№ 2131
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110155592 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с
молба от 321032/10.11.2023 г., срещу ответника И. А. П. за осъждането й да
заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ***, както следва: 612.76 лв.
– стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. – м.
04.2022 г., 100.60 лв. – мораторна лихва от 15.09.2021 г. – 21.09.2023 г., 49.95
лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода м.08.2020 г. – м.04.2022
г., 11.47 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.10.2020 г. – 21.09.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на
завеждане на исковата молба /10.10.2023г./ до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди в уточняващата искова молба, че в рамките на исковия
период, между него и ответника И. П., е съществувало облигационно
правоотношение по силата на договор при общи условия, приети на основание
Закона за енергетиката.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
1
процесния период, но същата не е заплатена от потребителя на топлинна
енергия П..
Уточнява, че ответникът притежава качество „потребител“ и отговаря
за задълженията за доставена топлинна енергия в имота с оглед
притежаваното от него право на собственост върху имота в рамките на
процесния период, придобито по силата на наследствено правоприемство -
след смъртта на М. И. М. /майка на ответника/.
Моли съдът да осъди ответника да заплати гореописаните задължения.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника И. А. П. депозира отговор на
исковата молба, чрез назначения по делото особен представител, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва притежаваното
от нея качество на потребител на топлинна енергия. Оспорва реалната
доставка на топлинна енергия в имота. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенциите на ищеца. Моли исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение
с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в
качеството й на потребител на топлинна енергия в процесния имот, е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в
2
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно прекъсване течението на погасителната
давност за съдебно предявените вземания.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
"Топлофикация София" ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа.
Спорен по делото е въпросът дали между насрещните страни
съществува облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия.
За отговор на поставения въпрос съдът съобрази разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно която всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
В § 1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без
значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е
открита партида при топлофикационното дружество.
В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите
3
на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, като при постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В настоящия случай по делото не се твърди, а и не се установява
ответникът И. П. да е сключила индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия в имота, в това число – да е подала заявление за откриване
на лична партида.
Не се установява по делото ответникът И. П. да е носител и на правото
на собственост върху процесния апартамент /или на вещно право на ползване
върху същия/.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
процесният топлоснабден имот е придобит през 1991 г. въз основа на Договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имот /л. 58/ от М. И. М..
Установява се по делото, че на нейно име са издавани и фактурите за
потребена в имота топлинна енергия.
Твърди се в уточнителната молба от 10.11.2023 г., че М. И. М. е
починала през 2019 г., като е оставила за единствен наследник по закон
дъщеря си И. А. П. /ответник по спора/. Твърди се, че П. е придобила
процесния апартамент след смъртта на майка си по силата на наследственото
правоприемство.
Така изложените твърдения обаче не се подкрепят от ангажираните от
ищеца доказателства по делото, доколкото ищецът /носещ доказателствената
тежест/ не е представил удостоверение за наследници на починалата М. М., от
което да се установи твърдяното универсално правоприемство между нея
/като собственик на имота/ и ответника по делото.
С доклада по делото съдът е дал изирчни указания на ищеца по реда на
4
чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за настъпилото наследствено
правоприемство между М. М. и ответника по спора И. П..
В проведеното по делото открито съдебно заседание, след обявяване на
доклада по делото за окончателен, съдът отново е предоставил възможност на
ищеца да ангажира доказателства във връзка с разпределената му
доказателствена тежест и дадените указания, но страната не е заявила
доказателствени искания.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК, не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно
правоотношение между страните по делото.
Не са представени доказателства нито за принадлежността на правото
на собственост, респективно на ограничено вещно право на ползване върху
процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен
договор между страните. При изричното оспорване на качеството на
потребител от страна на ответника, доколкото решението на съда не може да
почина на предположения, предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът в производството.
Същият не е претендирал и доказал извършването на такива, поради
което разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу И. А. П., ЕГН **********,
за осъждането й да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ***, както следва:
612.76 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
5
м.05.2020 г. – м. 04.2022 г., 100.60 лв. – мораторна лихва от 15.09.2021 г. –
21.09.2023 г., 49.95 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода
м.08.2020 г. – м.04.2022 г., 11.47 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. – 21.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от датата на завеждане на исковата молба /10.10.2023г./ до
окончателното изплащане на задължението.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като трето
лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6