№ 20060
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110134658 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от „ЗАД А-ц” АД с ЕИК
*** срещу СО, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ във вр. чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 615.54 лева - главница, дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция по щета №10019030102326, ведно със законната лихва
от датата от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
187.40 лв., представляваща мораторната лихва за перидода от 21.06.2020 г. до датата
21.06.2023 г., , както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500 лева - разноски по делото.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За възникване на регресното вземане ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито
възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между
застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно
поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена
дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.
1
Вината на съответния служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което
е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
Налице е валидно застрахователно правоотношение между собственика на
застрахованото имущество, и застрахователната компания - ищец в настоящото
производство. Видно от приложимите общи условия на застрахователя, които са неразделна
част от договора за имуществено застраховане, и които са приети от собственика на
застрахования автомобил, застрахователният договор включва обезщетяване на щети в
резултат от препятствия по пътното платно. Налице е ремонт в лицензиран сервиз и
плащане от ищеца на сервиза. Вредите се установява да са настъпели при следните
обстоятелства.
На 29.01.2019 г„ около 18:30 ч., в гр. София, на бул. „Искърско шосе” №2 в посока
на движение от ул. „Д. Пешев“ към ул. „5020“ е настъпило пътнотранспортно произшествие
/ПТП/ с лек автомобил марка „БМВ“, модел „420“ с per. №СВ 9462 MX, в не обезопасено,
несигнализирано и необозначено препятствие на пътното платно- дупка, с остри ръбове. От
ПТП- то е нанесена материална щета на автомобила, изразяваща се спукани предна дясна
гума, задна дясна гума и счупена задна дясна джанта.
ПТП-то е установено с Протокол № 1742726/29.01.2019г„ съставен и подписан на
местопроизшествието от органите на МВР. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само
относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП.
Причинените вреди и механизма им се потвърждават от приетата по делото
заключение на вещото лице по САТЕ.
Видно от полица № ********** от 17.10.2018г„ ЗАД ‘‘А-ц” е сключил договор за
имуществена застраховка “Каско” на лек автомобил марка „БМВ“, модел „420“ с per. №СВ
9462 MX, собственост на „Топ Стоп“ ЕООД, със срок на действие от 17.10.2018 г. до
16.10.2019 г., при уговорено покритие клауза „П” - Пълно Каско на
рисковете,Застрахователят е определил обезщетение в размер на 605,54 лв., което е и реално
изплатено с преводно нареждане от 07.05.2019 г.
С регресна покана от 17.06.2019 г., ищецът е предявил претенция си пред СО за
заплащане на сумата от 615,54 лева., като в нея е включена и ликвидационни разноски.
В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
2
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от
ищеца вреди са в причинна връзка с попадането на застрахования автомобил в дупка, тъй
като могат да се получат при попадане в такава, като щетите са възприети още на
местопроизшествието от контролния орган, поради което и съдът приема за доказана по
делото причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението
на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му
експлоатация.
След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу
третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на
общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. Следователно СО като титуляр на правото на собственост на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената дупка по
пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване
3
на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал
застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не
е представил никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело
до попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ.
Съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на констатираните
увреждания по процесния амтомобил изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП възлиза на 760,22 лева.
Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 605,49
лв. лева, към която следва да се добавят 10 лв. ликвидационни разноски и която сума е в
по–малък размер от установения дължим такъв за възстановяване на уврежданията, поради
направеното от ответника възражение за завишеност на заплатеното обезщетение е
неоснователно.
Ето защо исковата претенция на застрахователя следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
На ищеца следва да се присъди и сумата от 187,40 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата, считано от 21.06.2020 г. до 21.06.2023 г.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, при
което разноските възлизат на сумата 500 лева и следва да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с ЕИК *** да заплати на „ЗАД А-ц” АД с ЕИК *** сумата от
615.54 лева - главница, дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция по
щета №10019030102326, ведно със законната лихва от датата от 21.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 187.40 лв., представляваща
мораторната лихва за периода от 21.06.2020 г. до датата 21.06.2023 г., , както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5