Р Е
Ш Е Н
И Е №……..
гр.К., 15.12.2017 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К.районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на тринадесети ноември, две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Хр. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №….. по описа за 2017 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са за установяване съществуването
на вземане с правно основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр. чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№641/2017г. по описа на РС-К. и издадена заповед за
изпълнение против П.Д.Т. срещу която последният е постъпило възражение в
законоустановения срок. Твърди, че между „Т.Б.“ ЕАД с предишно наименование „К.
Б. М.“ ЕАД и ответникът П.Д.Т. бил сключен договор за мобилни услуги на
30.05.2013г, с абонатен номер при № ********, за мобилен номер ****/ *****, новиран с допълнително
споразумение от 11.12.2014г. по програма Резерв 19.99, за срок до 11.12.2015г.
Ответникът ползвал предоставяните му мобилни услуги, фактурирани за абонатен
номер №********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване на услуги
чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършвало въз
основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бивал
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождавала потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми.
За потребените от абоната-ответник услуги Т.издал
фактура №********/15.01.2015г. за отчетения период на потребление
15.12.2014.-14.01.2015г. с начислена за периода сума за плащане в размер на ****лв.,
платима в срок 30.01.2015г., фактура №********/15.02.2015г. за отчетения период
на потребление 15.01.2015г.-14.02.2015г. с начислена за периода сума за плащане
в размер на ****лв. и 22.01лв. незаплатен баланс от предходния отчетен период
по фактура №****/15.01.2015г., при което общо дължимата сума по фактурата била ****лв.
платима в срок до 02.03.2015г.; кредитно известие №****/15.03.2015г. с отразена
като незаплатен „баланс от предходен период“, преизчислен до размер на 38.32
лв. незаплатената стойност на фактурираните услуги за предходните два отчетни
периоди, платима в срок до 30.03.2015г. Поради неизпълнението от ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание чл.75,
вр.с чл.196 от ОУ на мобилния оператор, Т. прекратил едностранно договора на П.Д.Т.
за ползваната от него абонаментна програма и издал на 15.04.2015г. по абонатен
номер №****крайна фактура №**** с начислена обща сума за плащане в размер на ****лв.,
платима в срок до 30.04.2015г. Начислената сума представлявала сбор от
незаплатения от абоната остатък в размер на ****лв. за задълженията по
предходните фактурирани периоди, както и начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на ****лв. Неизпълнението
на ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична договорна клауза - т.11 от Договора за мобилни
услуги и т..4 от допълнителното споразумение по договора. Клаузата за неустойка
предвиждала, че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни
от Оператора на Потребителя с горепосочения мобилен номер, по вина или
инициатива на Потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всяка една СИМ
карта/номер до края на срока. Като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор П.Д.Т. се е съгласил и е приел Общите условия на
оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл.49 от Общите условия, Т. имал право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното
място, а според чл.71 потребителят бил длъжен да
заплаща определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от Общите условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото му
по чл.75 от ОУ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на П.Д.Т.. Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите
условия било посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид
и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Т.. Твърди, че
ответникът подписал договор за услуги, ползвал мобилен номер ****и не изпълнил
задължението си да заплаща стойността им
и с това поведение изпаднал в забава. Изпълнен бил фактическият състав
на чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура от
доставчика на мобилната услуга, начислена била мораторна лихва за забава и бил
посочен периодът й. Началният период за начисляване на мораторна лихва бил
определен, съгласно Общите условия към договора за предоставяне на мобилни
услуги и разпоредбите на ЗЗД- денят следващ, посочения като краен срок за
плащане на последната издадена на абоната-ответник фактура. На основание чл.86
във вр. с чл. 79 от ЗЗД, върху главницата по представените фактури била
начислена мораторна лихва за забава в размер на ****лв. от 01.05.2015г. до
23.02.2017г.- подаването на заявлението по чл.410 ГПК. Моли съда да постанови
решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника П.Д.Т., с
ЕГН-**********, че съществува изискуемо вземане на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК:
****, в размер на ****лв., от които: ****лв.
незаплатена далекосъобщителна услуга и ****лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги за абонатен номер №****, както
и мораторна лихва за забава в размер ****лв. за периода от 01.05.2015г. до
23.02.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане на сумата. Претендира съдебни разноски.
В отговор
на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете
като неоснователни и недоказани. Сочи, че на 30.05.2013г. сключил договор за мобилни услуги с „Космо
България Мобайл“ ЕАД, понастоящем „Т.Б.“ ЕАД, а на 11.12.2014г. подписал допълнително споразумение. На 15.04.2015г. ищцовото дружество издало фактура №****/15.04.2015г.
за следните суми: ****лв. неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за услуги и ****лв. задължения от предходен период с ДДС. Счита клаузата за неустойка за
неравноправна. В чл.143, т.5 от ЗЗП било посочено, че неравноправна е клауза,
която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Задължението да се плати
неустойка в размер на всички вноски до края на договора, създавало значително
неравновесие между страните по договора и било във вреда на потребителя. По този начин
неустойката излизала извън обезщетителната и санкционната си функция. Такава неустойка налагало на потребителя пълно изпълнение на договора,
а не обезщетяване на реално претърпените вреди от неизпълнението или
санкциониране на потребителя за неправомерното му поведение. Клаузата за
неустойка не била индивидуално уговорена. Подобна уговорка нарушавала добрите
нрави, поради което същата била нищожна и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Предвид, че клаузата била нищожна, тя не пораждала действие и следвало, че
страните
не са уговорили неустойка. Поради това и не дължал
плащане на претенциите. Тези доводи били застъпени в Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС относно
нарушаването на добрите нрави от подобен вид неустойка. В решение по т. д. № 1226/2015 г. на ВКС , I т.о. било прието, че уговорката за неустойка в полза на
наемодателя при предсрочно прекратяване от наемателя на договор за наем,
определена в размер на наемните вноски за периода от прекратяване на договора
до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Правото да се прекрати предсрочно
договора не било упражнено. Съгласно цитираната от ищеца разпоредба на общите
условия, операторът
имал право да прекрати договора, но тава право твърди, че не
било упражнено, тъй като правото да се прекрати един договор се упражнявало
чрез волеизявление. Такова волеизявление към него не било отправено. Издаването
на фактура със стойността на неустойката не можело да се тълкува като такова
изявление, тъй като фактурата не била получена от потребителя и волята не
достигнала до него. Волеизявлението трябвало да е конкретно, ясно и
недвусмислено. От фактурата не ставало ясно кой е прекратил договора и на какво
основание се дължала неустойката - поради неизпълнение на едно или на повече
задължение, както и от кога се счита договорът прекратен. Да се приемело, че
операторът сам решавал кога да прекрати договора, при всяко неизпълнение, без да достигне до потребителя ясна воля за това, било
неправилно. По идентичен случай - обявяването на
предсрочна изискуемост от страна на банка, се приело, че е необходимо
волеизявлението на банката да достигне до потребителя. Счита, че това правило
трябва да се приложи и в този случай. Клаузата, която позволявала на оператора да прекрати договора
едностранно при неизпълнение на
което и да е задължение на потребителя била неравноправна. Счита, че не всяко неизпълнение може да влече след себе си разваляне на договора,
а подобна клауза създавала значително неравновесие между страните. Разваляне можело да се
уговори само при неизпълнение, което било значително, и само чрез волеизявление. Не можело търговецът сам да решава кога да
разваля договора, без да съобщава на потребителя за това и без да се даде
подходящ срок за изпълнение. Да се приеме обратното означава, че всяка
техническа неизправност може да доведе до разваляне на договора с мобилния
оператор от страна на потребителя, при това без да е необходимо потребителя да
изяви за това. Клаузата за едностранно разваляне на договора не била индивидуално
уговорена, съответно
била нищожна. Счита, че искът е недоказан по
основание и размер. „Т.Б.“ ЕАД претендирал главница за неизплатена сума по договор за далекосъобщителни
услуги по фактура № ****/15.04.2015г. в размер на ****лв., с отчетен период
15.03.2015г. - 14.04.2015г. Във фактура било посочено, че
сумата е дължима за
предходни
периоди. Моли
съда да отхвърли изцяло исковите претенции на като неоснователни. Претендира
съдебни разноски.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№641/2017 г.
по описа на РС-К. се установява, че по подадено от „Т.Б.“ ЕАД заявление е
издадена заповед №431/10.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, срещу длъжника П.Д.Т. за сумите: ****лв. главница за неизплатена
далекосъобщителна услуга от 30.05.2013 г****лв. неустойка за предсрочно
прекратяване, ****лв. лихва за забава от 01.05.2015 г. до 23.02.2017 г. и законната
лихва върху главницата от 08.03. 2017 г. до изплащане на вземането, както и
сумата **** лв. разноски по делото, от които: 25 лв. държавна такса и **** лв.
адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника на 20.03.2017 г. и
на 31.03.2017 г. т.е. в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражението.
За подаденото възражение кредиторът е уведомен на 21.04.2017 г. и на 19.05.2017
г. той е предявил иска по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК.
Не е спорно, а и от заверено копие на договор
за мобилни услуги от 30.05.2013г. е видно, същият е сключен между „Космо
България Мобайл“ ЕАД като оператор и П.Д.Т. в качеството на потребител, за
срок-24 месеца, програма Глобул Мах ****,
за мобилен номер****, месечен абонамент ****лв. на месец, дата на фактуриране:
на 15-ти всеки месец. С допълнително споразумение договор за
мобилни услуги от 30.05.2013г., подписано от ответника и представител на ищеца
на 11.12.2014г., обстоятелство неоспорено, страните се споразумели за фиксиран/
мобилен **** програма Резерв ****, за срок до 11.12.2015г. , стандартен месечен
абонамент ****лв., за посочени минути към мобилни номера към Т. и извън Теленор
на месец, мобилен интернет на месец и резерв национални минути и интернет за
срока на договора. В раздел 2 т.3 на допълнителното споразумение страните се
споразумели за неуредените случаи да се прилагат условията на договора за
мобилни услуги /което е приложимо/ и приложимите Общи условия на Т.Б. ЕАД за
взаимоотношения с потребители на съответния вид услуги, а раздел 3 т.4
уговорили неустойка в случай на прекратяване на ползването на услугите,
предоставени от оператора на потребителя през срока на споразумението, по вина
или инициатива на потребителя, в размер на сумата за стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта /номер до края на този срок.
Прието като доказателство е Приложение-
ценова листа за абонаментни планове от 11.12.2014 г., подписано от ответника и
неоспорено, както и Общите условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребители
на мобилни телефонни услуги, в заверени копия.
В представеното заверено копие на
декларация-съгласие от 11.12.2014 г., неоспорена, потребителят П.Т. декларира,
че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от Общите условия
на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребители на фиксирани телефонни услуги и на
мобилни телефонни услуги /както е приложимо/, че е съгласен с тях и се
задължава да ги спазва, и получил
информация от оператора по чл.4, ал.1 от ЗЗП.
От представените заверени копия на
фактури, с общо потребление за мобилен/фиксиран номер ****,
с клиентски №**** към всяка фактура е видно, че по фактура №****/15.01.2015г.,
отчетен период на потребление 15.12.2014.-14.01.2015г. е начислена сума за
плащане в размер на ****лв. с ДДС, със срок за плащане на задължението
30.01.2015г.; фактура №****/15.02.2015г. за сумата ****лв. в т.ч. за отчетен
период на потребление 15.01.2015г.-14.02.2015г. с начислена сума ****лв. и ****лв.
баланс от предходен период с ДДС със срок за плащане на задължението
02.03.2015г.; кредитно известие №****/15.03.2015г. с отразена като незаплатен
„баланс от предходен период“ сума 42.60 лв. с ДДС, преизчислена на ****лв.
платима в срок до 30.03.2015г. и фактура №****/15.04.2015 г. с отчетен периода
15.03.2015 г.-14.04.2015 г. със сума за
плащане ****лв. в т.ч. ****лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за услуги и ****лв. баланс от предходен
период, със срок за плащане на задължението 30.04.2015г.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено, което съдът
кредитира. Съгласно заключението и поясненията на в.л. в с.з. за отчетния
период 15.12.2014 г.-14.03.2015 г. общо дължимите , неплатени суми са в
размер на ****лв. с ДДС. За периода 03.03-11.12.2015 г. при месечна абонаментна
такса от ****лв. неустойката е в размер на ****лв. без ДДС.
От така установеното съдът прави следните
правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът- длъжник е възразила срещу издадената
по ч.гр.д.№781/2017 г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
При служебна справка по партидата на
ищеца в търговския регистър съдът установи, че считано от
28.10.2014г. „Т.Б.“ ЕАД е новата фирма /търговско наименование/ на „К.
Б. М.” ЕАД.
В производството по чл.422 от ГПК
ищецът следва да установи вземането си по основание и размер в т.ч. че ответникът е потребител на мобилни услуги с абонатен
номер по учредено договорно отношение, че са предоставени посочените мобилни
услуги на ответника за процесния период,
съобразно индивидуалния договор и Общите условия тяхната стойност, уговорена
неустойка при неизпълнение и нейния размер. Ответникът с оглед
разпоредбата на чл.154 от ГПК следва да докаже, че е изправна страна по
договора, както и наведените в отговора възражения. Не е спорно, че между
страните е съществувало облигационно правоотношение по силата на валидно
сключен на 30.05.2013 г. договор за
мобилни услуги за мобилен номер **** и
допълнително споразумение към него от 11.12.2014 г. Ответникът не оспорва, че в
периода 15.12.2014 г.- 02.03.2015 г. е ползвал предоставените му мобилни
услуги, за което са издадените от ищеца фактура
№**********/15.01.2015г. на стойност**** лв. с ДДС, фактура
№**********/15.02.2015г. на стойност ****лв. и ****лв. баланс от предходен
период и кредитно известие №**********/15.03.2015г. за преизчисляване на
задължението по фактура №**********/15.02.2015г. на ****лв. Съгласно чл.26
от Общите условия при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва, въз основа на фактура която се издава ежемесечно
на името на потребителя. Посочено е, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва
в срока указан на фактурата, но по- късно от 18 дни след датата на издаването
й. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение – чл.27, ал.1 от Общите условия. Ответникът не е
оспорил и количеството, стойността и цента на ползваните услуги, поради което
дължи заплащане на цената им в срок. Въпреки
указаната доказателствена тежест ответникът не представи и доказателства, че е
платил в срок цената на предоставените му по договора услуги за предходни отчетни
периоди, която към 30.03.2015 г. е в общ размер ****лв., отразена като баланс
за предходен период поради което съдът приема, че е неизправна страна. Съгласно чл.75
от Общите условия незаплащането в срок на издадените от оператора фактури
последният има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя.
Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД
сочи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право
да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение. Границите на отговорността се определят от правилото на чл.82 от ЗЗД, съгласно което обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени към момента на пораждане на
задължението. При недобросъвестност на длъжника той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. В раздел 3 т.2 на допълнителното споразумение към
договора за мобилни услуги страните са определили предварително
размера на щетите, които операторът ще претърпи, ако потребителят виновно не
изпълни задълженията си. Неустойката служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно тяхното доказване като правилата й се договарят
свободно между страните. Договорът за мобилни услуги и допълнителното
споразумение към него са сключени от ответника като физическо лице поради което
той се явява „потребител“ по смисъла на §13,
т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителя и в това си качество може да
се позовава на наличието на неравноправна клауза в договора за мобилни/ фиксирани услуги. Съгласно чл.143,
т.5 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Дали клаузата е неравноправна, се преценява към
момента на сключването на договора, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от
който той зависи /чл.145,
ал.1 от ЗЗП/. Неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално / чл.146,
ал.1 от ЗЗП/. В настоящия случай страните са уговорили в индивидуалният
договор неустоечна клауза в случай на прекратяване на ползваните услуги по вина
на потребителя. В случая неустойката има освен обезщетителна и санкционна
функция. В този смисъл тя съставлява за кредитора не само обезщетение за
вредите от неизпълнението, каквито безспорно съставляват месечните такси, от
които последният се е лишил и е щял да получи, ако договора с ответника не
бе предсрочно прекратен, но и санкция за неизправния длъжник за неговото
неизпълнение. Тази санкция, обаче не следва да бъде прекомерна. При
извършената служебна проверка за валидност -чл.146, ал.1 вр.чл.143, т.5 от ЗЗП,
съдът не констатира прекомерност на уговорената сума на неустойката,
съпоставена със стойността на договора, която да обуславя нищожност на
клаузата. След като вредите от неизпълнението на неизправната страна са
предварително определени от страните в индивидуалния договор, то изправната
страна не е длъжна да доказва техния размер. С оглед характера и
стойността на сключеното допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги със стандартен месечен абонамент ****лв. без ДДС
програма Резерв ****, със срок 12 месеца, съдът приема, че определения
размер на неустойка от ****лв. е съизмерим с
предвидения по договора механизъм на формирането й и не е прекомерен.
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок
месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до
мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса
и да начисли претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите до
края на срока по допълнителното споразумение поради вина на потребителя, във фактура
№**********/15.04.2015 г., заедно с неплатената цена на
предоставените му мобилни услуги за предходни отчетни периоди. Претендираното
вземане за сумата ****лв. по фактура №**********/15.04.2015 г., от което ****лв.
неустойка за прекратяване на договора и ****лв. неплатени мобилни услуги предходни
отчетни периоди, за което е издадена по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№641/2017 г. е основателно и следва да бъде уважено.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство, с
осъдителен диспозитив, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските
отпада. Предвид
изложеното и изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените по настоящото делото
разноски в общ размер 365 лв. от които: 25 лв. държавна такса, 180 лв.
адвокатско възнаграждение и 160 лв. разноски за експертиза, както и 197 лв. разноски в заповедното производство,
редуцирани съобразно уважената част от вземането по заповедта за изпълнение.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на П.Д.Т., с ЕГН-********** ***, че съществува вземане на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, Б. П. С., сграда 6 за сумата ****лв.
главница за неплатени мобилни услуги и сумата ****лв. неустойка по договор за
мобилни услуги от 30.05.2013 г. и допълнително споразумение към него от
11.12.2014 г. съгласно фактура №****/15.04.2015 г. и законна лихва върху
главницата от 08.03.2017 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед №431/10.03.2017 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№641/2017
г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА П.Д.Т., с ЕГН-********** *** да заплати
на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление:***, Б. П.С., сграда 6,
на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото 365 лв. разноски,
както и 197 лв. разноски по ч.гр.д.№604/2017
г. по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С З в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен
съдия: