Решение по дело №355/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260839
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20212120100355
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

260839                        09.06.2021 г.                                 гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                 XXI – ви граждански състав

На четиринадесети май               две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                      Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №355 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството е образувано по искова молба на „ВиК“ ЕАД, ЕИК ………………, седалище и адрес на управление в ……………………….., представлявано от инж.Г.Т., против Б.Г.С., гражданин на Р., адрес в …………………., с искане за постановяване на решение за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 453,98 лева, представляваща стойността на доставена питейна вода, канал и пречистване  за периода 05.10.2016 г. – 12.11.2019 г., за която има издадени фактури в периода 25.10.2017 г. – 25.11.2019 г. и сумата от 50,73 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.11.2017 г. – 24.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на иска.

                              Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищеца и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван имот, находящ се в ……………………. със заведена партида в базата данни с абонатен №………….. Според ищеца, ответникът като собственик на имота има качеството на потребител на ВиК услуги. Видно от обстоятелствената част на исковата молба за периода 05.10.2016 г. – 12.11.2019 г. по партидата на абоната са налице неизпълнени задължения за ползвани ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода на стойност 453,98 лева, които до този момент не са платени, поради което и се претендират ведно с обезщетение за забава за периода 25.10.2017 г. – 25.11.2019 г. и законната лихва, считано от подаване на иска.

                              В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

                              В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник – адв.П., която поддържа иска, ангажира доказателства.

                              В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен представител оспорва иска по основание и размер и по-конкретно качеството му на собственик на недвижимия имот, респ. клиент на ищеца, а от там и на наличието на облигационна връзка между страните. Същият оспорва отразените във фактурите данни за доставки на вода и предоставяне на канализационни услуги, пречистване и др. и твърди, че такива услуги не са доставени в посочения обект, тъй като същият е бил необитаем през процесния период. С отговора се оспорват не само количествата вода, но и цената, по която са фактурирани. Оспорва изправността на измервателното средство и се позовава и на изтекла в полза на ответника давност и забава на кредитора при отчитането и фактурирането на водата и другите ВиК услуги. Счита, че в ОУ са налице неравноправни клаузи. При условията на евентуалонст ако съдът приеме наличието на валидна облигационна връзка между страните, твърди, че сумите по фактурите са изцяло заплатени от ответника. Ангажира доказателства.

                              В съдебно заседание ответникът се представлява от назначен от съда особен представител, който оспорва иска и моли за отхвърлянето му.

                              ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                              Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                              Спорните между страните въпроси са дали ответникът има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество потребявал ли е такива в периода 05.10.2016 г. – 12.11.2019 г.

                              В тази връзка приет като доказателство по делото е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №…, т…., рег.№………, д.№………. г. на нотариус с рег.№…….. на НК, район на действие РС-Несебър, който легитимира ответника като собственик на апартамент ………….., с кадастрален идентификатор …………….., със застроена площ от 87,80 кв.м., находящ се във в.с.“М.Д.“, построено в УПИ …………… с кадастрален идентификатор …………. в кв………, находящ се в м.“Ю.“ в землището на гр.С.В. с площ от 20 416 кв.м.

                              По делото е изготвена от в.л.инж.Е. съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че водоснабдения имот представлява жилище в сграда ЕС за сезонно ползван и в същия са монтирани два измервателни уреда, разположени съответно в банята и в тоалетната. Според вещото лице, отчитането на водомерите за процесния период е извършвано чрез мобилно устройство и електронен карнет иден или два пъти годишно от служител на ищеца, а за регистриране на отчетените данни се използва индустриален мобилен компютър. Вещто лице посочва, че двата водомера са реално отчетени, което предполага осигурен достъп до имота, тъй като с мобилното устройство се сканира баркода на водомера, отваря се страницата в устройството за отчитане и инкасаторът лично въвежда показанието на водомера, така както го вижда и според отчитането, общото изразходвано количество вода, преминало през измервателните средства в периода 05.10.2016 г. – 12.11.2019 г. е в размер на 138 куб.м. за водомер ………., а от разпределение – 0,89 куб.м. и 25 куб.м. за водомер ……….., за който няма разпределение, или общо 163,89 куб.м. вода.

                              По делото е изготвена и съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че счетоводството на ищеца е редовно водено, издадените от него фактури са осчетоводени и по същите няма отразени плащания.

                              При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

                              В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 22.01.2021 г., настоящият съдебен състав приема, че предявените главен и акцесорен искове са основателни.

                              В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г., съгласно която потребител на услугите В и К са собствениците или носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект.

                              От данните по делото се установява, че през процесния период ответникът има качеството на собственик на водоснабдения имот. Доказателства в различен смисъл не са ангажирани от ответната страна, поради което и изводът, който се налага, е че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, възникнало по силата на изричното предвиждане на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима за процесния период. В същия смисъл е и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която потребители са всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.

                              Видно от текста на чл.8 от цитираната по-горе Наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, в които се определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; както и редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Според чл.32 от същата, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В същия смисъл е и чл.32 от публично известните общи условия на ВиК, като според ал.4 на чл.32 от цитираната по-горе наредба, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Такъв именно е и настоящия казус, тъй като данните се отчитат визуално от инкасатора и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера, едва след като с четеца на мобилния компютър се сканира баркод номера, поставен на водомерния възел, поради което и по аргумент от чл.32, ал.4 от наредбата, показанията на индивидуалния водомер не се нанасят ръчно в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство, като същият е послужил при изготвяне на представените по делото фактури.

                              Следователно, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, преминала през инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на потребител да заплати извършената ВиК услуга.

                              За процесния период ищцовото дружество е доставило в обект, находящ се в ………………… вода, чието количество възлиза общо на 163,89 куб.м., а стойността му възлиза на сумата от 453,98 лева, поради което и предявеният главен иск се явява основателен и доказан в претендирания размер.

                              Основателността на главната претенция има за своя закономерна последица основателност на акцесорната – за дължимост на законната лихва върху главниците за периода от подаване на исковата молба на 29.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

                              С горните аргументи, изцяло основателна се явява и претенцията за признаване на дължимост от страна на ответника в полза на ищеца и на претенцията за мораторна лихва, и като съобрази заключението на в.л. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, установи, че претенцията се явява доказана в размера, в който се претендира – 50,73 лева за периода 26.11.2017 г. до 24.06.2020 г.

                              Предвид на изложеното възраженията на ответната страна не се споделят от съда за основателни.

                              На основание чл.78, ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в общ размер на 800,00 лева, от които 100,00 лева за платена държавна такса, 300,00 лева – платено възнаграждение за вещи лица, 300,00 лева – платен депозит за особен представител и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

                              Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

                              ОСЪЖДА Б.Г.С., гражданин на Р., адрес в ……………………, да заплати на ищеца „ВиК” ЕАД, ЕИК ……………., седалище и адрес на управление в …………………., представлявано от Изпълнителния директор инж.Г.Т., сумата от 453,98 лева (четиристотин петдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща стойността на доставена питейна вода, канал и пречистване  за периода 05.10.2016 г. – 12.11.2019 г., за която има издадени фактури в периода 25.10.2017 г. – 25.11.2019 г. и сумата от 50,73 лева (петдесет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща лихва за забава за периода 26.11.2017 г. – 24.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на иска на 29.06.2020 г.

                              ОСЪЖДА Б.Г.С., гражданин на Р., адрес в …………………., да заплати на ищеца „ВиК” ЕАД, ЕИК ……………, седалище и адрес на управление в ………………., представлявано от Изпълнителния директор инж.Г.Т., сумата от 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща направените по делото разноски.

                              Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.