Решение по дело №417/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 40
Дата: 17 февруари 2020 г.
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20193600500417
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 40

 

гр. Шумен, 17.02.2020 г.

 

Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                    Председател: М. Маринов

                                                                           Членове: 1. Р. Хаджииванова

                                                                                            2.мл.с. С. Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова, в.гр.д. № 417 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е молба от Х.Б.Х., действащ чрез пълномощника си адв. Д.Ф. от САК, в която излага, че в мотивите на постановеното решение № 290/20.12.2019 г. по в.гр.д.№ 417/2019 г., съдът е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде коригирано в частта за разноските и ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати допълнително възнаграждение в размер на 257,50лв. за осъществената правна помощ пред първата инстанция, а в диспозитива на същото е пропуснал да отрази тази своя воля. Предвид изложеното моли решението да бъде коригирано в посочения смисъл.

Насрещната страна не е депозирала отговора на молбата и не е изразила становище по същата.

С решение № 290/20.12.2019 г. по в.гр.д.№ 417/2019 г., ШОС е отменил решение №215 от 02.07.2019г. по гр.д. №1359/2018г., изменено в частта за разноските с определение №745/30.08.2019г. на НПРС, само в частта, с която е  отхвърлена претенцията за  признаване  нищожността на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №**********, само в частта касателно уговорената възнаградителна лихва за размера над 10% до 41.17% годишно, поради противоречие на добрите нрави, както и в частта, с която е отхвърлена  претенцията за признаване  нищожност на клауза по чл.12.4 от Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани от страните по делото, като вместо него е постановил друго,  с което е признал за нищожни,  по предявения от Х.Б.Х., срещу “Профи кредит България“ ЕООД, иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №**********, сключен на 09.02.2017 г., само клаузите на р.VІ касателно уговорената възнаградителна лихва за размера над 10% до 41.17% годишно, поради противоречие на добрите нрави, както и признал за  нищожна  клауза по чл.12.4 от Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договора за потребителски кредит.

Със същи съдебен акт потвърдил решението в частта, с която са признати за нищожни като неравноправни клаузите в раздел VІ „Параметри“, които касаят задължение за заплащане на допълнителен пакет от услуги в размер на 3750лв. от договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №**********, сключен на 09.02.2017 г., както и в частта, с която е отхвърлен  предявения иск с правно основание по чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД от страна на  Х.Б.Х. против “Профи кредит България“ ЕООД гр. С., за признаване нищожността на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №**********, сключен между същите страни на 09.02.2017 г. /с изключение на частта, касателно уговорената възнаградителна лихва в размера над 10% до 41.17%/.

Произнесъл се и по отговорността на страните за разноски, като осъдил “Профи кредит България“ ЕООД, да заплати на адв. Д.Л. Х.при САК адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 750лв. Осъдил “Профи кредит България“ ЕООД, да заплати по сметка на ШОС държавна такса в размер на 114.51лв., както и да доплати такава за първоинстанционното производство в размер на 229лв., Х.Б.Х. осъдил да заплати на “Профи кредит България“ ЕООД, гр. С. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция размер на 100лв.

Съдът констатира, че видно от мотивите на въззивното решение е формирал воля първоинстанционното решение да бъде коригирано в частта, касателно присъдените разноски, като дружеството следва да доплати възнаграждение на процесуалния представител на Х. в размер на 257.50лв., но е пропуснал да изрази тази своя воля в диспозитива на същото. Освен това съдът, служебно констатира, че по отношение на разноските е изложил мотиви, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Х. е осъден да заплати на дружеството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размера над 100 лв. до 150лв., като също е пропуснал да изрази тази своя воля в писмения текст на решението.  Налице е фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК. /В този см. и опр.№19/11.01.2012 г. по гр.д. № 758/2010 г. на ІV г.о. на ВКС/. В настоящия случай не сме изправени пред хипотеза на грешка при формиране волята на съда.

Предвид гореизложеното и на основание чл.247 ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ДОПУСКА да бъде поправена очевидна фактическа грешка в решение № 290/20.12.2019 г. по в.гр.д.№ 417/2019 г. на ШОС, като допълва диспозитива със следното:

ОСЪЖДА “Профи кредит България“ ЕООД, гр.С., адрес на управление: бул. ..., ЕИК ..., представлявано от управителите С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г. да доплати на адв. Д.Л. Х.при САК адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер на 257.50лв..

ОТМЕНЯ решение № 215 от 02.07.2019г. по гр.д. №1359/2018г., изменено в частта за разноските с определение №745/30.08.2019г. на НПРС, в частта, с която Х.Б.Х. е осъден да заплати на Профи кредит България“ ЕООД, гр.С., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размера над 100 лв. до 150лв.

На основание чл.280, ал.3 вр. с чл.247, ал.4 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

          2.