О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
02.05.2018 г.
Хасковският окръжен съд, в закрито заседание на втори май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
при секретаря ……………………и в присъствието на прокурора …..……………………, като разгледа докладваното гр.д. № 229 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 3061/03.04.2018 г. от К.И.Б. против Камара на частните съдебни изпълнители.
Ищецът сочи в исковата молба, че основанието за подаването й срещу ответника в лицето на нейния председател бил мълчаливият отказ за взимане на съответна наказателна мярка, предвидена в ЗЧСИ в съответствие с подадена от него жалба от 01.12.2017 г. срещу ЧСИ М.М., рег. № 768, която се основавала на обстоятелството, че посоченият частен съдебен изпълнител отказал да администрира жалба на ищеца до Софийски градски съд, подадена в качеството му на пълномощник на Т.Ц.Б. във връзка с изп.д. № 2163/2017 г. С жалбата си до КЧСИ ищецът представил изпълнителен лист от 29.06.2017 г., издаден по гр.д. № 15670/2013 г. по описа на СРС, жалба с вх. № 22697/21.11.2017 г. по описа на ЧСИ Миладинов, пълномощно и запорно съобщение по изпълнителното дело. В жалбата си ищецът заявил, че иска прекратяване на изпълнението и връщане делото на първоинстанционния съд, тъй като съпругата му Татяна Божкова никога не била получавала заповед за изпълнение, на постоянния и настоящия й адрес тя не се явявала титуляр на партидата и на тези адреси нищо не било дължимо към „Топлофикация София“ ЕАД. Ето защо ищецът поискал прекратяване на изп.д. № 2163/2017 г. по описа на ЧСИ Миладинов. До деня на подаване на исковата молба ищецът не бил получил разпореждане от ЧСИ Миладинов, като поискал от КЧСИ да принуди последния незабавно да се администрира жалбата му, но не получил никакъв отговор или становище от Камарата по така подадената жалба. Ищецът заявява, че в конкретния случай се касаело за „класическа схема“ по чл. 410 и чл. 47 ГПК за получаване на изпълнителен лист от услужлив и безскрупулен ЧСИ с цел получаване на облага. Ищецът изплащал сумите, дължими по изп.д. № 2163/2017 г. Също така се позовава и на постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.01.2018 г. на Специализирана прокуратура – отдел първи „Антикорупция“ по пр.пр. № 89/2018 г. и постановление от 15.01.2018 г. на Софийска градска прокуратура по пр.пр. № 19626/2017 г., ведно с 5 бр. изпълнителни листове. Ищецът сезирал и главния прокурор относно престъпно поведение на съдиите от СРС, издаващи официални документи с неистинско съдържание. Главният прокурор възложил на ДАНС проверка по твърденията, след това преписката била прехвърлена на Софийска градска прокуратура, а оттам – на Софийска следствена служба. В крайна сметка Специализираната прокуратура издала горепосоченото постановление от 24.01.2018 г. Ищецът плащал сумите по месечните вноски и понасял отрицателните последици с крехкото си здраве от виновното – пренебрежително спрямо човека отношение и абсолютното незачитане на човешкото достойнство. Той се обърнал към ответника КЧСИ на основание чл. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители, като подал жалбата си съгласно чл. 21, ал. 1 АПК за издаване на индивидуален административен акт, с който непосредствено да защити интересите си като се наложи дисциплинарно наказание на ЧСИ Миладинов. Камарата се явявала възложител на работата по отношение на Миладинов, тъй като именно чрез ответника се подавало заявлението за участие в конкурс, а Съветът на Камарата давал мнение за общественото доверие, с което се ползвал всеки кандидат. На това основание министърът на правосъдието преценявал кои от класираните кандидати се ползват от необходимото обществено доверие, за да им бъдат възложени правомощия по изпълнението. Претендираните за обезвреда неимуществени вреди били пряка, предвидима и непосредствена последица от виновното поведение на ответника по делото, който не се произнесъл в законовия 14-дневен срок по изпратената му жалба на основание чл. 25 или чл. 57 АПК. От действията/бездействията на ответника ищецът се почувствал унизен, достойнството му било накърнено, репутацията му и авторитета пред съпругата му Татяна Божкова били уронени, поради което той се почувствал морално увреден и ощетен, с нарушена чест и достойнство. Претендираната сума за обезвреда на понесените от него материални вреди била следствие от мълчаливия отказ на ответника да разгледа молбата, адресирана до него и да принуди ЧСИ Миладинов незабавно да администрира жалбата му до СГС, включително и чрез налагане на една от дисциплинарните мерки, предвидени в ЗЧСИ. Именно вследствие това виновно поведение на ответника и неговите длъжностни лица произтичала и претенцията за обезщетяване на емоционалните вреди. Основният проблем в поведението на длъжностните лица на ответника по делото се свеждал до факта, че те имали изключително големи правомощия и върху тяхната дейност липсвал всякакъв контрол от страна на държавата. В резултат за ищеца се създала отрицателна обкръжаваща среда и категоричен стремеж от страна на тези длъжностни лица за емоционалното и икономическото му ощетяване, което действало върху него продължително време, чиято начална дата се свързва с осъзнаването за извършеното спрямо него престъпление изразяващо се в пренебрежение от страна на длъжностните лица на ответника към закона до датата на подаване на исковата молба, в който момент ищецът осъзнал, че е изправен пред организирана престъпна група, целяща да получава облаги, които не й се полагали. Вследствие на това се обострили хроничните заболявания на ответника – периодично или постоянно повишаване на артериалното налягане, на стойностите на съдържание на захар в кръвта – диабет от II вид, за който му била призната 96 % трайна неработоспособност. Физиологичните симптоми на емоционалния стрес, изпитан вследствие виновното поведение на длъжностните лица на ответника, се проявили под формата на хроничен главобол, безпричинна смяна на настроенията, забавяне съобразяването и изразяването, увеличаване на теглото, безсъние и др. Отправя се искане ответникът да бъде осъден да заплати на основание чл. 49 ЗЗД, чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 441 ГПК обезщетение за понесени от ищеца материални и нематериални вреди, както следва: 146 лв. материални вреди, представляващи намаляване имотното му състояние вследствие на плащане от 27.03.2017 г. на вноска по изпълнително дело – 10 % на ЧСИ М.М. плюс платена такса превод в размер на 6,50 лв. ведно с лихвата, считано от датата на превода до пълното плащане, и 1 550 000 лв. обезщетение за понесени нематериални/емоционални вреди вследствие предоставяне на неверни данни за потребена топлинна енергия, станали повод за издаване на изпълнителен лист от 29.06.2017 г. по гр.д. № 15670/2013 г. и инициирането от юрк. Мария Лакова пред ЧСИ М.М. на изп.д. № 2163/2017 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
Към исковата молба са представени и писмени доказателства за установяване на изложените твърдения.
С разпореждане от 05.04.2018 г. са дадени подробни указания на ищеца да мотивира правния си интерес от предявените обективно съединени искове; да посочи фактическите или правни действия на ответника, от които са произтекли твърдените имуществени и неимуществени вреди, както и дали те са произтекли от мълчалив отказ на КЧСИ за налагане на наказателна мярка на ЧСИ М.М.; да посочи дали твърдените от него различни нарушения на магистрати от други съдилища се намират в причинна връзка с претендираните вреди; да формулира ясен и точен петитум на исковата молба; да внесе държавна такса в посочен размер.
В изпълнение на указанията е депозирана уточняваща молба с вх. № 3733/25.04.2018 г. В нея ищецът уточнява, че с исковата молба защитавал лично свои права, тъй като плащал ежемесечните вноски по изпълнителното дело. Вредите били причинени от ответника КЧСИ, който създавал условия ЧСИ М.М. да развива необезпокояван изпълнителното производство, като фактическите действия се изразявали в мълчалив отказ за взимане на становище и предприемане на действия срещу липсата на администриране на подадена от ищеца жалба до СГС по реда на чл. 423 ГПК. Причинната връзка между поведението на различни лица, описани в исковата молба, се обуславяло от факта, че съществувала организирана престъпна група, която включвала Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община, самата Столична община като собственик на „Топлофикация София“ ЕАД, съдиите от Софийски районен съд, съдиите от Софийски градски съд, полицията, прокуратурата, ответника и други частни съдебни изпълнители, която престъпна група имала за цел събиране на блага в полза на „Топлофикация София“ ЕАД. Петитумът е уточнен, като този път е коригиран в частта относно нематериалните вреди, и е посочено, че се претендират 800 000 лв. (вместо първоначално претендираните 1 550 000 лв.) за обезщетение на понесени нематериални вреди вследствие мълчалив отказ на ответника да предприеме необходимите законосъобразни административно – наказателни мерки срещу ЧСИ М.М. по повод незаконосъобразно и противоправно поведение, изразяващо се в отказ да администрира подадена чрез него жалба по реда на чл. 423 ГПК, съставена и подписана от ищеца в качеството на пълномощник на съпругата му. В допълнение се отправя искане изцяло да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски за разглеждане на искова молба на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за което са представени и доказателства. Иска се и предоставянето на правна помощ за процесуално представителство.
Съдът като прецени обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и се запозна с доводите и твърденията, изложени в исковата молба и уточняващата молба, приема от правна страна следното:
Основно процесуално задължение на съда е преди да разгледа по същество повдигнатият пред него правен спор да извърши проверка на процесуалните предпоставки, които обуславят наличието на право на иск. Наличието на положителните, респ. липсата на отрицателните процесуални предпоставки, се явява определящо за надлежното упражняване на правото на иск и за допустимостта на крайния съдебен акт.
Изложените в исковата молба многобройни твърдения са противоречиви и взаимноизключващи се, водещи до цялостна неяснота относно обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Основният момент, който може да се извлече от исковата молба и от уточняващата молба, се свежда до понасянето на вреди от страна на ищеца. От там нататък се изброяват многобройни факти и обстоятелства, които рефлектират както върху основанието на иска, така и върху петитума при проверката за редовност и допустимост по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК, като за съда е невъзможно да извлече кои са правопораждащите факти на ищцовата претенция, т.е. от настъпването на кои факти се извлича причиняването на претендираните имуществени и неимуществени вреди. От една страна, се твърди, че вредите произтичали от мълчалив отказ за взимане на съответна наказателна мярка, предвидена в ЗЧСИ, срещу ЧСИ М.М., рег. № 768 за това, че последният отказал да администрира жалба на ищеца до Софийски градски съд. В тази насока ищецът обосновава, че съществува административно производство, тъй като се обърнал към ответника КЧСИ на основание чл. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители, като подал жалбата си съгласно чл. 21, ал. 1 АПК за издаване на индивидуален административен акт да наложи дисциплинарно наказание на ЧСИ Миладинов, спрямо който Камарата се явявала възложител на работата. От друга страна, се навеждат твърдения, че вредите произтичат от действия на самия съдебен изпълнител във връзка с воденото от него изп.д №2163/2017 г. Обосновава се и тезата, че не самият ответник в лицето на КЧСИ извършила вредоносните действия, а нейни длъжностни лица, които не са индивидуализирани и без да е известно кои всъщност са те. Накрая в уточняваща молба е заявено, че всички изброени лица (както тези, които са индивидуализирани, така и тези, които не са) били свързани помежду си в организирана престъпна група. В тази насока следва да се отбележи, че липсва яснота по какъв начин ищецът се явява страна в евентуално образувано дисциплинарно производство по реда на глава IV от ЗЧСИ и какво е основанието да претендира понасянето на вреди от провеждането на подобно производство. Дисциплинарно производство може да бъде образувано само по искане на министъра на правосъдието или по решение на Съвета на камарата, а решението по него подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. В случай, че ищецът основава своите твърдения на разбирането, че дисциплинарният състав на КЧСИ се произнася с индивидуален административен акт и отказът за издаването му е обжалваем по смисъла на АПК, процесуалният ред за това е различен и не е предмет на общото исково производство. Същият извод важи и ако се приеме, че вредите са причинени от действията на ЧСИ М.М., за атакуването на които е предвиден друг процесуален ред в ГПК. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител да администрира подадена чрез него жалба не променя фактическите основания за предявяване на иска, а е относимо именно към воденото срещу него дисциплинарно производство. Изложените твърдения за съществуваща организирана престъпна група, в която участват лица, заемащи висши публични длъжности, съдии и съдебни изпълнители са били обект на проверка от страна на органите на прокуратурата и са завършили с постановление за отказ да се образува наказателно производство, поради което не попадат в която и да е от посочените хипотези на чл. 124, ал. 5 ГПК, за да се реши евентуално въпросът за правната квалификация на исковата претенция.
След изброяването на различни вреди и различни факти, от които са произтекли същите, за съда е невъзможно да установи кои са признаците на спорното право и да очертае предмета на делото. Дори и да се приеме, че става дума за различни правни основания, съединени в една искова молба, за всяко от тях не се установява наличието на необходимите реквизити, за да се приеме, че всяка отделна искова претенция отговаря на изискванията за редовност и допустимост. Навеждането на противоречиви и взаимноизключващи се твърдения за участието на различни лица, без видима връзка между тях, не дава възможност да се установи какви са материалните правоотношения между ищеца и всяко едно от тези лица, по какъв начин са причинени претендираните имуществени и неимуществени вреди и в какво се изразява отговорността на всяко едно от тези лица.
С подадената уточняваща молба не са отстранени най-съществените нередовности на исковата молба, свързани с описаното по-горе несъответствие между обстоятелствената й част и нейният петитум. Повторени са твърденията за мълчалив отказ от страна на КЧСИ и за съществуването на организирана престъпна група, като така формулираните твърдения са взаимноизключващи се и водещи до още по-голяма неяснота относно причинителя на увреждането и свързаната с това пасивна процесуална легитимация. По този начин констатираните вътрешни противоречия и неясноти в съдържанието на исковата молба не са отстранени и не позволяват редовното провеждане на искова защита на накърнени права, чийто носител е ищеца.
От всички изложени обстоятелства, съдът приема, че обективно съединените искове се явяват недопустими поради липсата на ясно очертан спорен предмет, т.е. липсата на ясно очертано спорно материално право. Вътрешно противоречивите твърдения на ищеца са от такова естество, че за съда е невъзможно да извлече дори и чрез разширено тълкуване каква точна е волята на ищеца, какви са обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, какъв е конкретният механизъм, по който са причинени претендираните вреди, както и свързаните с това въпроси за активната и пасивната процесуална легитимация на страните. Макар и да са изложени данни за претърпени от ищеца вреди, същите са изложени по начин, който изключва валидното сезиране на съда за разглеждането на така повдигнатия гражданскоправен спор. За прецизното изясняване на тези въпроси съдът не може да се основава на догадки или предположения какво действително е искал да изложи ищеца в исковата си молба. От друга страна, настоящият съдебен състав положи достатъчно усилия за изясняване естеството на исковата претенция, като остави без движение исковата молба и даде изключително изчерпателни и подробни указания за отстраняване на визираните в нея неясноти. Даването на по-нататъшни указания би представлявало оказване на своеобразно съдействие в полза на ищеца, което би нарушило принципите на служебното начало и равенството на страните в исковия процес.
С оглед на гореизложеното производството по настоящото дело следва да се прекрати поради недопустимост на иска, а на ищеца да се върне исковата молба.
С уточняваща молба вх. № 3733 от 25.04.2018 г. е поискано освобождаване от внасяне на държавна такса в исковото производство, както и искане за предоставяне на правна помощ. Предвид прекратяването на производството и очевидната недопустимост на исковата претенция съдът не намира за нужно и процесуално целесъобразно да се произнася по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса в исковото производство на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, както и по искането за предоставяне на правна помощ.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 229/2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково поради недопустимост на иска.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 3061/03.04.2018 г., ведно с приложенията към нея.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: