Присъда по дело №282/2024 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 282/2024 г. по описа на Районен съд П.

МОТИВИ:

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура П.
обвинителен акт срещу подсъдимия С. М. К., роден на ... г. в гр. С., обл. П.,
живущ в с. Л., общ. С., ул. „7-ма“ № 2, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН: ********** за
това, че на ....... г. в с. Л., общ. С. е причинил лека телесна повреда на
длъжностно лице - К. А. Г., Главен експерт „Капитално строителство“ към
Община С., Началник Отдел „...“, при изпълнение на службата му - по време
на извършване на проверка на място, като леката телесна повреда се изразява
в травматичен оток по главата, причинил болка без разстройство на здравето
по смисъла на чл.130, ал.2 от НК - престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предл.1-
во, вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото му
обвинение. Дава обяснения, в които не отрича, че в инкриминирания ден е бил
употребил алкохол, когато е пристигнала на проверка в дома му работна група
от Община С., които възприел, че са изпратени по лъжлив сигнал от
недобросъвестен съсед и искат да спрат законно извършвания ремонт на
покрива на дома му. Сочи, че съзнава, че няма право да обижда и да посяга на
длъжностни лица, които са дошли да проверят случая, но реагирал
прекомерно и емоционално предвид здравословното му съС.ие. Счита, че с
деянието си не е причинил значителни вреди, не е целял да причини такива, а
единствено е искал да защити дома си и този на майка си.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението. Счита, че фактическата
обстановка е изяснена, така както е изложена в ОА, като дори подсъдимият не
я оспорва. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на
наказание по преценка на съда - дали лишаване от свобода до 1 година, чието
изпълнение да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК, или
пробация с пробационни мерки по т.1, т.2 и т.4 на чл.42а, ал.2 от НК в
определен от съда срок.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск и няма
конституиран граждански ищец. Като частен обвинител по делото е
конституиран пострадалия К. А. Г..
Неговият повереник пледира за признаване на подсъдимия за виновен и
се солидаризира с представителя на държавното обвинение.
Защитата счита, че от обективна страна е несъмнено установено, че
подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия, но също така сочи, че е налице
размяна на удари между подсъдимия и пострадалия и следва да се приложи
1

института на реторсията. На следващо място излага доводи, че подсъдимият
има ограничено разстройство на личността и в комбинация с употребения
алкохол, в резултат се е стигнало до интоксикация на централната му нервна
система до степен, че деянието е извършено от лице, което не е в съС.ие да
ръководи действията и постъпките си. На следващо място счита, че
подсъдимият не е съзнавал и качеството на длъжностно лице на пострадалия
към момента, в който му е нанесъл удар, поради което не се касае за
престъпление от общ характер и производството следва да бъде прекратено.
В дадена му последна дума подсъдимият заявява, че иска справедлива
присъда.

Районен съд П., като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. К. и неговата майка – свидетелката К. С. са
съсобственици на УПИ-... в село Л., ул. „.... В имота имало постройки, като
през ... г. С. решила да ремонтира покрива на една от тях. За целта тя се
информирала, че за текущ ремонт на покрив не са й необходими разрешителни
от общината и се договорила с майстор – свидетелят Н. Б. – за извършване на
ремонта. Свидетелят Б. работил заедно със свидетелите Б. Н., Н. А., Й. Г. и К.
И., като строителна бригада. През месец октомври ... г. наетите за извършване
на ремонта на покрива демонтирали целия стар покрив и започнали да
изграждат дървена конструкция за нов такъв. Свидетелката С. по същото
време се намирала в чужбина, където работела.
Към инкриминираната дата ....... г. пострадалият К. А. Г. работил на
длъжност Главен експерт „Капитално Строителство“ към Община С.,
Началник Отдел „...“. Точка I от длъжностната му характеристика определяла
длъжностното ниво по КДА като ръководно ниво 7Б. В преките му
задължения влизало и извършване на проверка на място и отговор на
постъпили заявления и жалби от граждани (т. IV, 10). Съгласно т. VIII, 2, при
изпълнение на служебните си задължения свидетелят Г. осъществявал
контакти с граждани.
Службата на Г. му придавала качеството „длъжностно лице“ по смисъла
на чл. 93, т. 1, б. „б“, предложение 1 от НК - ръководна работа в друго
юридическо лице, каквото е Община С..
В Община С. постъпило уведомление № ....... г. от жител на с. Л., че в
съседния му имот - УПИ-..., собственост на подсъдимия К. и неговата майка -
свидетелката К. С., се извършвало строителство на покрив на съществуваща
сграда. В тази връзка кметът на Община С. издал Заповед № ...2 г., като
възложил на комисия, съставени от служители на общината – пострадалия Г. в
качеството му на началник отдел „...“ (АТУ) и свидетелката Г. П. - главен
специалист „К.Р.“ (КиР) в община С. да извършат оглед на място и проверка
по документи относно извършваното строителство, като съставят констативен
протокол за проверката и евентуално предприемат законови действия по ЗУТ
2

при установяване на нарушения.
С оглед възложеното им в заповедта и в изпълнение на служебните си
задължения, на ....... г. малко преди обяд пострадалият Г. и колежката му Г. П.
отишли на място в село Л., за да извършат проверка. Първо посетили имота на
жалбоподателя, който е съседен на подсъдимия и оттам установили, че се
извършват строителни дейности на покрив в имота на подсъдимия и неговата
майка – свидетелката С.. На покрива имало работници и проверяващите ги
помолили да извикат собствениците, за да разговарят с тях и да установят
какво точно се извършва и дали имат документи в тази насока. В разговора с
работещите там – свидетелите Н. Б., Б. Н., Н. А., Й. Г. и К. И. станало ясно, че
свидетелката С. отсъства в момента. По това време от собствениците само
подсъдимият К. бил в имота си. Същият бил употребил алкохол, както
предния ден, така и същия ден сутринта. Той попитал работниците: „Какво
искат тия“. Г. и П. заявили, че извършват проверка и поискали от подсъдимия
да представи одобрен проект и влязло в сила разрешение за строеж.
Подсъдимият К. казал, че ще донесе документите, като пострадалият и П.
останали на улицата пред имота да изчакат. В същото време Б. позвънил по
телефона на другия собственик, с когото се договорили за ремонта на покрива
– К. С. - да й каже, че има проверка от общината и проверяващите питат за
документи, след което дал телефона си на Г. П., за да може лично С. да
разговаря със служителката на Община С.. На последната С. обяснила по
телефона, че е проучила въпроса и разбрала, че няма нужда от документи за
текущ ремонт, поради което и нямат такива. П. й заявила, че според нея това е
строеж, при това положение следва да спрат работа и разговорът им
приключил. П. приела, че се касае за строеж по смисъла на ЗУТ, а не за
ремонт, тъй като се изграждало изцяло нова покривна конструкция, поради
което заявила на работниците на покрива да преустановят незабавно работа и
да излязат навън на улицата, за да предоставят личните си карти за съставяне
на констативен протокол. Свидетелите Б. Н., Н. А., Й. Г. и К. И. преустановили
работа, всички слезли от покрива и излезли навън на улицата при
проверяващите и Б.. Свидетелката П. започнала да снема данните на лицата и
да съставя КП. В този момент на улицата излязъл и подсъдимият К., който
заявил, че проверяващите се заяждали с него, станал агресивен към тях и
започнал да ги обижда. Тъй като П. попълвала документи в близост до
оградата, К. се насочил първо към нея, но тъй като там били работниците, той
спрял и се обърнал към Г., като непрекъснато обиждал и псувал. Г. в този
момент тръгнал към колежката си П. и възприел как подсъдимият К. го
приближава от ляво към него. К. го ударил в тила с юмрук. Г. политнал
напред, но не паднал на земята. Подсъдимият се опитал след това да го ритне,
а Г. се защитил, като го бутнал с ръка в гърдите. В това време се намесили
свидетелите Н. Б., Б. Н., Н. А. и К. И., които спрели подсъдимия да не се
продължава с атаките си и го дръпнали навътре в двора. Виждайки
случващото се, П. сигнализирала на тел. 112 в ... ч., като заявила на оператора,
че са на проверка в село Л., ул. „... за незаконно строителство и собственикът
3

на имота ги напада. Поискала съдействие от полицията и отказала
изпращането на линейка. В това време Г. тръгнал също да се обажда на
тел.112, но П. му заявила, че вече се била обадила.
С оглед подадения сигнал на място пристигнали служителите в
автопатрул № 712 при РУ на МВР С. - свидетелите Й. Г. и М. Х.. През това
време подсъдимия К. бил вътре в двора и продължавал да употребява алкохол.
При пристигането на полицейските служители К. говорил завалено, но се
държал отново агресивно, като обиждал вече не само служителите на
общината, но и полицейския служител М. Х.. По тази причина полицаите
извикали за съдействие автопатрул № 750 при РУ на МВР С. в състав
свидетелите К. Н. и И. А. за съдействие. К. продължил да обижда и при
тяхното идване, поради което се наложило да бъде отведен в РУ на МВР С. от
полицейските служители И. А. и Й. Г., където бил задържан за срок от 24 часа
по ЗМВР. Полицаите М. Х. и К. Н. останали на място, за да снемат писмени
обяснения от лицата. Пред тях служителите на общината разказали, че са по
сигнал по постъпила жалба за незаконен строеж, за да констатират на място
какво се извършва. Пред полиците Г. заявил, че К. го ударил в областта на
тила с ръка един път, като се опитал още няколко пъти да го удари, но Г. с ръце
се опитал да се предпази, като ги вдигнал и тогава се намесили работниците
от обекта. Пред полицейските служители повечето работници заявили, че не
са видели какво точно се е случило между двамата – К. и Г..
На ....... г. К. Г. посетил съдебен лекар в МБАЛ П., където бил
освидетелстван и му било издадено СМУ № ... г.
В хода на образуваното досъдебно производство е допусната и
назначена СМЕ. От заключението й е видно, че в резултат на нанесения удар в
тила на главата на пострадалия Г., същият е получил травматичен оток,
причинил му болка без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2
от НК.
По ДП е изготвено и заключение на СППЕ на подсъдимия К., от което е
видно, че в момента на извършване на деянието, същият се е намирал в съС.ие
на обикновено алкохолно опИ.е, възбудим тип, но не е изпадал в съС.ие на
психоза, на краткосрочно разстройство на съзнанието и на загуба на връзка
със средата. Подсъдимият К. страда от органична промяна на личността -
органично тревожно разстройство, което при употребата на алкохол
подчертава симптоматиката и асоциалното му поведение, като употребата на
приеманите от него медикаменти в комбинация с алкохол засилва действието
им. СъС.ието на подсъдимия К. не го е лишавало от възможността да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В хода на съдебното следствие с оглед актуалната практика на
съдилищата, че вещите лица, извършили преглед и издали СМУ, следва да се
считат предубедени да изготвят след това СМЕ, съдът е допуснал изготвянето
на повторна СМЕ от друго ВЛ по същите въпроси. Заключението на
повторната СМЕ потвърждава изводите на първоначалната СМЕ относно вида
4

и характера на телесното увреждане. Допълнително ВЛ е посочило, че ударът
е бил в тилната зона, средищно – така, както е описано в СМУ - в задната
средищна тилна област на главата в окосмената част, малко над врата. ВЛ
приема, че двете лица - подсъдимия и пострадалия - са били странично едно
спрямо друго, тъй като ако те са били директно един срещу друг, тогава при
ръстова съпоставка е възможно тилната зона да бъде достигната при
завъртане на главата на единия с удар тип круше, но е по това било по-трудно.
В конкретния случай имало леко странично изместване един срещу друг, като
по този начин тилната област ставала достъпна за такова замахване, каквото е
установено в материалите по делото.
В хода на съдебното следствие е допуснато изготвянето на
допълнителна комплексна съдебно-психиатрична, психологична и
токсикологична експертиза, която да отговори на поставените въпроси и
задачи по първоначалната СПП експертиза, поставените допълнителни
въпроси от защитата на подсъдимия в писмената молба, като обаче ВЛ
изготвят експертизата не само по писмените данни, находящи се по делото
като първоначалната, но и след личен преглед на подсъдимия С. М. К., а
именно: 1. Какво е отражението върху психиката и поведенческите реакции на
подсъдимия С. М. К., паралелното приемане на предписаните му медикаменти
и алкохол? Как се променя личността му при подобни ситуации?
2. СъС.ието му след такова паралелно приемане и в частност неговите
действия, поведение и реакции на ....... г. провокирани от неоснователните и
преднамерени от негова гледна точка рестриктивни мерки на т.н. „работна
комисия“ към Община гр. С. може ли да се квалифицират като такива при
„патологично алкохолно опиянение“?
3. В това съС.ие подсъдимият има ли способността да осъзнава
действията си и волята да ръководи действията и постъпките си?
4. ВЛ специалист-токсиколог да отговори - по какъв начин се отразява
едновременното приемане на медикаментите от подсъдимия в комбинация с
алкохол и как това се е отразило на поведението му в инкриминирания ден?
5. Психическото съС.ие на подсъдимия към момента на деянието и към
момента на прегледа дава ли му възможност да дава достоверни обяснения по
делото, връзка със съставомерните обстоятелства?
6. ВЛ невролог и психиатър, въз основа на приложените медицински
документи и след личен преглед на подсъдимия да дадат заключение най-
общо за вменяемостта му в ситуации на паралелно приемане на алкохол с
назначеното му медикаментозно лечение, касаещо основните негови
заболявания.
На така зададените въпроси в заключението си ВЛ приемат, че
подсъдимият С. М. К. в инкриминирания ден - ....... г. не е бил в съС.ие на
алкохолно опиянение. В този ден около ... часа клиничното съС.ие отговаряло
на интоксикация при комбинирано въздействие на етилов алкохол и
психотропни лекарствени средства - депресанти на централната нервна
5

система с водещи ефекти - наркотичен и токсичен. СъС.ието му на ....... г. -
изразен наркотичен ефект - е резултат от механизма на въздействие на
етиловия алкохол върху клетките на ЦНС - интрацелуларна хипоксия
(вътреклетъчно обедняване на кислород) и довело до разстройство на
процесите които протичат в нервната клетка засягащи психиката,
поведението, съзнанието. Поради данните за хрониоприем на психотропни ЛС
(епикриза от ....... г., амбулаторни листове от психиатър след инкриминирания
ден) от фармакологични групи бензодиазепини, невролептици, антипсихотици
и психолептици са налични взаимодействия на алкохола с
психофармакологични ЛС (депресанти на ЦСН), на което се дължи и липсата
на очаквания изразен депресивен (подтискащ) ефект върху ЦНС и организма.
Клинично се манифестира наркотичен ефект с дезориентация, аналгезия,
амнезия, запазен словесен контакт, нарушения на съзнанието (неадекватен),
паметови нарушения, лесно заспива. Паралелната употреба на алкохол и
предписаните на подсъдимия медикаменти е довела до потенциране на
седиращия, дезихибиращ и амнестичен ефект на алкохола, както и до изразени
когнитивни и психомоторни нарушения у подекспертния. Приемът на алкохол
и медикаменти не е довел до качествено нарушение на връзката с
действителността и грубо дезорганизирано или психотично мотивирано
поведение. Въз основа на свидетелските данни от делото, описващи
поведението на подсъдимия и литературните данни за ефекта от
комбинирания прием на алкохол и предписаните медикаменти, според ВЛ
няма основание да се класифицира съС.ието му като „патологично алкохолно
опиянение“. Подсъдимият е бил способен да осъзнава действията си и волята
да ръководи действията и постъпките си, тъй като няма данни за умствена
неД.звитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.
Едновременната употреба на значително количество концентриран алкохол в
комбинация с предписаните му медикаменти вероятно е довела до
допълнителна поведенческа дезинхибиция у емоционална нестабилна личност
с лош контрол върху импулсивността и поведението. В същото време
поведението на подекспертния по време на инцидента не е било
дезорганизирано или психотично мотивирано и не е покрит медицинският
критерий за невменяемост.
В съдебно заседание ВЛ уточниха, че медицинският критерии за
невменяемост включва три съС.ия - умствена изостаналост, кратко или
продължително влошение на съзнанието, като няма данни за нито едно от тези
съС.ия у подсъдимия К.. Според тях той е могъл да разбира действията си и да
ръководи постъпките си, тъй като не е бил в психотичност, не се е ръководил
от съС.ие под афект на страх, не е имало данни за халюцинации, не е имало
данни за налудно възприемане на реалността. Според ВЛ от данните по делото
се извеждало, че поведението на подсъдимия в инкриминирания ден се е
ръководило от раздразнителност и то към служителите, които са влезли в дома
му. Не е налице патологично опИ.е, защото нямало никакви данни за психози
по данни на свидетелите, доколкото самият подсъдим твърди, че няма спомен
6

за събитията, но по данни от свидетелите неговото поведение не е било
психотично мотивирано - не е бил уплашен, бил е последователен в
действията и движенията си. Подсъдимият е взаимодействал с околните,
което, според ВЛ, сочи, че е по-малко вероятно да е налице съС.ие на будна
кома - има взаимодействие, има реакции, има вербален контакт, има отговори
на въпроси, има елементарни запазени реакции. Но тъй като подсъдимият е
диагностициран с личностно разстройство, което се характеризира с нарушен
контрол в импулсивността, у такива хора въздействието на алкохол води до по-
тежка дезинхибиция отколкото при напълно здрави хора. Дезинхибиция
означава, че по-трудно успява да потиска едно социално поведение, по-лесно
има спонтанни подвизи, включително и агресивни прояви. Алкохолът
дезинхибира поведението по-силно у хора с личностно разстройство, но
алкохолът не се отразява по начин на възприемане на действителността по
различен начин спрямо здравите хора. Личностните разстройства
представляват трайни, хронични модели на поведение и на възприемане на
реалността, на мислене, на емоционално реагиране и на поведение, което
продължава часове, минути. Краткотрайното разстройство на здравето е
юридически термин, личностното разстройство е психиатричен термин. В
случая става въпрос за качествени и количествени промени на съзнанието.
Количествени промени са тези, в които е променено съзнанието, а
качествените са вече в различни прояви, но липсва загуба на съзнание. ВЛ
приемат, че подсъдимият не е бил с ясно съзнание под влияние на алкохола и
лекарствата, които е приемал, в резултат на процесите, които са се извършвали
в организма му, не е бил в изразен депресивен ефект, но това не води до извод,
че е бил в безсъзнателно съС.ие и затова не приемат, че са изпълнени
критериите за патологично алкохолно опиянение при липса на обективни
данни по делото, поради което и заключават, че подсъдимият е разбирал и
ръководил действията си в инкриминирания ден.

По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите Й. П. Г., Г. П. П., Н. П. Б., Б. А. Н., Н. Н. А., Й. М. Г., К. Б. И.,
К. В. С., К. А. Г., М. С.ова Х., И. В. А. и К. Д. Н., проведените очни ставки
между част от тях, както и от писмените такива – писма от РЦ 112-Кърджали с
приложен 1 бр. компактдиск, писмо от Община С., ведно с приложена Заповед
№ ...2 г., Решение на ВАС № ... г. по ВАД № 511/2024 г., характеристична
справка, СМУ с приложени медицински документи, болнични листове,
длъжностна характеристика, декларация за семейно материално положение и
имотно съС.ие, справка за съдимост и медицинска документация, касаеща
подсъдимия. Изложената фактическа обстановка се подкрепя и от
заключенията на ВЛ по допуснатите и изготвени по делото експертизи. Съдът
счита, че ВЛ са отговорили точно на поставените въпроси, същите за
компетентно изготвени, като не кредитира единствено първоначалната СППЕ
7

в частта, в която се сочи, че в инкриминирания ден подсъдимият К. се е
намирал в съС.ие на обикновено алкохолно опИ.е. В тази насока съдът
кредитира заключението на повторната комплексна съдебно-психиатрична,
психологична и токсикологична експертиза, а именно, че в инкриминирания
ден подсъдимият К. се е намирал в съС.ие на интоксикация при комбинирано
въздействие на етилов алкохол и психотропни лекарствени средства -
депресанти на ЦНС с водещи ефекти - наркотичен и токсичен. Съдът счита, че
следва да кредитира тяхното заключение, тъй като ВЛ по повторната
експертиза са достигнали до този извод не само в следствие на писмените
данни по делото, но и след обстоен личен преглед и изследвания на
подсъдимия. На следващо място ВЛ по повторната експертиза са разполагали
и с по-голям обем медицинска документация, касаеща подсъдимия, а и с
повече и по-подробни свидетелски показания, описващи поведението на
подсъдимия в инкриминирания ден. Освен това ВЛ по повторната експертиза
са описали в заключението си детайлно всеки един от приеманите
медикаменти от подсъдимия преди инкриминирания ден, доколкото има данни
за такива, като са изложили подробни изводи за взаимодействието на всеки
един от тях с приет алкохол и съответно отражението им върху организма на
подсъдимия. Извън това противоречие между двете експертизи, касаещо
съС.ието на подсъдимия в инкриминирания ден и дали то може да се определи
като обикновено алкохолно опИ.е (първоначалната СППЕ, в която част съдът
не я кредитира) или интоксикация (повторната комплексна СППТЕ, която
съдът кредитира), друго противоречие между тях не се установява, като в
останалата им част заключенията са идентични и се допълват, поради което
съдът ги кредитира в тези им части изцяло. В същото време и двете изготвени
по делото СМЕ са идентични, няма противоречие в изводите на ВЛ, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
Събраните по делото горепосочени доказателства и доказателствени
средства са без противоречие помежду си относно времето и мястото на
извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като
автор в неговото извършване. Самият подсъдим в неговите обяснения не само
не отрича, но потвърждава, че е нанесъл удар на Г.. Всички свидетели-
очевидци: Г., П., Б., Н., А., Г. и И. потвърждават, че са видели нанасянето на
удара от подсъдимия към пострадалия. Разминавания имат само в посока по
какъв начин е нанесен – дали с юмрук или шамар. Съдът приема с оглед
заключенията на ВЛ, че се касае за нанесен удар с юмрук. Съдът кредитира
почти изцяло показанията на свидетелите-очевидци по отношение на
случилото се, тъй като техните показания следва да бъдат ценени като такива
с висока доказателствена стойност и дават информация за факти, които са
пряко възприети от тях. Нещо повече – част от показанията на свидетелите са
дадени от лица, които не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на
делото. Съдът кредитира почти изцяло показанията на пострадалия К. Г., като
все пак отчита обстоятелството, че същият се явява заинтересовано лице,
доколкото е пострадал от престъплението и страна (частен обвинител) по
8

делото. Независимо от това обстоятелство обаче, съдът прецени показанията
му почти изцяло като обективни, последователни, достоверни и
кореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал. Съдът не
кредитира показанията му само в частта, в която твърди, че по никакъв начин
не е докосвал подсъдимия. Съдът приема, че макар и да не удрял К., очевидно
в опита си да се защити, Г. е бутнал с ръка в гърдите подсъдимия. В тази
насока са показанията на свидетелите – работниците на покрива Б., Н., А., Г. и
И.. Последните четирима са категорични, че дори е имало удар с юмрук в
гърдите на К. от страна на Г., но съдът не кредитира показанията на Н., А., Г. и
И. в тази насока по няколко причини. Първо самият Б., който очевидно е бил
най-близо от всички работници до подсъдимия и пострадалия, заявява, че се
касае по-скоро за бутане, а не за удар: „Той (Г. – бел. на съда) отвърна
моментално с юмрук, като бутане, нещо средно може би“, а освен това всички
други от работниците пред полицейските служители, конкретно пред
свидетелката М. Х., която на място е изяснявала непосредствено случая, са
заявили, че не са видели какво точно се е случило между двамата –
пострадалия и подсъдимия. В случая с оглед всички събрани доказателства,
преценени в съвкупност, съдът намира, че е налице бутане в гърдите на
подсъдимия от страна на пострадалия с цел К. да преустанови нападението,
тъй като от разпитите на всички свидетели се установява, че нападението от
подсъдимия спрямо пострадалия реално е преустановено не веднага след
удара на подсъдимия в тила на пострадалия, а след като К. се е опитал отново
да удари пострадалия с крак, последният се е защитавал и го е бутнал и едва
тогава, след намесата на работниците, които са хванали К., нападението е
преустановено. Тук интересен момент в показанията на групата работници е
всъщност противоречието кой точно е хванал К. и му е попречил да продължи
нападението. А. сочи, че единствено Б. е хванал К. и го е отвел вътре в двора
(което потвърждава посоченото по-горе от съда, че Б. е бил най-близо до
подсъдимия и пострадалия), докато самият Б. хем сочи, че той го е хванал, хем
че заедно с колегите му са го спрели. Н. и И. сочат, че всички заедно са
хванали К. и са го завели в двора, докато Г. сочи, че въобще не е видял какво е
станало след размяната на ударите, защото веднага влязъл навътре в двора.
Свидетелката П. посочва, че не е видяла удар от Г. към К., но не защото
твърди, че такъв не е имало въобще, а защото тя не е възприела такъв. Това е
обяснимо с оглед ситуация, тъй като непосредствено след нападанието на К. и
удара му към Г., виждайки, че ситуация ескалира, тя е извадила телефона си да
позвъни на тел.112 за съдействие от полицията. С оглед динамиката на
събитията, очевидно в този момент вниманието й е било насочено към това да
вземе телефона си и да се обади, поради което и не е видяла бутането от
колегата й към подсъдимия.
По същество други противоречия по съставомерните обстоятелства от
страна на свидетелите-очевидци няма. Няма противоречие в показанията на
свидетелите-очевидци по отношение на обстоятелството дали подсъдимият К.
е разбрал какви точно са лицата, които са дошли на проверка и това, че са
9

служители на общината. Г. и П. са разговаряли с К. лично. Показанията и на
всички свидетели-очевидци, които са работили по покрива, са категорични в
тази насока – всеки от тях е разбрал, че това са служители на Община С. и са
там във връзка с проверка на ремонта на покрива. Б. дори се е обадил на
майката на подсъдимия – К. С., която потвърждава това, за да я пита за
документи за ремонта, дал е телефона си на П., за да разговаря със С.. Цялата
ситуация се развила известен немалък период от време, поради което няма
обективни данни как да се приеме, че през цялото това време всички
работници, дори тези, които в началото на проверката са продължавали да
работят горе на покрива, са разбрали, че това са служители на Община С., а
самият К., който дори е разговарял с тях, не е разбрал това. В тази насока,
подобен извод на съда, се подкрепя и от заключението на ВЛ, които сочат, че
поведението на подсъдимия в инкриминирания ден се е ръководило от
раздразнителност и то към служителите, които са влезли в дома му.
Няма съществени разминавания и в показанията на пристигналите на
място полицейски служители. Известни неясноти има само в разпита на Й. Г.,
който заяви, че не помни К. да се е отправял нападки към него или колегите
му, но това не само противоречи на показанията на другите полицейски
служители, но поставя и резонния въпрос - ако К. не се е държал агресивно,
какво е наложило да бъде повикан втори полицейски патрул на място за
съдействие.
Обясненията на самия подсъдим следва да преценяват най-вече с оглед
изразяващата се в тях защитна позиция от страна на последния, който обаче в
крайна сметка сам изразява съжаление за реакцията си и за това, че е ударил
длъжностно лице, макар и да не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение. Колкото до показанията на свидетелката К. С. – майка на
подсъдимия, съдът счита, че същите не влияят на фактическата обстановка по
делото, касаеща съставомерните обстоятелства, тъй като от нейните показания
се установява, че тя не е била на мястото по време на извършването на
деянието. Показания на С. са насочени най-вече по отношение личността на
нейния син, неговото здравословно съС.ие и лечението, което провежда. Но
дори и тя потвърждава, че е разговаряла с Б. и П. и е разбрала защо са на
място на адреса на дома им служителите на общината. Освен това заяви, че от
Б. още същия ден по телефона е разбрала, че нейният син е ударил Г., който му
отвърнал „с юмрук в корема“. Това противоречие за това къде евентуално Г. е
ударил К. за пореден път сочи, че показанията на работниците в тази им част
са противоречиви и непоследователни във времето – те преминават от това, че
не са видели случилото се (заявено пред полицейския служител М. Х.
непосредствено след случилото се), през удар в корема (на майката на
подсъдимия по-късно през деня), до удар в гърдите или бутане пред съда. Това
надграждане на показанията на работниците-свидетели във времето сочи, че
тези показания не следва да се кредитират в тази им част безрезервно. Ето
затова съдът приема, че от страна на Г. е имало само бутане спрямо
подсъдимия с цел да се предпази, но не и нанасяне на удар.
10

От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от
правна страна съдът намира, че подсъдимият С. М. К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.1,
предл.1-во, вр. с чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна на ....... г. в с. Л., общ. С. е причинил лека телесна
повреда на длъжностно лице - К. А. Г., Главен експерт „Капитално
строителство“ към Община С., Началник Отдел „...“, при изпълнение на
службата му - по време на извършване на проверка на място, като леката
телесна повреда се изразява в травматичен оток по главата, причинил болка
без разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Съдът намира
за категорично установени и доказани по безспорен начин от събраните
доказателства по делото на всички елементи на престъпния състав.
От субективна стана подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието по чл.131, ал.1, т.1, предл.1-во, вр. с чл.130, ал.2 от НК,
като е имал представа за всички елементи на състава, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване – действал е при пряк умисъл. В подкрепа на горния извод на съда
е поведението на подсъдимия К., който е знаел, че удряйки пострадалия в
областта на главата, ще му причини при всички случай травми и наранявания
и въпреки това е нанесъл удара. Той е съзнавал, че извършва действие, което
според използваните начини и средства е от естество да причини увреждане
на здравето и телесната цялост на друго човешко същество, като е съзнавал
най-общо, че деянието слага начало на причинния процес на телесното
увреждане на жертвата. Начинът на нанасяне на удара и мястото на неговото
нанасяне сочат, че К. е използвал максимално добре положението на тялото си
спрямо това на пострадалия и му е нанесъл удар в тилната част на главата,
който видно от заключението на ВЛ по изготвената повторна СМЕ при друго
положение на двамата би било крайно затруднено. Това само по себе си
говори, че подсъдимият К. напълно е съзнавал ситуацията и съвсем
преднамерено е нанесъл удара с ръка именно в тази част на тялото на
пострадалия. Следва да се отбележи, че този удар е попаднал точно в задната
средищна тилна област на главата в окосмената част, малко над врата на
пострадалия, т.е. този удар е бил точно премерен и изпълнен. Дори и това
обстоятелство сочи, че изводите на ВЛ, че в инкриминирания ден К. е бил
способен да осъзнава действията си и волята да ръководи действията и
постъпките си, независимо от интоксикацията при комбинирано въздействие
на етилов алкохол и психотропни лекарствени средства - депресанти на ЦНС с
водещи ефекти - наркотичен и токсичен, не е произволен, а напълно се
подкрепя и от събраните по делото доказателства.
Ето защо съдът намира доводите на защитата на подсъдимия, че
деянието не е извършено от субективна страна, тъй като подсъдимият има
11

ограничено разстройство на личността и в комбинация с употребения алкохол,
в резултат се е стигнало до интоксикация на централната му нервна система
до степен, че деянието е извършено от лице, което не е в съС.ие да ръководи
действията и постъпките си, са неоснователни. Както съдът посочи в тази
насока са не само изводите на вещите лица и по двете допуснати по делото
СПП експертизи, но и всеки един детайл от случилото се навежда в тази
насока. В инкриминирания ден подсъдимият е взаимодействал с околните,
реакциите му са именно вследствие на случващото се (самият подсъдим заяви
пред съда, че с действията си е искал да предпази дома си и този на майка си),
имал е вербален контакт с околните, включително и проверяващите, отговарял
им е на въпросите, свързани с исканите документи, а реакцията, свързана с
ескалацията на агресията към тях, обидите и нанесения удар на Г., е била
вследствие не на самата проверка от самото й начало, когато само е попитал
работниците: „Какво искат тия“, а едва след известно време, когато
свидетелката П. е заявила, че работниците следва да преустановят работа и да
й предоставят данните си, за да изготви КП за незаконен строеж. Очевидно е,
че към този момент подсъдимият е разбрал съвсем ясно какво се случва и
какви последствия ще има спирането на изграждането на покрива в края на
месец октомври преди предстоящата зима и едва чак тогава се е нахвърлил на
проверяващите. А както се посочи и по-горе ударът към Г. е бил много ясно
преценен с оглед положението на телата на нападателя и нападнатия и
съответно много точно насочен.
В тази връзка неоснователни се явяват и доводите на защитата, че
подсъдимият не е съзнавал и качеството на длъжностно лице на пострадалия
към момента, в който му е нанесъл удар. Тук важат същите доводи –
категорично ударът не е нанесен от подсъдимия на случайно лице, дошло пред
дома му, за да го дразни безпричинно, а на длъжностно лице от Община С.,
чиято колежка е дала разпореждане да се спре извършваната строителна
дейност в имота на подсъдимия. Няма смисъл да се повтарят мотивите от
предходния абзац, но в допълнение само следва да се отбележи, че всички
присъстващи работници без изключение са разбрали, че Г. и П. са служители
на Община С., дори майката на подсъдимия, която е била в чужбина, е била
уведомена, че те са такива и са на място да извършат проверка, като е
разговаряла дори с П. по телефона, поради което няма как да се приеме, че
само подсъдимият от всички присъстващи не е разбрал какви са
проверяващите и за какво са там. Пак само следва да се посочи, че атаката му
към тях е започнала, едва когато те са разпоредили (конкретно П.) да се спре
строежа на покрива.
На последно място неоснователни са и доводите на защитата за
прилагане на института на реторсията. На първо място съгласно разпоредбата
на чл.130, ал.3 НК: „Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е
отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да
освободи и двамата от наказание“. Законовият текст е ясен, че този институт
се прилага само за лека телесна повреда по основните състави на ал.1 и ал.2 на
12

чл.130 НК. В случая деянието на подсъдимия, за което му е повдигнато
обвинение, е по квалифициращия състав на чл.131, ал.1, т.1, предл.1-во НК,
т.е. нанасяне на лека телесна повреда на длъжностно лице при изпълнение на
службата му. Не е никак случайно разграничението, което прави
законодателят и то е видно не само по това, че реторсията се прилага само по
отношение на основните състави на леката телесна повреда, но и по реда, по
който протичат тези производства. Деянията по основните състави на чл.130
НК се преследват по частно-правен ред с подаването на тъжба до съда, докато
случаите на квалифициращите състави на леката телесна повреда се
преследват по общия ред с образуването на ДП и провеждането на
разследване от компетентните органи. В случая тук следва да се отбележи и
нещо друго за допълнение и яснота – така или иначе от доказателствата по
делото не се установи Г. да е нанесъл „също такава телесна повреда“ на К..
Това е така, не само защото липсва медицинска документация, която да
удостоверява, че в инкриминирания ден на К. е нанесена каквато и да е
телесна повреда, но и защото Г. само е бутнал подсъдимия, за да се предпази и
не му е нанесъл удар, в каквато насока съдът изложи пространни доводи по-
горе и няма смисъл да бъдат повтаряни. Ето защо безспорно се касае за
извършено от К. престъпление от общ характер и няма законови основания
производството да бъде прекратено.

По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1
от НК касаещи неговото определяне.
Съдът прецени като ниска обществената опасност на извършеното от
подсъдимия К. деяние, за което се предвижда наказание до една година
лишаване от свобода или пробация и което не съставлява тежко престъпление
по смисъла на общата част на НК. Същевременно обаче е налице основание по
чл.78а, ал.7 от НК, изключващо прилагането на института на чл.78а, ал.1 от
НК, тъй като деянието е извършено спрямо орган на властта при или по повод
изпълнение на службата му. Поради гореизложеното подсъдимият не следва
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
Съдът прецени като ниска обществената опасност и на самия
подсъдимия. К. е на средна възраст, неосъждан, със сравнително добри
характеристични данни, със завършено средно образование, неженен. Съдът
подробно изложи в мотивите по-горе и какво се явява здравословното му
съС.ие, които няма смисъл да бъдат повтаряни.
Съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства, освен
чистото съдебното минало, възрастта, образованието и здравословното му
съС.ие, също и фактът, че цялата ситуация се е развила в следствие на
превишаване правата на служителите на община С., конкретно на
13

свидетелката П.. За какво става въпрос – безспорно е, че настоящият състав на
съда не е законово оправомощен да взема становище дали се касае за строеж
по смисъла на ЗУТ или за текущ ремонт на съществуващ покрив. Това е от
компетентността на административните съдилища. Този въпрос сам по себе си
е и ирелевантен за настоящото дело, но важно е нещо друго – независимо дали
е строеж или ремонт, спирането на строително-монтажните дейности не може
да става с устно разпореждане на служителите на Община С., такова каквото е
дала свидетелката П. в инкриминирания ден, а само и единствено с писмен
административен акт, издаден от надлежен орган по съответния законов ред.
Именно даването на незаконосъобразно разпореждане от П. да се спре веднага
дейността, с което е превишила правомощията си, е довело и до ескалиране на
ситуация и стои в основата на агресията на подсъдимия, както се посочи по-
горе. Този извод на съда съвсем не означава, че подсъдимият не следва да носи
отговорност за действията си, тъй като едно незаконосъобразно поведение от
страна на П. не може да бъде „коригирано“ с незаконосъобразните действия на
подсъдимия с нанасянето на удар на Г. и увреждане на здравето и телесната
цялост на друго човешко същество, но все пак се явява също смекчаващо
вината обстоятелство.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прецени и периодът от
време, изминал към момента от процесното деяние – повече от две години. С
оглед трайната практиката на Европейския съд за правата на човека по
отношение на правото на справедлив процес, гарантирано от чл.6 ЕКПЧ,
настоящият съдебен състав счита, че следва продължителността на
наказателния процес също да се отчете в полза на подсъдимия.
Отегчаващи вината обстоятелства са, че в инкриминирания ден К. е
съпроводил извършването на деянието с обиди към длъжностните лица от
общината и впоследствие към пристигналите на място полицейски служители.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането
на установения в страната правов ред и в частност на чуждата телесна
неприкосновеност, както и в желанието на подсъдимия да извърши такова
действие с оглед начина му на мислене и разбиране, с което да прекрати
проверката и съответно спирането на изграждането на покрива в края на месец
октомври преди предстоящата зима.
При тези данни и при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът определи на подсъдимия С. К. наказание за
престъплението по чл.131, ал.1, т.1, предл.1-во, вр. с чл.130, ал.2 от НК при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „в“ от НК – глоба в размер на 500 (петстотин)
лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд П.. Размерът на наказанието съдът определи отчитайки смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки ниската степен на
обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и
данните за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Съдът
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „в“ от НК, тъй като счита, че в
14

случая са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, изброени по-горе,
които да обуславят прилагането му – чисто съдебно минало, балансирани
характеристични данни, възрастта, образованието и здравословно съС.ие на
подсъдимия, дадената незаконосъобразна устна заповед за преустановяване на
ремонтните дейности от свидетелката П., станал конкретна причина за
ескалирането на ситуацията, продължителността на наказателния процес. С
оглед тези многобройни смекчаващи вината обстоятелства съдът намира, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. С
оглед ниската степен на обществената опасност на конкретното деяние и на
личността на дееца, както и смекчаващите вината обстоятелства, наказанието
лишаване от свобода е несъразмерно тежко, дори и в минимален размер, дори
и при отлагане на изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 НК, още повече, че
предвиденият от законодателя минимален изпитателен срок е три години. В
същото време наказанието пробация се явява несъразмерно тежко за
конкретния подсъдим с оглед най-вече неговото здравословно съС.ие и
местоживеенето му. Тъй като част от задължителните пробационни мерки са
задължителна регистрация по настоящ адрес при чистота за явяване и подпис
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител, изпълнението на това наказание ще създаде значителни
затруднения на подсъдимия. Той живее в село Л., община С., а пробационната
служба се намира в гр. П.. Това означава два пъти седмично подсъдимият да се
придвижва по някакъв начин от Л. до П., а К. страда от психично заболяване,
неговата майка, която е единственият му близък често е в чужбина по работа,
няма данни К. да има СУМПС и да притежава и управлява автомобил. Съдът
счита, че подобно наказание от тази гледна точка ще създаде повече
затруднения на наказаното лице и ще е предпоставка с оглед неговото
заболяване и местоживеенето му да не се изпълнява ефективно.
Ето защо съдът счита, че и най-лекото, предвидено в закона наказание –
пробация, при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и
изложените мотиви за изтърпяването му, се оказва несъразмерно тежко за
личността на дееца, неговото местоживеене и здравословно съС.ие и за
деянието, за което му е повдигнато обвинение, поради което на основание
чл.55, ал.1, т.2, б. „в“ от НК следва да се замени с наказание глоба от сто до
петстотин лева..
Съдът е убеден, че именно така определеното наказание глоба в
максималния размер от 500 лв. ще изпълните целите, визирани в чл.36, ал.1
НК, тъй като се касае за човек на средна възраст, неосъждан, с балансирани
характеристични данни, с психично заболяване, който с оглед обстоятелствата
се е подал на импулсите и гнева си и е извършил престъплението, но спрямо
когото категорично не следва да се стовари наказателната репресия в нейната
пълна тежест. Така определеното наказание глоба съдът намира, че
съответства напълно на тежестта на самото престъпно деяние,
характеризиращо се с ниска степен на обществена опасност. С налагането му
подсъдимият К. ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи
15

и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото. Така преценения размер на глобата е достатъчен с оглед
постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления. В същото време това
наказание ще даде възможност на подсъдимия да продължи да се лекува от
заболяването си в дома си и да не се налага поставянето му в нови стресови за
неговото психично заболяване ситуации.

По разноските:
С оглед изхода на делото съдът следва да осъди подсъдимия да заплати
сторените по делото разноски в общ размер на 4814,06 лева (четири хиляди
осемстотин и четиринадесет лева и шест стотинки), от които за
възнаграждение на вещи лица в ДП в размер на 2550.60 лв. (две хиляди
петстотин и петдесет лева и 60 ст.), платими по сметка на ОД МВР П. и
2263,46 (две хиляди двеста шестдесет и три лева и 46 ст.) лв., платима в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П..

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
16

Номер на акта:	1
Дата:	9 януари 2025 г. (в сила от 7 юни 2025 г.)
Съдия:	Красимир Лесенски

Дело:	20245220200282
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 февруари 2024 г.

Присъда по дело №282/2024 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите