РЕШЕНИЕ
град София,
__.11.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в закрито заседание
на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА ТОНЕВА
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА ч. гр. д. № 11362 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, длъжник по изпълнително дело № 20199240400688
по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, срещу разпореждане от 12.07.2019 г.,
с което ЧСИ отказал да намали размера на приетите изпълнителни разноски по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по чл. 26
ТТР към ЗЧСИ, до твърдения техен дължим размер от длъжника.
Жалбоподателят излага доводи, че
адвокатското възнаграждение, във връзка с което е начислена и пропорционална
такса над законоустановените размери, е прекомерно и несъобразено с Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че с
оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените от пълномощника на
взискателя действия – подаване на молба за образуване на изпълнително дело с
посочване на изпълнителен способ, чл. 10, т. 2 НМРАВ е неприложим. С оглед изложеното,
моли съда да намали претендирания адвокатски хонорар до размер от 200 лв.,
съобразно чл. 10, т. 1 Наредба № 1/2004 г., както и да измени размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга – главница
и лихва по изпълнителен лист. Подържа, че размерът на последната също е
прекомерен. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че
дължимото адвокатско възнаграждение се включва в събраната сума, моли намаленият
размер на същото да бъде взет предвид при определяне на таксата по чл. 26
ТТРЗЧСИ. Претендира разноски и платено адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
Взискателят и ответник по жалбата – В.Л.Н.,
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Р.М., е
депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които излага
доводи за неоснователност на депозираната частна жалба. Претендира адвокатско
възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираното такова от частния жалбоподател.
По делото са представени мотиви на ЧСИ,
с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ, с
което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателя и на пропорционалната такса по чл. 26
ТТРЗЧСИ, е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител –
разпореждане за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 20199240400688 по
описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, е образувано по молба от 02.07.2019 г.
на В.Л.Н., чрез адвокат Р.М., въз основа на изпълнителен лист от 28.05.2019 г.,
издаден по гр. д. № 3255/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд,
Гражданска колегия, 8-ми състав, съгласно който „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати на взискателя сумата от 6 666,67
лв., предсталяваща част от присъдено в полза на неговия баща Л.А.Н., починал в
хода на процеса, обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неговия
наследодател и първоначален ищец в производството – А.Н.П.(починал на
29.09.2015 г.), от смъртта на сина му Е.А.Н., настъпила на 25.07.2014 г.,
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.2014 г.
до окончателното плащане на вземането.
В
молбата за образуване на изпълнително дело е посочен изпълнителе способ –
поискано е налагане на запор върху вземания на длъжника в лева и валута във
всички банки, както и по отношение на установени вземания от негови
контрагенти. Направено е искане и за цялостно проучване на неговот имущество.
По изпълнителното дело са приложени
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 01.07.2019 г., от които е
видно, че взискателят е упълномощил адв. М.да го представлява по изпълнителното
дело. В договора е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е
определено на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата (ЗА) вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 и т.
5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(НМРАВ). Приложено е и удостоверение от НАП, от което се установява, че адв. М.е
регистрирана по ЗДДС, считано от 15.12.2015 г.
С разпореждане от 02.07.2019 г. ЧСИ е
образувал изпълнително дело, разпоредил е изпращане на покана за доброволно
изпълнение на длъжника и е начислил и приел разноски, както следва: 24 лв. с
ДДС – такса за образуване на изпълнително дело по т. 1 ТТРЗЧСИ, 24 лв. – такса
за връчване на призовки и покана за доброволно изпълнение по т. 5 ТТРЗЧСИ,
1236,36 лв. – адвокатско възнаграждение на взискателя.
На 03.07.2019 г. ЧСИ е изпратил на
длъжника покана за доброволно изпълнение, получена от него същия ден. Посочено
е, че задължението възлиза на 12 449,20
лв., от които: 6 666,67 лв. – главница, 3 368,91 лв. – законна лихва за периода 25.07.2014 г. –
17.07.2019 г., разноски по изпълнителното дело – 1 236,36 лв. – адвокатско възнаграждение и 1 177,26 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
На 02.07.2019 г. ЧСИ е изискал
информация от НАП за банкови сметки на длъжника, получена на 04.07.2019 г.
С възражение от 10.07.2019 г. длъжникът е
поискал от ЧСИ да намали размера на приетия по делото адвокатски хонорар до 200
лв. с доводи, поддържани и в жалбата. Посочено е, че не следва върху него да
бъде начислен ДДС, тъй като липсвали данни за регистрация на процесуалния
представител на взискателя по ЗДДС. Направено е искане и ЧСИ пропорционално да намали
и дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като изчисли същата съобразно присъденото
вземане по изпълнителния лист, без включване на претендирания от взискателя
адвокатски хонорар. Оспорен е като завишен размера на начислената законна лихва
върху главницата.
На 12.07.2019 г. е депозирано становище
от взискателя, с което са изложени доводи за неоснователност на възражението.
С обжалваното разпореждане от 12.07.2019
г. ЧСИ е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя до претендирания от длъжника размер от 200 лв. На основание чл. 78,
ал. 5 ГПК, е намалил размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 1236,36
лв. до предвидения в НМРАВ минимален размер от 738,58 лв. с ДДС. На основание
чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 79, ал. 1 ГПК е намалил начислената пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от 1075,31 лв. на 1039,48 лв.
Видно от представено по делото извлечение
от банкова сметка, ***.08.2019 г. от длъжника по банкова сметка ***,83 лв., с основание процесното
изпълнително дело.
Представен е протокол за извършено
разпределение на 19.08.2019 г., от които се установява, че ЧСИ е разпределил постъпилата
сума, както следва: 10 096,69 лв., от които главница в размер на 6666,67 –
главница, и 3 430,02 лв. – лихва за забава за периода 25.07.2014 г. –
19.08.2019 г. , са разпределени на взискателя, и със сумата от 972,96 лв. е
погасена частично начислената от ЧСИ такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на
1 044,13 лв. Дължимите суми след извършеното разпределение са, както
следва: 738,58 лв. – адвокатски хонорар, и 71,17 лв. непогасечн остатък от
начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 79 ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – „Общи правила“, поради което е
приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими
обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой
– тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски
подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в
съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо
единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително
тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) в
относимата й редакция, за защита по изпълнително дело е предвидено, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал.
2, т. 1, за вземания от 500. 01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7, а чл. 7, ал. 2 определя
размера на възнаграждението според материалния интерес.
В процесния случай в договора за правна
защита и съдействие е посочено, че размерът на договореното адвокатско
възнаграждение е определен на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 вр. чл. 36,
ал. 2 ЗА вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 НМРАВ. С
разпореждането от 02.07.2019 г. ЧСИ е начислил и приел размер на същото от
1236,36 лв. С обжалваното разпореждане от 12.07.2019 г., на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК, ЧСИ е намалил размера на приетия по делото адвокатски хонорар от
1236,36 лв. до предвидения в НМРАВ минимален размер от 738,58 лв. с ДДС. Съдът
намира, че това възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Според настоящия съдебен състав приложима в случая е само разпоредбата на чл.
10, т. 1 НМРАВ, тъй като единственото извършено от процесуалния представител на
взискателя действие е подаване на молба за образуване на изпълнителното дело,
като вземанията по изпълнителния лист вече са събрани. Съобразно разясненията,
дадени в т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване
на изпълнителното дело е основание за редовност на същата, освен при наличието
на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, каквато процесната хипотеза не е. С оглед изложеното,
посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело
и изискването на справки относно имущественото състояние на длъжника не
обуславят приложение на чл. 10, т. 2 НМРАВ. Не обуславя приложение на сочената
разпоредба и депозираното становище от взискателя по повод възражението на
длъжника – от 10.07.2019 г. (л.
20 от изпълнителното дело), както и твърдяното информиране за движението
на изпълнителното производство, каквито доводи са изложени от взискателя в
депозираното възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Съобразно изложените съображения и с
оглед разпоредбата на чл. 10, т. 1 вр. § 2а НМРАВ, адвокатското възнаграждение
в полза на взискателя следва да бъде намалено от приетия от ЧСИ размер от 738,58
лв. с ДДС лв. на 240 лв. с ДДС.
Жалбата, в частта й срещу начислената от
ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, също е основателна. Доводите на
частния жалбоподател, че няма зависимост между приетия размер на адвокатското
възнаграждение на взискателя и дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
са правилни. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, пропорционалната такса се събира „за
изпълнение на парично вземане", върху събраната сума, т. е. само върху
вземанията по изпълнителния лист, не и върху разноските по изпълнението. В
процесния случай се установява, че при определяне на обсъжданата такса и в
поканата за доброволно изпълнение, и при постановяване на обжалваното
разпореждане, ЧСИ е взел предвид приетия размер на адвокатско възнаграждение. В
първият случай е взет предвид първоначално определения размер на същото, а
впоследствие – намаления такъв. В конкретния случай
сумата, която подлежи на събиране, е в размер на 10 035,58 лв. към
посочената дата в поканата за доброволно изпълнение – 17.07.2019 г.
(6 666,67 лв. – главница, и 3 368,91 лв. – лихва за периода 25.07.2014
г. – 17.07.2019 г.). По аргумент от т.
26 ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане от 10 000 лв. до 50 000 лв.
се събира такса върху събраната сума, както следва: 820 лв. + 6 на сто за
горницата над 10 000 лв. Предвид размера на вземането по изпълнителния лист,
дължимата пропорционална такса възлиза на 986,56 лв. с вкл ДДС (822,13 лв. без
ДДС) към 17.07.2019 г. – посочената дата в поканата за доброволно изпълнение и
към която ЧСИ се е произнесъл с обжалваното разпореждане.
По изложените съображения, въпросната
такса не е изчислена правилно и законосъобразно от ЧСИ, и същата следва да бъде
коригирана с оглед на действителния й размер. В този смисъл, искането на
жалбоподателя за коригиране на същата се явява основателно и като такова следва
да бъде уважено.
При този изход на спора и изричната
претенция, разноски за настоящото производство се следват на жалбоподателя.
Доказано направените такива са в размер на 25 лв. – платена държавна такса, и
360 лв. – платено адвокатско възнаграждение (за справка: договор за правна
защита и съдействие с уговорен размер на възнаграждението и платежно нареждане
за плащане на същото – л. 12 и л. 13 от делото пред СГС). С оглед правната и
фактическа сложност на делото и обема на извършените от процесуалния
представител на жалбоподателя действия, съдът намира възражението на ответника
по жалбата за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното адвокатско възнаграждение за основателно. Ето защо и по
аргумент от чл. 10, т. 1 вр. § 2а ДР НМРАВ ,
същото следва да бъде намалено на 240 лв. с ДДС. Предвид изложеното, в тежест
на взискателя по изпълнителното дело и ответник по частната жалба, следва да
бъдат възложени разноски в общ размер на 265 лв.
От взискателя също е направено искане за
присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора и по аргумент от чл. 78, ал.
3 ГПК такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, длъжник по изп. дело № 20199240400688 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924
на КЧСИ, разпореждане от 12.07.2019 г., в частта, с която са определени
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за разликата над 240 лв. с
ДДС до 738,58 лв. с ДДС, и в частта, с която е определена като дължима от
длъжника такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за разликата над 986,56 лв. с ДДС до 1039,48
лв. с ДДС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от
длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД на взискателя В.Л.Н.
адвокатско възнаграждение по изп. д. № 20199240400688 по описа на ЧСИ Г.К.,
рег. № 924 на КЧСИ, както следва: от 738,58 лв. с ДДС (седемстотин тридесет и
осем лева и петдесет и осем стотинки) на 240 лв. с ДДС (двеста и четиридесет лева).
НАМАЛЯВА дължимата от
длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД такса по т. 26 от
ТТР ЗЧСИ по изп. д. № 20199240400688 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, както
следва: от 1039,48 лв. с ДДС (хиляда тридесет и девет лева и четиридесет и осем
стотинки) на 986,56 лв. с вкл ДДС.
ОСЪЖДА В.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, и
съдебен адрес: град София, ул. „**********, да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК *********, със седалище *** и адрес на
управление ***, сума в размер на 265 лв. (двеста шестдесет и пет лева),
представляваща разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.