Мотиви по НОХД № 690/2013г. по описа на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение
Срещу подсъдимия
В.Г.С. *** е
повдигнала обвинение за следните престъпления:
по
чл.343б, ал.1 от НК за това, че на ***.2012г. в гр. П. е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра” с испански per. № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,51 на хиляда, установено по
надлежния ред - с техническо средство „Дрегер-алкотест-931” с фабричен № ***;
по чл.304а,
пр.1 вр. чл.304, ал.1 от НК за това, че на ***.2012г. в гр. П. е предложил
подкуп - сумата от 170 лева, на полицейски органи - Б.П.П., главен полицай в
сектор „Охранителна полиция” в III РУП при ОД на МВР гр. Пловдив, и Ч.В.Д.,
полицай в сектор „Охранителна полиция” в III РУП при ОД на МВР гр. Пловдив, за да не извършат
действие по служба - да не му съставят акт за административно нарушение за
управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия С.. Счита,
че на същия следва да се определи наказание лишаване от свобода при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, за всяко едно от двете деяния, като на
основание чл.23 от НК се наложи най-тежкото от тях в размер на една година,
изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от три години. Предлага
на подсъдимия да се наложат и другите кумулативно предвидени санкции – лишаване
от право да управлява МПС за срок от една година и глоба по справедливост. Счита,
че сумата от 170 лв. трябва да се отнеме в полза на държавата.
Защитникът
на подсъдимия С. пледира последният да се признае за невиновен и оправдае по
възведените му обвинения. Излага доводи за несъставомерност на деянията от обективна
и субективна страна.
Подсъдимият
С. се присъединява към казаното от
защитника си. Моли за правилно решение.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимият В.Г.С. е роден на ***г***.
Живее в същия град. Той е българин, български гражданин. Със средно образование.
Не е семеен. Работи като строител. Не е осъждан.
Правоспособен
водач е. Притежава свидетелство
за управление на МПС, което се води на отчет в Испания. Управлявал лек
автомобил „Опел Вектра” с испански per. № ***, собственост на баща му.
На ***.2012г. подсъдимият бил в
дома на брат си в с.М., П. област. На гости им били негови приятели -
свидетелите С.Ш., К.В., М.Н. и Г.К.. Подсъдимият С. употребил алкохол, както и останалите.
След полунощ, на ***.2012г., той и горните свидетели решили да отидат на заведение
в гр.П.. Петимата се качили в лекия автомобил „Опел Вектра”, с испански
регистрационен номер, и тръгнали. Подсъдимият шофирал, въпреки че бил употребил
алкохол.
Около 01,00 часа на ***.2012г. управляваното
от него МПС било забелязано от свидетелите Ч.Д. и Б.П., автопатрул при III РУП при ОД на МВР гр.Пловдив. Последните били с униформи, а
автомобилът им обозначен с полицейски опознавателни знаци.
Служителите на реда установили, че
лекият автомобил „Опел Вектра” извършил маневра, въпреки наличието на пътен знак,
който я забранява, движел се с
несъобразена скорост и криволичел по пътното платно. Решили да го спрат за проверка.
Тъй като нямало реакция на подадената стоп палка, тръгнали след него с патрулната
кола. Подали звуков сигнал, но водачът не спрял. Последният преустановил
движението си едва на ул.***, която се оказала без изход, и след подаден звуков
и светлинен сигнал от полицейския автомобил.
Свидетелят Д. отишъл до МПС „Опел
Вектра”, представил се и поискал от подсъдимия С. документите за проверка. Същият
ги представил. На свидетеля Д. му направило впечатление, че водачът видимо бил
употребил алкохол, поради което поискал от него да го придружи да патрулния
автомобил. Подсъдимият изпълнил полицейското разпореждане. Свидетелите Ш., В., К.
и Н. останали в колата. Разбирайки, че ще бъде проверен за употреба на алкохол
и знаейки, че е консумирал такъв, подсъдимият
С. решил да предотврати тази проверка и съставянето на акт за установяване на
административно нарушение - управление на МПС след употреба на алкохол, като
предложи пари на полицаите. Казал им, че знае, че пускат нарушителите срещу
пари, има 20 лв., да им ги даде и да си ходи. В подкрепа на думите си държал в
ръка една банкнота от 20 лв. Свидетелят
Д. му обяснил, че това е наказуемо, но подсъдимият продължил да настоява. Увеличил
предлаганата сума, като заявил, че има в себе си общо 70 лева и ако не стигат,
ще се обади да му донесат още 100 лева. Ще им даде тези пари и все едно не се били
виждали.
Свидетелите Д. и П. отказали
предложената им сума от 170 лв. и продължили с изпълнение на служебните си
задължения. Свидетелят Д. извършил проверка на подсъдимия С. с техническо
средство „Дрегер-алкотест-931” с фабричен № *** за употреба на алкохол. Пробата
отчела положителен резултат - 1,51 на хиляда алкохол в кръвта. Подсъдимият отново
заявил, че пускат водачите срещу пари, като сумата зависи от вида на
управляваното МПС. Полицейските служители докладвали за случая на дежурния по
управление и отвели подсъдимия С. ***.
Разменените реплики между последния
и свидетелите Д. и П. не станали достояние на свидетелите Ш., В., Н. и К.,
които били в лекия автомобил „Опел Вектра” и нямали видимост към случващото се
до полицейската кола.
В управлението свидетелят П.
съставил на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение № *** /л.15
от досъдебното производство/ за управление на МПС след употреба на алкохол,
както и друг /л.39 от досъдебното производство/, които последният отказал да
подпише. Пожелал да даде кръвна проба. Свидетелят П. му издал талон за
медицинско изследване за вземане на кръв за химическо изследване /л.16 от
досъдебното производство/, който подсъдимият С. подписал, като му обяснил
правата и че до 45 минути от съставяне на талона следва да даде кръвна проба. След
около 30 минути и около 15 минути преди да изтече този срок, свидетелите П. и Д.
откарали подсъдимия до УМБАЛ *** за изследване. В болницата той заявил, че ще
даде кръв пет минути преди изтичане на срока от 45 минути. Започнал да прави
физически упражнения пред полицаите, за да изтрезнее, както им обяснил.
Малко след пристигането им в здравното
заведение, там дошъл и братът на
подсъдимия – С.С., който казал, че брат му няма да дава кръвна проба. Държал се
арогантно. Подсъдимият С. потвърдил пред служителите на реда това изявление,
поради което бил върнат обратно в III РУП гр.Пловдив и предаден на дежурния. В
управлението подсъдимият посочил, че има здравословни проблеми. Бил извикан екип
на ЦСМП гр.Пловдив, който го прегледал и го отвел за консултация в болнично
заведение, придружавани от свидетеля О.А., главен полицай в ІІІ РУП гр.Пловдив.
След връщането му в полицейското
управление, подсъдимият С. бил задържана за 24 часа на основание чл.63 от ЗМВР
/л.13 от досъдебното производство/. Преди фактическото задържане, му бил
извършен обиск на основание чл.68 от ЗМВР /л.14 от досъдебното производство/.
Съгласно приложените
справка от началника на III РУП гр.Пловдив и седмичен наряд /л.35,36 от
досъдебното производство/ свидетелят П. е заемал длъжността „главен полицай”
към сектор „Охранителна полиция” на III РУП гр.Пловдив, а свидетелят Д. -
„полицай” към сектор „Охранителна полиция” на III РУП гр.Пловдив. За времето от
19,00 часа на ***.2012г. до 07,00 часа на ***.2012г. те са били на смяна на
територията на осми патрулен участък на управлението като автопатрул.
Изпълнявали са задачи по съдействие при
получени сигнали от граждани, други служби в МВР и инстанции, охрана на
обществения ред и спазване на Закона за движението по пътищата.
Видно от заповед № Із-789/12.04.2010г. на министъра на вътрешните работи /л.59 от
съд.дело/ проверката за употреба на алкохол от водачите на МПС се извършва с
техническо средство „Алкомер 931”.
Според
протоколите за извършена последваща проверка на средства за измерване /л.60-62
от съд.дело/ такова от горния вид с фабричен № *** е било проверено на ***.2012г.
със срок на валидност шест месеца, т.е. до март 2013г.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите Д., П., А., Ш., В., Н. и К., тъй като са обективни и логични, не са
противоречиви помежду си. Относно тези на свидетелите П. и Н., възприема твърденията
им, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 от НПК, тъй като са по-близки във времето до възпроизвежданите събития,
свидетелите ги потвърдиха и са в унисон с останалите кредитирани доказателства.
Съдът отчита, че обясненията на
подсъдимия С. са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Ето
защо преценейки ги, отделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, дава вяра само на тази част от
тях, която се подкрепя от другите доказателства. В останалата им част, която е
в противоречие с доказателствения материал или съдържа вътрешни противоречия,
разглежда като израз на правото на защита на подсъдимия.
Обясненията
му относно причините за двигателната му активност в университетската болница се
оборват от показанията на свидетелите Д. и П.. Не съответства и на житейската логика при проблем с
дишането да се „освежаваш” с клякания.
Подсъдимият С. не е и последователен
в обясненията си. Сочи, че е поискал да го заведат да даде кръвна проба, тъй
като не е бил съгласен с резултата от техническото средство, както и че, насила
е бил отведен да даде кръв.
Противоречиви са и твърденията му
кога се е почувствал зле - ту, че е започнал
да се чувства зле след връщането му в РУП от болницата /след отказа да даде
кръв за изследване/, ту още когато е бил в РУП преди отиване в здравното
заведение /за кръвна проба/, ту в самото заведение, въпреки че не е потърсил там
медицинска помощ.
Обясненията му, че е споменал
само сумата от 20 лв. и контекста на репликите, че не е показвал банкнота с
такъв номинал, се опровергават от
показанията на свидетелите Д. и П..
Соченото от подсъдимия, че не е имал в себе си подобен купюр не намира опора в
другите доказателства по делото. Протоколът за полицейски обиск на лице /л.14
от досъдебното производство/, на който се позовава защитата, не е писмено доказателствено
средство по силата на чл.105, ал.2 и чл.131 от НПК - не е събрано или изготвено
при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Съдържанието му не отговаря на изискванията на
чл.129 от НПК. Не е спазен предвиденият ред в чл.164 от НПК, за да бъде този
обиск способ за доказване.
В гласните доказателства не
намират подкрепа и твърденията на подсъдимия С., че свидетелите Д. и П. са се държали грубо с него. Подсъдимият
сам посочва, че спрямо него не са били използвани помощни средства, в болницата
си е взел кафе и е правил физически
упражнения. При проследяване на цялостното му поведение и това на брат му, може
да се направи извод, че подсъдимият С., парадирайки с правата си, не е имал
дължимото поведение към органите на реда.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин частично от
обясненията на подсъдимия С., от показанията на свидетелите Д., П., А., Ш., В., Н. и К., от
приложените по делото писмени доказателства – заповед за задържане на лице /л.13
от дп/, АУАН /л.15,39 от дп/, талон за медицинско изследване /л.16 от дп/, справка от ІІІ
РУП гр.Пловдив и седмичен наряд /л.35,36
от дп/, справка за съдимост /л.18 от дп/, характеристична справка /л.19 от дп/,
заповед на МВР /л.59 от съд.дело/, протоколи за последващи проверки /л.60-62 от
съд.дело/, лист за преглед на пациент /л.67 от съд.дело/.
Видно
от последния документ на ***.2012г. в 11,31 часа подсъдимият посетил здравно
заведение. Не му била взета кръвна проба.
При
така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият
С. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на ***.2012г. в гр.П. е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил „Опел Вектра” с испански per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,51 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо
средство „Дрегер-алкотест-931” с фабричен № ***.
Той е
шофирал, въпреки че е бил употребил алкохол. Концентрацията на алкохол в кръвта
му е била 1,51 на хиляда - над предвидени от законодателя лимит от 1,2 на
хиляда. Тя е била установена по предвидения ред - с техническо средство, определено
със заповед от министъра на вътрешните работи, и надлежно проверено.
Съгласно
чл.1, ал.2 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства
/Наредбата/ употребата на алкохол
или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни
технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Последните
не са задължителни. Една от хипотезите, при които употребата на алкохол се установява
с лабораторно изследване, е при оспорване показанията на техническото средство
/чл.2, ал.1 от Наредбата/.
В съответствие с изискванията на чл.3 от Наредбата на подсъдимия е бил
съставен АУАН за констатиране на употребата на алкохол. Бил му е връчен и талон
за медицинско изследване по образец. Разяснени са му били правата и че трябва
да се яви в болничното заведение в срок до 45 минути. Полицейските служители са
го придружили до лечебното заведение /чл.4 от Наредбата/. Тъй като подсъдимият С. е отказал да даде кръв за изследване, по аргумент от
разпоредбата на чл.6 от Наредбата, употребата на алкохол в случая се установява
въз основа на показанията на техническото средство.
Неоснователно е възражението на
защитата, че поради
обстоятелството, че въпросните 45 минути са отразени в талона за медицинско
изследване като 45 часа, няма валидно
взета кръвна проба, не по вина и с оглед поведението на подсъдимия, а поради
това, че му е отказано вземане на такава проба. На подсъдимия С. са били гарантирани всички права, предвидени в
Наредбата за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта не само чрез техническо
средство, но и чрез медицински и лабораторни изследвания. Срокът на явяване в
лечебното заведение изрично му е бил разяснен и е бил придружен в рамките на
този срок. Подсъдимият е бил наясно с него, тъй като е искал да се възползва в
максимална степен, твърдейки че ще даде кръв 5 минути преди изтичането му. В чл.3, ал.3, т.2 от Наредбата срокът за
явяване до 45 минути е посочен, поради което не може да се позовава на
незнание. Не следва да се правят доводи
и относно заплащането на кръвната проба, тъй като съгласно чл.21 от Наредбата
лабораторното изследване се поема от уличения с техническото средство водач.
От субективна страна
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е извършено при пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
При горната фактическа установеност,
съдът счита, че подсъдимият С. е осъществил от обективна страна и състава на
престъплението по чл.304а, пр.1 вр. чл.304, ал.1 от НК за това, че на
22.09.2012г. в гр.Пловдив е предложил подкуп - сумата от 170 лева, на полицейски
органи - Б.П.П., главен полицай в сектор „Охранителна полиция” в
III РУП при ОД на МВР гр. Пловдив, и Ч.В.Д., полицай в сектор „Охранителна
полиция” в III РУП при ОД на МВР гр.
Пловдив, за да не извършат действие по служба - да не му съставят акт за
административно нарушение за управление на моторно превозно средство след
употреба на алкохол.
С предлагането
на горната сума подсъдимият е целял да мотивира свидетелите П. и Д.
да не предприемат съответните действия по образуване на
административнонаказателно производство за извършено от него административно
нарушения по ЗДвП.
Свидетелите
П. и Д. са служители в ІІІ РУП гр.Пловдив, назначени на длъжност полицаи в сектор
„Охранителна полиция”. Като такива те са полицейски органи. В кръга на
служебните им задължения е осъществяване на пътен контрол. В рамките на техните
правомощия е да преценят дали да съставят акт за установяване на
административно нарушение на подсъдимия С. за управление на моторно превозно средство
след употреба на алкохол. Това е част от техните действия по служба, които те осъществяват.
От субективна
страна престъплението по чл.304а, пр.1 вр. чл.304, ал.1 от НК е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им.
При така установената правна квалификация на извършените престъпни
деяния, както и като се съобрази с тяхната
обществена опасност и тази на дееца, съдът намира, че за постигане целите на
наказанието, на подсъдимия С. следва да се наложат наказания, определени при
условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като такива съдът взема предвид чистото съдебно минало, младата възраст,
трудовата ангажираност. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са
налице. При така отчетените смекчаващи
обстоятелства, съдът счита, че най-справедливо е на подсъдимия да се наложат
следните наказания:
- за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК - шест месеца лишаване от
свобода и лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила, на
основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК;
- за престъплението по чл.304а, пр.1 вр.
чл.304, ал.1 от НК -
една година лишаване от
свобода и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.
Подсъдимият С. е извършил
двете деяния, за които е признат за виновен, преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях. Те се намират в условията на реална
съвкупност. На основание чл.23, ал.1 от НК му се налага от определените за всяко едно от престъпленията наказания едно
ОБЩО, най-тежко наказание в размер на
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съгласно чл.23, ал.2 от НК се присъединява
към общото, най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.3 от НК се присъединява към общото, най-тежко
наказание в размер на една година лишаване от свобода наказанието ГЛОБА в
размер на 500 /петстотин/ лева. Съдът намира, че за реализиране на специалната
и генералната превенции подсъдимият трябва да се санкционира и с това
наказание.
Тъй като последният е с чисто
съдебно минало и за постигане целите на наказанието, и за поправянето му не е необходимо наказанието лишаване от
свобода да се изтърпи реално, следва да се приложи институтът на условното
осъждане. На основание чл.66 от НК са отлага изпълнението на наложеното на
подсъдимия С. наказание една година
лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът счита, че за постигане целите на санкцията не се налага прилагане
разпоредбата на чл.24 от НК. Така
определените по вид и размер наказания са справедливи. С тях ще се постигнат
целите на чл.36 от НК.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК
при изпълнение на наказанието една година лишаване от свобода се приспада
времето, през което подсъдимият е бил задържан на 22.09.2012г. за срок от 24
часа, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът не споделя виждането на представителя на обвинението, че следва да се отнеме в полза
на държавата сумата от 170 лв. На основание чл. 307а от НК се отнема в полза на
държавата предметът на престъплението подкуп. В случая липсва такъв предмет,
тъй като изпълнителното деяние се е изразило в
предлагане и няма реализирана промяна в имущественото положение на полицейските служители. В този
смисъл е и практиката на ВКС /Решение № 276/28.06.1988г.
по н. д. № 276/1988г., I н. о., Решение № 40/04.04.2001г. по н. д. №
729/2000г., ІІ н.о./.
Причини за извършване на престъплението от подсъдимия С. са ниската му правна култура, незачитането на установения в
страната правов ред.
Разноски по делото не са направени.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:/П/