Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….…….2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка И.,
като разгледа докладваното от съдия
Христова
въззивно гр.д. № 1442 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба с вх. Рег. № 30802 / 26.05.2020 г. на ОД на МВР Варна срещу решение № 1230 от
09.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 16798 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, 9 -ти състав, с което е осъдена ОД
на МВР Варна да заплати на Т.И.Т., сумата от 1773.27 лева,
представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден /нощен/
труд – 253 часа за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, по правилата на чл. 9, ал.2 НСОРЗ ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба /16.10.2019 г./ до окончателното
изплащане на задължението, на
основание чл.
178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, 478.18 лева -
разноски в производството, 136.69 лева държавна такса, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК
Жалбата
е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и
съобразно нормата на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира
само от този закон. Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се
прилагат субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на
извънредния труд при работа на смени се отчита по специален ред, което прави
недопустима аналогията с другите държавни служители в гражданските ведомства.
Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от
17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение
с този ищец. Като служител на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да
се формира от месечното и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата
на чл. 178 от ЗМВР допълнителни възнаграждения се дължат за изпълнение на
специфични служебни дейности за извънреден труд. Според жалбоподателя правната
уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба № 8121 з – 776/29.07.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за съответствие между приложения
закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003 г. допълнителни възнаграждения се дължат по
силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР. Изброява редица привилегии на
служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от предвидените в КТ за всички
останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ е неприложим. С
горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за неправилност на
обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон.
Оспорва
се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице,
ако служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е
настоящата хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма
продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява
по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови
правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължи и е обусловено от
вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от МВР.
Навеждат
се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР
са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен
режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от
една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя
в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга –
приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска
заплащане на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е
положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на
вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника.
Според
жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е
извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и
при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването
на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд.
Моли
да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В
условията на евентуалност, е отправено искане за отхвърляне на иска за периода
от 01.01.2018 г. – 16.07.2018 г. , поради липсата на нормативна уредба, която
да урежда преизчисляването на нощен към дневен труд, като се ползва
заключението по ССчЕ прието като доказателство в първоинстанционното
производство.
Претендира
присъждане на разноските по делото.
В
отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен
акт.
На
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 от ГПК.
Решението на
първоинстанциония съд е валиидно и допустимо. От мотивите на
обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът
приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото
доказателства. По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е
приложен материалния закон.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Ищецът е предявил осъдителен иск правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за осъждане ответника за сумата (след
изменение на иска в о.с.з.) 1773.27лв. – допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд – 253 часа, получен след преизчисляване на общо
положения труд за + с коефициент от
1.143 по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху
сумата от исковата молба – 16.10.2019г. до пълното изплащане. Ищецът твърди, че за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. е полагал труд на длъжност „мл.инспектор“ в сектор „Пътна
полиция “, който е структурно подчинен
на ОД на МВР – Варна, със
статут на държавен служител. Положил е общо 1767 часа нощен труд, който съобразно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза общо на 2020 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
извънреден труд от още 253 часа и
за тях определя претенцията си в размер на 1773.27лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в
който не оспорва съществувалото служебно правоотношение в релевирания период на
сочената от ищеца длъжност. Оспорва обаче предявения иск с довода, че е
платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд. Твърди освен това, че
законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време
при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да
обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време,
на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални
норми, които в случая са ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Твърди още, че
в целия исков период действала и Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., която в т.1
посочва, ча за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 и 6.00ч.
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0.25лв, което е платено. Оспорени
са и твърдените от от ищеца стойности и
разчети за положения
труд.
Безспорно в
първоинстанционното и настоящото производство е, че между страните е налице
служебно правоотношение в релевантния период 01.10.2016г. – 30.09.2019г. Въззиваемия
и бил бил със статут на
държавен служител. От заключението по приетата се установява, че
за периода от 01.10.2016г. – 30.09.2019г. ищецът
е положил общо 1767
часа нощен труд.
Преизчислен с по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с коефициент 1.143, възлиза общо на общо 2020 часа за периода. Това
преизчисляване е довело до определяне на часовете извънреден труд в размер на 253 часа.
Заплащането за този труд е определено в размер на 1773.27 лева.
При правилно разпределение
на доказателствената тежест, първоинстанционния съд е обосновал от правна страна основателност на претенцията. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в ЗМВР допълнителни
възнаграждения е и месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1,
т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. В процесния период 01.10.2016г. – 30.09.2019г. е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в М. на в. р. Текстът на чл.3, ал.3 от Наредбата гласи,
че „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма относно преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма
обаче съдът преценява, че не следва да се тълкува
като законово въведена
изрична забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен (каквато забрана би била дискриминационна и противоконституционна), а представлява празнота в правната уредба относно реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство и на времето за отдих и
почивките на държавните служители. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007г.), в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В противен случай би се поставил
държавният служител в служебно
правоотношение с МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
По тези съображения искът за заплащане на извънреден
труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, съдът
намира за доказан по своето основание.
Относно размера на
претенцията: Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143, е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, действала в предходен момент, а
след отпадане действието й, при констатираната липса на специална уредба за служителите в М. – субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата – чл.9, ал.2 от
нея.От заключението на ССчЕ се установява, че размера на претенцията е
основателен за сумата от 1773.27лв. както и акцесорната претенция за
лихва от датата на предявяване на исковата молба.
В частта за разноските, са изложени мотиви, които напълно съответстват
на доказателствата за извършен разход,
съответен на необходимостта от разноски, поради което в тази част, въззивният
съд, възоснова на разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да излага
самостоятелни мотиви.
С оглед изхода от спора, разгледан от въззивния съд, в тежест на въззивника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство.
От представения слисък се установява, че въззиваневия е бил представляван от
адвокат и размера на платеното адвокатско възнаграждение е 240 лева.
Мотивиран от горното, съставът
на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1230 от 09.03.2020 г. постановено по гр.д.
№ 16798 по опис на ВРС за 2019 г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да
заплати на Т.И.Т., с ЕГН ********** сумата 240 лева, представляваща
разноски направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: