№ 253
гр. Елин Пелин, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Даниела Г. Й.а
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20241820101297 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на М. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин,
ул. „Климент Охридски“ № 2, вх. В, ет. 3, ап. 8, срещу „ИЗИ ACET МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7 бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, с която при кумулативно обективно съединяване се иска: 1. Обявяване на
нищожността на договор за потребителски кредит № 4759545, сключен между М. Й. Д., ЕГН
**********, и „ИЗИ ACET МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7 бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ат. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК; 2. Да признае за установено в отношенията между
страните М. Й. Д., ЕГН **********, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-
46, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4759545 е
нищожен; 3. Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на М. Й. Д., ЕГН
**********, сума в размер на 58,98 лева, представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за поръчителство № 4759545, сключен между страните, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се, че на 28.03.2023 г. ищецът е сключил договор за паричен заем № 4759545с „Изи
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, въз основа на който е отпуснат заем в размер на 300 лева,
1
видът на вноската е седмична, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4
от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия:
да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение,
нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лв., да работи
по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи
сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. На същата дата ищецът е
сключил договор за предоставяне на гаранция № 4759545, по силата на който
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет
Мениджмънт“ АД задълженията по договора за заем. Обезпечението се изразявало в
наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на
кредитополучателя, а ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата
в размер на 104,76 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по
договора за кредит. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението
се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, като „Изи Асет
Мениджмънт“ АД единствено е овластено да приеме плащането. Твърди, че клаузата на чл. 4
от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните три
обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на кумулативно поставени
изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено
от заемодателя дружество - поръчител). Твърди, че посочената клауза, представлява
неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя
избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
Твърди, че така поставените изначално неизпълнимите условия по отношение на
изискването за двама поръчители или банкова гаранция, то остава като единствено
възможно заемателя да се обърне към дружество, което да предостави обезпечение и което
да е одобрено от заемодателя, което в случая се явява „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД –
свързано лице с кредитора по договора за заем. Посочва, че договорът за кредит и
поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ
заемодателя и гарантиращото дружество. Сочи се, че кредиторът не включва
възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този
начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Твърди, че непосочването на това възнаграждение като разход на длъжника води до
неизчерпателност на сключения договор по отношение на общия разход по кредита за
потребителя по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди се, че възнаграждението за
поръчителство има характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при
формирането на ГПР. Излага, че от съдържанието на договора е неясно кои точно разходи са
включени в посочения ГПР и по какъв начин е формиран ГПР. Сочи, че в тежест на
потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания
финансов ресурс, както и ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му
включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да
2
сключи договора. Изтъква, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално
лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на ищеца
не се предоставя услуга. В случай на изпълнение на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД то
има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното. Излага, че срещу
заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не е получил
каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде
прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани. Излага, че договорът за
предоставянето на поръчителството противоречи на императивни разпоредби на ЗЗД. Счита,
че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите
нрави, защото с него не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а кредиторът
плаща вземането си сам на себе си. Твърди, че със сключването на договора за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително
възнаграждение за заемодателя, което обаче е уговорено по друго правоотношение, за да се
избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство е в размер на близо 34,92 % от сумата по отпуснатия заем, с
което са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите
нрави. Сочи, че включената застрахователна полица към договора за потребителски кредит,
съдържанието на която е изписано с шрифт по-малък от 12, следва да се включи в ГПР, тъй
като е заплатена допълнителна стойност от 30 лева.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „ИЗИ ACET
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в
които се твърди, че исковете са неоснователни. Твърди, че договорът за паричен заем е
действителен, не страда от визираните в исковата молба пороци, респективно тези пороци не
водят до недействителност на договора. Твърди, че договорът за паричен заем е
действителен, тъй като неговите клаузи са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, покрива минимално
изискуемите реквизити по чл. 11 ЗПК и посоченият в договора ГПР е коректно изчислен.
Оспорва като несъстоятелни твърденията, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не е включено възнаграждението по
договора за поръчителство и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Излага, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция не се
включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за
потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в §
1, т. 1 ДР ЗПК, като единственият разход за потребителя е предвидената в договора
възнаградителна лихва. Сочи, че ищецът по собствена воля е избрал да обезпечи
задължението си по договора за заем чрез поръчителство, имайки на свое разположение три
алтернативни начини за обезпечаване. Твърди, че изискването да се предостави обезпечение
на кредит е напълно допустимо и законно, както се вижда и от разпоредбите на чл. 11, т. 18
от Закона за потребителския кредит, от чл. 5, ал. 1, б. „н“ от Директива 2008/48/ЕО. Твърди,
че целта на исканото от страна на заемодателя обезпечение е да се диверсифицира риска от
неизпълнение на задължението за погасяване в срок на задълженията по сключения договор
3
за заем. Твърди, че поръчителството и банковата гаранция са обезпечения, които са
предвидени, както в българското, така и в европейското законодателство, а
кредитополучателят е можел да избира между три вида обезпечения, които да представи.
Твърди, че клауза 4 от договора за паричен заем, отговаря и на изискванията за прозрачност
на договорните клаузи, предвидени в Директива 93/13, спрямо която за поръчител-
юридическо лице като критерии, на които трябва да отговаря е единствено, че следва да бъде
одобрен от кредитора. Твърди, че приложената застрахователна полица не е във връзка или
по повод договора за паричен заем, а застраховката не е задължителна.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които
се твърди, че исковете са неоснователни. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция
не попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като процесният
договор за предоставяне на гаранция няма за предмет предоставяне на кредит на
потребител. Сочи, че видно от разпоредбите на Закона за потребителския кредит, то той се
прилага единствено и само към договорите за паричен заем. Твърди, че сключеният договор
е договор за предоставяне на услуга по поръчителстване по договор за кредит, сключен
между заемател и кредитор. Сочи, че в договора за предоставяне на гаранция е уговорено, че
той влиза в сила само в случай, че потребителят не представи друго обезпечение в
тридневен срок след сключване на договора. Посочва, че недействителността на договора за
паричен заем не се отразява на действителността по договора за предоставяне на гаранция.
Счита, че дружеството-кредитор няма основание да включва възнаграждението по договора
за предоставяне на гаранция при изчисляване на размера на ГПР по договора за кредит, тъй
като договорът за предоставяне на гаранция е подписан след сключване на договора за
паричен заем и получаване на заемната сума. Твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство се сключва в съответствие с принципите на добросъвестността и
справедливостта.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмени молби се поддържат исковете.
Претендира се адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по чл.
38, ал. 1, т. 1 ЗАдв.
В съдебно заседание ответникът „ИЗИ ACET МЕНИДЖМЪНТ“ АД не се представлява. В
писмени молби оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът „Файненшъл България“ ЕООД не се представлява. В
писмени молби оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
4
С доклада по чл. 146 ГПК е прието за безспорно, че ответникът „Файненшъл България“
ЕООД признава, че ищецът М. Й. Д. е заплатил на ответника „Файненшъл България“ ЕООД
сума в размер на 58,98 лева.
Установява се от договор за паричен заем № 4759545 от 28.03.2023 г., че същият е сключен
между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД-заемодател и М. Й. Д. – заемател. Според чл. 2 от
договора заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 300 лева, наричана в
този договор заемна сума, а заемателят се задължава да върне същата на Заемодателя, при
следните условия: 1. Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт:
EasyCredit; 2. Размер на месечната погасителна вноска в лева 26,27 лв.; 3. Срок на заема в
месеца: 12; 4. Брой вноски: 12; 5. Датите на плащане на всяка от погасителните вноски: с
посочени дати от 04.04.2023 г. до 20.06.2023 г. 6. Фиксиран годишен лихвен процент по
заема - 40.00 %; 6.1. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора - 0.11 %; 7.
Общ размер на всички плащания 315,24 лв.; 8. Годишен процент на разходите на заема:
49,23 %. Според чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано
от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетни размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 1, със срок на валидност - 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от
Заемодателя Дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Установява се от договор за предоставяне на гаранция № 4759545 от 28.03.2023 г., че е
сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като гарант и М. Й. Д.-потребител, като
въз основа на този договор гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане (за
изпълнение на парични задължения) в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.
София с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по сключения
договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията
на потребителя по договора за паричен заем, а потребителят дължи възнаграждение на
гаранта в размер ма 104,76 лева, платими на вноски от 8,73 лева, дължими на посочени
падежи от 04.04.2023 г. до 20.06.2023 г.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Видно от представените по делото доказателства е, че ответното дружество „ИЗИ ACET
МЕНИДЖМЪНТ“ АД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства, които
5
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и
това го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит. От друга страна ищецът по делото има качеството на „потребител“ по смисъла на
§13 т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите.
Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа изчерпателно
изброени клаузи, сред които са: т. 10 – годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От
своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя – пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПК.
Видно е от договора, че в него не е отразена действителната обща сума, дължима от
потребителя. Вярно е, че в приложение № 1 към договор за потребителски кредит фигурира
„обща сума за плащане“, но не и общите разходи за потребителя, в които следва да се
включи и възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция. По този начин се
заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като към размера на дълга се включва и
допълнително парично задължение, надвишаващо 100% от задължението по главницата,
което обаче не е включено в ГПР.
Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като е не е
посочил съществена част от „общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът заобикаля
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за плащане и годишен процент на
разходите, са нищожни. След като те са нищожни, означава, че не съществуват по договора,
а когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен – чл. 22 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части. В случая нищожните клаузи относно определянето на процента на възнаградителната
лихва и на ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, а
договорът не би могъл да бъде сключен и без тези клаузи, защото те са част от
задължителното му съдържание по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и условие за
6
действителността му – аргумент от чл. 22 ЗПК.
Неоснователни са доводите на ответника „ИЗИ ACET МЕНИДЖМЪНТ“ АД, че ищецът по
собствена воля е избрал да обезпечи задължението си по договора за заем чрез
поръчителство, имайки на свое разположение три алтернативни начини за обезпечаване, а
изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно. От
анализа на доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се налага
извода, че потребителят не е имал право на избор на дружество-гарант и възможност за
индивидуално договаряне, което води до значително неравновесие на правата на
потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по него.
Накърняването на добрите нрави предполага едната страна по договора да се възползва от
неблагоприятното положение на страната, с която договаря. В случая, както бе посочено и
по-горе несъмнено е, че кредитополучателят поемайки задължение да заплати
възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция с цел обезпечаване на сключения
договор за кредит е поел задължение по неравноправна клауза и в качеството на потребител
не дължи и уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, тъй като подобна
клауза не поражда облигационна връзка между страните. Обезпечението обслужва
единствено интересите на кредитора по Договора за заем, който поставя под условие
отпускането на кредита само ако длъжникът представи исканото обезпечение. Според
Търговския регистър „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на
капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на
управление. С подобна клауза кредиторът в качеството на по-силна страна по договора,
поставя кредитополучателят в положение, което го задължава да сключи Договор за
поръчителство именно със свързано с кредитора дружество, което също се възползва от
кредитополучателя, въпреки, че е наясно с изключително неблагоприятните условия по
договора за заем. Накърняването на добрите нрави предполага едната страна по договора да
се възползва от неблагоприятното положение на страната, с която договаря. В този смисъл
Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради
противоречие със закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК и с добрите нрави - чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
Неоснователни са доводите на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, че договорът за
предоставяне на гаранция не е договор за поръчителство, а договор за предоставяне на
услуга по поръчителство. В случая, както бе посочено и по-горе несъмнено е, че
кредитополучателят поемайки задължение да заплати на гаранта възнаграждение по
Договорът за предоставяне на гаранция с цел обезпечаване на сключения договор за кредит
е поел задължение по неравноправна клауза и в качеството на потребител не дължи и
уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, тъй като подобна клауза не
поражда облигационна връзка между страните. Без сключването на договор за кредит,
7
ищцовата страна не би имала интерес от сключването на договор за поръчителство, тъй като
със сключването му тя не получава никаква престация от другата страна, поради което
същият се явява нищожен, като противоречащ на добрите нрави.
Неоснователни са доводите на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, че договорите за
предоставяне на гаранция не са задължително условие за предоставяне на кредит и влизал в
сила само в случай, че потребителят не представи друго обезпечение в тридневен срок след
сключване на договора. Двата договора – за потребителски кредит и за предоставяне на
гаранция, са неразривно свързани, доколкото вторият обезпечава първия и сключването му е
обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово
основание. При обезпечаването на кредита с поръчителство/гаранция длъжникът е
ограничен от изискването на чл. 4 на договора за потребителски кредит в правото си да
избира кой да бъде дружество-гарант по кредита му и че това може да бъде само одобрено
от кредитора юридическо лице. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са
елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на
потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него.
С доклада по чл. 146 ГПК е прието за безспорно, че ответникът „Файненшъл България“
ЕООД признава, че ищецът М. Й. Д. е заплатил на ответника „Файненшъл България“ ЕООД
сума в размер на 58,98 лева. При нищожен договор за предоставяне на гаранция последната
сума се явява недължимо платена при начална липса на основание.
Ето защо, то предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се
явяват основателен и като такъв следва да бъде уважен. В полза на ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху уважения размер на иска, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на
ищеца направените разноски за платена държавна такса от 150 лева, като по предявените
искове ответникът „ИЗИ ACET МЕНИДЖМЪНТ“ АД следва да заплати 50 лева, а
ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД - 100 лева. Нормата на чл. 36, ал. 1 Закона
за адвокатурата (ЗАдв.) въвежда като основен принцип правото на адвоката да получи
възнаграждение за своя труд, но за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗАдв., при
предоставянето на безплатна правна помощ адвокатското възнаграждение се определя от
съда съобразно разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. С осъждане на насрещната страна за
разноски в нейна тежест се възлага и определеното от съда адвокатско възнаграждение за
оказаната правна помощ, с което адвокатският труд се овъзмездява. При определяне на
следващото се на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение съдът дължи да
отчете осъществените пред съответната инстанция процесуални действия от страна на
адвоката при съобразяване на вида и сложността на спора и интереса по делото. На
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата двамата
ответници следва да заплатят на пълномощника на ищеца – адв. Д. М. М., адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева по всеки от исковете, съобразно Решение от 25.01.2024
г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, като взе предвид вида и обема на
8
осъществените процесуални действия от страна на адвоката, както и фактическата и правна
сложност на делото.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД договор за потребителски
кредит № 4759545 от 28.03.2023 г. сключен между „ИЗИ ACET МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7 бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 и М. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул.
„Климент Охридски“ № 2, вх. В, ет. 3, ап. 8.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД договор за предоставяне на
гаранция № 4759545 от 28.03.2023 г., сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, ет. 2, ап. 40-46 и М. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Климент
Охридски“ № 2, вх. В, ет. 3, ап. 8.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, ДА ЗАПЛАТИ на М.
Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Климент Охридски“ № 2, вх. В, ет. 3,
ап. 8, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата в размер на 58,98 лева, представляваща
недължимо платена сума при начална липса на правно основание, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба 20.09.2024 до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ИЗИ ACET МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7 бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 ДА
ЗАПЛАТИ на М. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Климент Охридски“
№ 2, вх. В, ет. 3, ап. 8, направените по делото разноски за платена държавна такса от 50 лева.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, ДА ЗАПЛАТИ на М.
Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Климент Охридски“ № 2, вх. В, ет. 3,
ап. 8, направените по делото разноски за платена държавна такса от 100 лева.
ОСЪЖДА „ИЗИ ACET МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7 бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М. М. от САК с адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“
№ 125-2, ет. 5, офис 5-3, представляващ Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в
регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, сумата от 200 лева, разноски за процесуално представителство на основание чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
9
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д. М. М. от САК с адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет.
5, офис 5-3, представляващ Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
сумата от 400 лева, разноски за процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 3
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
10