№ 153
гр. Варна , 13.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100501917 по описа за 2020 година
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 22920/27.10.2020 г., подадена от Г. Х. Г., чрез адв.
Цветан Банков, с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение №
1007/01.10.2020 г. по настоящото дело. Молителят сочи, че присъдените в негова полза
разноски следва да бъдат съобразени с минималните размери, определен при действието на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения след
изменението с решение на ВАС, публикувано в ДВ бр. 68/31.07.2020 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор вх. № 269/07.01.2021 г. от
насрещната страна Областна дирекция на МВР гр. Варна, чрез юриск. Богдана Йорданова, с
който изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с
въззивна жалба от Областна Дирекция НА МВР - ВАРНА, чрез ю.к. Б. Йорданова против
Решение № 2170 от 05.06.2020 година, постановено по гр.дело № 17 883/2019 година на
ВРС, с което съдът е уважи предявения иск и е осъдил въззивника да заплати в полза на Г.
Х. Г. сумата от 1 667.18 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 238,00 часа за целия процесен период от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1664 с
коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР; сумата от 450 лева, също в полза на въззиваемата страна,
представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 216.69 лева в полза на
ВРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, представляващи сбор от дължима държавна такса и
заплатено възнаграждение на вещо лице.
С Решение № 1007/01.10.2020 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил
1
обжалвания първоинстанционен акт. В резултат на това произнасяне е присъдил разноски за
платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в полза на Г. Х. Г. в размер
на 240.03 лв.
Пред въззивната инстанция молителят е представил списък на разноските по чл. 80 от
ГПК, с който претендира присъждането им в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение. Извършването на разноски се установява с приложен към списъка договор
за правна защита и съдействие от 24.09.2020 г.
С оглед датата на приключване на устните състезания - 28.09.2020 г. към този
момент приложима е била разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата в редакцията й
след изменението, обн. в ДВ бр. 68/31.07.2020 г., в сила от същата дата, въз основа на което
следва да бъде определено дължимото в полза на въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение. Предмет на разглеждане е бил иск за заплащане на сумата от 1667.18 лв,
представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен от ищеца извънреден
труд през периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. При този обжалваем интерес настоящият
състав приема за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е в размер, под установения
минимум с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С Решение № 1007/01.10.2020 г. са присъдени разноски в размер на 240.03 лева,
поради което следва да бъде присъдена в полза на въззиваемия разликата между пълния
размер на дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 59.97 лева.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се измени в частта
за разноските.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1007/01.10.2020 г.,
постановено по в. гр. дело № 1917/2020 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2 да заплати на Г. Х. Г., ЕГН **********, допълнително сума в размер на 59.97
лева /петдесет и девет лева и 97 ст./, представляваща разликата между присъдените с
Решение № 1007/01.10.2020 г. разноски в размер на 240.03 лева до пълния размер от 300
лева на дължими такива за производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от
2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3