Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       №

 

                                  град Свиленград, 29.03.2021 година

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 100 по описа на Съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 4537а-2 от 07.01.2021 година на Началника на ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, с което на Н.Г.П. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

Жалбоподателят Н.Г.П. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като обжалваното НП било незаконосъобразно - издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, не било ясно правното основание, наложеното наказание било несправедливо и не съответствало на тежестта на нарушението.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят П., не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Началникът на ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 22.11.2020 година около 19.30 часа свидетелите В.К.В. ***) и С.С.С. (служител на ГПУ – Златарево) при изпълнение на служебните си задължения, свързани с охрана на обществения ред, като организиран граничен полицейски наряд – автопатрул, на редовна смяна, се намират на пътя от град Свиленград за село Капитан Андреево, в района на СОМАТ, на територията на Община Свиленград, област Хасково, където при поискване от тяхна страна жалбоподателят не представя документ, с който да удостовери самоличността си.

Предвид констатираното нарушение, след извършване на справка в системата на МВР и в кръга на службата си, свидетелят В.К.В. – „Старши полицай в ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР”, която длъжност е идентична с Младши инспектор, съставя против жалбоподателя П. в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 4537а-80 и с бланков № 226653, серия Д. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля С.С.С.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с факта, че при поискване от компетентно длъжностно лице - полицай, жалбоподателят не може да удостовери своята самоличност, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Н.П., който вписва, че няма възражения против констатациите в Акта. 

В изложения смисъл е и Докладна записка, изготвена от Старши полицай В.В..

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на ГПУ – Ново село, издава процесното НП № 4537а-2 на 07.01.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 09.02.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на ГПУ – Ново село да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗБЛД, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-493/01.09.2014 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че В.К.В. заема длъжността „Старши полицай в ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР” и предвид факта,  че Георги Михайлов Матеров заема длъжността „Началник на ГПУ – Ново село” (персоналното заемане на длъжността от Георги Матеров е служебно известно на Съда), т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗБЛД – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Представени са и са приети като доказателства по делото Служебна бележка от Агенцията по заетостта и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, видно от които жалбоподателят е регистриран в Бюрото по труда в град Свиленград като получава обезщетение за безработица в размер на 150 лв. и притежава недвижим имот; Длъжностна характеристика на длъжността „Полицай – Старши полицай” в мобилна гранична полицейска група в Регионална дирекция „Гранична полиция” при Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР”.

      Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 22.03.2021 година свидетели – В.К.В. и С.С.С.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на В.К.В. и С.С.С., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на първия свидетел не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на ГПУ – Ново село, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. Това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду (както вече бе посочено) на показанията на двамата свидетели, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на всички свидетели – полицейски служители, не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт, че при поискване от компетентно длъжностно лице - полицай, жалбоподателят не може да удостовери своята самоличност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, респ. допълнително представените, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

 

              ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

               ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

        Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля С., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и местоработата му е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. Действително в АУАН е посочено, че нарушението е извършено в района на СОМАТ, а в НП - на пътя от град Свиленград за село Капитан Андреево, в района на СОМАТ, но в случая Съдът счита, че мястото е посочено коректно, а именно: в района на СОМАТ, което е достатъчно, за да изпълни изискването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 84, ал. 2 от ЗБЛД. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2 от ЗБЛД. Видно от т. 1.1. от Заповед рег.№ 8121з-493/01.09.2014 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 22.11.2020 година актосъставителят В.К.В. е заемал длъжността „Старши полицай в ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР” (идентична с длъжността „Младши инспектор”), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД. В тази насока е и изявлението на свидетеля В., направено в открито съдебно заседание, проведено на 22.03.2021 година. Предвид изложеното актосъставителят В.В. безспорно се явява длъжностно лице, което има правомощията по чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗБЛД. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на ГПУ – Ново село” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ГПУ – Ново село.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

        ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

       Нормата на чл. 6 от ЗБЛД въвежда задължение към гражданите при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.

       Съобразно нормата на чл. 70, ал. 1 от ЗМВР, за компетентни органи по смисъла на чл. 6 от ЗБЛД, следва да се приемат полицейските такива. Кои са полицейските органи е посочено в чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Безспорно е по делото, че служителите на Главна дирекция „Гранична полиция” (каквито са и свидетелите В. и С.) са част от състава на МВР (чл. 38, т. 4 от ЗМВР). Съобразно заеманата от актосъставителя длъжност може да се направи извода, че същият е именно полицейски орган, поради това и разполага с предвиденото в чл. 70, ал. 1 от ЗМВР правомощие да извършва проверка за установяване на самоличността на дадено лице. Проверка за установяване самоличността на лица може да се извършва от съответните полицейски органи във всички предвидени в чл. 70, ал. 1 хипотези, между които е осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност - т. 3. Проверката на документите на жалбоподателя несъмнено е извършена при изпълнение на службата на свидетелите Валилев и С. по охрана на общественият ред - на редовна смяна като автопатрул. Именно тази хипотеза – т. 3 се установява да е била налице в случая съобразно показанията на свидетелите. Според чл. 70, ал. 2 от ЗМВР установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Не е спорно между страните, че наказаното лице е български гражданин и има издаден документ за самоличност. Съответно за установяване самоличността същия следва да представи на компетентните органи при поискване документ измежду чрез посочените в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗБЛД. Дори и в ЗБЛД да няма изрично писано правило, че личните документи следва да се носят винаги от лицето, на което са издадени, то съществува правилото на чл. 6 от ЗБЛД, което задължава въпросното лице български гражданин, когато му бъде поискано от компетентния орган да удостовери своята самоличност, да го направи и това става именно чрез посочените в § 1, т. 1 от ДР на ЗБЛД документи. При несъмнена установеност от събраните гласни доказателства по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място санкционираното лице при поискване от компетентен полицейски орган да удостовери чрез някой от тези документи своята самоличност, не го извършва чрез предоставяне на такъв, безспорно от обективна страна същият извършва нарушение на това правило за поведение, чийто адресат се явява той. Следователно от приобщените по делото доказателства, е безспорно, че на установената дата и място на извършване на нарушението административнонаказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на вмененото му нарушение, за което следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение. Няма никакво релевантно значение за спора, че самоличността му в последствие е установена от контролния орган въз основа на предоставени от жалбоподателя негови имена и ЕГН. Техническите възможности на МВР да удостоверят и по друг начин самоличността на едно физическо лице, не изключва задължението за това лице да удостоверява винаги своята самоличност при проверка и по надлежен начин (със съответен документ).

       Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че при поискване от компетентните органи трябва да представи български личен документ, за да удостовери самоличността си. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, в този ред дори и да се приеме, че не е налице умишлена форма на вина при непредставяне на български личен документ, за да бъде удостоверена самоличността на лицето, липсва разпоредба, която да изключва отговорността на проверяваното лице.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Същевременно не се доказва наличие на извънредна причина за лицето да не носи Личната си карта или друг документ за самоличност. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

        Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.

 

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Съгласно чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, който не представи български личен документ при поискавено от компетентните органи му се налага Глоба в размер от 50 лв. до 300 лв.

         Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗБЛД, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.

 Административното наказание в конкретния случай е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи в максималния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Действително обществената опасност на деянието е завишена, тъй като не лицето не може да удостовери самоличността си. Но за разлика от нея обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на друго нарушение, на друго идентично нарушение или на нарушение по ЗБЛД, както и осъждане на лицето. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. Налице са в кориците на делото доказателства за тежкото финансовото състояние и имуществено положение на жалбоподателя. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, следва в настоящия случай размерът на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв. Предвид изложеното както вече бе посочено, Съдът намира, че Жалбата е частично основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Глоба” от 300 лв. на 50 лв. В този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът достигна до този извод и предвид факта, че по делото липсват каквито и да било данни защо АНО е наложил наказание именно в размер на 300 лв. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и юридическите лица.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

      ИЗМЕНЯ НП № 4537а-2 от 07.01.2021 година на Началника на ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, с което на Н.Г.П. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание „Глоба” от 300 лв. на 50 лв.

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                   

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                                                                    (Кремена Стамболиева)