№ 425
гр. Сливен, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230106300 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземанията на кредитора по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит № FL1284111 от 19.05.2022 г., по силата на който
ищецът предоставил на ответника кредит в размер на сумата от 10432 лв.,
която следвало да бъде върната на 36 равни месечни вноски до 19.05.2025 г.
На 19.07.2023 г. кредитополучателят преустановил плащанията си за главница
по договора, а от 19.08.2023 г. и за лихва, като изпаднал в забава. С връчена
покана до длъжника на 03.06.2024 г. кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем. На изложените основания банката - ищец моли да бъде признато за
установено, че ответникът й дължи сумата от 6699,04 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № FL1284111 от 19.05.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
20.06.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 487,70 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.08.2023 г. до
03.06.2024 г. и сумата от 538,72 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 19.08.2023 г. до 10.06.2024 г., за които суми са издадени Заповед №
1787 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
1
ГПК и Изпълнителен лист № 1201 от 21.06.2024 г. по ч. гр. д. № 3083/2024 г.
по описа на СлРС.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител на ответника, с който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Излага доводи, че
ответникът не е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на задълженията, поради което моли за отхвърляне на исковете
като неоснователни.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли да бъдат
уважени и претендира направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който поддържа
становището, изложено в писмения отговор и моли за отхвърляне на исковете
като неоснователни.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът С. И. И. дължи на ищеца „Юробанк България“ АД сумата от
6699,04 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
FL1284111 от 19.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 20.06.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от
487,70 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.08.2023 г.
до 03.06.2024 г. и сумата от 538,72 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 19.08.2023 г. до 10.06.2024 г., за които суми са издадени Заповед №
1787 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК и Изпълнителен лист № 1201 от 21.06.2024 г. по ч. гр. д. № 3083/2024 г.
по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
2
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
От писмените доказателства по делото се установява, че на 19.05.2022 г.
страните сключили Договор за потребителски кредит № FL1284111, по силата
на който ищецът предоставил на ответника потребителски кредит в размер на
10432,00 лв. Уговореният годишен лихвен процент бил в размер на 6,200 %, а
ГПР в размер на 7,73 %. Ответникът се задължил да върне заетата сума на 36
равни месечни вноски от по 321,81 лв. Поради изпадане на ответника в забава,
ищецът изпратил покана за изпълнение, с която уведомил кредитополучателя
за настъпилата предсрочна изскуемост на кредита.
Поканата била връчена на ответника от ЧСИ Павел Георгиев по реда на
чл. 47 ГПК.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните се установява, че размерът на
неизплатеното задължение на кредитополучателя С. И. И. към „Юробанк
България“ АД по Договор за потребителски кредит № FL1284111/19.05.2022
г., към деня на извлечението от счетоводните книги - 10.06.2024 г. е 7 725,46
лв., формирано от: 6 699,04 лв. - главница, 487,70 лв. - възнаградителна лихва
от 19.08.2023 г. до 03.06.2024 г. и 538,72 лв. - наказателна лихва за забава за
периода от 19.08.2023 г. до 10.06.2024 г. След 10.06.2024 г. по Договор за
потребителски кредит № FL1284111/19.05.2022 г. не са извършвани
погасявания.
Неоснователно е възражението на ответника за нередовно обявяване на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законът
3
не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между
страните по договорните правоотношения, като в съдебната практика се
приема, че при липса на конкретна уговорка в договора за това, редовно
връчен на длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов
пълномощник срещу подпис по правилата на ГПК, включително от нотариус
или частен съдебен изпълнител. В случай, че в договора е бил уговорен начин
за размяна на кореспонденция между страните, редовността на връчването на
уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита се преценява според клаузите на договора /в т. см. Решение №148 от
02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о./. Чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ посочва,
че частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения
и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на
съда - съобщения и призовки по граждански дела. В Решение №
147/26.01.2021 г., постановено по т. д. № 2256/2019 г. на ВКС, II т. о. е указано
какви са предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК чрез
залепване на уведомление. В Решение № 71/28.04.2022 г. по гр. д. № 2681/21 г.
на ВКС, IV г. о. е застъпено категорично становището, че нормата на чл. 47
ГПК предвижда, че ответникът се счита за редовно уведомен, когато в
продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този
случай връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия,
а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място
около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по
делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал
от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията
е в неприсъствен ден. Цитираната разпоредба на алинея 5 предвижда фикция,
че е налице редовно уведомяване при осъществяване на всички факти,
предвидени в хипотезата на алинеи 1 - 3, въпреки че реално такова не е
извършено. Фикцията е създадена от законодателя с цел процесуална
дисциплина и осигуряване движението на исковото производство. Формирана
е трайна и непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 47 ГПК е
приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални
покани по реда на чл. 50 ЗННД, както и при връчване на документи от ЧСИ, т.
е. нотариусът, съответно ЧСИ може да фингира връчване на поканата, ако са
осъществени предвидените от чл. 47 ГПК факти. Решение № 86/27.10.2020 г.,
4
постановено по т. д. № 2118/2019 г. на ВКС, I т. о. посочва, че банката, ако не е
уговорено друго, може да избере начин за връчване на изявлението за
предсрочна изискуемост на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще
е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл.
47, ал. 1 - 5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че връчването на уведомлението за
предсрочна изискуемост, както на постоянния, така и на настоящия адрес на
ответника по реда на чл. 47 ГПК следва да се счита за редовно.
По делото не са събрани доказателства ответникът да е погасил
задълженията си чрез плащане.
Предвид изложеното, предявените установителни искове следва да
бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 3419,60 лв., от които 154,51 лева - държавна такса,
1287,05 лв. - адвокатско възнаграждение, 600,00 лв. - депозит за
възнаграждение на особен представител и 400,00 лв. - депозит за съдебно-
икономическа експертиза, заплатени в исковото производство, както и 154,51
лева - заплатена държавна такса и 823,53 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 3083/2024 г. по
описа на СлРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. И. И., ЕГН: **********, с адрес
гр. Сливен, ........................... ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6699,04 лв.
/шест хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и четири стотинки/,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL1284111
5
от 19.05.2022 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 20.06.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от
487,70 лв. /четиристотин осемдесет и седем лева и седемдесет стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.08.2023 г. до
03.06.2024 г. и сумата от 538,72 лв. /петстотин тридесет и осем лева и
седемдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
19.08.2023 г. до 10.06.2024 г., за които суми са издадени Заповед № 1787 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
Изпълнителен лист № 1201 от 21.06.2024 г. по ч. гр. д. № 3083/2024 г. по описа
на СлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. И. И., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, ........................... ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 3419,60 лв. /три хиляди четиристотин и деветнадесет лева и
шестдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски, от
които: 2441,56 лв., представляваща направени разноски в исковото
производство и сумата от 978,04 лв., представляваща разноски, направени в
заповедното производство по ч. гр. д. № 3083/2024 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6