№ 305
гр. Варна, 03.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело №
20253001000239 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, едната от ищеца Н. И. Р.,
представлявана от адвокат К. Д., другата от ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД срещу решение №
8/20.01.2025 година по търг. дело № 65/2024 година на ДОС. С обжалваното
решение съдът е постановил осъждане на застрахователното дружество да
заплати в полза на ищцата сумата от 72 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.10.2023г. до
окончателното изплащане и сумата от 5370 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, вследствие претърпяно на 10.06.2022г. в
гр.Генерал Тошево, по път II-29 ПТП, виновно причинено от водача на лек
автомобил с рег. № **********, марка „************“, модел „*****" –
С.С.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съдът е отхвърлил предявените искове, съответно по претенцията за
претърпени неимуществени вреди за горницата над 72000 лева до 150000
лева, както и по претенцията за претърпени имуществени вреди за горницата
над присъдените 5370 лева до търсените 8950 лева.
Ищцата обжалва решението в отхвърлителната част за сумата над 72000
лева до 150000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата
1
над присъдените 5370 лева до 8950 лева обезщетение за имуществени вреди.
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД
обжалва решението единствено по отношение на произнасянето по
претенцията за претърпени от ищцата неимуществени вреди за горницата над
45 000 лева до присъдените 72 000 лева.
По допустимостта на обжалването:
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване съдебен акт по същество. Жалбите са подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 262 ГПК.
Въззивните жалби изхождат от страни с процесуална легитимация, при
наличие на правен интерес от обжалването, поради което се преценяват от
въззивния съд като процесуално допустими и редовни. Надлежно
администрирана са. Страните не сочат нарушение по доклада на първата
инстанция, и такива не се установяват от въззивната инстанция.
Решението като необжалвано за размерите от присъдените 45000 лева,
неимуществени вреди и до размера на присъдените имуществени вреди от
5370 лева, е влязло в сила.
Доклад по жалбите:
Във въззивната жалба на Н. И. Р. решението се обжалва като
незаконосъобразно. Основните възражения на ищцата са свързани с
неправилно приложение на принципа за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД за
определянето размера на следващо се обезщетение за неимуществени вреди,
като се твърди липса на принос на пострадалата за настъпването на
вредоносния резултат, евентуално за определяне процент на съпричиняване в
размер от 10 %. Сочи се неправилното възприемане на приноса за
настъпването на вредата, като се възразява, че първата инстанция погрешно е
редуцирала размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди. По
въпроса за справедливия размер на обезщетенията възразява по отношение
извършената от първата инстанция преценка на обективно съществуващите
обстоятелства около процесното произшествие. Акцентира върху понесените
физически наранявания, провежданата физиотерапия, последвалите
травматични процеси, емоционалния срив, който е настъпил. Присъдените
обезщетение намира за несъобразено със съдебната практика по прилагането
2
на законовата норма. Изводът за принос от страна на пострадалата смята за
необоснован. Твърди липсата на причинна връзка между непоставянето на
обезопасителен колан и настъпилите увреждания на пострадалото лице, като
възразява, че протИ.правното поведение, в разрез с разписаното в чл. 137
ЗДвП, не е доказано безспорно. Възразява срещу приетия извод за
съществуването на принос за настъпването на вредите от страна на ищцата.
Позовава се на относима съдебна практика. Иска отмяна на решението в
обжалвания дял, евентуално определянето на занижен принос от 10 % за
настъпването на вредите, с който да се редуцира размерът на определените
обезщетения. Претендира разноските сторени в производството.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество – ответник в
първата инстанция са отправени оплаквания за незаконосъобразно завишен
размер на присъденото неимуществено обезщетение. Позовава се на
неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и сочи че определеният от съда размер
на обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лева, преди намаляването
му поради принос от пострадалия, е несправедлив. Възразява да са налице
правни и фактически основания за присъждането на обезщетение в такива
размери. Взема предвид нараняванията, възстановителния процес, следата,
която уврежданията са оставили в пострадалото лице. При определянето на
размера неимуществените вреди, съдът е следвало да съобрази
икономическата ситуация в страната, застрахователните лимити. Иска се
отмяна на решението в обжалвания дял. Иска се присъждането на разноските
сторените от страната.
В срока за отговор са постъпили писмени отговори по въззивните жалби
на страните. Всяка от страните изразява своите правни и фактически
твърдения за неоснователност на жалбата представена от насрещната по спора
страна. Застрахователят твърди изплащането на сумата от 45000 лева за
неимуществени вреди, ведно с лихвите върху същата главница, както и
присъдения от първата инстанция размер на имуществени вреди.
Извършените плащания намира за съответни на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и
покриващи болките и страданията на пострадалата. Присъдената горница над
сумата от 45000 лева намира за неправилно установена. Изразява своите
съображения за законосъобразност на определения размер на приноса, с оглед
поведението на пострадалата страна.
3
В отговора на пострадалото лице не се оспорва изплащането на
въпросните суми от страна на застрахователя. Размерът им се определя като
самоволен, по неясни критерии на застрахователя, които не запълват
понятието за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД. Излага своите съображения за
неоснователност на въззивната жалба на застрахователя.
Страните не отправят искания за събирането на доказателства пред
въззивната инстанция. Посочените нарушения по преценка на вече събраните
доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното
установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество. Във
връзка с исканията за присъждане на разноски за въззивното производство,
следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание по делото /чл. 80 ГПК/.
За изслушване на становищата на страните по същество на спора, следва
делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съставът на ВАпС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от ищеца Н. И. Р.,
представлявана от адвокат К. Д., срещу решение № 8/20.01.2025 година по
търг. дело № 65/2024 година на ДОС, в отхвърлителната част за сумата над
72000 лева до 150000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди, както и за сумата над присъдените 5370 лева до 8950 лева обезщетение
за имуществени вреди.
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД срещу
решение № 8/20.01.2025 година по търг. дело № 65/2024 година на ДОС, в
частта над присъдената сума от 45000 лева за неимуществени вреди.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
18 юни 2025 год. от 14.00 часа, за които дата и час да се пР.т страните, с
връчване на препис от настоящото определение.
ДОПЪЛНИТЕЛНО УКАЗВА на страните, на осн. чл. 7 ГПК че за да
получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция следва да
подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП при пропускане на
крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото
4
заседание) за представяне на справка за разноските пред въззивен съд по чл.
80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото им да искат
изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5