№ 6531
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100500110 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 18610/15.10.2025 г., постановено по гр.д. № 24723/2024 г. на
Софийски районен съд, 59 състав, съдът е осъдил „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 689,34 лева, представляващи
невъзстановена от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД част от изплатено
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 26.04.2024 г., до окончателното изплащане, както и да заплати
сумата от 109,61 лева, представляващи мораторна лихва за периода 31.01.2023 г. –
24.04.2024 г.
С горепосоченото решение съдът е осъдил ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД да заплати на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 600 лева,
представляващи разноски по делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „ЗАД ДаллБогг:
живот и Здраве“ АД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно. Твърди се, че водачът на лек автомобил „Пежо 2008“, рег. № ********, е
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП с лек автомобил „Хонда
Акорд“, рег. № ********, ако не беше предприемал внезапно спиране на зелен сигнал.
В тази връзка се поддържа, че процесното ПТП е резултат от поведението на двамата
водачи, като е налице съпричиняване в размер на 50 %. Твърди се, че половината от
общо изплатеното застрахователно обезщетение е била изплатена преди започване на
процеса. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
1
на предявените искове. Претендират се разноски.
В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „Дженерали
Застраховане” АД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че изложеното във
въззивната жалба противоречи на действителното фактическо положение, установено
по делото. Сочи се, че при разпита си пред СРС застрахованият от ответника водач е
заявил, че не е спазвал дистанция и не е успял своевременно да задейства спирачната
система на автомобила си. Заявява се, че водачът на лек автомобил „Пежо 2008“, рег.
№ ********, е спрял пред пешеходна пътека, за да предотврати инцидент с по-висока
обществена опасност. Предвид изложеното се моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна
следното:
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването иска за главница ищецът застраховател следва да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1/ наличието на валидно застрахователно
правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за
имуществена застраховка „Каско; 2/ наличието на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното
ПТП; 3/ настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на
ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответната страна
водач; 4/ вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5/
пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6/
размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по
договора за имуществена застраховка „Каско”.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже възражението си,
че с конкретно свое поведение водачът, застрахован от ищеца, е причинил/допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат.
Безспорни по делото са следните обстоятелства:
1/ На 12.04.2022 г. е настъпило в гр. София, на бул. „Андрей Ляпчев” ПТП
между лек автомобил „Пежо 2008”, рег. № ********, управляван от Ян Хуифен, и лек
автомобил „Хонда Акорд”, рег. № ********, управляван от И.О.Г.;
2/ „Дженерали Застраховане” АД е сключило договор за имуществена
застраховка „Каско” на лек автомобил „Пежо 2008”, рег. № ********, със срок на
застрахователното покритие от 11.01.2022 г. до 10.01.2023 г.;
3/ „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е сключило договор за застраховка
2
„гражданска отговорност” на автомобилистите за водача на лек автомобил „Хонда
Акорд”, рег. № ********, който договор е действал към датата на процесното ПТП;
4/ „Дженерали Застраховане” АД е заплатило в изпълнение на задълженията си
по договора за имуществена застраховка „Каско” за ремонт на вреди по лек автомобил
„Пежо 2008 ЦХ 5”, рег. № ********, сумата от 1363,69 лева;
5/ „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е възстановило преди иницииране на
делото на „Дженерали Застраховане” АД сумата от 689,35.
Спорно между страните по делото е налице ли е съпричиняване на ПТП.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан свид. И.Г., управлявал
лек автомобил „Хонда Акорд“, рег. № ********. Същият е заявил, че е пътувал от
„Младост 2“ в посока „Студентски град“ по естакадата на ул. „Сахаров“ или бул.
„Ляпчев“, когато е участвал в ПТП. Заявява че, при взимане на ляв завой жената в
автомобила отпред спряла рязко. Поради това, че свидетелят не бил предвидил
правилната дистанция, се ударил в автомобила отпред. Свидетелят изрично заявява, че
ПТП е настъпило поради това, че другият водач е спрял рязко, а той самият не е
спазвал дистанция. Посочил е също, че колата му не е нова и спирачният й път е по-
дълъг. Свидетелят твърди, че мястото, където е настъпило ПТП, представлява
регулирано кръстовище със светофар. Към момента на ПТП е бил подаден зелен
светлинен сигнал за процесните автомобили. Свидетелят предполага, че другият водач
е спрял, защото е мислел, че от другата страна, където се завива надясно, има
автомобил, но такъв не е имало видим. Свидетелят посочва, че се е движел с около 25
км/ч, като не помни на какво разстояние е бил от автомобила отпред. Твърди, че след
ПТП е съставен двустранен протокол. Свидетелят не си спомня дали на мястото е
имало пешеходна пътека.
В хода на първоинстанционното производство е приета без възражения от
страните техническа експертиза, в която вещото лице е посочило, че процесното ПТП
е настъпило поради това, че лек автомобил „Хонда Акорд“, рег. № ********, се е
движел с несъобразени скорост и дистанция зад лек автомобил „Пежо 2008“, рег. №
********, докато е слизал по естакадата на бул. „Андрей Ляпчев“. Вещото лице е
посочило, че ПТП е предизвикано от водача на лек автомобил „Хонда Акорд“, рег. №
********.
Вещото лице е констатирало, че пътни знаци в посоката на движение на
участниците в ПТП не е имало. На процесния участък има непрекъсната осева линия
между двете ленти за движение, стрелки, указващи посоката на движение, и
пешеходна пътека. Вещото лице е посочило, че в скицата на двустранния протокол за
ПТП от 12.04.2022 г. е налична светофарна уредба и пешеходна пътека. Според вещото
лице от доказателствата по делото се установява, че не е имало препятствия относно
видимостта на водачите.
Вещото лице е посочило, че процесните два автомобила са били в т.нар.
„опасна зона“. Според експерта не може да се даде отговор на въпроса дали водачът
на лек автомобил „Пежо 2008“, рег. № ********, е имал техническа възможност да
избегне удара. Вещото лице обаче приема, че водачът на лек автомобил „Хонда
Акорд“, рег. № ********, е могъл да избегне удара, ако се е движел с правилна скорост
и дистанция, за да предприеме аварийно спиране.
Към исковата молба е приложен двустранен констативен протокол за ПТП от
12.04.2022 г., 21:15 часа, в който е посочено, че ПТП е настъпило пред светофара и
пешеходната пътека на кръстовището. Посочено е също, че към момента на ПТП не е
имало пешеходци, а светофарът е показвал зелен сигнал.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
3
страна следното:
Според чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите са длъжни да съобразяват скоростта на
движение с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие.
Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство не трябва да
намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на
пътнотранспортно произшествие.
В случая водачът на застрахования при „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
водач на лек автомобил „Хонда Акорд“, рег. № ********, е нарушил разпоредбите на
чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Сам свид. Г. е посочил, че автомобилът му е по-стар
и поради това спира по-бавно. Тоест свид. Г. не е избрал такива скорост и дистанция от
движещия се пред него автомобил, които да му позволят при необходимост да
извърши аварийно спиране и да предотврати настъпването на сблъсък. Тоест
установява се, че поведението на водача, застрахован от „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, е противоправно и се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Поведението на този водач е и виновно съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Според Решение № 50142/28.12.2023 г. по т.д. № 2154/2022 г. на I Т.О. на ВКС
съпричиняване е налице, когато пострадалият е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици.
Приносът на пострадалия в настъпването на увреждането трябва да е конкретен. Той
не може да е предполагаем или вероятен. За да се уважи възражение за
съпричиняване, трябва пълно и главно да се докаже от възразилия наличието на
конкретни действия или бездействия на пострадалия. С тези свои действия
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Тоест пострадалият следва да е улеснил настъпването на вредите.
Въззивният съд намира, че в случая е неоснователно направеното от „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД възражение за съпричиняване. Водачът на лек
автомобил „Хонда Акорд“, рег. № ********, не е спазвал безопасна дистанция и се е
намирал в опасната зона на движещия се пред него автомобил. Поради това той е щял
да предизвика процесното ПТП, независимо от причината за намаляването на
скоростта и спирането на движещия се пред него автомобил – дали за да предотврати
настъпване на ПТП, дали поради друга причина.
В допълнение към горното трябва да се посочи, че водачът на лек автомобил
„Пежо 2008“, рег. № ********, е намалил скоростта си непосредствено преди
пешеходна пътека и преди навлизането в кръстовище. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП изиска водачите да съобразят скоростта си с характеристиките на движението.
Това означава, че водачите трябва да съобразят, че при навлизане в кръстовище се
събират на едно ниво два или повече пътя и в тази връзка трябва да изберат
подходяща скорост, за да не предизвикат ПТП с друго превозно средство на или
идващо към кръстовището.
С оглед горепосоченото настоящият въззивен състав намира, че поведението на
водача на лек автомобил „Пежо 2008“, рег. № ********, не се намира в причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Предвид горното предявеният иск за главница от 689689,34 лева е изцяло
4
основателен. По делото е установено, че „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е
заплатило само половината от платеното от „Дженерали Застраховане“ АД
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски. За останалата част
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е останало задължено. До същия правилен извод
е достигнал и първоинстанционният съд.
Във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания срещу частта от
първоинстанционното решение, с която е уважен искът за мораторна лихва. Поради
това ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва проверка
на тази част от първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение №
288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче,
че при служебно извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Предвид изложеното дотук първоинстанционното решение трябва да бъде
изцяло потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемият „Дженерали
Застраховане“ АД. Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение за
производството пред СГС. Последното съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от съда.
С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и
извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия, съдът намира, че
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство следва да се определи на
50 лева. Тази сума трябва да бъде възложена в тежест на въззивника „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД.
Предвид цената на всеки от обективно съединените искове на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18610/15.10.2025 г., постановено по гр.д. №
24723/2024 г. на Софийски районен съд, 59 състав, с което „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК *********, следните суми: на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от
689,34 лева, представляващи невъзстановена от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, част от изплатено от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********,
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева
за причинени имуществени вреди, настъпили от ПТП на 12.04.2022 г. в гр. София, на
естакадата на бул. „Андрей Ляпчев“, между лек автомобил „Пежо 2008“, рег. №
********, и лек автомобил „Хонда Акорд“, рег. № ********, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба – 26.04.2024 г., до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 109,61 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за периода 31.01.2023 г. –
24.04.2024 г.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, сумата от 50 лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6