О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Горна Оряховица, 27.05.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА Н.
при секретаря ………….. и с участието на прокурора ……………………., като изслуша докладваното от съдията Н. гр. дело № 419 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Постъпила е въззивна жалба вх. № 261171/25.05.2021г., депозирана
от адвокат А.К. от ВТАК, в качеството си на особен представител на ответника А.Д.Т.
с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 260043 от 26.04.2021г. по
гр.дело № 419/2020г. по описа на ГОРС. Във
въззивната жалба ответникът сочи, че не разполага с финансови средства за заплащане
на дължимите държавни такси и разноски. Поради това и на основание чл.83,ал.2 ГПК, моли съда да освободи ответника от заплащане на такси и разноски по
делото.
Съдът, след като събра
необходимите доказателства за изясняване на обстоятелствата по чл.83,ал.2 от ГПК и разгледа направеното искане, намира за установено следното :
Производството по гр. дело №
419/2020г. по описа на ГОРС е образувано въз основа на искова молба, предявена от К.К. Кушева с ЕГН **********,
чрез пълномощник – адвокат М.Н. от ВТАК, против А.Д.Т. с ЕГН **********, с
адрес ***, с предмет – иск за делба на недвижими имоти с правно основание
чл.34,ал.1 от ЗС.
С Определение от 19.06.2020г., е
уважил направеното от ответника искане по реда на чл.94 от ГПК да му бъде
предоставена правна помощ – процесуално представително в делбеното
производство, след като е констатирал, че Т. не притежава достатъчно средства,
за да заплати възнаграждение на адвокат, възлизащо на сума не по-малко от 1200
лв. за двете фази на съдебното производство, съгласно чл.7,ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като събра
необходимите доказателства за изясняване на обстоятелствата по чл.83,ал.2 от ГПК и разгледа направеното искане, намира за установено следното :
Ответник по делото е А.Д.Т. с ЕГН **********. Видно от данните по делото, ответникът е на навършени 58 години. От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ответникът е разведен, като гражданският брак, сключен на 12.03.1989г. в гр.
Горна Оряховица с акт за граждански брак № 44/12.03.1989г. на Община Горна
Оряховица между А.Т. и ищцата К. Кушева е прекратен чрез развод с Решение
№ 605/20.01.2020г. по гр. дело № 1080/2019г. по описа на ГОРС, влязло в законна
сила в тази негова част на 08.06.2020г. От
приложения към молбата документ – Разпореждане № 041-00-3496-1/12.05.2020г.,
изд. от ръководител за осигуряването за безработица при ТП на НОИ – В.Търново,
се установява, че на ответника Т. е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 07.04.2020г. до 06.08.2020г. в размер на 9 лв. дневно. Представената
от ответника служебна бележка, изд. на 13.05.2021г. от Д”БТ” – Горна Оряховица,
удостоверява, че А.Т. е регистриран като безработен от 02.04.2021г. Не на последно място, с приложената декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние от 10.05.2021г., ответникът Т.
удостоверява пред съда, че притежава ¼ ид.част от поземлен имот с
идентификатор 57217.226.927 – нива с площ от 1435 кв.м., апартамент в гр.
Г.Оряховица – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 16359.515.41.1.70 и
дворно място, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки,
намиращо се в с. Поликраище, предмет на делбата по настоящото дело; ответникът
декларира, че не притежава МПС, и няма никакви месечни доходи, но не посочва
притежава ли банкови влогове и сметки, както и други вещи на значителна
стойност.
Видно от справка, изд. на
12.06.2020г. от кмета на Община Горна Оряховица, и приложеното към удостоверение
за декларирани данни, А.Д.Т. е собственик на недвижим имот в с. Поликраище, ул.
„Генерал Гурко” № 19, и недвижим имот в гр. Г.Оряховица, ул. „Ю.А.Гагарин” №
51, вх.Г, двата предмет на делба по настоящото дело.
Съгласно т.17 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013
г. по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, по жалба срещу
решение за допускане на делба се дължи държавна такса като по неоценяем иск по
чл.18,ал.1 вр. чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. На основание чл.71,ал.1,изречение 2 от ГПК, настоящата
съдебна инстанция определя в случая държавна такса в размер от 80 лв. като за
неоценяем иск по чл.18,ал.1 вр. чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, предвид фактическата и правна сложност на
съдебното производство за делба на два недвижими имота с множество възражения
по предевяните искове от страна на ответника. Поради това и с оглед
изискванията на чл.18,ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ВТОС 50 на сто от
горепосочената такса, т.е. сумата от 40 лв., за обжалване пред въззивната
инстанция на решението по допускане на делбата.
След като съобрази обстоятелствата по чл.83,ал.2,т.1 -
т.7 от ГПК, съдът приема, че в случая не може да се направи извод, че ответникът
А.Т. няма достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса по сметка
на ВТОС за предявената от него въззивна жалба против Решение № 260043 от
26.04.2021г. по гр.дело № 419/2020г. по описа на ГОРС – по допускане на делбата,
в размер на 40 лв., както и разноските по производството, които ще възникнат в
хода на същото. Видно от данните по делото, ищецът е в активна трудоспособна
възраст и към настоящия момент, макар и да е регистриран като безработен, Т. не
декларира и не представя надлежни доказателства, които да удостоверяват той да страда
от заболяване, от физически недъзи или от психични недостатъци, съставляващи
пречка да полага труд и да заработва доходи от трудова дейност поне в размера
на МРЗ за страната /650 лв./. Наред с това, към молбата на Т. и приложената към
нея декларация не са приложени никакви документи, които да удостоверяват каква е
била трудовата заетост и получаваните доходи от А.Т. в периодите, когато не е
бил регистриран в ДБТ – Горна Оряховица /20.09.2014г. – 08.04.2020г.,
30.10.2020г. – 01.04.2021г./, нито
подпомаган ли е ответникът на предвидено в закона основание и какъв е
размерът на месечното подпомагане. На следващо място, видно от исковата молба и
от приложената към молбата декларация, ищецът не декларира обстоятелства, че
заплаща месечен наем за жилището, в което живее, като същевременно предявява
възражения в хода на настоящото съдебно производство, че притежава в своя
изключителна собственост двата процесни недвижими имота, в един от които живее,
съгласно сочената адресна регистрация на ответника. При тези обстоятелства,
съдът счита, че ответникът може да се издържа от доходите си, като финансовите
затруднения на същия произтичат от неполагането на труд, въпреки активната
трудоспособна възраст и сравнително доброто общо здраве, в които се намира,
както и фактите, че не заплаща месечен наем за жилището, което обитава, нито
има задължения за издръжка към други лица. В този смисъл, съдът приема, че ищецът
е в състояние и би могъл да отдели необходимите парични средства за заплащане
на дължимата държавна такса и разноските по делото, които биха могли да
възникнат в хода на производството. Този извод на съда се подкрепя и от факта,
че на ответника е предоставена безплатна правна помощ – процесуално
представителство по реда на чл.94 от ГПК, като същият упражнява процесуалните
си права в делбеното производство в пълен обем, без да разходва средства за
заплащане на адвокатски хонорар, който в случая би бил поне в размер от 1200
лв. за двете съдебни фази на делбата. В тази връзка, формираният от съда извод
към момента на образуване на съдебното производство – м.06.2020г., че доходите
и имуществото, което притежава А.Д.Т. – ответник по делото, са такива, че не са
достатъчни, за да може да бъде заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед
осъществяване на процесуално представителство по настоящото дело за делба, не
може да съставлява основание да се приеме, че и към настоящият момент – една
година по-късно, ответникът не би могъл да заплати изискуемата държавна такса
за обжалване на решението по допускане на делбата, както и разноските, които
биха възникнали в делбеното производство. Поради това и с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено с Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013 г.
по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът не намира, че ответникът
е материално затруднен в степен и по начин да не може да упражни предоставеното
му процесуално право на обжалване на решението на районния съд по допускане на
делбата, респ. останалите предоставени му процесуални права в процеса.
По тези съображения, съдът приема, че ответникът разполага
с възможности и е в състояние да заплати дължимата държавна такса в размер на 40
лв. по жалбата срещу решението по допускане на делбата в производството по гр.
дело № 419/2020г. по описа на ГОРС, таксите, които биха били дължими при
приключване на съдебната делба, както и разноските, които биха могли да
възникнат в това производство. Поради това, след като прецени, че към настоящия
момент не са налице предпоставките на чл.83,ал.2 от ГПК, съдът счита, че молбата
на А.Т. за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.83,ал.2 от ГПК, предявена от ответника А.Д.Т. с
ЕГН **********, - ответник по гр. дело № 419/2020г. по описа на ГОРС, чрез особения
представител – адв. А.К. от ВТАК, за освобождаването му от заплащане на държавни
такси и разноски по производството по гр. дело № 419/2020г. пред ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВТОС, в едноседмичен срок от съобщаването му на ответника.
Препис от определението да се връчи
на ответника, чрез особения представител.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : …………………..