№ 10468
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110116550 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „ЛИ” АД, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: гр. ****************** срещу ЗАД „ОЗ“ ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: ****************** с която се иска да бъде установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 7940.67 лева /седем хиляди деветстотин и четиридесет лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляващи 1/2 от изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
МПС, застрахователна полица № **************** със срок на действие от 03.10.2019 г до
02.10.2020 г. във връзка с ПТП на 27.12.2019 г. в Република Г, при което при управление на
влекач марка “ДАФ”, модел “ФТ ХФ 105 ЛОУ ДЕК”, с рег. № ********************* с
прикрепено към него полуремарке марка “Когел”, модел "SN 24 Р" с рег. №
****************, водачът реализира ПТП като уврежда стена, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението -22.01.2025 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ************** г.
на СРС, 46 състав.
Ищецът твърди, че : На 27.12.2019 г. в Република Г, при управление на влекач марка
“ДАФ”, модел “ФТ ХФ 105 ЛОУ ДЕК”, с рег. № ********************* с прикрепено към
него полуремарке марка “Когел”, модел "SN 24 Р" с рег. № ****************, водачът
реализира ПТП като уврежда стена .За настъпилото пътнотранспортно произшествие е
изготвен Протокол за ПТП от съответните компетентни органи в Република Г. Щетата е
определена на база представени фактури и калкулация, като е предявена по претенция
Зелена карта като същата е в размер на левова равностойност на 15 881.34 лв. /петнадесет
хиляди осемстотин осемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/. Сумата е
заплатена с преводно нареждане за кредитен превод от 20.04.2020 г. Към датата на
събитието за влекач марка “ДАФ”, модел „ФТ ХФ 105 ЛОУ ДЕК”, с рег. № ************** е
действал договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите сключен със „ЛИ” АД (застрахователна полица № **************** със
срок на действие от 03.10.2019 г до 02.10.2020 г.).
1
Сочи се, че с изплащането на застрахователното обезщетение ЗК „ЛИ“ АД на
основание чл, 411 от КЗ във връзка с чл, 45 от ЗЗД встъпва в правата на застрахования
собственик на увреденото МПС срещу застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за полуремарке с рег. № ******** полица по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от
ЗАД"ОЗ" № ***************, със срок на валидност от 23.10.2019 г до 22.10.2020 г. за 1/2
от изплатеното застрахователно обезщетение. Тъй като събитието е настъпило на
територията на Република Г, в този смисъл е и Съдебно Решение на Ф Съд на Г от
27.10.2010 г, BHG, ************** видно от което застрахователят на ремаркето съгласно
чл. 59, параграф 2, изречение 1 *******. /Застрахователния кодекс на Г/ трябва да поделят
половината от щетите. Причината за това е, че двете застрахователни компании заедно
формират двойна застрахователна полица, тъй като комбинацията от влекач и ремарке
трябва да се разглежда като една оперативна единица. Съгласно параграф ********
собствениците и водачите на ремарке също трябва да носят отговорност за участието им,
което трябва да бъде определено за композицията на влекача и ремаркетата като оперативна
единица. Тъй като водачът е управлявал и двете превозни средства, видно от мотивите на
горецитираното съдебно решение трябва да важи и застрахователното покритие на двете
превозни средства. В настоящия случай застрахователното покритие на двете страни се
разпростира, за да покрие цялата щета от злополуката, така че всяка страна трябва да понесе
половината от отговорността. В този смисъл съдебната практика на Върховния Съд във Ф
Република Г е подложено на преюдициално запитване съгласно чл.267 ДФЕС, относно
приложимото право пред Съда на Европейския Съюз. Съдебното решение потвърждава
прилагането на немското право, в случай на ПТП на територията на Г. Съдебното решение е
приложено като доказателство. С писмо ЗАД "ОЗ" е поканено да заплати 1/2от изплатена
сума по ликвидационна преписка № ****************, като за същата ответното дружество
се е произнесло с мотивиран отказ.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва исковете по
основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ Излагат се доводи, че приложимото право е
българското, респективно отговорността на ответника по процесния договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ не включва задължение за обезщетяване на вреди, нанесени при
движение на ремаркето от теглещо превозно средство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за задължителна
застраховка между ищеца и причинителя на вредата – водач на теглещо превозно средство, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, към което е било прикрепено ремарке, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В процесния случай е отделено е за безспорно по делото и ненуждаещо се от
доказване:
- наличието на валидно застрахователно правоотношение към 27.12.2019 г. по
отношение на влекач марка “ДАФ”, модел „ФТ ХФ 105 ЛОУ ДЕК”, с рег. № **************
по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
сключен със „ЛИ” АД (застрахователна полица № **************** със срок на действие
2
от 03.10.2019 г до 02.10.2020 г.)
-наличието на валидно застрахователно правоотношение към 27.12.2019 г. по
отношение на полуремарке марка “Когел”, модел "SN 24 Р" с рег. № **************** по
полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
издадена от ЗАД"ОЗ" № ***************, със срок на валидност от 23.10.2019 г до
22.10.2020 г.
- че на 27.12.2019 г. в Република Г, при управление на влекач марка “ДАФ”, модел “ФТ
ХФ 105 ЛОУ ДЕК”, с рег. № ********************* с прикрепено към него полуремарке
марка “Когел”, модел "SN 24 Р" с рег. № ****************, водачът реализира ПТП като
уврежда стена
-че е извършено плащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в общ
размер на 15 881.34 лв.
Предвид настъпването на процесното ПТП на територията на Република Г, следва да
се изследва въпроса кое е приложимото материално право, доколкото последното е от
значение за отговорността на застрахователя на ремаркето.
Съдът с определение № *********г. се е произнесъл по приложимото материално
право. Следва да бъде съобразена задължителната съдебна практика по реда на чл. 267
ДФЕС, а именно решение на Съда (четвърти състав) от 21 януари 2016 година по съединени
дела C-359/14 и C-475/14. Съгласно даденото в него разрешение Регламент (ЕО) № 593/2008
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право
към договорни задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент
и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни
задължения (Рим II), трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото право спрямо
регресния иск на застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил
обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство
произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се
определя съгласно член 7 от Регламент № 593/2008, ако правилата на деликтната
отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от
Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.
Съгласно т. 61 и 62 от цитираното решение на първо място следва да се определи по какъв
начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпени вреди в полза на
пострадалите лица между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една
страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на
приложимото национално право по силата на Регламент „Рим II“, а на второ място, следва
да се определи, в съответствие с член 7 от Регламент „Рим I“, кое е приложимото право
спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите — ищци в главните
производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква
степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на
пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето. От изложеното следва, че член 7 от
Регламент № 593/2008 се прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент №
864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Такъв е и
настоящият случай – приложимото материално право в отношенията между пострадалия и
застрахователя на влекача е това на ФРГ, което предвижда разделяне на отговорността
между застрахователя на влекача и на ремаркето. Поради това приложимото материално
право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке
следва да се определи по реда на член 7 от Регламент № 593/2008. Съгласно чл. 7, пар 2,
доколкото приложимото право не е било избрано от страните, договорът за застраховка се
урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя.
3
В случая страните не са избрали приложимо право, като и двамата застрахователи са със
седалище и място на дейност в РБ, поради което и приложимо е българското право
Съгласно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке, което е
свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно
превозно средство по време на движение, какъвто е установеният механизъм на ПТП в
случая, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото
моторно превозно средство. Обект на застраховане е гражданската отговорност за
причинените от застрахования на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото
МПС, които са резултат не само на вина на водача на МПС (хипотезите на чл. 45 и чл. 49
ЗЗД), но и тези, които са причинени от самата вещ (хипотезата на чл. 50 ЗЗД). Ето защо,
доколкото в случая се твърди и установява към момента на ПТП ремаркето да е било
свързано със застрахования при ищеца влекач, то застрахователят на гражданската
отговорност на последния не отговаря за нанесените от събитието вреди.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск се явява
неоснователен, предвид което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
своевременно поисканите разноски в исковото производство в размер на 100 лева –
възнаграждение за юрисконсулт. Ищецът няма право на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „ЛИ” АД, ЕИК *************, със седалище и адрес
на управление: гр. ****************** срещу ЗАД „ОЗ“ ЕИК ************, със седалище
и адрес на управление: ****************** иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 7940.67 лева /седем хиляди деветстотин и четиридесет лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляващи 1/2 от изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
МПС, застрахователна полица № **************** със срок на действие от 03.10.2019 г до
02.10.2020 г. във връзка с ПТП на 27.12.2019 г. в Република Г, при което при управление на
влекач марка “ДАФ”, модел “ФТ ХФ 105 ЛОУ ДЕК”, с рег. № ********************* с
прикрепено към него полуремарке марка “Когел”, модел "SN 24 Р" с рег. №
****************, водачът реализира ПТП като уврежда стена, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението -22.01.2025 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ************** г.
на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ” АД, ЕИК *************, да заплати на ЗАД „ОЗ“ ЕИК
************ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лева- съдебно-деловодни
разноски
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4