РЕШЕНИЕ
№ 1323
гр.Бургас, 14.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 03 ноември през
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря Д. Ф.,
в присъствието на прокурора Мирослав Илиев, като разгледа докладваното от съдията-докладчик
Белев КАНД № 1660 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Касатор е Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) София. Касаторът участва в производството
чрез пълномощник - юрисконсулт Камелия Д..
Ответник по касация е Баро-Транс ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК:*********, със
съдебен адрес ***. Ответникът по касация участва в касационното производство
чрез пълномощник – адвокат А.А. ***.
Касационната жалба е насочена срещу решение № 821/01.08.2022г. по АНД № 2236/2022г.
на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменен електронен фиш № **********, издаден от АПИ, с който на Баро-Транс
ЕООД е наложена имуществена санкция 1800лв. за извършено административно
нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДП.
В обстоятелствената част на електронния фиш АНО е приел за установено, че на
24.01.2021г., в 16.20 часа, е установено движение на
ППС влекач Скания Р420 с рег.№ СТ 5404 РА, с технически допустима максимална
маса 20000, брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в
община Бургас, по път А-1 км. 357+949, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10031, намиращо се на път А-1 км. 357+949.
Прието е за установено в обстоятелствената част на ЕФ, че собственик/ползвател
на превозното средство е Баро-Транс ЕООД.
В мотивите си първоинстанционният съд е установил, че фактическата
обстановка по фиша е правилно установено, не са налице процесуални нарушения, но
материалния закон е приложен неправилно при издаване на обжалвания пред него ЕФ.
Съдът приел, че приложената с фиша разпоредба на чл.179 ал.3а от ЗДП урежда
наказание глоба, което се налага на физическо лице водач на ППС, за което не е
заплатена дължимата тол такса, а не имуществена санкция на собственик на ППС,
каквито са случаите по чл.179 ал.3б от ЗДП. Крайният извод на районния съд е,
че ЕФ е незаконосъобразен, поради което го е отменил и присъдил поисканите от жалбоподателя
разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложен от съда
материален закон, при изяснена фактическа обстановка, сочеща допуснато от
привлеченото към отговорност лице административно нарушение. Счита, че
неизпълнението от собственика на автомобила на задължението му да осигури
заплащане на съответната тол такса при движението по платената пътна мрежа, е
скрепено със санкцията по чл.179 ал.3а от ЗДП, предвид обстоятелството, че в
случая жалбоподателят след издаването на фиша и отправената му покана, не е
посочил на АНО лицето, което е управлявало автомобила. Правят се доводи, че с движението
на ППС без платена тол такса са извършени две самостоятелни нарушения – от
водача на автомобила и от собственика, съответно по чл.179 ал.3а и ал.3б от
ЗДП. В тази връзка касаторът намира за приложима разпоредбата на чл.179 ал.3д
от ЗДП и това е наложило правен извод за приложимост на ал.3а спрямо
собственика на автомобила. Затова касаторът счита, че обжалвания електронен фиш
е издаден в съответствие с материалния закон. Иска първоинстанционното решение
да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което да се потвърди
електронния фиш. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба в съдебно заседание, като
излага съображения за правилност на обжалваното решение. Иска първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност
на касационната жалби. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в
сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за
която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе
предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и
допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази
насока на основание чл.218, ал.2 от АПК съдът прие, че първоинстанционния
съдебен акт е валиден и допустим.
Относно правилността на първоинстанционното съдебно решение касационната
инстанция се произнася съобразно чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените
от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния
закон - и служебно.
Значимите за административнонаказателната отговорност по конкретния случай
факти са правилно и в цялост установени с електронния фиш, възприети като
такива и от първоинстанционния съд. Установено, че на 24.01.2021г., в 16.20 часа, е установено движение на ППС влекач Скания
Р420 с рег.№ СТ 5404 РА, с технически допустима максимална маса 20000, брой оси
2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, обща
технически допустима максимална маса на състава 50000, в община Бургас, по път
А-1 км. 357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10031,
намиращо се на път А-1 км. 357+949. Прието е за установено в обстоятелствената част на
ЕФ, че собственик/ползвател на превозното средство е Баро-Транс ЕООД.
Правилно е приложен материалния закон от съда, съответно неправилно е
приложен този закон от АНО с обжалвания електронен фиш.
Приетата от АНО за приложима разпоредба на чл.179 ал.3а от ЗДП гласи, че водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Текстът на закона е
ясен, че субект на нарушение по тази алинея може да бъде само водач, т.е.
физическо лице, управляващо пътно превозно средство. Именно затова предвиденото
наказание е единствено глоба. В процесния случай АНО е наложил имуществена
санкция на юридическо лице, т.е. издал е ЕФ в нарушение на материалния закон.
Данните по делото са сочили квалификация на нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДП,
но АНО не е приложил тази разпоредба.
Съгласно чл.179 ал.3д от ЗДП в случаите на ал. 3, 3а или 3б движението по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от едно и също пътно превозно
средство в рамките на един и същ календарен ден се счита за едно нарушение и се
налага едно наказание в размера, определен съответно в ал. 3, 3а или 3б.
Движението по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, чрез същото
пътно превозно средство от 00,00 часа до 23,59 часа на следващия календарен ден
се счита за отделно административно нарушение, за което се налага отделно
наказание. Когато с едно и също пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата в
рамките на един календарен ден е осъществено движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, и при извършени нарушения по ал. 3а и 3б, наказание
се налага само по ал. 3а. Позоваването от страна на касатора на тази разпоредба
е неоснователно и не може да обоснове извод за законосъобразност на електронния
фиш по три причини.
На първо място поради това, че в самия електронен фиш липсва позоваване на
тази разпоредба, каквото би трябвало да е налице съобразно изискването на чл.189
ал.4 от ЗДП. Ако разпоредбата на чл.179 ал.3д от ЗДП бе приложима към процесния
случай, то непосочването и в ЕФ би било съществено процесуално нарушение при
издаването му.
На второ място посочената разпоредба и в частност изр. последно на ал.3д, е
неприложима към разглеждания случай. За да се наложи само едно наказание в
приложение на този текст, следва да е установено извършването на две отделни
административни нарушения, съответно от водача на автомобила, квалифицирано по
ал.3а и от собственика (или регистрирания ползвател), квалифицирано по ал.3б. В
случая не е налице установено от органа извършено административно нарушение от
водача поради това, че не е установена самоличността на самия водач. Едно административно
нарушение е установено едва когато са изяснени всички обстоятелства,
позволяващи за конкретно деяние конкретно лице да бъде привлечено към
отговорност, включително самоличността на извършителя и качеството му на
административнонаказателно отговорно лице. Така например ако се установи
самоличността на извършителя, но данните сочат, че той няма качеството на лице,
отговарящо на критериите по чл.24 - 26 от ЗАНН, не е налице административно
нарушение. Затова установеното по случая движение на ППС без заплатена тол
такса следва да се възприема като данни за извършено нарушение по чл.179 ал.3а
от ЗДП, налагащи събиране на допълнителни доказателства, но не и като
установено административно нарушение по този текст на закона, позволяващо
приложението на чл.179 ал.3д от ЗДП.
На трето място, дори в текста на ЕФ да беше посочена разпоредбата на чл. 179
ал.3д от ЗДП и да беше установено извършено нарушение и по ал.3а, то
материалния закон е отново неправилно приложен. Изразът на законодателя в ал.4д
„наказание се налага само по ал. 3а“ означава, че се наказва само
административното нарушение по посочената алинея, т.е. наказва се водача на
автомобила за управлението без заплатена тол такса, без да се налага наказание
на собственика, допуснал движението. Липсват каквито и да е основания да се
приеме, че с предвиденото наказание за водача се наказва вместо него
собственика (или регистрирания ползвател) на пътното превозно средство.
Стигайки до извод за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, като го е отменил.
Касационната жалба е неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК първоинстанционното решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 821/01.08.2022г. по АНД № 2236/2022г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :