№ 276
гр. ***, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430201893 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0938-001496 от
15.05.2021 година на ***;, с което на основание чл. 179 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 5
предложение 5 от ЗДП и чл. 179 ал. 2 във вр. ал. 1 т. от ЗДП на Г. Н. П. от
***, ЕГН ********** са наложени две административно наказания , а именно:
глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.
42 ал. 2 т. 1 ЗДП и глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.
25 ал. 1 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат Д.К. - Адвокатска колегия Русе и Н.П. – негов ***. И двамата
подържат изцяло така депозираната жалба и и изтъкваните в нея аргументи за
материална незаконосъобразност на наказателното постановление.
Процесуалните представители на жалбоподателя оспорват изцяло описаната в
акта и наказателното постановление фактическа обстановка.На базата на
събраните по делото доказателства за геометрични параметри на първокласен
път 1-3 в участъка, в който е станало така нареченото ПТП, установената
организация на движение по първокласния път, километричното положение
на разклоните, в кои части по първокласния път има мантинели,
1
обективирани в представената схема и показанията на разпитаните свидетели,
молят съда да приеме, че конкретното пътно – транспортно произшествие е
настъпило в прав участък, а не в крива, в завой, където има различна пътна
маркировка и различни пътни знаци, както е посочено в акта и наказателното
постановление. Адвокат *** счита, че това представлява съществено
нарушение, а именно: неопределеност на мястото на настъпване на ПТП-то и
извършване на конкретните нарушения. Процесуалните представители на
жалбоподателя молят съда да приеме изводите на експерта по назначената
автотехническа експертиза, съгласно което в действителност, механизмът на
настъпване и на двете ПТП - та в конкретния случай е по начин, различен от
този, описан в наказателното постановление. Адвокат *** счита, че
показанията на свидетеля П. не следва да бъдат кредитирани с доверие тъй
като са абсолютно нелогични и противоречащи изцяло не само на
установените находки по автомобилите, но и на изводите на експерта,
базиращи се на неговите специални знания. По изтъкнатите съображения,
двамата представители на жалбоподателя молят съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление, както и да присъди в
полза на жалбоподателя направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание. В писмо рег. № 316000 – 35417/11.10.2021 година взема
становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение
като потвърди наказателното постановление. Алтернативно, ако съда отмени
наказателното постановление, при преценката за размер на разноските, които
следва да бъдат присъдени размерът за адвокатски хонорар да бъде съобразен
с предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
2
вътрешните работи е, че началниците на сектор Пътна полиция при ОД но
МВР - *** са овластени да издават наказателни постановления за извършени
нарушения по ЗдвП.
На 30.04.2021 година, около 08:00 часа, *** Л.Ц. и *** Х. били
изпратени по сигнал за настъпило ПТП на първокласен път 1-3 в землището
на ***, непосредствено преди стрелбището. При пристигане на мястото на
произшествието двамата установили 3 автомобила - два участвали в ПТП-то и
един свидетел. Двамата *** установили участниците в същото, а именно
жалбоподателя, който управлявал лек автомобил *** с рег. № *** и свидетеля
Д.П., управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***. Жалбоподателят обяснил,
че е бил избутан от пътя, завъртял се и излязъл от лявата страна на платното
за движение с посока на движение от *** към ***, докато П. съобщил, че
въпросния *** автомобил го е изпреварил и тъй като отсреща са идвали
автомобили, той се е опитал да се прибере вдясно обратно в лентата. При
прибирането със задна дясна част закачил неговия автомобил в предна лява
част. П. е очаквал, че автомобилът ще спре, за да установят щетите, но той не
е спрял. Свидетелят Д.П. подал няколко пъти сигнал със светлините и с
клаксон. ***ят автомобил не спрял, поради свидетелят Д.П. предприел
маневра изпреварване, изравнил се е с автомобила на жалбоподателя и се е
опитал по някакъв начин да му даде знак да спре, но последният се отклонил
от посоката си на движение, навлязъл в платното , в което се намирал лек
автомобил „***, закачил го отново със задната си лява част в предна дясна
част. Последвало завъртане на лек автомобил „ ***“ и излизането му в ляво
от платното за движение.
След като извършили статичен оглед на двата автомобила, участвали в
произшествието и изготвили снимков материал, *** формирали извода, че
причина за настъпването на пътно транспортното произшествие е
поведението на водача на лек автомобил „***“ с рег. № ***, който нарушил
правилата за движение по пътищата, посечени в разпоредбите на чл. 42 ал. 2
ЗДП и чл. 25 ал.1 ЗДП, а именно: при извършване на маневра изпреварване не
осигурил достатъчно разстояние от изпреварвания лек автомобил „***“ с рег.
№ *** като ударил автомобила в предната му лява част и продължил
движението си; при предприето от водача на лек автомобил „***“ второ
изпреварване, жалбоподателят П. рязко променил посоката си на движение,
3
частично навлязъл в платното за движение на изпреварващият го автомобил.
Последвало съприкосновение между двата автомобила, вследствие от което и
завъртане и излизане извън платното за движение на лек автомобил *** с
рег. № ***, управляван от жалбоподателя.
Горните констатации на *** били обективирани в акт за установяване
на две административни нарушения, съответно по чл. 25 ал. 1 ЗДП и чл. 42 ал.
2 ЗДП. Актът бил съставен няколко часа след настъпването на
произшествието, в присъствието на жалбоподателя и връчен му лично.
Същият го подписал без възражения.
Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя с две административни наказания, а
именно: глоба в размер на 200 лева за извършено административно
нарушение по чл. 42 ал. 2 т. 1 ЗДП и глоба в размер на 200 лева за извършено
нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 21-0938-001496 от 15.05.2021 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 1496 от 30.04.2021 година на младши
автоконтрольор при сектор ПП - ОДМВР – ***; лист за преглед на пациент на
името на *** В.; лист за преглед на пациент на името на Г.Н. ***; справка за
нарушител на името на жалбоподателя Г. Н. П.; справка относно извършена
проверка по възражение срещу акт за установяване на административно
нарушение от 16.06.2021 година; възражение от Г. Н. П. с входящ № 316000-
16578 от 07.05.2021 година по регистъра на ОД на МВР - ***; докладна
записка въз връзка с възражение № 316000-578 от 07.05.2021 година,
изготвена от *** Л.Ц. с дата 10.05.2021 година; заверено копие от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица с регистрационен № 316000-
16358 от 05.05.2021 година по регистъра на ОД на МВР - ***; заверено копие
от план-схема на ПТП към констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
регистрационен № 316000-16358 от 05.05.2021 година по регистъра на ОД на
МВР - ***; сведение, собственоръчно изписано от Д. П. П.; докладна записка
относно възражение на Г. Н. П. от *** *** Х., изготвено собственоръчно и
подписано на 29.05.2021 година; обяснение от *** В. с входящ № 316000-
19358 от 02.06.2021 година по регистъра на ОД на МВР - ***; заверено копие
4
от Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните
работи; справка, изискана с нарочно разпореждане на съда от МВР, Дирекция
„Национална система 112“, Районен център 112 - Монтана с регистрационен
№ 105830-302 от 25.10.2020 година, ведно с приложен към него звуков
файл.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и показанията на
свидетелите Д.П., Л.Ц. и *** Х., *** В., И.К., разпитани непосредствено в
съдебно заседание.
В хода на въззивното производство от АПИ е изискана и приета към
доказателствата по делото схема на Републикански път 1-3 /Е-83/ от км
112+500 до км 116+500 с нанесени вертикална сигнализация, хоризонтална
маркировка и ограничителни системи за пътища /ОСП/; копие от проект по
Договор TRRP 04-93, част „Надлъжен профил“ за участъка от км 112+500 до
км 116+500; копие от проект по Договор TRRP 04-93, част „Типов напречен
профил“. Въз основа данните от същата схема и останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства е изготвена допусната и назначена
авто - техническа експертиза.
Съгласно заключението на експерта по същата, на 30.04.2021г.,около
07:45ч., в Община гр.***, на ПП I - 3 , при км. 116+169 в посока към гр.*** са
реализирани две ПТП между л.а.“***“ с рег.№ *** ,управляван от Г. Н. П. с
ЕГН:********** и л.а. *** С 60“ с рег.№ *** , управляван от Д. П. П. с ЕГН:
**********. И двете пътно транспортни произшествия са настъпили на пътно
платно с асфалтова пътна настилка от средно износено едрозърнесто
покритие, с две ленти за движение за всяка посока с приблизителна ширина
на платното за движение около 10м., ориентирани по посока изток към запад.
В конкретният пътен участък липсвала ясно начертана пътна хоризонтална
маркировка. От двете страни на платното за движение има пътни банкети и
след тях комбинация от затревен терен, храсти и дървета. Движението се е
извършвало през деня при добра видимост - около 500 м. в двете посоки.
Относно механизма на настъпване на двете произшествия експертното
заключение установява следното:
На 30.04.2021 година, около 07:45 часа, движението към по посока към
гр.*** е било в колона, съставена от ППС , в това число и товарни
автомобили. Лек автомобил „ ***“, управляван от жалбоподателя се е движел
5
по първокласния път в посока от град *** към *** като в конкретния пътен
участък достигнал колона от лекотоварни и товарни автомобили, в края на
която се движел лек автомобил „ ***“ с рег. № ***, управляван от свидетеля
Д.П.. Жалбоподателят П. предприел маневра изпреварване на лекият
автомобил „ ***“, като навлязъл в лентата за насрещно движение. Внезапната
поява на насрещно движещо се МПС наложило жалбоподателят да изпълни
маневра за прибиране в дясната пътна лента за движение, за да избегне
контакт с насрещно движещия се, като в този момент дистанцията между
л.а.“В“ и движещото се пред него в колоната, неустановено МПС, се е
променила в критично малка граница.
След прибирането в дясната лента за движение лек автомобил „ ***“,
управляван от жалбоподателя се е оказал на разстояние от около 0,5 м. от
задната част на неустановено МПС. Въпреки това и след тази критична
пътна ситуация, посоките на масовите центрове на лек автомобил „ ***“ и „
***“ не се променили и те продължили движението в посока към *** в
дясната лента за движение, един след друг.
Непосредствено след това водачът на лек автомобил „ ***“ Д.П.
предприел маневра изпреварване на движещия се вече пред него лек
автомобил “***“. Свидетелят Д.П. навлязъл в лявата лента за движение на
пътното платно и достигнал с габарита на управлявания от него лек
автомобил до вратите на лек автомобил „ ***“, защото искал да го
информира за настъпилото по - рано съприкосновение между двата
автомобила. В този момент последвал контакт между дясната част на
предната броня на лек автомобил „ ***“, управляван от П. със задното ляво
колело на л.а.“***“ , по -точно с гумата на същото. Контакта между предната
дясна част /броня/ със задно ляво колело на лек автомобил „***“ довел до
ударен импулс, чиято енергия нарушила силата на сцепление на задната ос
на същия автомобил и по този начин силата на приплъзване на задната ос на
управляваният от жалбоподателя автомобил и нарушаване на напречната му
устойчивост. Задната ос на лек автомобил “***“ презавила /занесла/ по
посока обратна на часовниковата стрелка, спрямо предишната посока на
масовия му център.
В този момент свидетелят Д.П. задействал спирачната уредба на
управляваният от него лек автомобил „ ***“, с което контакта между двата
6
автомобила приключил. След разкачането на двата леки автомобила,
положението на посоката на масовия център на лек автомобил „ ***“ била
ориентирана по посока наляво, косо спрямо предишната си посока,
респективно посоката на трафика към гр. *** , под приблизителен ъгъл от
около 45 градуса.
След съприкосновението с лек автомобил „ ***“, лек автомобил „***“
продължил да се движи по посока към лентата за насрещно движение и левия
банкет по посока към гр.***,
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната по реда на чл. 59 ЗАНН жалба за основателна.
Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
7
право.
Разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН задължава наказващият орган да
издаде наказателно постановление след задълбочено изясняване на
относимите към предмета на доказване факти, а когато е необходимо и да
извърши разследване по спорните обстоятелства.
Изводите на наказващият орган за виновно нарушаване на правилата чл.
25 ал. 1 ЗДП и чл. 42 ЗДП от страна на жалбоподателя П. се основават на
показанията на свидетелите *** Х. е Л.Ц., които не са очевидци на пътно
транспортното произшествие и на тези, дадени от свидетеля *** П. –
участник в същото и пряко заинтересован от изхода на делото. В противовес
на установяваните от тях факти е заключението на експерта по назначената и
изготвена експертиза.
Съдът възприе заключението по назначената автотехническа експертиза
като обективно и безпристрастно, изготвено въз основа на доказателствата по
делото и основаващо се на специалните знания на експерта в конкретната
област. Съгласно същото, в конкретният случай са осъществени две пътно –
транспортни произшествия.
От техническа гледна точка, след реализирането на първата критична
пътна ситуация между лек автомобил „ ***“ и „***“, обусловена от
предприетото от първия изпреварване на колона от автомобили, в която
последен се движел свидетелят *** П. и двата автомобила са продължили
безпрепятствено движението си към посока гр.***.
Като основна причина за реализирането на второто ПТП експертът
посочва допуснатият от страна на водача на лек автомобил „ ***“ *** П.
контакт между предната броня, дясна част с ляво задно колело/гума/ на лек
автомобил „ ***“, управляван от жалбоподателя.Изводимо от математически
изчислените време за реакция на водачът на жалбоподателя от около 1 сек. и
разстоянието, което ще измине за една секунда от около 22,2 м. , при приета
вероятна скорост на движение на автомобила му от около 80 км/ч. , сравнени
с ширината на платното за движение в конкретния пътен участък от около
10м. , водачът на лек автомобил „ ***“ не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на втория механизъм на процесното пътно
транспортно произшествие. Въртенето на масовия център на лек автомобил „
***“ е започнало на платното за движение, продължило през левия пътен
8
банкет по посока към гр.*** и след удар в храсти се завъртял от около 360
градуса, по посока обратна на часовниковата стрелка на масовия му център и
се установил с предната част косо в ляво по посока към гр.***.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна съдът
прие, че липсват доказателства за извършено виновно деяние от страна на
жалбоподателя Г.П.. Наказателното постановление е издадено в разрез с
разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН, съгласно която наказващият орган е
длъжен преди да се произнесе по преписката да установи всички спорни
обстоятелства и да издаде санкциониращ акт само при наличието на
безспорни доказателства за виновно поведение на конкретния субект на
административнонаказателна отговорност. Ето защо съдът намери така
депозираната по реда на чл. 59 ЗАНН жалба от Г. Н. П. от ***, ЕГН
********** против наказателно постановление № 21-0938-001496 от
15.05.2021 година на ***, с което на основание чл. 179 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 5
предложение 5 от ЗДП и чл. 179 ал. 2 във вр. ал. 1 т. от ЗДП на същия са
наложени две административно наказания, а именно: глоба в размер на 200
лева за извършено административно нарушение по чл. 42 ал. 2 т. 1 ЗДП и
глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДП е
незаконосъобразно и необосновано. В този смисъл съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Видно от приложеното към материалите по делото
адвокатско пълномощно / стр. 56/ е, че на адвокат *** не е заплащано
възнаграждение за оказаната на жалбоподателя правна помощ. Ето защо в
негова полза следва да бъдат присъдени единствено разноските по
изготвената авто-техническа експертиза, а именно 480 лева.
9
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът
намира, че ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – ***, представлявана от ***
следва да бъде осъдена да заплати Г. Н. П. от ***, ЕГН ********** сумата от
480 лева, представляваща направените по НАХД № 1893/2021 година по
описа на РС *** разноски съответно за възнаграждение на експерта С. П. Ив.
– вещо лице към Окръжен съд град Велико Търново.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0938-001496 от 15.05.2021
година на ***, с което на основание чл. 179 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 5
предложение 5 от ЗДП и чл. 179 ал. 2 във вр. ал. 1 т. от ЗДП на Г. Н. П. от
***, ЕГН ********** са наложени две административно наказания , а именно:
глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.
42 ал. 2 т. 1 ЗДП и глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.
25 ал. 1 ЗДП.
На основание чл. 63 Д ал. 1 ЗАНН ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
на МВР – ***, представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати Г. Н.
П. от ***, ЕГН ********** сумата от 480 лева, представляваща направените
по НАХД № 1893/2021 година по описа на РС *** разноски съответно за
възнаграждение на експерта С. П. Ив. – вещо лице към Окръжен съд град
Велико Търново.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - ***.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10