№ 150
гр. Ихтиман, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20231840100570 по описа за 2023 година
Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от В. Й.
К., ЕГН **********, с адрес: *.
След администриране на исковата молба и депозиране на отговор на същата делото е
било насрочено, посредством Определение № 637 от 05.12.2023 г., за разглеждане в открито
съдебно заседание за 24.01.2024 г. С молба с вх. № 59 от 04.01.2024 г. ищецът, посредством
своя пълномощник, е поискал замяна на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД с друго дружество, а
именно – със ЗД „Евроинс“ АД. В откритото съдебно заседание от 24.01.2024 г. адвокат В.
/преупълномощена от адвокат Н.а/ е поискала възможност за конкретизирана на молбата си
за замяна на пасивно легитимираната страна в процеса. На 31.01.2024 г. по делото е
постъпила молба с вх. № 640, подадена от адвокат Н.а, пълномощник на ищеца. В молбата е
посочено, че на основание чл. 228, ал. 2, във вр. чл. 233 от ГПК се оттегля предявеният иск
срещу първоначалния ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД, като е поискано и конституирането на
нов ответник по делото, а именно: ЗД „Евроинс“ АД. Към молбата е приложена и нова
искова молба, в която като ответник е отразено ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *, с адрес: гр. С., бул.
„*“ № 43. Съгласно текста на чл. 228, ал. 1 от ГПК изменяне на иска чрез заменяне на някоя
от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция
със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. В чл. 228,
ал. 2 от ГПК е разписано, че съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се
отказва от иска си спрямо него. В настоящия случай ответникът изрично се е отказал
/предвид позоваването от негова страна на текстовете на чл. 228, ал. 2 и чл. 233 от ГПК/ от
иска спрямо първия ответник, като в същото време настоява искът да бъде насочен спрямо
новопосочения ответник. Поради това производството срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *, с
адрес: гр. С., бул. „*" № 87 е било прекратено посредством Определение № 91 от 07.02.2024
г. Със същото определение като ответник по делото е конституирано „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, ЕИК *, с адрес: гр. С., бул. „*“ № 43, представлявано по делото от
юрисконсулт Б. Г..
В исковата молба /насочена срещу ответника „Застрахователно дружество Евроинс“
1
АД / е отразено, че на 10.06.2022 г. ищцата се е движела плътно вдясно на платното за
движение на ул. „Еледжик“ в с. *, поради липса на тротоар, когато е била ударена от лек
автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № *, управляван от Г. А. Г., който автомобил се е движел
в срещуположната на ищцата посока и е навлязъл в насрещното платно за движение.
Навеждат се доводи, че след настъпване на пътнотранспортното произшествие В. Й. К. е
постъпила за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД С., където са й направени няколко операции.
В тази връзка се сочи, че активно легитимираната страна е направила следните разходи
в общ размер на 9965 лева, свързани с лечението й, а именно: 300 лева – разходи за
лекарства от 10.06.2022 г. до 10.09.2022 г., 1080 лева – допълнителни разходи за силна храна
от 10.06.2022 г. до 10.12.2022 г., 600 лева - разходи за болногледач за периода от 10.06.2022 г.
10.09.2022 г., 2660 лева, 1980 лева и 1880 лева – разходи за закупуване на три броя
медицински изделия, 665 лева – разходи за ТБ Биогенерация, 600 лева – разходи за
рехабилитационни процедури за периода от 14.08.2022 г. до 14.10.2022 г. и 200 лева – пътни
разходи.
Според активно легитимираната страна, автомобилът, който е участвал в
транспортното произшествие, е имал към онзи момент задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите със застрахователна полица
BG/07/121003612200, валидна от 31.12.2021 г. до 20.12.2022 г., която е била сключена при
ответника.
Поради горните съображения се настоява ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца посочените по-горе суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тях от 30.09.2022 г. до погасяване на дълга.
В отговора на исковата молба се оспорва основателността на исковата претенция.
Оспорва се твърдението причинените имуществени вреди да са пряка и непосредствена
последица от произшествието. Оспорва се и механизма на реализиране на ПТП-то, като се
допълва, че поради поведението на ищцата ударът е бил непредотвратим от страна на водача
на превозното средство. С отговора се прави и възражение за съпричиняване. Направено е
възражение за лихвите, като се позовава на чл. 380, ал. 3 от КЗ и непредставянето на банкова
сметка.
В проведеното последно открито съдебно заседание ищцата и неин процесуален
представител не се явяват, като преди заседанието е постъпила молба от процесуалният
представител, с приложена към нея писмена защита.
В последното заседание се явява юрисконсулт Г. – процесуален представител на
ответника ЗД „Евроинс“ АД, като процесуалният представител оспорва исковата претенция
и настоява за отхвърлянето й.
Депозираната искова молба е допустима – налице са предпоставките за разглеждане на
същата по същество. В тази връзка следва да се посочи, че към исковата молба е приложен
препис от молба /претенция/ от В. Й. К. ЗД „Евроинс“ АД, като по този начин се установява,
че е било изпълнено изискването на чл. 498, ал. 1, във вр. чл. 380 от КЗ. Само за яснота
следва да се посочи, че дори и да не е била отправена претенция по извънсъдебен път до
застрахователното дружество, то на този етап отново са налице предпоставки за разглеждане
на производството по същество, тъй в Определение № 123 от 16.02.2023 г. на ВКС по к. ч. т.
д. № 119/2023 г. е посочено следното: „В случай, че съдът не е прекратил своевременно
производството — на фаза искова молба, предвид липса на данни за проведена предходно
процедура по чл. 498 КЗ и съдържанието на последната е на практика осъществено с
размяна на волеизявленията на страните по спора /искова молба с приложения и отговор
на същата/, напълно безсмислено е преповтарянето й формалистично извън вече
образуваното съдебно производство, в случай, че отговора на застрахователя предпоставя
предявяване по съдебен ред.“ В този смисъл са и мотивите към Определение № 60368 от
21.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1947/2021 г., I т. о., ТК. В тази връзка следва да се посочи,
2
че посредством отговора на исковата молба по настоящото дело ответникът оспорва иска по
основание, поради което са налице предпоставките за разглеждане на същия.
По съществото на производството съдът навира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,
във връзка с чл. 496, във връзка чл. 380, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 405, ал. 1, във вр. чл. 429
от КЗ – за главницата и чл. 493, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 497, във връзка с чл.
86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД – за лихвата.
За да бъде уважен иск по чл. 432, във връзка с чл. 496, във връзка чл. 380, ал. 1 от КЗ,
във вр. чл. 429, във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ – за главницата, следва да се установи в хода
на исковия процес, че в резултата на виновно поведение на водач на моторно превозно
средство, по отношение на което е сключена задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, е настъпило пътнотранспортно произшествие, което
произшествие е причинило увреждане /вреда/ на друго лице, като така последвалата вреда
може да бъде както имуществена, така и неимуществена.
В настоящия случай страните не спорят, че на 10.06.2022 г. при управление на моторно
преводно средство лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № *, управляван от Г. А. Г., който
автомобил се е движел в срещуположната на ищцата посока, последната е била ударена.
Това обстоятелство се доказва и от съдържанието на представеното по делото споразумение
по чл. 375а, ал. 3 от НПК, обективирано в протокол от открито съдебно заседание от
19.03.2024 г. по НОХД № 137 от 2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, с което
споразумение Г. А. Г., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 10.06.2022 г. около
17 часа на улица „Еледжик“ в с. *, община Ихтиман, при управление на МПС марка
„Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № * нарушил правилата за движение, а именно – чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. Й. К.,
изразяваща се в: счупване на лъчева кост на лява ръка, което увреждане й е причинило
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни,
счупване на външния кондил на големия пищял на левия крак, което увреждане й е
причинило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период по-голям от
30 дни 30 дни и счупване на костите на подбедрицата на левия крак в областта на глезена
/трималеоларно/, което увреждане й е причинило трайно затруднение в движението на левия
долен крайник за период по-голям от 30 дни, което деяние е квалифицирано като такова по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, алт. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и във вр. чл. 375а,
ал. 2 от НПК Г. А. Г. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В същото време съгласно т. 15 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК решението по чл. 78а
НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му
налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по
смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. В настоящия случай по наказателното дело не е
постановено решение по смисъла на чл. 78а от НК, защото страните по него са се
възползвали от диференцираната процедура по чл. 375а от НПК /чиято норма е приета през
2023 г. и която норма е част от Глава двадесет и осма от НК - освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание/. В чл. 375а, ал. 1 от НПК изрично е
разписано, че след приключване на разследването, когато са налице основанията на чл. 78а
от Наказателния кодекс, по предложение на прокурора или на защитника може да бъде
изготвено споразумение между тях за решаване на делото по реда на глава двадесет и
девета, с което подсъдимият се освобождава от наказателна отговорност с налагане на
3
административно наказание. Предвид изложеното, в това число съобразявайки принципната
постановка в мотивите на посоченото тълкувателно решение и прилагайки тази постановка
по аналогия, настоящият съдебен състав приема, че така одобреното споразумение по НОХД
№ 137 от 2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман също е задължително за гражданското
производство. В тази връзка следва да се посочи и че на основание чл. 375а, ал. 1, във вр. чл.
383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците
на влязла в сила присъда.
По делото е представен и препис от застрахователна полица, от чието съдържание е
видно, че между ЗД „Евроинс“ АД и Г. А. Г. е бил сключен договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на лек автомобил
Фолксваген Пасат, с рег. № *, като периодът на застраховката е обхващал и процесната дата
10.06.2022 г.
Като свидетели по делото са разпитани лицата Г. А. Г. и *.
Свидетелят Г. А. Г. /водачът на превозното средство/ заявява, че знае защо е призован –
защото е бил участник в ПТП. Твърди, че за една секунда е изпуснал ищцата от поглед и я е
ударил, като допълва, че тя е идвала по платното и до последно е мислил, че ще се разминат,
като посоча, че в последния момент и той не е реагирал адекватно и я е ударил, като преди
това я е виждал да идва срещу него. Свидетелят първо заявява, че той се е движил в дясната
част на платното, а пострадалата се е движила в негово ляво и я е ударил с дясната част на
бронята. След това обяснява, че улицата е широка колкото да се разминат две коли и че
жената се е движила по средата на нейното платно, а той не си спомня къде точно се е
движил. Предполага, че се е движила по платното, защото според свидетеля на това място
тротоарът е обрасъл с тръни и храсти, а бордюрът е висок. Заявява, че тя е ходила спокойно,
като и двамата са се движили съвсем леко, участъкът е бил прав и не е имало други хора и
коли наблизо. В края на показанията сочи, че е трябвало да се разминат, но не са се и че
може той да е „кръшнал“ неволно.
Свидетелят * /син на ищцата/ твърди, че негови приятели са му съобщили, че майка му
е била блъсната, след което той е отишъл на място, където тя е лежала на земята, а след това
линейка я е закарала в Окръжна болница. Сочи, че в болницата казали, че има три счупвания
– на глезена, на коляното и на китката, като са й направени операции. Заявява, че след като
била изписан й предписали лекарство „Еликвис“ за разреждане на кръвта, а така също й
било казано да взима витамини и да яде допълнителна храна за калциране на костите като
домашно козе сирене и бульон от телешко месо. Според свидетеля майка му е била 6 месеца
на легло и през това време трябвало да се храни по този начин, като за храна на месец са се
давали по около 300-400 лева. Уточнява, че докато е била на легло е била неподвижна, не е
ставала, не е могла да се обслужва и една комшийка, понеже той работил, се е съгласила да
помага срещу заплащане от 150 лева на седмица, като идвала 4 месеца. По отношение на
имплантите посочва, че са закупени за около 7000 лева, а така също и че се е провела
рехабилитация след шест месеца, като на място идвала жена три пъти седмично, което
струвало по 50 лева на посещение и че раздвижването продължило около 2 месеца. Заявява,
че се е налагало 4-5 пъти да я кара на преглед в С. с личния автомобил и че около 30 лева на
ходене в двете посоки е струвало придвижването до Окръжна болница „Света Анна“.
По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза. В заключението на същата
е посочено, че след като експертът се е запознал материалите по делото, включително с
изходната информация от приобщеното ДП №112/22 по описа на РУ Ихтиман, може да се
направи следната констатация: пътното платно на улица „Еледжик“ № 17 в село * е с лоша и
на места липсваща пътна асфалтова настилка, пътното платно е от дребнозърнест асфалт,
мокър с множество пукнатини и неравности, пътното покритие не е с налична осева линия
или каквато и да било маркировка. Широчината на пътното платно е 6.0 метра. До домове в
дясно се намира тротоар с ширина 1.6 м обрасъл с трева. На следващо място в експертизата
4
е отговорено, че скоростта на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ * в
момента на удара е била 28,00 км/ч (7,78 м/с), а скоростта на пешеходеца, съгласно
извършената симулация, се изчислява на 2,4 км/ч (0,67 м/с). Уточнено е в експертизата, че
след извършване на симулацията по цитиран от вещото лице модел и като се вземе
направлението на движение на автомобила преди и след удара, може да се определи, че
инициалният удар между пешеходеца и процесния лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с peг. * е настъпил първоначално в дясно на пътната лента близо до края на
пътното платно, гледано по посока на движение на пешеходеца и съответно лява така,
гледано по посока на движение на лекия автомобил и че първоначалния контакт е настъпил с
предна крайна лява част на автомобила, като в резултат на създалия се ударен импулс и
развилите се центробежни и кинетични сили върху тялото на пешеходеца, същото се
приплъзва по лявата странична част на процесния автомобил и същевременно загубвайки
стабилна позиция с пътната настилка, пада на земята и там се установява в състояние на
покой. Експертът сочи и че произшествието е настъпило през светлата част на
денонощието, като според него в материалите по делото, няма налична информация за
затруднени или ограничаващи видимостта метеорологични условия или наличието на
препятствия лимитиращи видимостта и допълва в заключението, че както пешеходецът, така
и водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ са имали видимост през
цялото време един към друг. Вещото лице е отразило и че според изходната информация в
материалите по делото, процесния лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ е
получил увреждане на странично ляво огледало - като е записано, че това са данни от
Протокол за оглед на местопроизшествието от приобщеното ДП №112/22г. по описа на РУ
Ихтиман. В отговор на пета задача вещото лице посочва, че пешеходецът В. Й. К., през
цялото време се е намирала на пътното платно в дясно по посока на нейния ход и в същото
време е нямало лимитиращи препятствия за водача на лекия автомобил и същият е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не беше извършвал маневра с
отклонение на свое ляво по посока на движението си, както и ако беше упражнил спирачно
усилие върху автомобила преди настъпване на непредотвратимост за процесното ПТП, а
именно на разстояние преди настъпване на опасаната зона от 15.4 метра. В края на
експертното заключение е прието, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да
предотврати произшествието при задействане на спирачната уредба в момента, в който за
пръв път е възприел пешеходката и не е извършвал маневра с отклонение на негово ляво по
посока на движението му, а пешеходката е имала възможност да предотврати
произшествието, ако се е намирала на тротоара и е изчакала преминаването на лекия
автомобил. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва, че
според него жената е била по-близко до тротоара, защото, ако се е намирала по средата на
платното ударът най-вероятно няма да се е развил по този начин. Допълва, че според него
ударът се е развил първо с предната лява част на автомобила, като е имало леко
„подчукване“, след което се е получила ротация на тялото около самия автомобил.
Приета и съдебно медицинска експертиза. В нея се сочи, че от материалите по делото е
видно, че при ПТП-то на 10.06.2022 г. пострадалата като пешеходец В. Й. К., на 71 г. е
получила следните травматични увреждания: счупване на типично място на лъчевата кост
на лявата ръка; счупване на външния кондил на големия пищял на левия крак;
многофрагментно, трималеоларно счупване на костите на подбедрицата на левия крак. В
отговора на следващия въпрос е конкретизирано, че ищцата е хоспитализирана по спешност
в специализирано отделение по ортопедия и травматология, като е проведено
широкоспектърно лечение, включващо: Оперативно лечение: кръвно наместване на
счупването на лявата ръка с метални импланти - плаки и винтове; кръвно наместване на
счупването на костите на подбедрицата на левия крак с метални импланти - плаки и винтове;
Медикаментозна терапия: антибиотично лечение (Зепилен); лечение с вливане на водно-
солеви разтвори; лечение на кръвозагубата с вливане на еритроцитна маса и прясно
5
замразена плазма; антикоагулантна профилактика (Клексан, Нат Аспин Н); антиацидно
лечение (Квамател); обезболяване (Дексофен), ежедневни превръзки; рехабилитация,
приучаване за ходене с две помощни средства, а така също и че от приложените по делото
медицински документи е видно, че за периода след изписването от лечебното заведение на
ищцата е предписано продължаващо лечение с Нат Аспин Н по 1 табл. за 2 месеца. На
следващо място в експертизата вещото лице сочи, че всяко заболяване, с болестен или
травматичен характер, изисква специфичен хигиенно-диетичен режим (ХДР), различен за
всяко заболяване, като базисното меню се обогатява с по-високо количество на белтък (месо,
яйца, мляко и др), задължително с превалиране на зеленчуците и съответните за сезона
плодове, а конкретно пострадалата се е нуждаела от ХДР включващ балансирано хранене и
активен физически режим. Вещото лице уточнява и че „Силна храна/Усилена диета“ не е
медицински термин, но ако се приеме, че се разбира прием на повече и по-разнообразна
храна, но без специфично назначение от лекар диетолог, е неотносимо към казуса. Съгласно
заключението от медицинска гледна точка, функцията на болногледач се вменява на средния
медицински персонал в болничните заведения, като след изписването, при липса на близки
(самотно живеещи хора), които да обгрижват пострадалата, е необходима помощта на
болногледач, която се определя от срока на имобилизация (обездвижване) за съответната
анатомична област, както следва: за счупването на лъчевата кост е за 4 седмици, а за
счупването на костите на подбедрицата е 75-90 дни. Вещото лице сочи и че в приложените
платежни документи не е описано точно какви консумативи са платени, но доколкото в
епикризата от същото лечебно заведение е посочено, че използваните импланти са платени
на болницата, то закупуването на тези медицински изделия е било абсолютно необходимо за
лечението. Експертът е отразил в заключението си и че в кориците на делото липсват
каквито и да е медицински данни за същността на посочената „биогенерация“, а след
интернет справка се установява, че се касае за тъканна банка за трансплантиране на
различни видове клетки и тъкани, напр. стволови клетки и др., като в конкретният случай
липсват основания да трансплантиране на клетки или тъкани, поради което такъв разход е
неотносим към делото. Съгласно експертизата извършването на рехабилитация при този вид
травма е задължително. На следващо място е отразено, че травмата на долния крайник е
възпрепятствала нормалното ходене за период от 6-7 месеца, което включва и използването
на масов транспорт, а използването на личен транспорт до болнични заведения за лечение
или контролни прегледи е улеснение. Отново в експертизата е обективирано, че разходите по
вложените при операцията импланти са били абсолютно необходими и лечението на
травмите се поема от здравния осигурителен фонд, без скъпоструващите лекарства и
консумативи, каквито се явяват вложените метални импланти. В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението. Уточнява в съдебно заседание, че вложените метални
импланти се реимбурсират от касата само частично и поради тази причина има ценоразпис
към съответната болница за тяхното заплащане. След това експертът пояснява, че за
лечението на описаните в медицинската документация фрактура действително
съвременната ортопедия като златен стандарт използва влагане на метални стабилизатори,
които в зависимост от функционалната необходимост могат да бъдат премахнати от мястото
на травмата след пълния възстановителен период и допълва, че в конкретния случай няма
рентгенови образи, които да показват изрично, че тези импланти са налице, но
медицинската документация, доколкото е съставена по правилата за изготвяне, показва, че
такива импланти са вложени. Също така вещото лице сочи, че са налице финансови
документи, които показват закупуването им от болницата и съответно в историята на
заболяването тези документи са налице и са описани в епикризата, поради което според него
доколкото в кориците на делото не възниква съмнение за това, че не са вложени, заявява, че
няма основания да смятам, че не са вложени. Към края на изслушването на вещото лице
уточнява, че поради поставяне на имплантите възстановителният период на имобилизацията
е намален, но само на имобилизацията, не и на целия възстановителен период.
6
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, посредством която са извършени
аритметични сметки въз основа на показанията на свидетеля за размера на сторените от
пострадалата разходи. Също така в експертизата е отразено и че представените по делото
три броя фактури и платежно нареждане са правилно осчетоводени.
По делото е представен препис от епикриза, от съдържането на която е видно, че за
времето от 10.06.2022 г. до 18.06.2022 г. ищцата е била в болнично заведение, където е
претърпяла оперативна интервенция. В оператаивни протокол, който е част от епикризата, е
записано, че пациентът или неговите близки са заплатили по установените правила в
УМБАЛ „Света Анна“ съответните остеосинтезни средства, необходими за лечението.
Всичко изложено дотук налага категоричен извод, че на 10.06.2022 г. ищцата е
пострадала при настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от Г. А. Г.
посредством управляван от него лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *, в резултат на
което е получила травми, които са описани подробно в експертизата.
От събраните доказателства не може да се направи извод за съпричиняване от страна
на ищцата по отношение на настъпилото произшествие и причинените от него вреди.
Действително същата се е намирала на пътното платно по време на удара, тъй като се е
придвижвала по него. В същото време, обаче, от показанията на свидетеля очевидец Г. А. Г.,
който е причинил пътнотранспортното произшествие, става ясно, че платното е било
достатъчно широко за да се разминат две коли, пешеходката се е движила спокойно, не е
имало други коли и че тя е била на платното защото тротоарът е бил обрасъл с треви и
храсти, а бордюрът е бил висок. Същият свидетел допуска, че може той да е „кръшнал“
наляво. Тези свидетелски показания, съпоставени с отговорите дадени в съдебно-
автотехничската експертиза, дават основание да се приеме, че пострадалата не е имала вина
за случилото се. Същата се е намирала на пътното платно поради невъзможност да използва
тротоара, като се е придвижвала бавно и не е била навлязла в лентата /траекторията/ на
движение на превозното средство. В същото време водачът на автомобила е имал
достатъчно добра видимост да спре преди удара или да избегне същия, ако не е променил
траекторията на движение в посока ляво.
С исковата молба се претендират следните имуществени вреди: 300 лева – разходи за
лекарства от 10.06.2022 г. до 10.09.2022 г., 1080 лева – допълнителни разходи за силна храна
от 10.06.2022 г. до 10.12.2022 г., 600 лева - разходи за болногледач за периода от 10.06.2022 г.
10.09.2022 г., 2660 лева, 1980 лева и 1880 лева – разходи за закупуване на три броя
медицински изделия, 665 лева – разходи за ТБ Биогенерация, 600 лева – разходи за
рехабилитационни процедури за периода от 14.08.2022 г. до 14.10.2022 г. и 200 лева - пътни
разходи.
По отношение на разходите за закупуване на три броя медицински изделия на стойност
от 2660 лева, 1980 лева и 1880 лева по делото са представени доказателства – преписи от
фактури издадени от МБАЛ „Света Анна“ с получател * Й. К. и касови бележки, от
съдържанието на които е видно, че подобни средства са били закупени. В епикризата също е
отразено подобно обстоятелство. Вещото лице по съдебно медицинската експертиза
изразява становище в съдебно заседание, че за лечението на описаните в медицинската
документация фрактура съвременната ортопедия като златен стандарт използва влагане на
метални стабилизатори, които в зависимост от функционалната необходимост могат да
бъдат премахнати от мястото на травмата след пълния възстановителен период и допълва,
че в конкретния случай няма рентгенови образи, които да показват изрично, че тези
импланти са налице, но медицинската документация, доколкото е съставена по правилата за
изготвяне, показва, че такива импланти са вложени. Изложеното дотук налага извод, че
разходите за медицински изделия в случая са били необходими за лечението и действително
са извършени, поради което следва да бъдат репарирани от застрахователното дружество на
ищцата.
7
Свидетелят Василев /син на пострадалата ищца/ сочи и че докато майка му е била на
легло, тяхна комшийка я е гледала за около 4 месеца, като й заплащали по 150 лева на
седмица. В съдебно медицинската експертиза е отразено, че след изписването от болница,
при липса на близки (самотно живеещи хора), които да обгрижват пострадалата, е
необходима помощта на болногледач, която се определя от срока на имобилизация
(обездвижване) за съответната анатомична област, както следва: за счупването на лъчевата
кост е за 4 седмици, а за счупването на костите на подбедрицата е 75-90 дни. По този начин
се установява, че действително са направени разходи за болногледач. Относно разходите за
болногледач може да се приеме, че същите са продължили до около три месеца /75-90 дни/ и
при това положение изразходваната сума е била над 600 лева, при положение, че са се
заплащали според свидетеля по 150 лева седмично. Горното налага извод, че претенцията за
обезщетяване на имуществени вреди във връзка с разходи за болногледач за времето от
10.06.2022 г. до 10.09.2022 г. в размер на 600 лева е основателна и подлежат на
възстановяване от ответното дружество.
Отново от показанията на свидетел Василев става ясно, че майка му е вземала
лекарство „Еликвис“ за разреждане на кръвта, като е пиела същото в продължение на 6-7
месеца и е струвал около 120 лева. Действително в епикризата е посочено друго лекарство–
нат аспин н, но от заключението на вещото лице и по-точно от дадените от него отговори в
съдебно заседание става ясно ната аспин н също е лекарство за разреждане на кръвта. При
това положение съдът намира, че искът за заплащане на сумата от 300 лева също е
основателен, тъй като с тази претенция се иска обезщетяване на средствата, изразходвани за
лекарство. Само за пълнота може да се посочи, че ако пострадалата е вземала лекарството в
продължение на 6-7 месеца по една опаковка от същото на месец, сумата би била значително
по-голяма от посочените от нея 300 лева, но доколкото претенцията е в по-нисък размер, тя
подлежи на уважаване изцяло.
Отново от показанията на свидетеля се установяв, че В. К. е трябвало да посети 4-5
пъти болницата „Св. Анна“ след инцидента, като всяко пътуване до там е струвало около 30
лева. Това означава, че заплатените разходи за предвижване са в размер на 150 лева. При
това положение претенцията от 200 лева подлежи на уважаване до размера от 150 лева, а за
разликата до 200 лева същата подлежи на отхвърляне.
В заключението на съдебно медицинската експертиза е посочено, че всяко заболяване,
с болестен или травматичен характер, изисква специфичен хигиенно-диетичен режим (ХДР),
различен за всяко заболяване, като базисното меню се обогатява с по-високо количество на
белтък (месо, яйца, мляко и др), задължително с превалиране на зеленчуците и съответните
за сезона плодове, а конкретно пострадалата се е нуждаела от хигиенно-диетичен режим
включващ балансирано хранене и активен физически режим. Свидетелят също посочва, че
докато ищцата е била шест месеца на легло, тя е трябвало да се храни по специфичен начин,
в това число с домашно козе сирене и бульон от телешко месо, като на месец са били
изразходвани по около 300-400 лева за това. В тази връзка съдът намира, че действително
пострадалата е трябвало да приема храна, богата на белтък и свидетелските показания
кореспондират с посоченото от експерта. Поради тези съображения исковата претенция за
сумата от 1080 лева, представляващо извършени разходи за храна да периода от 10.06.2022 г.
до 10.12.2022 г. е основателна.
От доказателствения материал се установява принципно и че ищцата е имала нужда от
рехабилитация и че такава й е била предоставена. В показанията на свидетеля Василев,
обаче, се сочи, че рехабилитацията, за която са заплащани по 50 лева на процедура, е
започнала след шестия месец от инцидента. В същото време в исковата молба се иска
обезщетяване на суми за рехабилитация, извършени в периода от 14.08.2022 г. до 14.10.2022
г., който времеви интервал е преди въпросните шест месеца. Поради тези съображения съдът
намира, че в тази си част ,относно сумата от 600 лева – претендирано обезщетение за
8
рехабилитация за времето от 14.08.2022 г. до 14.10.2022 г., остава недоказан и подлежи на
отхвърляне.
Недоказана е и претенцията за обезщетяване на сумата от 665 лева, представляваща
разходи за боигенерация. Нито едно доказателство по делото не сочи, че подобни разходи са
били необходими във връзка с получените увреждания от пътнотранспортното
произшествие. Това налага и тази претенция да се отхвърли.
По отношение на уважената част от исковете се дължи и законна лихва за времето от
30.09.2025 до погасяване на сумите. Съображенията за това са следните: Тази лихва е
дължима от момента на получаване на поканата от застрахователя – 30.09.2022 г. – върху
поканата /претенцията/ има входящ номер от деловодството на „ЗД Евроинс“ АД от тази
дата. От разпоредбите на чл. 429, ал. 2 и ал. 3, чл. 493, ал. 1, т. 5 чл. 494, ал. 1, т. 10, чл. 497 и
чл. 498 от КЗ може да се направи извод, че застрахователят отговаря за лихвите върху
дължимото обезщетение от датата на уведомяването му за настъпило застрахователно
събитие, като при неизплащане на обезщетението в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ
застрахователят отговаря за лихвата до момента на изплащането на застрахователното
обезщетение. С Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК е
прието следното „По отношение на задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната
сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.
494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т.
е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на
застрахователя.“ В същото решение е посочено и че „След предявяване на претенцията по
чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1 изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който
случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2 с възможност увреденото лице да
предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.“ В
този смисъл са и част от мотивите към Решение № 50104 от 26.04.2024 г. на ВКС по т. д. №
1386/2022 г. Предвид изложеното дотук, в случая се дължи законна от ответника лихва върху
обезщетението за времето от 30.09.2022 г. /когато е бил уведомен за събитието от
пострадалия/ до датата на погасяване на задължението. Следва да се посочи, че от данните
по делото, в това число и от показанията на свидетеля, е видно, че до тази дата – 30.09.2022
г., почти всички разноски, които подлежат на обезщетяване и по отношение на които искът е
основателен, са били сторени от ищцовата страна. На следващо място неотносимо в случая е
възражението на ответника за непредставена банкова сметка към поканата /претенцията/,
понеже от доказателствата по делото не се установява застрахователят преди започване на
делото, а и след инициирането му, да е имал желание да репарира претърпените вреди или
част от тях. Само за пълнота може да се отбележи, че в хода на гражданския процес
ищцовата страна е представила банкова сметка, като това е станало в съдебно заседание от
29.05.2024 г. Единствено по отношение на сумата от 1080 лева законната лихва е дължима за
времето от получаване на исковата молба от ответника – 14.03.2024 г., тъй като се сочи в
исковата молба, че тази сума е изразходвана в периода от 10.06.2022 г. до 10.12.2022 г. и
няма как същата да е била дължима в цялост към по ранна дата – 30.09.2022 г.
По отношение на разноските следва да се посочи, че ищцата е била освободена от
внасяне на такси и разноски по делото посредством Определение № 151 от 28.02.2024 г.
Предвид изхода на делото, активно легитимираната страна има право на съдебни
9
разноски в размер, който е пропорционален на уважените искове. Ищцата не е сторила
съдебни разноски за такса, тъй като на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е освободена от
такива. Поради това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът трябва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман, държавна такса
в размер на 346 лева – изчислена на основание уважената част от исковете. Също така
трябва да се възстановят в бюджета на съдебната власт и разноски в размер на 347.22 лева -
депозит за вещо лице във връзка с изготвена съдебно медицинска експертиза, който е
определено да се заплати от бюджета на съда, като сумата за възстановяване е изчислена на
база уважената част от исковете.
От приложения по делото препис от договор между адвокат С. К. Н.а, с адрес на
упражняване на дейността по договор за правна помощ и съдействие: гр. С., *, ет. 3 /лист 5/
е видно, че същият е сключен на основание чл. 38 от ЗА. Според чл. 38, ал. 1 от ЗА
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на: лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини,
близки или на друг юрист. В чл. 38, ал. 2 от ЗА е разписано, че в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение и съдът определя
възнаграждението като нерод с това осъжда другата страна да го заплати. В настоящия
случай в предоставения договор, сключен между ищеца и неговия адвокат, е посочено, че
правната помощ се предоставя безплатно на основание чл. 38 от ЗА. С оглед на това и
предвид изхода на делото, а така също отчитайки неговата фактическа и правна сложност и
ориентировъчните разпоредби на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, а също взимайки предвид размера на уважените
искове и частичното им отхвърляне, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
1100 лева на адвокат С. К. Н.а, с адрес на упражняване на дейността по договор за правна
помощ и съдействие: гр. С., *, ет. 3.
Поради частичното отхвърляне на исковете ищецът следва да заплати на ответника
пропорционална част на отхвърлените искове от разноските за експертизи, сторени от
последния, която пропорционална части възлизат на 112.17 лева. Също така предвид
частичното отхвърляне на исковете на ответника, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр.
чл. 37 от ЗПП, във вр. Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което следва да му се заплати от
ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, във връзка с чл. 496, във връзка чл. 380, ал. 1, във вр.
чл. 429 от КЗ, „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *, с адрес: гр. С., бул. „*“ №
43 да заплати на В. Й. К., ЕГН **********, с адрес: с. *, ул. „*“ № 37 следните суми,
представляващи обезщетения за настъпили имуществени вреди поради реализирано на
10.06.2022 г. пътнотранспортно произшествие, причинено от Г. А. Г. при управление на
моторно превозно средство Фолксваген Пасат с рег. *, по отношение на което е била
сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с
ответното дружество, а именно: 300 лева /триста лева/ – обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства от 10.06.2022 г. до 10.09.2022 г.,
600 лева /шестстотин лева/ - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за болногледач за периода от 10.06.2022 г. 10.09.2022 г., 2660 лева /две хиляди
шестстотин и шестдесет лева/, 1980 лева /хиляда деветстотин и осемдесет лева/ и 1880
лева /хиляда осемстотин и осемдесет лева/ – обезщетения за имуществени вреди,
10
изразяващи се в разходи за закупуване на три броя медицински изделия и 150 лева /сто и
петдесет лева/ – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пътни разходи за
предвижване до лечебно заведение, ведно със законната лихва върху тези суми за времето
от 30.09.2022 г. до изплащането им, както и сумата от 1080 лева /хиляда и осемдесет лева/
– обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се допълнителни разходи за
силна храна за периода от 10.06.2022 г. до 10.12.2022 г., ведно със законната лихва върху нея
от 14.03.2024 г. до пълното погасяване на задължението, КАТО СЪДЪТ ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за следните суми: 665 лева /шестстотин шестдесет и пет лева/ –
обезщетение за разходи за Биогенерация, 600 лева /шестстотин лева/ – обезщетение за
разходи за рехабилитационни процедури за периода от 14.08.2022 г. до 14.10.2022 г. и
претенцията за разликата над уважените 150 лева до претендираните 200 лева -
обезщетение за пътни разходи за предвижване на лечебно заведение, ведно със законната
лихва върху отхвърлените претенции за времето от 30.09.2022 г., а така също отхвърля и
претенцията за законна лихва върху сумата от 1080 лева за периода от 30.09.2022 г. до
14.03.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Застрахователно дружество Евроинс“
АД, ЕИК *, с адрес: гр. С., бул. „*“ № 43 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Ихтиман, държавна такса в размер на 346 лева /триста
четиридесет и шест лева/ - дължима във връзка с уважената част от исковете, а така също и
сума в размер на 347.22 лева /триста четиридесет и седем лева 22 стотинки/ - заплатен от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице във връзка със съдебно медицинска
експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
ЕИК *, с адрес: гр. С., бул. „*“ № 43 да заплати на адвокат С. К. Н.а, с адрес на
упражняване на дейността по договор за правна помощ и съдействие: гр. С., *, ет. 3, сума в
размер на 1100 /хиляда и сто лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Й. К., ЕГН **********, с адрес: с. *, ул. „*“ № 37 да заплати на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *, с адрес: гр. С., бул. „*“ № 43 следните
суми, представляващи сторени съдебни разноски във връзка с отхвърлената част от исковете,
а именно: 112.17 лева /сто и дванадесет лева и 17 стотинки/ - сторени разноски за
експертизи и 100 лева /сто лева/ - дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С., чрез Районен съд –
Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
11