оглед
изложеното и на осн. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН съдът:
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № */11.06.2019г. на ВПД Началник РУ - Брезник при ОДМВР –
Перник, с което на Ц.П.В., ЕГН:**********, адрес: *** е наложил административно
наказание глоба в размер на 300лева по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, като
преквалифицира деянието в такова по чл. 257, ал. 2 ЗМВР- представляващо
маловажно нарушение и на същото основание налага глоба в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване, по реда на Административно процесуалния кодекс-Глава ХІІ,
пред Пернишки Административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: