Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
Ловеч,31.03.2021 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Ловешкият
окръжен съд гражданска
колегия в публичното
заседание на втори март двехиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от
съдията ДАНКОВА гр.Д N 579 по
описа
за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази :
Производството с
правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5826/19.11.2018 г. от Т.К.С., А.К.С. и М.К.С., чрез адв. Ст. С.,
против решение № 200/01.11.2018 г. по гр.д. № 612/2018 г. на РС –
Тетевен. Считат същото
за незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила и необосновано. Възразяват, че съдът незаконосъобразно и при
съществено нарушение на процесуалните правила е приел, че Т.К.С. и М.К.С.
са били редовно призовани за първото по делото заседание, като за решението М.С.
научава случайно. Относно съществото на спора считат, че същият не е изяснен от
фактическа страна и делото е постановено при нарушение на процесуалния и
материалния закон. Посочват, че по делото ответниците са представили отговор на
исковата молба, от който става ясно, че изложената фактология в исковата молба
няма нищо общо с действителността.Приемат, че е установено се, че исковата
молба на ищцата е в отговор на искова молба, подадена от ответниците и тяхната
майка Е.А.С., въз основа на която е образувано гр.дело № 565/2018г. по описа на
Районен съд - Тетевен за установяване правото на собственост върху имота,
предмет на иска, а именно: неуригулиран поземлен имот /нива/ с площ от 0.914
дка / деветстотин и четиринадесет квадратни метра/, шеста категория, находящ се
в местността „К." и съставляващ имот № ****/ четиридесет и пет хиляди и
едно/ по картата на землището при граници и съседи : имот № ***на наследници на
М.А.Г., имот № ***- полски път, имот № ***- дере, като посочват, че този имот е
предмет и на ревандикационния иск по настоящето дело, което е заведено по-късно.Считат, че
служебно съдът е следвало да спре настоящия процес до приключване на гр. дело №
565/2018г. по описа на Районен съд - Тетевен, тъй като установяването на
правото на собственост е обуславящо за правилното решаване на ревандикационния
иск.Считат, че съдът неправилно е приел в мотивите на решението си, че имотът,
предмет на ревандикационния иск няма нищо общо с имота по декларацията,
приложена към отговора на исковата молба и установяваща други адресати на
правото на собственост върху процесния имот – наследниците на К.С.С..Посочват в
жалбата, че ответниците са оспорили истинността на нотариален акт за признаване
право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена
проверка № 176, том, per. № 815, издаден по нот.дело №
101/2018г. на нотариус Р. *** действие – Районен съд – Тетевен. Твърдят, че
този нотариален акт не отразява верни факти и обстоятелства относно
собствеността на имота, описан в него. В тази връзка считат постановения
съдебен акт за изцяло незаконосъобразен, необоснован и постановен при
съществени процесуални нарушения, поради което молят въззивния съд да го отмени
ведно с всички законни последици и да отхвърли предявения иск като им присъдите
и направените съдебно-деловодни разноски.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор вх. № 6219/07.12.2018 г. от
Р.К.А., чрез адв. Т. Ц., която моли съдът да остави
въззивната жалба против решението на Районен съд – Тетевен по ГД № 612/2018г.,
като неоснователна без уважение и й присъди разноските за тази инстанция, като
остави в сила като законосъобразно, обосновано и правилно първоинстанционното
съдебно решение.Счита, че в жалбата неоснователно се навеждат оплаквания за
процесуално нарушение при призоваването на ответниците за първото съдебно
заседание на районния съд, проведено на 17.10.2018г. от 14.30 ч. Посочва, че
тримата ответници са съответно сестри и техен брат, живущи в едно населено
место – с. Г. и видно от приложените по делото съобщения /л.21,22 и 23/ с
приложени преписи от исковата й молба и доказателствата, същите са получени от
единия от тях – отв. М.К., който явно е предал същите на другите две ответници
– негови сестри, тъй като и тримата след това са представили общ и подписан от
тримата отговор на исковата й молба. Сочи, че към жалбата е приложено
„пълномощно" от ответника М.К., което е без дата и има по-скоро
декларативен характер и е опит за „създаване” на факти във връзка с наведените
оплаквания за процесуални нарушения. Оспорва съдържанието на това
„пълномощно", тъй като същото има по-скоро функцията на писмено
доказателства, а не на акт за учредяване на процесуално представителство. Сочи,
че по отношение на представените с отговора на исковата й молба от ответниците
писмени доказателства, подробно в съдебно заседание пред Районния съд е
изразила становище. Моли атакуваното решение
да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание въззивниците се явяват лично и с проц.представител адв. С..
Молят иска да бъде отхвърлен, а съдебното решение да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Въззиваемият,в
съдебно заседание не се явява лично, а чрез адв. Ц.. Посочва, че поддържа
отговора на въззивната жалба.
От представените доказателства по гр.д. №612/2018г.
по описа на Тетевенския районен съд, от становището на страните, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Във
въззивна инстанция се обсъжда съдебно решение № 200/01.11.2018 г. по гр.д. №
612/2018 г. по описа на Тетевенския районен съд, което е атакувано изцяло. Със
съдебният акт районният съд е признал за установено по отношение на А.К.С., ЕГН ********** ***, М.К.С.,
ЕГН ********** *** Т.К.С., ЕГН ********** ***,
че Р.К.А. ЕГН ********** *** е собственик недвижим имот представляващ нива
от 0,914 дка в местността „К.", шеста категория съставляваща имот кад. № ****,
находящ се в землището на с. Г., обл. Ловеч при граници и съседи: имот №***на
насл. на М.А.Г., имот №***-полски път, имот №***-дере, за който е съставен
нотариален акт за признаване на правото на собственост върху недвижим имот чрез
извършване на обстоятелствена проверка от дата 22.03.2018г. № 176, том първи per. №815, дело 101
/2018г на нотариус Р. В.с per. № 392 в НК,
вписан в служба вписвания при районен съд Тетевен, вх. per.
№485/22.03.2018г, акт №80,том ІІ, д. №286/2018г, партидна книга том 46180, с
който Р.К.А. ЕГН ********** е призната за собственик по давностно владение, като е осъдил А.К.С.
ЕГН ********** ***, М.К.С. ЕГН ********** ***, и Т.К.С. ЕГН ********** *** да предадат на Р.К.А.
ЕГН ********** *** владението върху 600 кв.м. от имота в северната му част, на осн. чл. 108 от ЗС. Осъдил е,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК А.К.С. ЕГН **********
***, М.К.С. ЕГН ********** ***, и Т.К.С. ЕГН ********** *** да заплатят на
Р.К.А. ЕГН ********** *** направените разноски по делото в размер на 454лв, от
които за държавна такса от 50 лв. и 4 лв. банкова услуга за превода на
държавната такса, сумата от 400 лв. представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
С протоколно определение от
08.01.2019 г. по настоящето производство въззивният съд е спрял на основание
чл. 229,,ал.1,т.4 от ГПк делото до приключване
с влязъл в законна сила съдебен акт на гр.д.в.х. №565/2018 г. на ЛОС.
Постановено е съдебно решение
68/30.10.2020 г. по гр.д. №480/2019 г. на ВКС ,с което е признато за установено
по
предявените от Е.А.С., Т.К.С., М.К.С. и А.К.С. срещу Р.К.А. искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищците са собственици на основание наследствено
правоприемство от К.С.С. и придобивна давност на следния неурегулиран поземлен
имот /нива/ от 0,914 дка, находящ се в землището на с. Г., Ловешка област,
местността „К.", съставляваща имот № ****по картата на землището, при
граници: имот № 045002-наследници на М.А., имот № ***-полски път на община
Тетевен и имот № ***-дере , при следните права: 6/10 ид. ч. за Е.А.С. и по 1/10
ид. ч. за Т.К.С., М.К.С. и А.К.С.. С цитираният съдебен акт на основание
чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 176, т. 1, per. № 815, н. д. №
101/22.03.2018 г. на нотариус Р. Вутева, с per. № 392 на Нотариалната камара, с
район на действие Районен съд - Тетевен, в частта, с която са удостоверени
правата на Р.К.А. за разликата над притежаваната от нея 1/10 ид. ч. от имот № ****по
картата на землището на с. Г., Ловешка област.
Съдът счита, че съдебното решение №
200/01.11.2018 г. по гр.д. № 612/2018 г. по описа на Тетевенския районен съд е
валидно,допустимо, но при проверка по същество на неговата правилност относно
9/10 ид. Части от имота, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлени. Съдебното
решение от 01.11.2018 г. на ТРС до размер на 1/10 ид.част от имота е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Процесуалната
легитимация на страните се извежда от удостоверение за наследници № 189/15.05.2018
г. на Кметство – с.Г. ,Община- Тетевен. на А.А.С./ починал на 15.09.1994 г./. К.С.С.-поч.
на 20.10.2001 г/общ наследодател на страните/е негов син. Е. С., е съпруга на
К.С., а въззивниците и въззиваемата са негови деца. К.С.С., М.А.А.и М.А.С. са
имена на едно и също лице—по удостоверение за идентичност на лице с различни
имена изх. № 190/15.05.2018 г. на Кметство - с.Г..
Проследява се реституцията на имота по реда на
ЗСПЗЗ, предвид възстановяване право на собственост през 1993 година . По
заявление вх.№ 85/03.02.1992 год. наследодателят на страните М.А.С. /К.С.С./ -
наследник на А.А.С., е поискал възстановяване по ЗСПЗЗ от Общинска поземлена
комисия - град Тетевен на 6 бр. земеделски имоти, вкл. нива с площ от 1.00 дка
в м.“К.“, землище на с.Г., Лов.област. С решение №Г185 от 26.05.1994 г. на ПК е
отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на нива от 1.000 дка., находяща се в землището на с.Г.,
м.”К.. Постановено е решение № 85/23.04.1993 г. на друга Поземлена комисия, а
именно ПК - с.Г., с което е „възстановено“ правото на собственост на наследници
на А.А.С.върху заявените идентични имоти. М.И.С.е дарил по декларация от
11.01.1995 г. с нотариална заверка на подписа, своята идеална част от нива в
м.“Лъката“, землище на село Г., цялата от около 600 кв.м., при граници: изток
–дере, юг - А.А., запад - път за Ч., на брат си М.А.С. /К.С.С./. Издадено е решение по чл.45в, ал.5 от ЗСПЗЗ
от 22.01.2009 г., одобрено със Заповед № РД-08-08/26.01.2009 г. на Директора на
ОД ”Земеделие” – Ловеч, от което е видно, че поземлен имот № ****с площ от 0.914
дка, находящ се в землището на с.Г., м.”К.”,
е включен в Приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 – имоти, по отношение на които са
допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ
Р.К.А. се е снабдила с нотариален акт за собственост
недвижим имот въз основа обстоятелствена проверка № 176, том І, рег.№ 815, дело
№ 101/2018 г. по описа на нотариус с рег.№ 392 на НК и район на действие
РС-Тетевен от 22.03.2018 г., за имот № ****по
КВС за землище на с. Г., с площ от 0.914 дка, при описаните в акта граници и
съседи на имота,придобит по давност.
Свидетелските показания на А.А.А.П.и
Р.Л., съдът приема като достоверни, тъй като пресъздават личните им впечатления
относно владение на имота и съобразява правните изводи в тази част с тях.
Съдът е сезиран с пасивно
субективно съединени ревандикационни
искове с правно основание чл.108 от ЗС, предявени от Р.А. против въззивниците. Петиторният
иск е основателен и доказан до размер на 1/10 ид. Част от процесния имот, тъй
като Р.А. като наследник на общия наследодател К.С. е собственик на посочената
квота от наследствената маса. Между страните е формирана сила на присъдено нещо по съдебното решение
№687/30.10.2020 г. на ВКС, в т.ч. и в решаваща сила на мотивите. По него е
прието ,че К.С.,заедно със съпругата си Е. от 1990 до 1991 година упражнявал
фактическа власт върху имота, като го оградил
и си направил колиба. След развода си Р.А. също заживяла в имота от 1997
година и построила барака, а след смъртта на К.С. и масивна жилищна сграда.
Владението върху процесния имот от К.С. било продължително и необезпокоявано и наследниците
му /в т.ч. и Р.А./са придобили имота по силата на придобивна давност и
наследствено правоприемство, като е оборена доказателствената сила на нот.акт
№176/22.03.2018 г.
Съдът
приема, че Р.А. доказва активна материално правната легитимация по делото въз основа на влязлото
в законна сила съдебно решение 68/30.10.2020 г.
по гр.д. №480/2019 г. на ВКС, по което между страните е установено, че наследниците
на К.С. са собственици на имота на основание чл. 124, ал.1 от ГПК въз основа на давностно владение и
наследствено правоприемство за съответните идеални части, от които Р.А. на
1/10 ид. част. Нотариален
акт за собственост недвижим имот въз основа обстоятелствена проверка № 176, том
І, рег.№ 815, дело № 101/2018 г. по описа на нотариус с рег.№ 392 на НК и район
на действие РС-Тетевен от 22.03.2018 г.,
за имот № ****по КВС за землище на с. Г., с площ от 0.914 дка е отменен
над 1/10 ид. Част от имота. Въззивниците са собственици съответно на 1/10 ид.
Част от процесния имот за всеки един от тях поотделно на същите придобивни
основания, от общия наследодател К. С..
От
изслушаните гласни доказателства е безспорно, че въззивниците са навлезли в
процесния имот и го владеят. За квотата на въззиваемата от 1/10 ид. част
въззивниците следва да бъдат осъдени да предават владението върху нивата с обща
площ от 0.914 дка в землището на с. Г. ,Ловешка област. За тези части от имота
въззивните имат качеството на владеещи несобственици и предявения иск в тази
част е основателен и следва да бъде уважен. Що се отнася до исковата претенция
за останалите 9/10 ид. Части от имота , същата е неоснователна и недоказана,
тъй като в тази част въззиваемата не установява правото си на собственост.
В
такъв смисъл съдебно решение № 200/01.11.2018 г. по гр.д. №612/2018 г.
на ТРС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено
,в частта в която е уважена исковата претенция за 9/10 ид. части от недвижимия
имот, тъй като изводите на двете инстанции не са идентични. В останалата част
съдебният акт от 01.11.2018 г. на ТРС е
правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
При
този изход от процеса на въззивниците следва да бъдат заплатени
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции в размер на сумата 371.50 лева
съразмерно отхвърлената част от исковете, а на въззиваемата следва - сумата
65.50 лева , съразмерно уважената част от исковете.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ, като
незаконосъбразно, съдебно решение № 200/01.11.2018 г. по гр.д. №612/2018 г. на ТРС,в частта в
която е уважена исковата претенция по чл. 108 от ЗС за 9/10 ид. части от
недвижим имот - нива от 0,914 дка в местността „К. ", шеста категория
съставляваща имот кад. № ****,находящ се в землището на с. Г. , обл. Ловеч при
граници и съседи :имот №***на насл. на М.А.Г. , имот №***-полски път , имот №***-дере
, както и изцяло за разноските и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани,
пасивно субективно съединените искове с правно основание чл. 108 от ЗС,
предявени от Р.К.А. ЕГН ********** ***
против А.К.С. ЕГН ********** ***, М.К.С. ЕГН ********** *** 1, и Т.К.С. ЕГН **********
*** , за признаване право на собственост върху 9/10 ид.части и предаване на владението върху тях от недвижим имот -нива от
0,914 дка в местността „К.", шеста категория, с кад. № ****, находящ се в землището на с. Г. , обл. Ловеч при
граници и съседи :имот №***на насл. на М.А.Г.
, имот №***-полски път , имот №***-дере.
ПОТВЪРЖДАВА,като
законосъобразно, съдебно решение 200/01.11.2018
г. по гр.д. №612/2018 г. на ТРС, в останалата част.
ОСЪЖДА Р.К.А.,с горните данни да
заплати на А.К.С.,М.К.С. и Т.К.С.,с горните данни сумата 206 лева/двеста и шест
лева/ съдебно – деловодни разноски по съразмерност и компенсация за двете инстанции.
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок от съобщение на страните,че е изготвено ведно с
мотивите пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.