№ 2894
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110154057 по описа за 2022 година
След влизане в сила на Определение № 31791/12.09.2023 г., с което производството е
частично прекратено, делото се води по искова молба /уточнена с молба с вх. №
68149/13.03.2023 г./ на Д. А. А. срещу М. П. М., с която е предявен иск за обявяване на
ответницата за недостойна да наследи общата наследодателка ********* М., ЕГН
**********, починала на 16.05.2021 г., поради това, че я е набедила в престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът твърди, че заедно с ответницата са наследници по закон на ******** М.,
починала на 16.05.2021 г. Излага, че по тъжба на ответницата е образувано НЧХД №
10231/2018 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, за това, че на 05.06.2018 г. в гр. София,
действайки в съучастие с ищеца като съизвършител, общата наследодателка извършила
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК – обида,
нанесена публично. Посочва, че с Присъда по НЧХД № 10231/2018 г. по описа на СРС, НО,
114 състав, потвърдена с Решение от 27.10.2020 г. по ВЧНХД № 2867/2020 г. по описа на
СГС, НО, 13 въззивен състав, общата наследодателка е призната за невиновна и е оправдана
по повдигнатото обвинение. Ищецът счита, че със самото изнасяне на данни и с
представянето на доказателства за извършено от нея престъпление, изразяващо се в
публично нанесена обида, знаейки, че същата е невинна, ответницата е осъществила
набедяване и е станала недостойна да я наследи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че разпоредбата на чл. 3, б. „б“ ЗНасл
касае набедяване, чието извършване следва да бъде установено с влязъл в сила съдебен акт,
какъвто в настоящия случай липсва. Твърди, че не е осъществила състава на престъплението
набедяване по отношение на общата наследодателка, защото е повдигнала срещу нея
обвинение от частен характер, знаейки, че тя е виновна, поради което липсва субективният
елемент на набедяването. Акцентира, че престъплението, за което е повдигнала обвинение, е
от частен характер, възбужда се по тъжба на пострадалия и не се наказва с лишаване от
свобода. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 3, б. „б“ ЗНасл за обявяване на
ответницата М. П. М. за недостойна да наследи общата с ищеца наследодателка *********
М. поради това, че я е набедила в престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Уредбата на недостойнството за наследяване се съдържа в нормата на чл. 3 ЗНасл,
която изчерпателно изброява при осъществяването на кои точно юридически факти едно
лице губи правото си да наследи своя наследодател. При наличие на някоя от строго
предвидените в нормата на чл. 3 ЗНасл предпоставки недостойнството за наследяване
настъпва по силата на закона.
Съгласно чл. 3, б. „б“ ЗНасл не може да наследява като недостоен, който е набедил
наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание,
освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена.
Следва да се подчертае, че посоченото в края на тази разпоредба изключение се явява
неприложимо след приемането през 1968 г. на действащия към момента НК, тъй като
набедяването по смисъла на чл. 286 НК е престъпление от общ характер и не се преследва
по тъжба на пострадалия. Поради тази причина разпоредбата на чл. 3, б. „б” ЗНасл следва да
се прилага корективно в смисъл, че е недостоен е този, който е набедил наследодателя в
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.
Разпоредбата на чл. 3, б. „в“, предл. последно ЗНасл обявява за недостоен този, който
съзнателно си е служил с неистинско завещание – макар от външна страна да е спазена
формата, изискуема за действителността му, то не изхожда от посочения в него автор. При
наличие на предвидените в това основание предпоставки недостойнството да се наследява
настъпва „екс леге“. Законът обаче изисква съзнателно служене с неистинско завещание,
които предпоставки касаят както обективната, така и субективната страна на това деяние,
представляващо и престъпление по чл. 316 НК. Не е достатъчно само наличието на
неистинско завещание или използуването му, но и е необходимо наследникът да е знаел, че
то е неистинско, т. е. да е налице и субективната страна на деянието. Последното
предпоставя установяване в наказателното производство осъществяване на състава на
престъплението или при невъзможност да се образува такова – по реда на исковото
производство по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./, сега чл. 124, ал. 5 ГПК, като установяването му
следва да се осъществи с влезли в сила присъда или решение на гражданския съд, тъй като
се касае за престъпно обстоятелство, имащо значение за наследственото правоприемство,
респ. за правата на законните наследници. Поради това и е необходимо неговото
установяване да се осъществи по реда на наказателното преследване или когато то не може
да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 НПК
или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК и в случаите, когато
извършителят на деянието е останал неоткрит – чрез предявяване на установителен иск.
Като обуславящо спорното право твърдяното обстоятелство за недостойнство за наследяване
следва да бъде установено по несъмнен начин /в този смисъл – Решение № 203/02.07.2010 г.
по гр. д. № 790/2009 г. на ВКС, II ГО/.
Съгласно чл. 3, б. „а“ ЗНасл умишленото убийство на наследодателя води до
недостойнство за наследяване, което настъпва по силата на закона. Извършването на
престъпление се установява с влязла в сила присъда или ако наказателното преследване не
може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5
НПК – с решение по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ или чл. 124, ал. 5 от действащия ГПК.
Установяването на престъпното деяние като факт с правно значение е предмет на
специалния установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК и трябва да се различава от
2
установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, който цели да установи съществуването или не на
едно спорно право – в случая правото или недостойнството за наследяване. Без
установяване с влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ на престъпното деяние
съдът не може да прави изводи за наличието или липсата на недостойнство за наследяване
било по повод на предявен такъв установителен иск или по всеки друг гражданско правен
спор, който касае наследството – напр. иск за делба или за собственост. В този смисъл
съдебната практика е трайно установена, включително и с по-нови решения по чл. 290 ГПК
– напр. р. № 203/2.07.2010 г. по гр. д. № 790/2009 г. на ВКС, I г. о., р. № 19 от 2.02.2011 г. по
гр. д. № 1788/2009 г. на V г. о., и др. /в този смисъл – Решение № 417/25.02.2013 г. по гр. д.
№ 168/2012 г. на ВКС, I ГО/.
Предвид цитираната по-горе съдебна практика, касаеща други основания за
недостойнство за наследяване, и доколкото всяка от уредените в закона хипотези
предпоставя наследникът да е извършил конкретно престъпно деяние, съдът приема, че няма
причина за диференциране на възприетия по-горе подход от гледна точка на вида на
извършеното от наследника престъпление, поради което тази практика е напълно относима и
към основанието по чл. 3, б. „б“ ЗНасл. Ето защо съдът счита, че и при него е необходимо
осъщественият от наследника състав на престъпление да бъде установен по реда на
наказателното преследване или по реда на установителното исково производство при
наличието на предпоставките по чл. 124, ал. 5 ГПК, тъй като става въпрос за престъпно
обстоятелство, имащо значение за наследственото правоприемство, респ. за правата на
законните наследници.
Предвид изложеното по предявения установителен иск с правно основание чл. 3, б.
„б“ ЗНасл в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно следните обстоятелства: 1.
качеството си на наследник по закон на ********* М., починала на 16.05.2021 г.; 2.
качеството на ответницата на наследник по закон на ********* М., починала на 16.05.2021
г.; 3. извършено от ответницата набедяване по отношение на общата наследодателка,
установено с влязъл в сила съдебен акт – присъда/споразумение/решение на гражданския
съд по чл. 124, ал. 5 ГПК; 4. наказуемост на престъплението, в което ответницата е набедила
общата наследодателка, с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.
В случая от Препис-извлечение, издадено въз основа на Акт за смърт №
0804/17.05.2021 г., се установява, че ******** М., ЕГН **********, е починала на 16.05.2021
г. в гр. София. От Удостоверение за наследници с изх. № РЛН21-УГ51-7954/25.05.2021 г. е
видно, че след смъртта си тя е оставила за наследници по закон своята дъщеря – ответницата
М. П. М., и своя внук – ищецът Д. А. А..
От материалите по НЧХД № 10231/2018 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, се
изяснява, че на 16.10.2018 г. е подадена тъжба от М. П. М. срещу ******** М. за извършено
на 05.06.2018 г. престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
НК – обида, нанесена публично, въз основа на която е образувано посоченото наказателно
дело, приключило с влязла в законна сила на 27.10.2020 г. Присъда от 11.06.2019 г., с която
******** М. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Предвид
гореизложените съображения обаче това не е достатъчно за формиране на извод за
извършено от ответницата набедяване на общата наследодателка, а по настоящото дело нито
се твърди, нито се установява с влязла в сила присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК да е
установено наличието на твърдяното основание за недостойнство за наследяване по чл. 3, б.
„б“ ЗНасл – набедяване на наследодателката в извършване на престъпление. Неоснователно
е твърдението на ищеца, че със самото изнасяне на данни и с представянето на
доказателства за извършено от ******** М. престъпление, знаейки, че тя е невинна,
ответницата е осъществила набедяване. Очертаните от ищеца действия представляват
обективната и субективната страна на състава на престъплението набедяване по смисъла на
3
чл. 286 НК, по които обаче гражданският съд не разполага с компетентност да се произнася
инцидентно при разрешаването на повдигнат пред него правен спор, защото съгласно
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК съдът взема становище по всички въпроси, които имат
значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.
На следващо място трябва да се съобрази, че чл. 3, б. „б“ ЗНасл изисква
престъплението, в извършването на което се твърди, че ответницата е набедила общата
наследодателка, да е наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. В случая
обаче твърденията са, че ******** М. е била набедена от ответницата в извършване на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК, което съгласно приложимата към
инкриминираната дата редакция на НК е било наказуемо с глоба от три хиляди до десет
хиляди лева и с обществено порицание, т.е. то е по-леко наказуемо престъпление и като
такова е изключено от кръга престъпления, набедяването в които е въздигнато от
законодателя като основание за недостойнство за наследяване.
По гореизложените съображения предявеният иск е неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответницата. В случая единствено нейният процесуален представител претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 2 ЗАдв
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК. Неоснователно е възражението на ищеца, че не са доказани
предпоставките по чл. 38 ЗАдв. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е:
правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв; заявление, че предоставената правна
помощ е договорена като безвъзмездна, и липса на данни, които да го опровергават;
отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК /в този
смисъл – Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I ТО/. В случая
по делото е представен Договор за правна помощ от 28.06.2024 г. /л. 111/, сключен между
ответницата и адв. Р. Д. Д., в който е уговорено, че правната помощ се предоставя безплатно
съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 2 ЗАдв. Съобразно константната съдебна практика така
посоченото обвързва съда, като в тежест на насрещната страна е, ако оспорва наличието на
съответното основание за оказване на безплатна правна помощ, да представи доказателства.
В случая такова оспорване е направено от ищеца в първото открито заседание, но
доказателства не са ангажирани. Ето защо съдът намира, че на процесуалния представител
на ответницата се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ. По отношение на неговия размер съдът съобрази, че с оглед Решение от 25.01.2024 г.
на СЕС по дело C-438/22 при определяне на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв
съдът не е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
случая, отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото, обусловена от
обстоятелството, че негов предмет е само един иск, че по делото е проведено едно открито
заседание и че са събрани малко по обем писмени доказателства, както и съобразявайки
положените от адв. Д. усилия, свеждащи се до подаване на отговор на исковата молба и
явяване в единственото открито заседание по делото, съдът намира, че на него следва да се
определи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
На основание чл. 77 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на СРС
сумата от 0.30 лв. – такса за служебно изготвяне на препис от отговор на исковата молба, за
която е останала задължена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, срещу
М. П. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ************, иск с правно основание чл.
3, б. „б“ ЗНасл за обявяване на ответницата за недостойна да наследи общата наследодателка
********* М., ЕГН **********, починала на 16.05.2021 г., поради това, че я е набедила в
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, да заплати на адв. Р. Д. Д.
от АК – **********, с личен № ********, с адрес: гр. *********** сумата от 500 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответницата М. П. М..
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ************, да заплати
на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 0.30 лв. – такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5