№ 17981
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110104806 по описа за 2023 година
Предявени са от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *** установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу следните лица
за следните суми:
1. Х. В. Й., с ЕГН: ********** - 1/6, а именно: сумата от 225,04 лева, от които 187,57
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и 35,03 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020 г. до 15.08.2022 г. и 1,04 лева - лихва за периода от 31.08.2019 г. до 15.08.2022 г.
2. М. В. Й., с ЕГН: ********** - 1/6, а именно: сумата от 225,04 лева, от които 187,57
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2021., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и 35,03 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до
15.08.2022 г. и 1,04 лева - лихва за периода от 31.08.2019 г. до 15.08.2022 г., като
претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и юрискоисултско
възнаграждение;
3. В. М. Й., с ЕГН: ********** - 4/6, а именно: сумата от 900,17 лева, от които 750,28
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и 140,09 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до
15.08.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 5,62 - главница за периода
от м.11.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 4,18 лева - лихва за периода от 31.08.2019 г. до 15.08.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
1
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Ответниците са депозирали отговори на исковата молба в законоустановения срок, с
които оспорват предявените искове. Оспорват твърдението да са собственици или
ползватели на процесния имот. Оспорват ишцовото дружество да се е намирало в търговски
отношения с фирмата за дялово разпределение. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират
разноски.
По съществото на делото съдът намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима
редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на
ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на
ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и
решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се
приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата
на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта
отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което
посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени
дела С‑708/17 и С‑725/17.
1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
2
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.
2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия
и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и
член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем
на неговия апартамент.
Видно от представеното по делото писмени доказателства на л. от 14-19 е, че
Стела Х.ва Иванова е била собственик на процесния имот, като същата е починала
на 21.04.2018 г. и е оставила за наследници двамата си синове М. Й. и Х. Й., което е
видно от удостоверението за наследници на л.149 от делото, които са придобили имота
по наследяване.
Следователно, М. Й. и Х. Й. се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна
енергия за битови нужди в имота през процесния период. Няма данни да има сключен брак
между Стела Х.ва В. Й., поради което последния няма качеството потребител на топлинна
енергия, поради което спрямо него исковете следва да се отхвърлят изцяло..
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
3
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда
инсталация.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
В задължителната съдебна практика - постановени по реда на чл. 290 ГПК решения
на ВКС се приема, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може
да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен,
съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи размера по своя преценка. /решение
№ 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012
г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на
III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение №
91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г. о. и др./. В тази връзка съдът взе
предвид представените по делото фактури, справки и изравнителни сметки, които са
надлежно съставени. Съдът взе предвид и обстоятелството, че по отношение на качеството и
количество доставена топлинна енергия няма своевременно направено възражение. В
отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител
индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата
- етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните
изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия
във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер
топлинна енергия в сградата. В този смисъл задължителната съдебна практика - Решение №
162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г. о.
Несъмнено е, че през исковия период на ответниците са начислени сметки на
стойност от 1148,67 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.4.2021 г. , като са съобразени издадените
изравнителни сметки за процесния период, което е посочено от вещото лице.
Направеното възражение за давност е неоснователно, доколкото заявлението е
подадено 26.08.2022 г., а давността е 3 години.
Направено възражение за плащане е основателно. Съгласно заключението на
вмещото лице на 03.02.2023 г., тоест след предявяване на исковата молба ответниците Х. и
М. са превели сумата от 392 лв. Съгласно заключението на вещото лице с платените суми са
погасени задълженията изцяло М., като Х. остава да дължи сумата от 93,57 лв. По
отношение на В. Й. съдът вече посочи, че той не е потребител на топлинна енергия и
исковете срещу него са неоснователни.
По тази причина исковете срещу В. Й. и М. Й. следва да се отхвърлят, а искът
срещу Х. Й. следва да се уважи за сумата от 93,57 лв. и да се отхвърли за горницата.
4
В. Й. не дължи дялово разпределение.
Ответниците не дължат и лихва върху дяловото , тъй като не са били поканени за
тези суми.
По исковете с правно основание с чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
Към 2017 година са действали новите общи условия. Настоящите Общи условия са
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “ТС” ЕАД
и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката. В случая се претендира лихва само за периода след влизане в
сила на ОУ поради което лихвата е основателна.
В новите оу доставката и забавата се регулират от тези нови общи условия, в тях вече
забавата не е обвързана от публикуване на фактурите. А от издаване на изравнителната
сметка.
Чл. 33. Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Чл. 33 ал. 4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2.Чл.32, ал. 3 След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Чл.32, ал.2 касае хипотеза ако е направен избор ежемесечно отчитане и фактуриране, която
не е настоящата хипотеза, тъй като очевидно няма доказателства за това. При това
положение е видно, че лихва за забава се начислява от момента на издаване на фактура
следи издаване на изравнителната сметка, като не е необходимо отделна покана. Затова
лихва в периода 15.09.2020 до 15.08.2022 г. се дължи, както е прието в ССЧ. Искът се
отхвърля тъй като двамата ответници са платили дължимите суми, а третият не отговаря
изобщо за задълженията.
На ищеца се дължат разноски за исковото и заповедното производство
пропорционално на уважената част, тъй като плащането е след исковата молба. Разноските в
заповедното са платени, поради което не се присъждат.
Ответниците Х. и М. не са дали повод за завеждане на исковото производство за
дяловото разпределение, които суми са признати с възражението срещу издадената заповед
за изпълнение, поради което им се дължат пропорционално разноски в тази част, в която
исковото е прекратена.
На ответника В. Й. му се дължат изцяло разноски за исковото и заповедното. Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ на основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Х. В. Й., с ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на „ТС“ сумата
от 93,57 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на
вземането,, като ОТХЪВРЛЯ иска за главница за горницата над 93,57 лв. до 187,57 лева -
5
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2021 г., за сумата от 35,03 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020 г. до 15.08.2022 г. и 1,04 лева - лихва за периода от 31.08.2019 г. до 15.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ТС“ ЕАД, ЕИК: *** установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, срещу следните лица за следните суми:
1. М. В. Й., с ЕГН: ********** - 1/6, а именно: сумата от 225,04 лева, от които 187,57
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2021., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и 35,03 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до
15.08.2022 г. и 1,04 лева - лихва за периода от 31.08.2019 г. до 15.08.2022 г.,
2. В. М. Й., с ЕГН: ********** - 4/6, а именно: сумата от 900,17 лева, от които 750,28
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и 140,09 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до
15.08.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 5,62 - главница за периода
от м.11.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 4,18 лева - лихва за периода от 31.08.2019 г. до 15.08.2022 г.
ОСЪЖДА М. В. Й., с ЕГН: ********** и Христо В. Й., с ЕГН: ********** да
платят на „ТС” ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, от общата сумата от 550
лв., разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ***, да плати на адв. В. Ф. С. основание чл.38,ал.2
ЗАд, общата сумата от 200 лв., разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ***, да плати на адв. Николай Илчев Илчев основание
чл. 38,ал.2 ЗАд, общата сумата от 500 лв., разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ***, да плати на адв. К. И. Б. основание чл. 38,ал.2
ЗАд, общата сумата от 20 лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6